`Меси. Уроци по стил`: проницателен и вдъхновяващ портрет на изключителния Лионел Меси |
От самото начало в младежката групировка на Барселона, тринайсетгодишният Лионел Меси показва вродения си гений, който внушава благоговение към футбола. Талант, който с времето се разпростира в чиста лирика в играта.
Каталунският публицист Жорди Пунти е евентуално най-страстният почитател на Меси. Той изследва хубостта, грацията и гениалността на играта на футболната легенда. Пунти ни връща обратно до съвсем митичната история на аржентинския юноша, когато светът към момента е едно „ безпределно футболно игрище “. През стремглавия напредък на терена, яростните борби и тежестта на славата, до цялостното завладяване на футболния свят. Пунти показва Лео Меси в друга светлина – вдъхновяваща и вълнуваща.
„ Меси. Уроци по жанр “ е самоуверен, остроумен и въодушевяващ портрет на може би най-хубавия футболист на всички времена.
Откъс:
Дебютът
Нека да го признаем – дебютът на Лео Меси в първия тим на „ Барса “ е при безапелационна загуба 2:0 в другарски мач против ФК „ Порто “ в чест на откриването на новия стадион на португалския клуб – „ Ещадио до Драгао “. Датата е 16 ноември 2003 година, неделя, а на прекалено много португалски почитатели им се желае през днешния ден Меси да бе вкарал първия гол на този терен, само че това не се случва.
Дебютът му следва естествения темп, който дефинира живота на всеки млад футболист. Един ден те вземат в първия тим за другарски мач, ти пътуваш с огромните, гледаш ги със комбинация от срамежливост и удивление, а след това треньорът ти отпуска двайсет минути в края на мача. Преди срещата си считал, че тази опция е подарък от Бога, а след нея се чувстваш унищожен, като си припомняш всичко, което си можел да направиш, само че не си. Със сигурност е подобен и казусът с Меси: през нощта преди мача той е прекомерно под напрежение и не може да заспи, а на сутринта по-късно съжалява, че не е вкарал, въпреки да е имал положителни шансове. Все отново наскоро гледах още веднъж този мач с нов взор след всичко, научено през годините, и бързо забелязах, че слабичкото момче в торбеста фланелка, въпреки и без нещо зрелищно, инжектира малко живот в другояче много скучната нощ в Португалия, страна, която не е изключително фамозна със основаването на тръпка. Замислих се какво би станало, в случай че беше играл по-дълго, та даже още от самия начален удар.
Тъй като множеството от титулярите са с националните си тимове този следобяд, Франк Рийкард изважда много необикновен състав. Хоркера – на вратата, Олегер, Маркес, Наваро, Габри, Шави и Луис Енрике са известните имена, а останалите играчи идват от младежките тимове. През второто полувреме е направена нормалната за другарски мач поредност от смени – всеки би трябвало да получи късмет за изява – и най-сетне настава 74-тата минута, началото на началата, Алфата, златното кръщение – Меси прави първите си крачки, откакто се появява на терена вместо Фернандо Наваро. Той е с номер 14 на гърба, същинско кройфианско знамение. Докато се насочва към зоната от полето, която му е показал треньорът, португалският ефирен коментатор произнася: „ В Каталуния споделят, че той им припомня за Марадона. “
Подобно изказване през днешния ден наподобява много подходящо, даже предсказуемо, само че преди време вероятно е прозвучало напълно пресилено. Меси е на шестнайсет години, четири месеца и двайсет и три дни. Той е третият най-млад състезател, дебютиращ за първия тим, след Харуна Бабангида – дебютирал при Ван Гаал на петнайсет години, девет месеца и единайсет дни, – и именития нападател Паулино Алкантара – вкарал три гола при дебюта си през февруари 1929 година, когато е единствено на петнайсет години, четири месеца и осемнайсет дни. Този връх – един от многото в кариерата на Меси – може би засенчва други, по-поразителни страни на неговия дебют. Миналото като че ли си прави смешки с сегашното, тъй като треньор на „ Порто “ по това време е Жозе Моуриньо, а капитанът на „ Барса “ за този мач – Луис Енрике, играе като централен нападател. Меси заема позиция в средата на терена – или ролята на „ плеймейкър “, както обича да споделя той – и в 80-ата минута получава дълъг прострелен пас от Луис Енрике и едвам не го трансформира в гол. Няколко минути по-късно открадва топката от вратаря и наподобява, че ще вкара, само че той избира да подаде на съотборник и акцията се проваля. Би могло да се каже, че Меси е извлякъл оптималното от своите двайсет минути, взел участие е във всички офанзиви, неотстъпчив и рисков. На идната заран в рубриката „ Един по един “ на в. „ Мундо Депортиво “ му дават три звезди, дефинират го като „ техничен “ и споделят: „ Игра като Роналдиньо. Обувките му можеха да вкарат два гола ”.
В този ден още млади очаквания от „ Миниестади “, игрището на втория тим на „ Барселона “, дебютират дружно с Меси и всички те се стремят към своя момент в светлината на прожекторите. Там са Ориол Риера, който в този момент вкарва голове за „ Уондърърс “ в Сидни, Тиаго Калвано, който играе за „ Барса “ Б, а по-късно в Германия, Швейцария, Австралия и Съединените щати, Манел Еспосито, различен търкалящ се камък (Rolling stone), който също стига до Австралия, а в този момент играе в белгийската втора дивизия, също и Жорди Гомес, младеж като Меси, който скоро отпътува за Англия, а след това играе в „ Левски “ (София). Всички те в този момент са към трийсетте и кариерите им не са толкоз забележителни, както на Меси, само че можете да се обзаложите, че си спомнят следобеда, когато са дебютирали за първия тим. Казвал ли съм ти по какъв начин двамата с Меси играхме за първи път за „ Барса “? – ще попитат те и ще знаят, че са спечелили цялото ви внимание за идващите 10 минути.
Каталунският публицист Жорди Пунти е евентуално най-страстният почитател на Меси. Той изследва хубостта, грацията и гениалността на играта на футболната легенда. Пунти ни връща обратно до съвсем митичната история на аржентинския юноша, когато светът към момента е едно „ безпределно футболно игрище “. През стремглавия напредък на терена, яростните борби и тежестта на славата, до цялостното завладяване на футболния свят. Пунти показва Лео Меси в друга светлина – вдъхновяваща и вълнуваща.
„ Меси. Уроци по жанр “ е самоуверен, остроумен и въодушевяващ портрет на може би най-хубавия футболист на всички времена.
Откъс:
Дебютът
Нека да го признаем – дебютът на Лео Меси в първия тим на „ Барса “ е при безапелационна загуба 2:0 в другарски мач против ФК „ Порто “ в чест на откриването на новия стадион на португалския клуб – „ Ещадио до Драгао “. Датата е 16 ноември 2003 година, неделя, а на прекалено много португалски почитатели им се желае през днешния ден Меси да бе вкарал първия гол на този терен, само че това не се случва.
Дебютът му следва естествения темп, който дефинира живота на всеки млад футболист. Един ден те вземат в първия тим за другарски мач, ти пътуваш с огромните, гледаш ги със комбинация от срамежливост и удивление, а след това треньорът ти отпуска двайсет минути в края на мача. Преди срещата си считал, че тази опция е подарък от Бога, а след нея се чувстваш унищожен, като си припомняш всичко, което си можел да направиш, само че не си. Със сигурност е подобен и казусът с Меси: през нощта преди мача той е прекомерно под напрежение и не може да заспи, а на сутринта по-късно съжалява, че не е вкарал, въпреки да е имал положителни шансове. Все отново наскоро гледах още веднъж този мач с нов взор след всичко, научено през годините, и бързо забелязах, че слабичкото момче в торбеста фланелка, въпреки и без нещо зрелищно, инжектира малко живот в другояче много скучната нощ в Португалия, страна, която не е изключително фамозна със основаването на тръпка. Замислих се какво би станало, в случай че беше играл по-дълго, та даже още от самия начален удар.
Тъй като множеството от титулярите са с националните си тимове този следобяд, Франк Рийкард изважда много необикновен състав. Хоркера – на вратата, Олегер, Маркес, Наваро, Габри, Шави и Луис Енрике са известните имена, а останалите играчи идват от младежките тимове. През второто полувреме е направена нормалната за другарски мач поредност от смени – всеки би трябвало да получи късмет за изява – и най-сетне настава 74-тата минута, началото на началата, Алфата, златното кръщение – Меси прави първите си крачки, откакто се появява на терена вместо Фернандо Наваро. Той е с номер 14 на гърба, същинско кройфианско знамение. Докато се насочва към зоната от полето, която му е показал треньорът, португалският ефирен коментатор произнася: „ В Каталуния споделят, че той им припомня за Марадона. “
Подобно изказване през днешния ден наподобява много подходящо, даже предсказуемо, само че преди време вероятно е прозвучало напълно пресилено. Меси е на шестнайсет години, четири месеца и двайсет и три дни. Той е третият най-млад състезател, дебютиращ за първия тим, след Харуна Бабангида – дебютирал при Ван Гаал на петнайсет години, девет месеца и единайсет дни, – и именития нападател Паулино Алкантара – вкарал три гола при дебюта си през февруари 1929 година, когато е единствено на петнайсет години, четири месеца и осемнайсет дни. Този връх – един от многото в кариерата на Меси – може би засенчва други, по-поразителни страни на неговия дебют. Миналото като че ли си прави смешки с сегашното, тъй като треньор на „ Порто “ по това време е Жозе Моуриньо, а капитанът на „ Барса “ за този мач – Луис Енрике, играе като централен нападател. Меси заема позиция в средата на терена – или ролята на „ плеймейкър “, както обича да споделя той – и в 80-ата минута получава дълъг прострелен пас от Луис Енрике и едвам не го трансформира в гол. Няколко минути по-късно открадва топката от вратаря и наподобява, че ще вкара, само че той избира да подаде на съотборник и акцията се проваля. Би могло да се каже, че Меси е извлякъл оптималното от своите двайсет минути, взел участие е във всички офанзиви, неотстъпчив и рисков. На идната заран в рубриката „ Един по един “ на в. „ Мундо Депортиво “ му дават три звезди, дефинират го като „ техничен “ и споделят: „ Игра като Роналдиньо. Обувките му можеха да вкарат два гола ”.
В този ден още млади очаквания от „ Миниестади “, игрището на втория тим на „ Барселона “, дебютират дружно с Меси и всички те се стремят към своя момент в светлината на прожекторите. Там са Ориол Риера, който в този момент вкарва голове за „ Уондърърс “ в Сидни, Тиаго Калвано, който играе за „ Барса “ Б, а по-късно в Германия, Швейцария, Австралия и Съединените щати, Манел Еспосито, различен търкалящ се камък (Rolling stone), който също стига до Австралия, а в този момент играе в белгийската втора дивизия, също и Жорди Гомес, младеж като Меси, който скоро отпътува за Англия, а след това играе в „ Левски “ (София). Всички те в този момент са към трийсетте и кариерите им не са толкоз забележителни, както на Меси, само че можете да се обзаложите, че си спомнят следобеда, когато са дебютирали за първия тим. Казвал ли съм ти по какъв начин двамата с Меси играхме за първи път за „ Барса “? – ще попитат те и ще знаят, че са спечелили цялото ви внимание за идващите 10 минути.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ