"Гардиън": Имиграцията е проблемът разделящ Европа
От Швеция до Брекзит имиграцията е казусът разделящ Европа, написа Саймън Дженкинс в английския всекидневник The Guardian, представен от " Фокус ". Посланието от изборите за Швеция е явно. В момента има един преобладаващ въпрос в политиката на Европа, а точно имиграцията. Той превзема Италия и Германия. Управлява в Унгария и Австрия. Той ръководи от Сърбия до Скандинавия. Той господства на всяко съвещание на водачите на Европейски Съюз. Той обсеби Обединеното кралство посредством концепцията за Брекзит, макар, че се крие в евфемизма за " постигането на търговски съглашения с останалия свят ".
Възходът на крайната десница в Европа - или по-скоро скок в емоционалната ксенофобия - беше неизбежен от момента, в който Европейският съюз се обърна към единния пазар през 80-те години, включително отворен пазар на труда на континента. От четирите свободи на движение - стоки, услуги, капитали и хора - първите, които се провалят, винаги ще бъдат хората.
Откритата граница и Шенгенското споразумение за пътуване без паспорти дойдоха преди масовото движение на евтини работници от Източна Европа и преди младежката миграция от Азия и Африка. Тъй като географията превръща южната граница на Европа във врата, няма начин правителствата на Европа, демократични или авторитарни, вече да търпят свободни граници в рамките на ЕС.
Единственото нещо, което ще бъде катастрофално, ще е да се твърди нещо друго. Организиран и расистки национализъм се е надигнал в Швеция, за да се противопостави на половин век либерализъм. Старата либерална заблуда - че благородните идеали в крайна сметка ще спечелят ума на мнозинството - се разпада на всички избори. Можем да поздравим морския капитан, който иска да прибере бежанците " от човещина ", но не можем да наложим пътниците му на гражданите на Европа. Трябва да има общоевропейски режим, както за подпомагане на граничните държави да охраняват южната граница на Европа, така и да регулира и разпределя мигрантите, които се промъкват. Но такъв режим никога няма да бъде приет, ако отделните европейски държави не могат да възвърнат известен суверенитет над своето население. Всъщност всеки режим ще зависи от това.
Трагично е, че резултатът от този дебат - по-голям европейски контрол на миграцията - със сигурност щеше да избегне Брекзит. В съзнанието на повечето британски избиратели миграцията няма нищо общо с икономиката или тарифите или регулирането на търговията. Това не е спор за търговията, а за хората, които могат да контролират характера и темповете на промяна на обществото. Можем да отхвърлим такъв контрол като явен фанатизъм и нетолерантност. Това обаче няма да спре хората да гласуват. За тях тези права са вик за самоуважение и ценности, които са скъпи за тях.
Така или иначе, дебатът не може да бъде пренебрегнат. Но британското правителство все още не е разработило своята миграционна политика след Брекзит, освен осезаемо " враждебно посрещане " на всички пришълци. Вместо това, Уестминстър се бори за тарифите, търговията и Борис Джонсън.
Възходът на крайната десница в Европа - или по-скоро скок в емоционалната ксенофобия - беше неизбежен от момента, в който Европейският съюз се обърна към единния пазар през 80-те години, включително отворен пазар на труда на континента. От четирите свободи на движение - стоки, услуги, капитали и хора - първите, които се провалят, винаги ще бъдат хората.
Откритата граница и Шенгенското споразумение за пътуване без паспорти дойдоха преди масовото движение на евтини работници от Източна Европа и преди младежката миграция от Азия и Африка. Тъй като географията превръща южната граница на Европа във врата, няма начин правителствата на Европа, демократични или авторитарни, вече да търпят свободни граници в рамките на ЕС.
Единственото нещо, което ще бъде катастрофално, ще е да се твърди нещо друго. Организиран и расистки национализъм се е надигнал в Швеция, за да се противопостави на половин век либерализъм. Старата либерална заблуда - че благородните идеали в крайна сметка ще спечелят ума на мнозинството - се разпада на всички избори. Можем да поздравим морския капитан, който иска да прибере бежанците " от човещина ", но не можем да наложим пътниците му на гражданите на Европа. Трябва да има общоевропейски режим, както за подпомагане на граничните държави да охраняват южната граница на Европа, така и да регулира и разпределя мигрантите, които се промъкват. Но такъв режим никога няма да бъде приет, ако отделните европейски държави не могат да възвърнат известен суверенитет над своето население. Всъщност всеки режим ще зависи от това.
Трагично е, че резултатът от този дебат - по-голям европейски контрол на миграцията - със сигурност щеше да избегне Брекзит. В съзнанието на повечето британски избиратели миграцията няма нищо общо с икономиката или тарифите или регулирането на търговията. Това не е спор за търговията, а за хората, които могат да контролират характера и темповете на промяна на обществото. Можем да отхвърлим такъв контрол като явен фанатизъм и нетолерантност. Това обаче няма да спре хората да гласуват. За тях тези права са вик за самоуважение и ценности, които са скъпи за тях.
Така или иначе, дебатът не може да бъде пренебрегнат. Но британското правителство все още не е разработило своята миграционна политика след Брекзит, освен осезаемо " враждебно посрещане " на всички пришълци. Вместо това, Уестминстър се бори за тарифите, търговията и Борис Джонсън.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ