От средата на 1962 г. до края на 1964 г.

От средата на 1962 година до края на 1964 година Бийтълс пуска песни, албуми, свирят на куп участия, вършат турнета в разнообразни страни по света, снимат доста сполучлив филм, вършат няколко страхотни телевизионни изяви и се трансформират в най-популярния, сполучлива и авторитетна музикална група в историята на рок музиката.

Но при започване на 1965 нещата потеглят надолу – доста постепенно, съвсем незабележимо. На 22-ия рожден ден на Джордж, на 25 февруари 1965 година, момчетата бяха на Бахамските острови, където снимат втория си филм „ Help! “, когато се появява някакъв индиец и се пробва да стартира някаква книга за религията си на музикантите. Трима от тях го отпъждат мигновено, само че Джордж приема това като някакъв знак, който ще му покаже „ пътя “. По-късно Бийтълс са в индийски ресторант и Джордж хвърля око на нов инструмент, който вижда на сцената в заведението: цитра. Умът на Джордж към този момент блуждаеше в друга посока – краят на групата стартира.

След като се връщат в Лондон, Джон и Джордж, дружно със съпругите си, вечерях дружно със зъболекаря на Джордж, който за десерт поставя ЛСД в кафето им. Този първи ЛСД трип щеше да има големи последствия както за Джордж, по този начин и за Джон.

През идващите две до три години Джон става постоянен с ЛСД-то, приемайки го „ хиляди пъти “ съгласно него (вероятно пресилване, само че все пак…). Джордж споделя, че поради опиата „ първият път не осъзнавах егото си “.

До 1966 година Джордж към този момент даже не искаше да отиде на турне с Бийтълс, само че съумяват да го убедят, защото датите на концертите към този момент бяха уговорени. Така Джордж е първият от групата, който посява семената на раздялата, и до края на август 1966 година Бийтълс вършат последния си формален концерт дружно.

Скоро всеки ще тръгне по своя личен път. Джон оставя групата за малко и отива да снима филм, наименуван „ How I Won the War “. Докато снима в Испания, Джон подстригва „ бийтълската “ си коса, написва класическата „ Strawberry Fields Forever “ и по-късно признава, че още тогава „ търсех метод да се измъкна “.

След като се връща в Лондон, Джон се разхожда един ден из изложба „ Indica Art “ и преглежда творбите на една дребна и доста странна японска авангардна художничка на име Йоко Оно. Скоро той ще се влюби в Йоко със същия интензитет като фикс идея на Джордж по индийската просвета и вяра.

Междувременно Джордж напуща Лондон, с цел да учи цитра дружно със своя ментор Рави Шанкар. Джордж, сходно на Джон, подстригва „ бийтълския “ си перчем и си пуска и мустаци. Силният му интерес към източната просвета и вяра нараства и той се влюбва безумно във всичко индийско – фикс идея, която ще продължи за цялостен живот.

През юни 1967 година момчетата издават своя незабравим албум „ Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band “. Джордж се отчуждава от останалите по време на записите на албума и способства единствено за една (малко посредствена) ария – „ Within You, Without You “.

След гибелта на Брайън, Пол се пробва да поеме ролята на заместник-лидер на групата и ги кара да създадат телевизионния филм „ Magical Mystery Tour “ и нов албум. Джон и Джордж недоволстваха всеки по собствен метод, само че плановете въпреки всичко бяха приключени основно поради Пол.

През 1968 година, когато четиримата се събират, с цел да запишат новия си албум „ The Beatles “ (по-късно прочут като „ The White Album “), Йоко Оно седи до Джон в звукозаписното студио от самото начало. Между музикантите постоянно е имало неписано предписание, че никоя от съпругите или приятелките им не би трябвало да участват в студиото, до момента в който работят.

Джон беше доста открит и показателен по отношение на любовта си към Йоко и напълно скоро се поражда осезаемо напрежение. В резултат на това на 22 август 1968 година Ринго си взима багажа и отпътува на отмора в Сардиния, оставяйки ги без барабанист като вместо него Пол трябваше да свири на барабаните за няколко песни. След като убеждават Ринго да се върне няколко дни по-късно, всичко продължава, само че всички с изключение на Джон не престават да не понасят натрапчивото наличие на Йоко.

До януари 1969 година групата се събира, с цел да снима документалния си филм „ Let It Be “. Но изтощен от шефстването на Пол и раздразнителен от турнето на Бийтълс, Джордж стана вторият, който изчезва ненадейно. (По-късно се схваща, че през 1969 година Джон и Йоко към този момент са станали подвластни от хероин и това също способства доста за цялостното неодобрение в групата.) Точно в средата на фотосите, на 10 януари 1969 година, откакто се скарва с Пол пред камерата, Джордж сбито споделя на останалите, че си потегля, и се сбогува, добавяйки „ Ще се забележим по клубовете “. Джон хладно споделя, че това е окей с това и предлага да поканят Ерик Клептън да го замести. След интензивни договаряния обаче Джордж се връща, на 15 януари, и филмът е приключен.

Момчетата записват своя финален албум „ Abbey Road “ в средата на 1969 година През септември, когато албумът излиза, Джордж прави това, което множеството хора считат за неговите най-хубави две песни за Бийтълс – „ Here Comes the Sun “ и „ Something “. Той постоянно се е тормозил да не остане по-назад откъм писане на песни от Ленън и Макартни и триумфът на тези две песни безспорно му дава повече убеденост, че може да успее и като соло реализатор.

На 13 септември 1969 година Джон и Йоко се причисляват към сътрудниците си музиканти Чък Бери, Фатс Домино, Литъл Ричард и няколко други за концерта „ Toronto Rock and Roll Revival Festival “ в Канада. Джон свири и си прекарва отлично, чувствайки се освободен от рестриктивните мерки Бийтълс, и също добива убеденост за соло кариера.

На 20 септември 1969 година Джон, Пол и Ринго (Джордж не присъства) и няколко другари и бизнес сътрудници се събират на среща, с цел да обсъдят бъдещето на групата. Пол, както нормално, приказва дълго и излага концепцията си момчетата „ да тръгнат на турне “ като може би нова група, придобивайки нова еднаквост, и да се „ върнат към корените си “ като свирят по дребните клубове като едно време. Джон обаче му се сопва и афишира „ Искам бракоразвод … “

Твърди се, че Джон е гневен на Пол за това. Той счита, че Бийтълс е „ неговата група “ и тъй като той я е почнал, той би трябвало да е този, който ще я завърши. Но макар че в реалност Джон бе поставил края на Бийтълс като група, общественото известие на Пол в действителност направи нещата публични.