Някои от нещата, които мозъкът прави, без да ни пита
От способността да мислим до това да упражняваме надзор върху мускулите си – мозъкът е мотор на всичките ни качества. Кои са нещата, които човешкият мозък прави самичък без действително да осъзнаваме? Те, несъмнено, са доста повече, само че вижте някои от тях:
Филтриране на информация
Всички добре знаем, че всекидневно сме затрупани от голямо количество информация и е изцяло невероятно да приемем и усвоим всичко, което виждаме и чуваме.
Знаете ли какъв цвят чорапи сте обули сутринта? А, с какво беше облечен първият човек, който видяхте през днешния ден? Ако не можете да си спомните, не се трeвожете! Мозъкът ни работи непрекъснато, с цел да филтрира информацията, която ни заобикаля. Това ни разрешава да се фокусираме единствено върху значимата такава. Например, в случай че гледате футболен мач, несъмнено не знаете какво се случва с тълпата на стадиона, макар че мозъкът възприема наличието й. Този развой се назовава изборно внимание, което прави всекидневието ни по-леко. Част от информацията, обаче пробива бариерата на нашата фокусираност. Ето за какво, когато чуем името си в нечий непознат диалог реагираме незабавно.
Мигане
Мигането е нещо, което се случва в рамките сред две и 10 секунди, а човек осъзнава, че го прави само, когато някой го уточни. Но по какъв начин мозъкът ни ръководи този развой без да го осъзнаваме? Мигането е автоматизиран инстикт, действителен с цел да защищити очите и да поддържа влагата в тях. Външният ъгъл на човешкото око непрекъснато създава сълзи. Тези сълзи изчезват незабавно, когато клепачите се движат. Когато мигаме, поддържаме очите си влажни и чисти. Това изяснява и за какво човешките мигли са разпределени отмерено. Автоматичната система, която контролира мигането се грижи и за това клепачите ни да се затварят, когато нещо е на път да ни удари по лицето. Човек е в положение да спре процеса на намигване, когато умишлено мисли за него (например играта „ кой ще мигне първи “), само че автоматизираната система на мозъка рано или късно ни принуждава да мигнем още веднъж.
Движението на езика, когато учим или приказваме нов език
Когато приказваме, единственото нещо за което мислим е какво споделяме. Това, което не осъзнаваме е, че мускулите на устата и езика се синхронизират, с цел да ни разрешат да приказваме. Първоначално човек се учи да приказва посредством реплика. Не е нужно да имитираме цяло изречение, а по-скоро да съберем дружно разнообразни думи, които преди сме чували и да стартираме да интерпретираме смисъл, създавайки конструкция, в която да сложим думите си. Имитирайки и научавайки нови думи, нашият мозък умишлено се стреми да нарежда езика по този начин, че да сътвори тон по предопределение. Когато опциите ни да произнасяме всеки тон станат по-развити, съзнанието ни към този момент не взе участие в процеса на позициониране на езика и устата. Това става несъзнателно, без да усещаме. Това изяснява за какво до момента в който приказваме не осъзнаваме къде в действителност се намира езикът ни в този миг. Движението към този момент е било научено от мускулите и мозъкът ни автоматизирано е позиционирал езика, до момента в който ние в действителност мислим за това, какво тъкмо желаеме да кажем.
Кихане
Понякога голямото предпочитание да кихнем може да пристигна от нищото. Кихането може да пристигна в резултат на алергии или стимуланти, причиняващи сърбеж. Често не осъзнаваме, че има нещо в носа ни, което ни тормози, до момента в който кихането не отстрани раздразнението. Когато кихаме, раздразнението се локализира в респираторния епител на лигавицата на носа. Възпалителните кафези създават химикали, като хистамин и левкотриени. Освобождаването на тези химикали се задейства от раздразнителната субстанция. Тя може да бъде задействана от алерген, вирусна зараза на раздразнените дихателни пътища или физически дразнител, като тютюнев пушек. Но по какъв начин в действителност мозъкът ни създава кихане? Стимулацията на нервните окончания задейства рефлексен отговор в мозъка. Сензорните нерви провокират активирането на нерви, контролиращи мускули във врата и главата. Изпускането на въздух през носа е реализирано посредством струпване на налягане в гърдите, до момента в който гласните струни са затворени. Когато гласните струни бързо се отворят, въздухът навлиза с огромна скорост и по едно и също време с това се освобождава от дразнещите стимуланти.
Треперене
Всички сме треперили, стоешком на студено дълго време. Но, каква е в действителност повода тялото ни да се тресе неконтролируемо? Треперенето е още едно рефлективно деяние, което ни защищава. Реакцията се задейства от хипоталамуса, който се намира тъкмо над таламуса в мозъка. След като сензорните рецептори на кожата усетят ниска температура във външната среда, нашата нервна система изпраща сигнал до хипоталамуса, с цел да го предизвести. Хипоталамусът от своя страна изпраща сигнали до мускулите, карайки ги доста бързо да се свиват. Треперенето повишава телесната температура. Въпреки напъните, които поставяме, с цел да не треперим, това е развой, който не можем да направляваме, точно тъй като е рефлективен. Всеки път, в който хипоталамусът открие температура под нужната точка, той отключва рефлекса на трептене, който няма да спре досега, в който температурата не се повиши още веднъж.
Смях
Били ли сте в сериозна обстановка, в която смехът би бил тотално неудобен и все пак по някакви аргументи просто не можете да го задържите? Не се тормозете! За това е отговорен мозъкът ви! Доклад, оповестен през 1998 година дава ясно пояснение по какъв начин мозъкът ни взе участие в импулса за смях. Авторите на отчета считат, че смехът се провокира от няколко разнообразни зони на мозъка. Това е прочувствена реакция. След като нещо е разтълкувано от мозъка като смешно, нашата физическа реакция е в резултат на мозъчната такава и по тази причина е доста мъчно да се управлява.
