Бледата синя точка - нашата Земя (видео)
От тази далечна позиция Земята може да не наподобява изключително забавна. Но за нас тя е друга. Помислете отново за тази точка. Това е тук. Това е у дома. Това сме ние. На нея всеки, който обичате, всеки, който познавате, всеки за който сте чували, всяко човешко създание, което в миналото е съществувало, са изживели живота си.
Сумата на всичките ни наслади и премеждия, хиляди уверени религии, идеологии и стопански доктрини, всеки ловджия и събирач, всеки воин и страхливец, всеки основател и унищожител на цивилизации, всеки крал и селяндур, всяка влюбена двойка младежи, всеки майка и татко, обнадеждено дете, откривател и откривател, всеки преподавател по морал, всеки подкупен политик, всяка „ суперзвезда “, всеки „ висш водач “, всеки светец и виновник в историята на нашия тип са живели тук – на една прашинка, увиснала в безоблачен лъч.
Земята е една доста дребна сцена в една необятна галактическа сцена. Помислете за реките от кръв, пролети от всички тези генерали и императори, с цел да могат славно и триумфално да станат за миг господари на част от една точица. Помислете за безчетните жестокости, породени от жителите на едно ъгълче на този пиксел на едвам различимите жители на друго ъгълче. Колко чести са техните неразбирателства, какъв брой подготвени са да се избият едни други, какъв брой трескава е омразата им.
Нашите позьорства, нашата мислена само-важност, заблудата, че имаме някаква привилегирована позиция във вселената, биват провокирани от тази точица от бледа светлина. Нашата планета е самотна прашинка в големия, обгръщащ ни галактически мрак. В нашата маловажност – измежду всичката тази безкрайност – няма и намек, че помощ ще пристигна от някъде другаде да ни избави от нас самите.
Земята е единственият досега прочут ни свят, приютяващ живот. Няма другаде, където, най-малко в близкото бъдеще, нашият тип би могъл да са пресели. Да посетим – да. Да се заселим – не още. Харесва ви или не, за момента Земята е мястото на последната ни борба. Казано е, че астрономията е смиряващо и изграждащо характера прекарване. Може би няма по-добра проява на безумието на човешката самоувереност от този отдалечен облик на нашия миличък свят.
За мен, той акцентира нашата отговорност да се отнасяме по-внимателно едни с други и да съхраним и ценим бледата синя точка, единственият дом, който в миналото сме познавали.
Карл Сейгън (9 ноември 1934 година - 20 декември 1996 г.) е американски астроном, астробиолог и прочут като " преводач на просвета ". Той работи с НАСА по планове за търсене на извънземен разсъдък, по плана " Вояджър " в проучване на най-отдалечените кътчета на Слънчевата система. Автор е на доста книги по астрономия, преподавател, основател на поредицата " Космос ", в която се разпространяват обстоятелства и теории по астрономия. Написва книгата " Контакт ", основа на известния филм с Джоди Фостър.
Сумата на всичките ни наслади и премеждия, хиляди уверени религии, идеологии и стопански доктрини, всеки ловджия и събирач, всеки воин и страхливец, всеки основател и унищожител на цивилизации, всеки крал и селяндур, всяка влюбена двойка младежи, всеки майка и татко, обнадеждено дете, откривател и откривател, всеки преподавател по морал, всеки подкупен политик, всяка „ суперзвезда “, всеки „ висш водач “, всеки светец и виновник в историята на нашия тип са живели тук – на една прашинка, увиснала в безоблачен лъч.
Земята е една доста дребна сцена в една необятна галактическа сцена. Помислете за реките от кръв, пролети от всички тези генерали и императори, с цел да могат славно и триумфално да станат за миг господари на част от една точица. Помислете за безчетните жестокости, породени от жителите на едно ъгълче на този пиксел на едвам различимите жители на друго ъгълче. Колко чести са техните неразбирателства, какъв брой подготвени са да се избият едни други, какъв брой трескава е омразата им.
Нашите позьорства, нашата мислена само-важност, заблудата, че имаме някаква привилегирована позиция във вселената, биват провокирани от тази точица от бледа светлина. Нашата планета е самотна прашинка в големия, обгръщащ ни галактически мрак. В нашата маловажност – измежду всичката тази безкрайност – няма и намек, че помощ ще пристигна от някъде другаде да ни избави от нас самите.
Земята е единственият досега прочут ни свят, приютяващ живот. Няма другаде, където, най-малко в близкото бъдеще, нашият тип би могъл да са пресели. Да посетим – да. Да се заселим – не още. Харесва ви или не, за момента Земята е мястото на последната ни борба. Казано е, че астрономията е смиряващо и изграждащо характера прекарване. Може би няма по-добра проява на безумието на човешката самоувереност от този отдалечен облик на нашия миличък свят.
За мен, той акцентира нашата отговорност да се отнасяме по-внимателно едни с други и да съхраним и ценим бледата синя точка, единственият дом, който в миналото сме познавали.
Карл Сейгън (9 ноември 1934 година - 20 декември 1996 г.) е американски астроном, астробиолог и прочут като " преводач на просвета ". Той работи с НАСА по планове за търсене на извънземен разсъдък, по плана " Вояджър " в проучване на най-отдалечените кътчета на Слънчевата система. Автор е на доста книги по астрономия, преподавател, основател на поредицата " Космос ", в която се разпространяват обстоятелства и теории по астрономия. Написва книгата " Контакт ", основа на известния филм с Джоди Фостър.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ