Няма такава гадост да си инвалид в България
От седем години пострадвам от хронична бъбречна непълнота. За тези, които не знаят какво значи това, ще уточня – пребивавам посредством неестествен бъбрек и три пъти седмично отивам на хемодиализа по 4 часа. Като мен са още към 3000 души в страната. От 2015 година имам решение от ТЕЛК с приета 100 % неработоспособност. Имам и други болести, да вземем за пример хипертония, само че те не са толкоз значими. Поради неразбираеми за мен аргументи на всеки три години решението на ТЕЛК би трябвало да се издава още веднъж. Нарича се преосвидетелстване. Иначе казано, на всеки три години би трябвало да потвърждавам пред лекарска комисия, че не са ми пораснали нови бъбреци. В ТЕЛК това по принцип би трябвало да го знаят, само че все пак си държат на процедурата, която съставлява низ от дребни и по-големи унижения, безпределно очакване пред разнообразни кабинети и забележителен финансов разход.
Първо получавате писмо да се явите в Регионалната картотека на здравната експертиза на ул. „ Димитър Греков “ 2 – двуетажна постройка зад спектакъл „ София “. Пред нея има дребен паркинг в синя зона с две инвалидни места. Могло е примерно да са пет или повече, тъй като е ясно какви хора стопират, но де толкова ум в общината. Зад храстите, дискретно затулени чиновници на „ Градска подвижност “ дебнат някой недъгав злощастник да паркира изкривено, с цел да го глобят. Докато аз бях там, глобиха двама. Пред картотеката нормално чакат десетина души. Чака се към час в благополучен ден. Като ви пристигна редът, предавате на гише здравната си документи. После си отивате и чакате писмо от ТЕЛК, с което да ви поканят в избран ден и час да се явите в съответния кабинет на някоя болница. Ако, да речем, сте без един крайник, комисия преценя дали има смяна в здравния ви статус, т.е. дали ви е пораснал нов крайник. Или ръка. После издава решение, с което Национален осигурителен институт ви отпуска пенсия. Впрочем индивида никой не го гледа, в случай че ще да е с хобот на главата, гледат се документите, които носи. И след три години всичко изначало. Работата е там, че телкаджиите желаят купища медицински документи, постоянно напълно ненужни, само че пък сложни за приемане. Аз, да вземем за пример, (ще дам образец със себе си, тъй като сега съм си под ръка), би трябвало в края на юни да се явя в болница „ Св. Иван Рилски “ и с цел да потвърдя, че бъбреците ми са все по този начин повредени, както при предходното преосвидетелстване, с изключение на персонална карта би трябвало да нося рецептурна брошура, персонална амбулаторна карта, индустриална характерност, епикризи от последните три години и Внимание! проучвания за СУЕ, еритроцити, левкоцити, хемоглобин, ДКК, тромбоцити, кръвна захар, урея, креатинин, пикочна киселина, холестерол, триглицериди, мастни фракции, урина (общо изследване), ЕКГ, ехограф, ФИД, кръвно-газов разбор. Освен това ми желаят съвещания с кардиолог, нефролог, пулмолог, съдов хирург, УЗД на бъбреци, доплер на долни крака. При добра организация набирането на цялата тази документи на здрав човек би лишило сред седмица и 10 дни. На мен – повече. И към 500 лева разноски по груба сметка. По принцип би могло тези проучвания и консултациите (т. е. прегледите) да се създадат и с посоки по Здравна каса, обаче сред правилото и практиката в българската здравна система има съществено разминаване. Става дума за 7-8 обособени проучвания с цена сред 20 и 30 лева всяко. Плюс прегледи при петима експерти – сред 60 и 100 лева за всеки. Може и с направление, т.е. гратис, но няма свободни часове за такива прегледи. Обикновено няма. Понякога има, но по-често няма. Има, но чак през ноември, а в този момент е юни. Да оставим парите. По-унизително и обидно е, че цялото това изпитание, мое и на други като мене, е изцяло ненужно. А още по-унизителен е страхът, прочее то не е боязън, а смут, че в случай че не носиш някоя от тези книжа, ще те върнат в изходно състояние.
Моето положение е изцяло изяснено преди седем години, болестта ми е необратимо.
По-зле може да стане, по-добре не. Само трансплантация може да реши казуса, само че възможностите за това у нас са минимални. Правят се по 5-6 годишно, в случай че не броим тези в Правителствена с донори от Молдова и Украйна и реципиенти от Германия и Израел. На тази опашка сме към 1000 души. Освен това и трансплантираните също имат приета неработоспособност. Защо тогава от ТЕЛК желаят всичко това? При последната ми диализа попитах дежурната лекарка защо са им на ТЕЛК тези проучвания. Като чу ТЕЛК, направи погнусена мимика и побягна. После се върна и сподели, че не знае, да ги запитвам тях. Питах. И ми дадоха отговор с въпрос. „ Като ви отидат документите в Национален осигурителен институт без проучвания, дали някой ще им обърне внимание? “ От което следва, че в Национален осигурителен институт повече схващат от медицина, а аз трябваше да се засрамя от несвоевременно заложения въпрос.
Питам се толкоз ли е комплицирано за хора с тежки и очевидно необратими увреждания в решенията от ТЕЛК вместо „ важи до еди коя си година “ да написа просто: „ Важи до прекосяване на лицето в предписание на гробищните управляващи. “ Така ще се спестят ненужни премеждия на болните и непотребен труд на лекари, лаборанти и администрация. Пък и хартия ще се пести.
Доскоро си мислех, че всичко това е поради някакъв необикновен тип административен кретенизъм с детайл на садизъм.
Някаква властова перверзия.
Властта кара индивида (в случая инвалида) да разнася от гише на гише бележки с информация, която властта има от дълго време и може елементарно да ревизира, само че се любува на придвижването. Иска регулярно да научава неща, които в действителност знае. Така се утвърждава чувството за значимостта на властта. Сега, обаче, ми хрумва и друго. Не е допустимо в целия идиотизъм да няма и рационално зърно. Дали пък здравната промишленост не се пробва в допълнение да захлеби от инвалидите посредством ТЕЛК и поради това да са безсмислените проучвания и прегледи? За които казахме, че съставляват забележителен разход, изключително в случай че човек разчита на едната си инвалидна пенсия. А може да е и нещо друго. Армията от инвалиди създава голям документооборот и за него е потребност администрация. Така инвалидите отварят работни места, дават смисъл, цел и посока в живота на други хора. Те са административен запас. Явно аргументите за моите несгоди с ТЕЛК са доста и комплицирано заплетени, само че всред тях кретенизмът ми се коства най-важната. Все едно дали е в ТЕЛК, Национален осигурителен институт или другаде. Разбира се, целият този документооборот може да става и електронно и това е одобрена процедура в други страни. Ние обаче разнасяме хартии. При това, даже когато няма потребност. Явно двата милиарда лв., които ГЕРБ похарчи за електронно държавно управление, не са били задоволително, с цел да се спестят най-малко на хората с увреждания някои непотребни премеждия и унижения.
Понеже телкаджиите са презряно съсловие сред лекарите, в лечебните заведения техните кабинети най-често са завряни в всякакви глухи и тесни коридори. Обикновено няма къде да се седне. И когато начело се наредят двайсетина души, кой от кой по-болен, тъй като ги викат в един час, картината е сюрреалистична. А съвкупните премеждия, породени от ТЕЛК на тези хора, могат да задвижат дребен атомен реактор.
Уважаеми г-н министър, скъпи доктор Кацаров, като на брат ви се апелирам.
Спрете това безчинство над мен и други като мен. Ние не сме неприятни хора, единствено шансът ни е неприятен. Ако имате някакво въздействие над ТЕЛК, дано не ме карат този път да нося проучвания за СУЕ, еритроцити, левкоцити, хемоглобин, ДКК, тромбоцити, кръвна захар, урея, креатинин, пикочна киселина, холестерол, триглицериди, мастни фракции, урина (общо изследване), ЕКГ, ехограф, ФИД и кръвно-газов разбор плюс резултати от съвещания с кардиолог, нефролог, пулмолог, съдов хирург, УЗД на бъбреци и доплер на долни крака. Защото предишния път преди три години занесох и даже не ги погледнаха. Нека решим този проблем безшумно и добродушно, с цел да не се постанова да прибягваме до закона „ Магнитски “ в частта му за нарушените човешки права и отново да се изложим пред чужденците. Защото българският неработоспособен въпреки всичко е човешко създание и има права. Едно от тях е да не бъде разхождан неоснователно като панаирджийска мечка по лекарски кабинети и лаборатории.
Мога да разказвам с дни миазмите в българското опазване на здравето. Мога да кажа и доста положителни думи за обособени лекари, медицински сестри и санитарки. Но считам да спра дотук. Засега.
Накрая бих желал да помоля моя сътрудник Иван Стамболов – Сула, почитан и доста четен политически коментатор, орнаментирайки някой от идващите си разбори с известната фраза на Катон Старши за Картаген, който би трябвало да бъде опустошен, вместо Картаген, да напише ТЕЛК. Сигурен съм, че Господ ще му въздаде за този дребен, само че грациозен жест. Защото ТЕЛК в действителност би трябвало да бъде опустошен.
Първо получавате писмо да се явите в Регионалната картотека на здравната експертиза на ул. „ Димитър Греков “ 2 – двуетажна постройка зад спектакъл „ София “. Пред нея има дребен паркинг в синя зона с две инвалидни места. Могло е примерно да са пет или повече, тъй като е ясно какви хора стопират, но де толкова ум в общината. Зад храстите, дискретно затулени чиновници на „ Градска подвижност “ дебнат някой недъгав злощастник да паркира изкривено, с цел да го глобят. Докато аз бях там, глобиха двама. Пред картотеката нормално чакат десетина души. Чака се към час в благополучен ден. Като ви пристигна редът, предавате на гише здравната си документи. После си отивате и чакате писмо от ТЕЛК, с което да ви поканят в избран ден и час да се явите в съответния кабинет на някоя болница. Ако, да речем, сте без един крайник, комисия преценя дали има смяна в здравния ви статус, т.е. дали ви е пораснал нов крайник. Или ръка. После издава решение, с което Национален осигурителен институт ви отпуска пенсия. Впрочем индивида никой не го гледа, в случай че ще да е с хобот на главата, гледат се документите, които носи. И след три години всичко изначало. Работата е там, че телкаджиите желаят купища медицински документи, постоянно напълно ненужни, само че пък сложни за приемане. Аз, да вземем за пример, (ще дам образец със себе си, тъй като сега съм си под ръка), би трябвало в края на юни да се явя в болница „ Св. Иван Рилски “ и с цел да потвърдя, че бъбреците ми са все по този начин повредени, както при предходното преосвидетелстване, с изключение на персонална карта би трябвало да нося рецептурна брошура, персонална амбулаторна карта, индустриална характерност, епикризи от последните три години и Внимание! проучвания за СУЕ, еритроцити, левкоцити, хемоглобин, ДКК, тромбоцити, кръвна захар, урея, креатинин, пикочна киселина, холестерол, триглицериди, мастни фракции, урина (общо изследване), ЕКГ, ехограф, ФИД, кръвно-газов разбор. Освен това ми желаят съвещания с кардиолог, нефролог, пулмолог, съдов хирург, УЗД на бъбреци, доплер на долни крака. При добра организация набирането на цялата тази документи на здрав човек би лишило сред седмица и 10 дни. На мен – повече. И към 500 лева разноски по груба сметка. По принцип би могло тези проучвания и консултациите (т. е. прегледите) да се създадат и с посоки по Здравна каса, обаче сред правилото и практиката в българската здравна система има съществено разминаване. Става дума за 7-8 обособени проучвания с цена сред 20 и 30 лева всяко. Плюс прегледи при петима експерти – сред 60 и 100 лева за всеки. Може и с направление, т.е. гратис, но няма свободни часове за такива прегледи. Обикновено няма. Понякога има, но по-често няма. Има, но чак през ноември, а в този момент е юни. Да оставим парите. По-унизително и обидно е, че цялото това изпитание, мое и на други като мене, е изцяло ненужно. А още по-унизителен е страхът, прочее то не е боязън, а смут, че в случай че не носиш някоя от тези книжа, ще те върнат в изходно състояние.
Моето положение е изцяло изяснено преди седем години, болестта ми е необратимо.
По-зле може да стане, по-добре не. Само трансплантация може да реши казуса, само че възможностите за това у нас са минимални. Правят се по 5-6 годишно, в случай че не броим тези в Правителствена с донори от Молдова и Украйна и реципиенти от Германия и Израел. На тази опашка сме към 1000 души. Освен това и трансплантираните също имат приета неработоспособност. Защо тогава от ТЕЛК желаят всичко това? При последната ми диализа попитах дежурната лекарка защо са им на ТЕЛК тези проучвания. Като чу ТЕЛК, направи погнусена мимика и побягна. После се върна и сподели, че не знае, да ги запитвам тях. Питах. И ми дадоха отговор с въпрос. „ Като ви отидат документите в Национален осигурителен институт без проучвания, дали някой ще им обърне внимание? “ От което следва, че в Национален осигурителен институт повече схващат от медицина, а аз трябваше да се засрамя от несвоевременно заложения въпрос.
Питам се толкоз ли е комплицирано за хора с тежки и очевидно необратими увреждания в решенията от ТЕЛК вместо „ важи до еди коя си година “ да написа просто: „ Важи до прекосяване на лицето в предписание на гробищните управляващи. “ Така ще се спестят ненужни премеждия на болните и непотребен труд на лекари, лаборанти и администрация. Пък и хартия ще се пести.
Доскоро си мислех, че всичко това е поради някакъв необикновен тип административен кретенизъм с детайл на садизъм.
Някаква властова перверзия.
Властта кара индивида (в случая инвалида) да разнася от гише на гише бележки с информация, която властта има от дълго време и може елементарно да ревизира, само че се любува на придвижването. Иска регулярно да научава неща, които в действителност знае. Така се утвърждава чувството за значимостта на властта. Сега, обаче, ми хрумва и друго. Не е допустимо в целия идиотизъм да няма и рационално зърно. Дали пък здравната промишленост не се пробва в допълнение да захлеби от инвалидите посредством ТЕЛК и поради това да са безсмислените проучвания и прегледи? За които казахме, че съставляват забележителен разход, изключително в случай че човек разчита на едната си инвалидна пенсия. А може да е и нещо друго. Армията от инвалиди създава голям документооборот и за него е потребност администрация. Така инвалидите отварят работни места, дават смисъл, цел и посока в живота на други хора. Те са административен запас. Явно аргументите за моите несгоди с ТЕЛК са доста и комплицирано заплетени, само че всред тях кретенизмът ми се коства най-важната. Все едно дали е в ТЕЛК, Национален осигурителен институт или другаде. Разбира се, целият този документооборот може да става и електронно и това е одобрена процедура в други страни. Ние обаче разнасяме хартии. При това, даже когато няма потребност. Явно двата милиарда лв., които ГЕРБ похарчи за електронно държавно управление, не са били задоволително, с цел да се спестят най-малко на хората с увреждания някои непотребни премеждия и унижения.
Понеже телкаджиите са презряно съсловие сред лекарите, в лечебните заведения техните кабинети най-често са завряни в всякакви глухи и тесни коридори. Обикновено няма къде да се седне. И когато начело се наредят двайсетина души, кой от кой по-болен, тъй като ги викат в един час, картината е сюрреалистична. А съвкупните премеждия, породени от ТЕЛК на тези хора, могат да задвижат дребен атомен реактор.
Уважаеми г-н министър, скъпи доктор Кацаров, като на брат ви се апелирам.
Спрете това безчинство над мен и други като мен. Ние не сме неприятни хора, единствено шансът ни е неприятен. Ако имате някакво въздействие над ТЕЛК, дано не ме карат този път да нося проучвания за СУЕ, еритроцити, левкоцити, хемоглобин, ДКК, тромбоцити, кръвна захар, урея, креатинин, пикочна киселина, холестерол, триглицериди, мастни фракции, урина (общо изследване), ЕКГ, ехограф, ФИД и кръвно-газов разбор плюс резултати от съвещания с кардиолог, нефролог, пулмолог, съдов хирург, УЗД на бъбреци и доплер на долни крака. Защото предишния път преди три години занесох и даже не ги погледнаха. Нека решим този проблем безшумно и добродушно, с цел да не се постанова да прибягваме до закона „ Магнитски “ в частта му за нарушените човешки права и отново да се изложим пред чужденците. Защото българският неработоспособен въпреки всичко е човешко създание и има права. Едно от тях е да не бъде разхождан неоснователно като панаирджийска мечка по лекарски кабинети и лаборатории.
Мога да разказвам с дни миазмите в българското опазване на здравето. Мога да кажа и доста положителни думи за обособени лекари, медицински сестри и санитарки. Но считам да спра дотук. Засега.
Накрая бих желал да помоля моя сътрудник Иван Стамболов – Сула, почитан и доста четен политически коментатор, орнаментирайки някой от идващите си разбори с известната фраза на Катон Старши за Картаген, който би трябвало да бъде опустошен, вместо Картаген, да напише ТЕЛК. Сигурен съм, че Господ ще му въздаде за този дребен, само че грациозен жест. Защото ТЕЛК в действителност би трябвало да бъде опустошен.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ