От три години обучавам програмисти. Всеки, който желае, се записва

От три години образовам програмисти. Всеки, който желае, се записва гратис в курсовете ми и след 4 до 8 месеца, в случай че изтрае толкоз, е квалифициран за новак програмист в някоя софуерна компания. Когато започвах доста добре знаех, че успеваемостта на сходно образование е доста ниска. Харвардският университет провежда сходни, необятно рекламирани курсове, от които едвам един на всеки 8 курсисти си намира работа в IT промишлеността. Гугъл имаха профилирана стратегия за образование на дами в програмирането, която закриха, откакто откриха, че успеваемостта в нея е даже още по-ниска - едвам 1% (един процент). Най-голям триумф, който съм срещал, има една социална библиотека в Сейнт Луис, с успеваемост 35%.

Така че, не чаках чудеса от начинанието си. За да стимулирам нови курсисти, след всяка сесия помагах на най-хубавите да си намерят и най-малко един-два действителни плана, от които да завоюват пари. След три години изгубено време, скъсани нерви и разправии с кого ли не, в това число с служители, които обещаваха да ми уредят зала за курсовете, би трябвало да си призная, че моята успеваемост е малко по-висока от тази на Гугъл.

 В началото не ми правеше усещане, че безусловно всеки, който образовах, не успяваше да се оправи с обикновени задания отвън тези, които решавахме дружно. Мислех си, че казусът е в мен. Изчетох над 30 научни труда в Гугъл Scholar за това по какъв начин се преподава и в частност по какъв начин се преподава програмиране. За страдание това не увеличи успевеамостта на курсистите ми. И тогава, като по знамение, се появи едно момче, още незавършило приблизително обучение, което разруши на пух и прахуляк жалката статистика, която бях натрупал до тогава. Само за година работа с него, мога самоуверено да кажа, че то покри всички условия на просто за младши програмист, а за програмист на приблизително равнище, каквито работят в IT компаниите. При това без никаква предварителна подготовка, за разлика от други, които бяха правили уеб страници за развлечение преди да се заема с тях.

 Всеки би се съгласил, че е мъчно да видиш грешката в себе си, даже когато обстоятелствата приказват срещу теб. Ако си обучавал 70 души за програмисти, и единствено един от тях е станал подобен, кой би си помислил, че казусът е в тях, а не в теб? Мога да ви уверя обаче, че още по-трудно е проумееш, че от време на време грешката не е в теб, даже в случай че единствено един от 70 опита да постигнеш нещо се е увенчал с триумф. След случая с въпросното момче, започнах да чета напълно разнообразни научни публикации, които ми разкриха една картина, фрапантно различаваща се от наивните показа, които имах до тогава. Най-важният извод, който си направих е, че макар помпозните реклами на специалността програмист, които всекидневно се въргалят из нашите медии, България няма късмет да стане IT център даже за Балканския полуостров. Ето ги аргументите за това:

I. Ниският разсъдък на българина.

 Въпреки, че за някои такава констатация може да прозвучи обидно, тъкмо този противен факт е главната причина. Предполагам бихте задали въпроса допустимо ли е, нацията, която e съдействала със сперматозоид към основаването на индивида, сглобил първия електронен, дигитален компютър (Джон Винсент Атанасов), да не е измежду водещите в компютърните науки? Уви, изцяло допустимо е, и вижте какви са обстоятелствата:

 Изследване на английския професор по логика на психиката Ричард Лин от 2002 демонстрира, че усреднената стойност на коефициента на просветеност (IQ коефициент) на българите е 93 пункта, при приблизително за света 100. Спомням си, че преди години тези резултати бяха оповестени и в нашата преса и тогава провокираха разнородни мнения, вариращи сред това, че сходни проби давали предимство на англоговорящите, и това че 93 не било чак толкоз неприятен резултат (гърците и сърбите са със същите стойности).

 Ето какво обаче значи за българския IT бизнес, IQ коефициент на нацията от 93. Неговата стойност има така наречен “нормално ” (а.к.а. “Гаусово ”) систематизиране, което ще рече че в случай че в дадена, задоволително огромна група хора, се подредят в колони броя на хората с даден IQ, то ще се получи почти такава, камбановидна крива:

 Нормалното разпределние се задава от два параметъра - математическо очакване - μ (простонародно наречено “средно аритметично ”) и дисперсия - σ2, като математически това се записва по този начин:

 Първият параметър дефинира какъв брой “изместена ” наляво или надясно ще е камбаната, а вторият - какъв брой “сплескана ” ще е. На графиката горе съм посочил по какъв начин наподобяват три разнообразни естествени разпределения, с μ и σ2 надлежно (100, 25), (100, 15) и (110, 15). Във всеки един от случаите площта, която загражда кривата на разпеделението и абсцисната ос е една и съща - единица (или 100%), тъй като такава е дефиницията на систематизиране. За да разберем да вземем за пример какъв брой души имат IQ сред 120 и 140, би трябвало да намерим площта на оцветения в синьо сегмент. Това се прави като се пресметне избрания интеграл от горната функционалност с горна и долни граници надлежно 120 и 140 или на процедура - като се вземат стойностите на двете точки от таблици с към този момент пресметнати стойности.

 На тази графика пък съм посочил по какъв начин наподобяват действително разпределения IQ коефициент в няколко страни - със синьо е графиката за България, с оранжево - за Полша, Финландия и Германия, и със зелено - най-интелигентата нация в света - хонгконгците. В проучването на Ричард Лин е указано, че за всички народи, дисперсията е почти идентична - 15, т.е. камбаните се отличават единствено по своята отместеност наляво и надясно, а не по сплеснатостта и издължеността си.

Как се свързва интелекта с IT уменията?

 Едно друго проучване, на Хенмън и Нилсън демонстрира разпределението на IQ съгласно упражняваната специалност. За компютърните експерти минималния IQ е 93, междинния е 110, а най-горният квартил (топ-специалистите) са с IQ над 123. Както е видно от въпросната таблица софтуерното инженерство е една от специалностите, изискващи най-висока просветеност.

 В България хората, които имат IQ по-високо от 110 са 11.5%, а тези с IQ над 123 - 2% от популацията. За съпоставяне в Русия същите дялове са надлежно 17.5% и 3.6%, в Полша - 21.2% и 4.8%, а в Хонг Конг - 42.1% и 14.4%. Средно за Европа същите цифри са 19.9% и 4.3%. Т.е. България е сензитивно по-назад освен от нациите, които са известни с компютърните си умения, а даже от междинното за Европа.

 За резултата от ниския ни разсъдък върху пазара на труда може да се погледнат и тези данни от Евростат за броя на IT експертите, като дял от заетите по страни - българските IT експерти не просто са едвам 1.9% от заетите (при 3.7% приблизително за Европа), само че също по този начин са и едни от най-възрастните, като единствено няколко страни от Източна Европа са с по-нисък дял на експерти под 35 години, съпоставени с нас. С други думи - каквито са предпоставките (нисък интелект), подобен е и резултата (слаба трудова заетост).

II. Прекалено дребна страна

 Високият IQ, който се изисква с цел да стане някой добър програмист, има и друга специфичност - не разрешава районна специализация в тази специалност. Невъзможно е да вземем за пример България, Люксембург, Дания или Португалия да станат IT центрове, както са станали центрове на туризма, металургията, морския превоз или винопроизводството, тъй като естественото систематизиране на IQ коефициента им отрежда прекомерно дребен дял на хора, които са способни да станат квалифицирани програмисти. Иначе казано единственият метод в една страна да има повече IT експерти е просто да има повече хора.

Сравнени с Полша (IQ 99), Украйна (IQ 97), Русия (IQ 97) и Румъния (IQ 94) ние изглеждаме ето по този начин:

В България 11.5% от хората имат IQ по-голям от 110, което значи към 930 000 души. Естествено не всички от тях могат да станат IT експерти, тъй като IT бизнесът не е единствения, който разчита на интелигентни хора. Част от тях са и отвън трудоспособна възраст - малолетни или пенсионирани; В Полша 21.2% от хората имат IQ по-голям от 110 т.е. Около 8.9 милиона души; В Украйна и Русия по 18% от популацията има IQ по-висок от 110, което съотвенто значи 8.8 и 27.7 милиона души; В Румъния 12% от хората имат IQ над 110, т.е. Около 2.9 милиона души.

 Обобщено тези цифри значат че, IT компания има 3 пъти по-голям късмет да откри дипломиран личен състав в Румъния в сравнение с в България, 9 пъти по-голям късмет в Украйна, 10 пъти по-голям късмет в Полша и 30 пъти по-голям късмет в Русия. Като изключим Русия, в която проблемите не опират до интелекта на популацията, може да се разбере за какво останалите страни имат подобен сериозен доход на задгранични вложения в IT бранша, съпоставени с нас.

III. Престъпна среда

 Едва ли има някой, който да не знае, че България има извънредно съществени проблеми и с правосъдната си система. Ето какво на процедура значат те за IT промишлеността:

1. Без пресилване може да се каже, че едно от обичаните занимания на американските IT колоси е да се съдят за нарушение на патенти. Подобни каузи, с изключение на между тях, същите колоси водят с издатели, държавни институции, телекоми и кой ли още не - задоволително е да разгледате някой уеб страница с техническа устременост, с цел да научите за най-малко няколко, които се водят сега. Това е по този начин тъй като собствеността, изключително интелектуалната е извънредно деликатна материя, а отбраната на правото на благосъстоятелност е от първостепенна значимост в IT бранша. Нито едно от тях обаче не е от мощните ни страни.

 Има десетки интернационалните съпоставения по отбраната на частната благосъстоятелност и в частност за отбраната на интелектуалната благосъстоятелност. Ето един профилиран подобен, който е фокусиран върху тематиката и съгласно който България е на последно място в Европейски Съюз по запазване на правото на благосъстоятелност.

 Друг, по-популярен показател - “Global Competitiveness Report ” на Международния Икономически конгрес има специфична секция за интелектуалната благосъстоятелност, в който България се показва даже по-зле. (от падащото меню изберете “1.02 intelectual Property Rights ”). Тези показатели не са оповестени, за запълване на уеб пространството с още страници. Те отразяват действителните шансове на някого, на който му е откраднато нещо, да получи отмъщение и собствеността си назад. В България крадците са ненаказани - това в действителност демонстрират горните цифри и по тази причина вложенията, освен в IT бранша са толкоз нищожни, а отливът на капитали е толкоз значителен.

Представете си да вземем за пример, че нашумелия спор сред Гугъл и Oracle за правото на потребление на Java API, се води в български съд. Какви са възможностите решението, каквото и да било то, да има нещо общо със справедливостта, честността или въобще с материята на разногласието?

2. Редно е да споменем, че в България освен киберпрестъпниците се занимават с противозаконен търговски шпионаж, само че също по този начин и държавните институции. Преди три години излезе един отчет на канадската лаборатория за киберсигурност Citizen Lab, в който бяха изброени страните, където “паяците ” на лабораторията са разкрили шпионския програмен продукт FinSpy. България беше в този лист, като нашият случай беше неповторим с това, че само тук FinSpy беше открит на сървъри на публична държавна институция - министерство на държавната администрация. Полицаите в Пакистан, Нигерия, Китай, Египет, също употребяват програмен продукт за подслушване, само че за разлика от българските си сътрудници, се прикриват когато го вършат и употребяват сървъри на телекоми, интернет снабдители и така нататък за междинна връзка. Единствено в България, службите за сигурност не изпитват никакви угризения да послушват напълно очевидно жителите си, освен това по метод който дискредитира освен тях, само че и всички българи.

 FinSpy се употребява главно за две цели - следене на дисиденти и търговски шпионаж. Тъй като в България да се приказва за дисиденти е пресилено, то не е мъчно да се досети човек, че софтуерните “червеи ” са употребявани за подслушване на компании. Всеки самичък може да се досети какъв брой мотивиращо работи това на софтуерните компании да разчитат на българските си офиси за R&D, откакто не просто съперниците им, само че и държавното управление се пробват да научат комерсиалните им секрети.

Как тогава да си разбираем самочувствието на българите, че са умна и техническа нация?

 Уви, това самочувствие почива на действителни достижения, единствено че останали в предишното. Изследването на Ричард Лин демонстрира, че коефициентът на просветеност на дадена нация е най-силно обвързван с три други индикатора - математическите умения на учениците до 15 годишна вързаст, езиковите умения на същите и най-много със знанията им в точните науки (без математика). Не знам по какъв начин е стоял въпроса с езиковите умения, само че за математическите умения и тези в точните науки могат да се намерят количествени оценки още от средата на 90-те години. Според резултатите от TIMMS през 1995 българските седмокласници и осмокласници са били всред най-подготвените в математиката в цяла Европа, а във връзка с точните науки са имали познания сравними с тези на японските и корейските си връстници - обичайни първенци в такива проучвания. В идващите години обаче България постепено потъва надолу в този лист, с цел да се стигне до там, че съгласно сходно изследванематематика и точни науки в цяла Европа, като единствено албанските и черногорски възпитаници са по-неподготвени от нашите.

Аз като ревнив почитател на математиката още от напълно ранна възраст, си припомням какво внимание се обръщаше на нея в просветителната ни система преди 30 години. В учебното заведение, където учех до 7ми клас, имаше извънкласни “кръжоци ” по математика за всеки, който имаше упоритости да бъдат признат в някоя елитна гимназия. Отделно за най-надарените имаше и “школа ” по математика, в която участваха възпитаници от всички сливенски учебни заведения и където се приготвяше градския тим за националните надпревари. Освен това имаше разнородни олимпиади, надпревари, надпревари на градско и национално равнище по математика, физика, химия и така нататък за които настойчиво се готвеха хиляди възпитаници. В 6ти клас даже вървях на “математически пионерски лагер ” в с. Стара Река. Почти нищо от това към този момент не съществува. Днес министерството на образованието не съумява даже да отпечата учебници за учениците и министъра на образованието изяснява, че те не били толкоз значими (както и, че това не е по негова виновност естествено). Силно набожните ни политици обмислят малоумни хрумвания като да вкарат в учебните заведения изборен предмет “фолклор ”, и да създадат вероучението наложително. Сигурно са доста наплашени, че в някой различен свят може да ги пържат в казани. И в тази ситуация с просветителната ни система преди 30 години и с тази сега резултатите са видни в тестванията TIMMS и PISA.

Къде тогава изчезнаха тези българчета, които преди 1995 класираха България толкоз високо в проучването на TIMMS?

 Мога да посоча едно от тях - професор Звезделина Станкова, учител в Mills College, напуснала България малко преди 1995. Тя е някогашен играч от националния ни тим по математика, печелила два пъти сребърни медали от интернационалните математически олимпиади. Преди 27 години отпътува за Съединени американски щати и до през днешния ден живее и преподава там. Известна е с това, че 6 години е треньор на американския народен тим по математика, че е провела няколко олимпиади в Съединени американски щати и е основала над 100 математически кръжока там по модела, по който действаха сходни в България. Същите тези кръжоци, които у нас бяха осмяни като комунистическа отживялост, тъй като те в действителност са руско откритие от 50те години - думата “кръжок ” идва от съветската “кружок ”, което значи “кръгче ”. Днес “комунистическите ” кръжоци по математика не приготвят българчета, а американчета. Освен професор Станкова има още десетки хиляди други интелигентни българи, които се сбогуваха с родината си, поради аргументи, които не е нужно да изреждам.

А какво би трябвало да се направи, с цел да си върнем най-малко равнището, което имахме?

 Ако страната желае да подтиква повече, от упоменатите горе 930 000 души, да се занимават с IT, то по-добре беше нейните политически и публични водачи да дадат персонален образец с това, по какъв начин самите те се ангажирани с концепцията. Например в Съединени американски щати президентът Барак Обама преди към две години написа една обикновена стратегия по време на уъркшоп в Белия дом - акт който явно беше ориентиран към разпространение на специалността на IT експерта. Стотици артисти, музиканти, манекени, предприемачи, известни спортисти и така нататък също се ангажират по един или различен метод с това. За съпоставяне си помислете всички тези наши политици, които употребяват тематиката с електроннто гласоподаване за PR, имат ли някакви знания в осведомителните технологии? Могат ли да вземем за пример Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Цецка Цачева, министърът на осведомителните технологии Ивайло Московски, или който и да е от сегашните ни политици, да напише най-малко името си с Javascript?

 А гръмките и помпозни планове, с които българската страна се пробва да показа българите като умна и техническа нация - всички семинари, реклами, техпаркове и така нататък са просто планове за пилеене и крадене на публични средства. Конкретно София Тех Парк не е нищо повече от един нов “Кремиковци ” - пещ за “горене ” на банкноти, където потънаха към този момент над 250 милиона лв.. Малоумната рекламна акция за промотиране на IT специалността и парите, които страната дава за обществени осигуровки и заплати на “стажанти ”, ще изиграят доста неприятна смешка. Браншът ще се изпълни с нискоквалифицирани “специалисти ”, българският IT артикул ще получи неприятно име, а парите ще са потънали в джобовете на хитри компании, които претендират, че могат да създадат програмисти от хора, които не могат да решат даже квадратно уравнение. Истинският път, както прецизирах нагоре е да се влага в математическите и езикови умения и знанията в точни науки на възпитаници преди 7ми клас. За страдание такова начинание ще даде плодове едвам след 10тина години - непостижим небосвод на старания за която и да е политическа партия у нас, която търси бързи и гръмки триумфи. Много по-лесно е да се пререже лентата на някоя безумна постройка, вместо да се обезпечат извънкласни занимания по математика на учениците. С това уповавам се отговорих и на един от постоянно дискутираните въпроси у нас - страната или бизнесът са отговорни за неприятната готовност на хората търсещи работа. В IT бранша уменията да решаваш математически задания на 15 години, дефинират какъв брой първокласен програмист ще бъдеш даже когато си на 50 години. IT специалността не може да се научи със занаятчийство, тя е високоинтелектуален труд, за който са нужни години подготовка, още от ранна възраст.

 И най-после да обобщя накратко. IT бизнесът не е за България, а за огромни страни с интелигентни жители и положителни просветителни системи, където са обезпечени правата на благосъстоятелност и в които има работеща правосъдна система. България е дребна страна с народ, който няма разсъдък за развойна активност. Българската правосъдна система е корумпирана и неефективна, а правата върху интелектуалната благосъстоятелност не се пазят. Българските държавните институции не работят за подобряването на средата за IT бизнес, назад - пробват са да се занимават с търговски шпионаж отвън рамките на всякаква правда и честност. Всичко това са минуси за България пред непознати вложители в IT бранша и пред локалните IT компании, които се пробват да са конкурентни на международните пазари. А българите, както написа един неизвестен създател, сме “малък, само че доста елементарен народ ”. За бога братя и сестри, хващайте гегите и Господ да ви е на помощ!

Автор: Атанас Долушанов

Инфо: www.liberalairhead.com