Лориц Санд, който издържа мъченията на нацистите
От септември 1941 до май 1945 Лориц Санд, един от създателите на норвежката опозиция, е пребит, сплескан, заплашван и по-късно още веднъж пребит от нацистите. И макар 4 години на най-лоши изтезания, до момента в който Санд е на над 60-годишен, той не издава нищо на врага.
В отговор на ужасите от Първата международна война, водачите на Норвегия стартират политика на разоръжаване, което оставя армията им извънредно слаба. Затова, когато германците атакуват през април 1940, страната не е готова да се пази.
Немски бойци с огнеупорни маски бягат от горящо норвежко село
Въпреки това, държавното управление на Норвегия и царят й съумяват да изтеглят обществеността и да избегнат наложително приемане на „ отбраната на Райха “, което е методът Германия да легитимира въздействието си върху страната.
Почти незабавно, норвежците от всички прослойки на обществото стартират опозиция против немската окупация включително и военни единици на север, които оказват помощ на войските на съдружниците. Различни групи в страната изготвят саботажи против окупаторите, а други наблюдават за маневрите на немците и рапортуват събраната информация.
Норвежката опозиция също по този начин изкарва хора от страната и вкарва опитни бойци, в това число и членове на US OSS (предшественикът на ЦРУ). Предлага се образование и съоръжение като по този начин скоро се образува мощна разследваща активност в интерес на съдружниците.
Бюст на Лориц Санд
Лориц Санд е роден в Норвегия през 1879 и служи в Кралската холандска войска откакто учи архитектура в края на 19 век. След това се бие в Първата международна война, а по-късно става относително сполучлив предприемач. В годините преди ВСВ живее зад граница, само че се връща в Норвегия през 1938 на 59-годишна възраст. Когато стартира Втората международна война взема решение да остави проектите си още веднъж да отпътува в чужбина и остава в родината си. Когато немците атакуват през 1940, Лориц се причислява към съпротивата.
Той е много добър в разузнаването, поради опита си в ПСВ. Помага да се основе XU – загадка разследваща група, която работи за съдружниците. По време на службата си той фотографира и картографира немски военни евентуални цели.
Следват брутални мъчения. След първата вълна разпити, Санд има съществени рани по главата и гърба, а ръцете и краката му са счупени. Нацистите обаче не са завършили с него. Те знаят, че в главата му има доста секрети за норвежката опозиция, които имат желание да измъкнат. През идващите 3,5 години Лориц е систематично малтретиран, лекуван е и по-късно още веднъж малтретиран.
В последна сметка, откакто схващат, че няма да измъкнат нищо от него, нацистите го пращат за екзекуция, която е планувана за 17 май 1945. Германия обаче публично се предава на 8 май 1945 и Санд съумява да оцелее.
…
Лориц Санд е награден с Кралския норвежки медал на Свети Олаф и получава почетен бюст. Това бетонира персоната му дотам, че самата дума „ Nei “, която значи „ Не “, става знак на абсолютния му отвод да се съобщи пред врага даже след години най-страшни мъчения. Той почива на 17 декември 1956 на 77-годишна възраст.
