Сдружение зове Банов да глоби Отровното трио с 30 000 лева за увреждане на парламента
От съдружие "Зограф " желаят културният министър Боил Банов да санкции "Отровното трио " с 30 хиляди лв. за увреждането на емблематичната постройка на Народното събрание. Тя е монумент на културата от национално значение, се споделя в известие от сдружението.
Те цитират Закона за културното завещание, съгласно който всеки, който унищожи или повреди културна полезност, се санкционира с санкция в размер от 15 000 до 30 000 лева, а в случай че е едноличен търговец или юридическо лице се постанова имуществена глоба в размер от 25 000 до 50 000 лева
"Знаковата постройка на Народното събрание в София - една от първите публични здания, издигнати след Освобождението, пострада съществено, откакто предишния четвъртък група протестиращи дълго време я замеряха с яйца и презрели домати по апел на господата Арман Бабикян, Велислав Минеков и Николай Хаджигенов, известни още като "Отровното трио ", пишат от Сдружение "Зограф ".
Досегашната постройка на българския парламент, издигната и декорирана в неоренесансов жанр, е оповестена за исторически и архитектурен монумент на културата с категория "национално значение " и е под специфична законова протекция и отбрана, пишат създателите на сигнала.
Исканията на сдружението, записано в Бургас, са: "служителите в Инспектората за запазване на културното завещание в Министерство на културата да глобяват още идната седмица с цялата тежест на закона отговорните лица за дръзкото поругаване , омърсяване и увреждане на постройката на Народното събрание, един от знаците на българската държавност, над формалния вход на която е изписан девизът "Съединението прави силата ".
От гражданската организация напомнят, че решението за построяването на постройката на българския парламент е взето през февруари 1884 година от кабинета, управителен от Петко Каравелов .
Председател на Народното събрание тогава е огромният български общественик Стефан Стамболов. Проектът е предоставен на виенския проектант с българско родословие Константин Йованович (1849-1923), който учи в Австрия и Швейцария и е проектирал и постройката на Скупщината в Белград. Основният камък е положен на 4 юли 1884 година, а самата постройка на Народното събрание е тържествено осветена на 25 ноември същата година . На освещаването й митрополит Климент произнася въодушевено слово за смисъла на това "свято място ", където ще се вземат решение отсега нататък съдбините на българския народ.
През 1896-1899 година към постройката е пристроено и двуетажно крило с пространства за канцеларии и списък на Народното събрание. Северното крило на постройката, което през днешния ден гледа към пл. "Св. Александър Невски ", е построено по план на проектант Пенчо Койчев по време на последното преустрояване на Народното събрание през 1925 - 1928 година Тогава постройката е разширена и пристроена с обособен вход, огромно предверие, внушителни колони, трираменно стълбище, работни кабинети и библиотека, като е непокътнат духът на остарялата част.
Те цитират Закона за културното завещание, съгласно който всеки, който унищожи или повреди културна полезност, се санкционира с санкция в размер от 15 000 до 30 000 лева, а в случай че е едноличен търговец или юридическо лице се постанова имуществена глоба в размер от 25 000 до 50 000 лева
"Знаковата постройка на Народното събрание в София - една от първите публични здания, издигнати след Освобождението, пострада съществено, откакто предишния четвъртък група протестиращи дълго време я замеряха с яйца и презрели домати по апел на господата Арман Бабикян, Велислав Минеков и Николай Хаджигенов, известни още като "Отровното трио ", пишат от Сдружение "Зограф ".
Досегашната постройка на българския парламент, издигната и декорирана в неоренесансов жанр, е оповестена за исторически и архитектурен монумент на културата с категория "национално значение " и е под специфична законова протекция и отбрана, пишат създателите на сигнала.
Исканията на сдружението, записано в Бургас, са: "служителите в Инспектората за запазване на културното завещание в Министерство на културата да глобяват още идната седмица с цялата тежест на закона отговорните лица за дръзкото поругаване , омърсяване и увреждане на постройката на Народното събрание, един от знаците на българската държавност, над формалния вход на която е изписан девизът "Съединението прави силата ".
От гражданската организация напомнят, че решението за построяването на постройката на българския парламент е взето през февруари 1884 година от кабинета, управителен от Петко Каравелов .
Председател на Народното събрание тогава е огромният български общественик Стефан Стамболов. Проектът е предоставен на виенския проектант с българско родословие Константин Йованович (1849-1923), който учи в Австрия и Швейцария и е проектирал и постройката на Скупщината в Белград. Основният камък е положен на 4 юли 1884 година, а самата постройка на Народното събрание е тържествено осветена на 25 ноември същата година . На освещаването й митрополит Климент произнася въодушевено слово за смисъла на това "свято място ", където ще се вземат решение отсега нататък съдбините на българския народ.
През 1896-1899 година към постройката е пристроено и двуетажно крило с пространства за канцеларии и списък на Народното събрание. Северното крило на постройката, което през днешния ден гледа към пл. "Св. Александър Невски ", е построено по план на проектант Пенчо Койчев по време на последното преустрояване на Народното събрание през 1925 - 1928 година Тогава постройката е разширена и пристроена с обособен вход, огромно предверие, внушителни колони, трираменно стълбище, работни кабинети и библиотека, като е непокътнат духът на остарялата част.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ