От саудитско консулство гласът на истината излиза с краката напред
От саудитско консулство гласът на истината излиза с краката напред
Пиша това с надълбоко възприятие на горест и предусещане. Ако, както наподобява от ден на ден, саудитският публицист Джамал Кашоги е мъртъв, тогава оплаквам за загубата на надарен, надълбоко зает публицист, човек, който обичаше страната си, само че не се опасяваше да приказва като глас на деликатна рецензия.
Познавам Джамал Кашоги от повече от 15 години. От първата си среща с него през 2002 година в Джеда, когато той беше заместник-главен редактор на Arab News, водещ всекидневник на британски език в Персийския залив, бях изумен от две неща: прелестното му възприятие за комизъм по някои от парадоксите на живота, които всички споделяме, и уговорката му да работи за по-отворена Саудитска Арабия, където сериозните гласове не са опасност, а принос към мъчително бавния развой на създаване на гражданско общество в страна, която обезверено се нуждае от смяна. Неговата следваща кариера акцентира този ангажимент: той е бил уволняван няколко пъти от публицистични позиции, когато е избирал да отиде малко по-далеч от това, с което ръководещото кралско семейство или консервативният набожен хайлайф се усещаха добре. И въпреки всичко той остана правилен на това, което видя като задача.
На 2 октомври Джамал Кашоги влезе в саудитското консулство в Истанбул и изчезна.
Саудитците, които настояват, че той е напуснал консулството малко откакто е влезнал, бяха разкритикувани от турските управляващи. Страхът е, че той е бил атакуван и погубен съвсем незабавно и че тялото му е било натоварено в транспортно средство с дипломатически номера.
Ако това в действителност е по този начин, тогава Саудитска Арабия пресича нова алена линия. Кралството има процедура с похищение и принудително репатриране на членове на ръководещото семейство. Има процедура със затваряне на критици, без значение дали са консервативни или демократични.
Но до момента тя в никакъв случай не беше деградирала до подобен неправилен акт, употребявайки постройката на консулството в непозната страна като място за ликвидиране на публицист. (Историята е доста по-различна за саудитското шиитско мюсюлманско малцинство, преследвано от десетилетия и осъществено от видни членове на тяхната общественост, както и елементарни граждани).
- Вратата през която Джамал Кашоги влезе жив на 2 октомври и... изчезна / БГНЕС
Скърбя за Джамал, за фамилията му и за годеницата му. Но също по този начин имам огромно предусещане, че тази офанзива съставлява ужасяващо нахлуване против свободата на словото и правото да се приказва истината на властта. Не единствено на Арабския полуостров, само че и на всички места.
Имаше време, не толкоз от дълго време, когато английското държавно управление щеше да порицае офанзивите против публицистите и да употребява въздействието си, с цел да се опита да облекчи някои от най-тежките крайности на властническите режими. За времето, откогато Джамал Кашоги изчезна, имаше опция за държавното управление на Обединеното кралство да изрази своето мнение. Мълчанието на моето държавно управление е срамно. И в случай че най-после реши да приказва, евентуално ще бъде прекомерно късно.
Нямах упованието, че Белият дом на Доналд Тръмп ще каже нещо във връзка с Джамал Кашоги. Беше напуснал Саудитска Арабия, с цел да отиде в Съединените щати през септември предходната година в резултат на вълна от арести и скоро стартира да написа публикации за "Вашингтон пост". Вестникът, благосъстоятелност на милиардера от Амазон Джеф Безос, е непрекъснат критик на Тръмп, част от това, което президентът назовава конспирацията с "фалшиви новини", която се допуска, че е ориентирана към свалянето му.
Тръмп е наричал публицисти, които му насочат провокации, "враговете на народа". Саудитският престолонаследник Мохамед Бин Салман, който се е вторачил във Визия 2030, радикалният му римейк на саудитската стопанска система, видя, че Джамал Кашоги е не толкоз зложелател на народа, колкото по-скоро негов персонален зложелател. Кашоги е глас, който заплашваше този все по-несигурен водач и подобен, който трябваше да бъде заглъхнал.
Неговите изявления във "Вашингтон пост" бяха писане, заради което го познавах: замислено, мъчно, сериозно, само че уравновесено. В първата си публикация за вестника той писа от свое име и от името на други, които са почувствали потребността да изоставен кралството: "Ние желаеме нашата страна да процъфтява и да види реализацията на Визия 2030. Ние не сме срещу нашето държавно управление и се грижим надълбоко за Саудитска Арабия. Това е единственият дом, който познаваме или искаме".
Реджеп Ердоган изиска подпомагане от саудитските управляващи за изясняване какво се е случило с изчезналия публицист / БГНЕС
Джамал Кашоги е същински родолюбец, същински саудитец и популярен и самоуверен публицист. Ако е бил погубен от саудитските управляващи, тогава светът е изгубил глас на сдържаност и публицистиката е претърпяла смъртоносна рана.
Диктаторите в страните по света ще бъдат в допълнение насърчени, с цел да умълчават критиците си и да смажат свободните медии. Но също по този начин тези диктатори ще видят, че те, сходно на саудитското управление, могат да стигнат оттатък границите си с безотговорност, която бе неразумно укрепена от Доналд Тръмп.
А за саудитските критици, които живеят в чужбина и техните фамилии в кралството, ненадейно и брутално, също са станали доста по-уязвими за нахлуване. Заради тях и поради изложените на заплаха публицисти на всички места Джамал Кашоги не би трябвало да бъде пропуснат. /БГНЕС
--------------------------------------------------
Бил Лоу, телевизия "Ал Джазира"
Пиша това с надълбоко възприятие на горест и предусещане. Ако, както наподобява от ден на ден, саудитският публицист Джамал Кашоги е мъртъв, тогава оплаквам за загубата на надарен, надълбоко зает публицист, човек, който обичаше страната си, само че не се опасяваше да приказва като глас на деликатна рецензия.
Познавам Джамал Кашоги от повече от 15 години. От първата си среща с него през 2002 година в Джеда, когато той беше заместник-главен редактор на Arab News, водещ всекидневник на британски език в Персийския залив, бях изумен от две неща: прелестното му възприятие за комизъм по някои от парадоксите на живота, които всички споделяме, и уговорката му да работи за по-отворена Саудитска Арабия, където сериозните гласове не са опасност, а принос към мъчително бавния развой на създаване на гражданско общество в страна, която обезверено се нуждае от смяна. Неговата следваща кариера акцентира този ангажимент: той е бил уволняван няколко пъти от публицистични позиции, когато е избирал да отиде малко по-далеч от това, с което ръководещото кралско семейство или консервативният набожен хайлайф се усещаха добре. И въпреки всичко той остана правилен на това, което видя като задача.
На 2 октомври Джамал Кашоги влезе в саудитското консулство в Истанбул и изчезна.
Саудитците, които настояват, че той е напуснал консулството малко откакто е влезнал, бяха разкритикувани от турските управляващи. Страхът е, че той е бил атакуван и погубен съвсем незабавно и че тялото му е било натоварено в транспортно средство с дипломатически номера.
Ако това в действителност е по този начин, тогава Саудитска Арабия пресича нова алена линия. Кралството има процедура с похищение и принудително репатриране на членове на ръководещото семейство. Има процедура със затваряне на критици, без значение дали са консервативни или демократични.
Но до момента тя в никакъв случай не беше деградирала до подобен неправилен акт, употребявайки постройката на консулството в непозната страна като място за ликвидиране на публицист. (Историята е доста по-различна за саудитското шиитско мюсюлманско малцинство, преследвано от десетилетия и осъществено от видни членове на тяхната общественост, както и елементарни граждани).
- Вратата през която Джамал Кашоги влезе жив на 2 октомври и... изчезна / БГНЕС Скърбя за Джамал, за фамилията му и за годеницата му. Но също по този начин имам огромно предусещане, че тази офанзива съставлява ужасяващо нахлуване против свободата на словото и правото да се приказва истината на властта. Не единствено на Арабския полуостров, само че и на всички места.
Имаше време, не толкоз от дълго време, когато английското държавно управление щеше да порицае офанзивите против публицистите и да употребява въздействието си, с цел да се опита да облекчи някои от най-тежките крайности на властническите режими. За времето, откогато Джамал Кашоги изчезна, имаше опция за държавното управление на Обединеното кралство да изрази своето мнение. Мълчанието на моето държавно управление е срамно. И в случай че най-после реши да приказва, евентуално ще бъде прекомерно късно.
Нямах упованието, че Белият дом на Доналд Тръмп ще каже нещо във връзка с Джамал Кашоги. Беше напуснал Саудитска Арабия, с цел да отиде в Съединените щати през септември предходната година в резултат на вълна от арести и скоро стартира да написа публикации за "Вашингтон пост". Вестникът, благосъстоятелност на милиардера от Амазон Джеф Безос, е непрекъснат критик на Тръмп, част от това, което президентът назовава конспирацията с "фалшиви новини", която се допуска, че е ориентирана към свалянето му.
Тръмп е наричал публицисти, които му насочат провокации, "враговете на народа". Саудитският престолонаследник Мохамед Бин Салман, който се е вторачил във Визия 2030, радикалният му римейк на саудитската стопанска система, видя, че Джамал Кашоги е не толкоз зложелател на народа, колкото по-скоро негов персонален зложелател. Кашоги е глас, който заплашваше този все по-несигурен водач и подобен, който трябваше да бъде заглъхнал.
Неговите изявления във "Вашингтон пост" бяха писане, заради което го познавах: замислено, мъчно, сериозно, само че уравновесено. В първата си публикация за вестника той писа от свое име и от името на други, които са почувствали потребността да изоставен кралството: "Ние желаеме нашата страна да процъфтява и да види реализацията на Визия 2030. Ние не сме срещу нашето държавно управление и се грижим надълбоко за Саудитска Арабия. Това е единственият дом, който познаваме или искаме".
Реджеп Ердоган изиска подпомагане от саудитските управляващи за изясняване какво се е случило с изчезналия публицист / БГНЕС Джамал Кашоги е същински родолюбец, същински саудитец и популярен и самоуверен публицист. Ако е бил погубен от саудитските управляващи, тогава светът е изгубил глас на сдържаност и публицистиката е претърпяла смъртоносна рана.
Диктаторите в страните по света ще бъдат в допълнение насърчени, с цел да умълчават критиците си и да смажат свободните медии. Но също по този начин тези диктатори ще видят, че те, сходно на саудитското управление, могат да стигнат оттатък границите си с безотговорност, която бе неразумно укрепена от Доналд Тръмп.
А за саудитските критици, които живеят в чужбина и техните фамилии в кралството, ненадейно и брутално, също са станали доста по-уязвими за нахлуване. Заради тях и поради изложените на заплаха публицисти на всички места Джамал Кашоги не би трябвало да бъде пропуснат. /БГНЕС
--------------------------------------------------
Бил Лоу, телевизия "Ал Джазира"
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ