Историк за отношенията ни със Северна Македония: Това е пето ново начало
" От срещата сред министър председателите на България и Северна Македония изпъкват думите на Петков за „ ново начало “. Досега ставахме очевидци на няколко такива ".Това съобщи в студиото на " Денят онлайн " по NOVA NEWS историкът проф. Светлозар Елдъров от Института по Балканистика към Българска академия на науките.
Историкът изясни и кои са те. " През 1992 година, при признаването на Македония, 1999 година – със взаимната декларация за добросъседство, 2007 година – беше препоръчано от кръгла маса от Българска академия на науките да се помогне за евроинтеграцията им, а през 2013 година Българска академия на науките разви интензивно съдействие с македонската академия на науките – бяха осъществени 30 общи плана. През 2017 посредством Договора за добросъседство още веднъж бе изработен опит за ново начало, само че всичко това като че ли секна изведнъж ", уточни той. Според него фабриката за илюзии се е появила през прехода, тезата, че Македония е втора българска страна, само че той избира настоящия оптимизъм и ново начало.
Той си спомни, че към 30 минути е приказвал за българските офицери в Илинденско-Преображенското въстание в македонско предаване, а три непълни фрази са излезли в ефир.
" През 1981 година следях югославския щемпел, измежду тях и вестник " Нова Македония ", а антибългарски публикации участваха всекидневно в македонските издания. Журналистиката в Македония е от някакво друго измерение. Не бива да се впечатляваме от това ", сподели професорът.
От своя страна проф. Даниел Вачков от Смесената българо-македонска комисия от своя страна показа, че не е оптимист, че честите срещи ще доведат до качествена смяна и намиране на кардинално съгласие. " Подходът да се постави акцент върху икономическото съдействие ще даде опция за триумфи. Създадена е неаргументирана исторически структура, което ги прави настъпателни и нападателни. Сега излиза, че сме нагли да търсим българи в Македония ", акцентира той.
По думите му се е създавало усещане, че връзките са деградирали. " Основен проблем си остава историята. Той обаче минава на назад във времето. Подходът да се търсят триумфи и да се демонстрират пред двете общества, евентуално ще даде резултати. Сбутвайки казуса най-сетне. Но до каква степен е добре и за двете страни да вървят напред, загърбвайки, че има проблем ", показа той.
Журналистът Георги Милков пък подсети за забавен артефакт, съхраняван в НИМ. " Става дума за плащеницата от 14 век, подарена на Охридския архиепископ от Андроник Палеолог. Тя е значима за българската история, тъй като нейният надпис със златни букви гласи " Пастирю на българите, не забравяй владетеля Андроник Палеолог в служенията си ", разкри той.
Историкът изясни и кои са те. " През 1992 година, при признаването на Македония, 1999 година – със взаимната декларация за добросъседство, 2007 година – беше препоръчано от кръгла маса от Българска академия на науките да се помогне за евроинтеграцията им, а през 2013 година Българска академия на науките разви интензивно съдействие с македонската академия на науките – бяха осъществени 30 общи плана. През 2017 посредством Договора за добросъседство още веднъж бе изработен опит за ново начало, само че всичко това като че ли секна изведнъж ", уточни той. Според него фабриката за илюзии се е появила през прехода, тезата, че Македония е втора българска страна, само че той избира настоящия оптимизъм и ново начало.
Той си спомни, че към 30 минути е приказвал за българските офицери в Илинденско-Преображенското въстание в македонско предаване, а три непълни фрази са излезли в ефир.
" През 1981 година следях югославския щемпел, измежду тях и вестник " Нова Македония ", а антибългарски публикации участваха всекидневно в македонските издания. Журналистиката в Македония е от някакво друго измерение. Не бива да се впечатляваме от това ", сподели професорът.
От своя страна проф. Даниел Вачков от Смесената българо-македонска комисия от своя страна показа, че не е оптимист, че честите срещи ще доведат до качествена смяна и намиране на кардинално съгласие. " Подходът да се постави акцент върху икономическото съдействие ще даде опция за триумфи. Създадена е неаргументирана исторически структура, което ги прави настъпателни и нападателни. Сега излиза, че сме нагли да търсим българи в Македония ", акцентира той.
По думите му се е създавало усещане, че връзките са деградирали. " Основен проблем си остава историята. Той обаче минава на назад във времето. Подходът да се търсят триумфи и да се демонстрират пред двете общества, евентуално ще даде резултати. Сбутвайки казуса най-сетне. Но до каква степен е добре и за двете страни да вървят напред, загърбвайки, че има проблем ", показа той.
Журналистът Георги Милков пък подсети за забавен артефакт, съхраняван в НИМ. " Става дума за плащеницата от 14 век, подарена на Охридския архиепископ от Андроник Палеолог. Тя е значима за българската история, тъй като нейният надпис със златни букви гласи " Пастирю на българите, не забравяй владетеля Андроник Палеолог в служенията си ", разкри той.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ