Поезия на честността и човеколюбието
От редактора
Скъпи читателю!
Неотдавна се навършиха 90 години от рождението на Андрей Германов. В приложението за литература, изкуство и просвета за него ни напомня Георги Пенчев, ще се докоснем още веднъж и до поезията на огромния стихотворец. А Георги Н. Николов показва книгата на Петър Андасаров " Прелиствам времето ".
Приятно четене.
Георги ПЕНЧЕВ
Когато си припомням за Андрей, в паметта ми възкръсва все една и съща картина. Заедно сме с него и Слав Хр. Караславов и се изкачваме към високия балкон на зала " България ". Имаше някаква литературна вечер и ние бързахме да не закъснеем. Изкачвахме се все по-нагоре и по-нагоре... Сякаш пътят ни нямаше край. Може би това беше и последната ни среща.
Неочаквано и обезпокоително Андрей се раздели с този свят. Остана неговото разностранно креативно дело, белязано от дарбата на един надарен човек.
Когато си мисля за Андрей, все се появява брат му, моят помощник по съветска класическа литература, а по-късно професор и началник на тази катедра в университета Георги Германов. В ония далечни години Андрей идваше от време на време при брат си. Трудно можеш да схванеш единия брат, в случай че не познаваш и другия. Те се допълваха по някакъв непонятен и чудноват метод. Носеха особена мекост на характера, излъчваха откровена и покоряваща човешка добрина.
Развитието на поета Андрей Германов е показателно. Пътят му в поезията минава през дълбоките коловози на суровия живот. Той се учи от работните хора, измежду които минава младостта му. Като комсомолски деятел обикаля родния Варненски край, очевидец е на съдбовни процеси, изключително в българското село. Тези наслагвания в душевността на младия стихотворец след години ще станат твърди критерии за положително и правдивост.
Поезията на Андрей Германов е бездънен и почтен израз на човешката природа, на изконните човешки добродетели. Още от първите му стихове личи основната тенденция на творчеството. Битието, всекидневието, насладите и паниките на деня раждат тази лирика. С годините той все по-настойчиво се стреми да реализира пълностоен естетически облик на претърпяното, да даде поетични криле на своите безредици. Под перото му излизат книгите " Кълнове " (1959), " Работнически трен " (1962), " Родов герб " (1964), " Равноденствие " (1965), " Преображения " (1969), " Азбука " (1970), " Яростно слънце " (1969), " Като въздишка " (1970), " Мост " (1970)...
Андрей Германов знае добре отговорността на поета, неговия дълг към хората. Талантът е публично, човешко владеене. Защото пие силата си от човешкото съществуване и страдалчество.
В едно свое изявление от ония години Андрей Германов изяснява тази основна посока на своето творчество. " Ако с нещо съм докоснал характера на българина от предишното, то е станало непринудено - аз просто съм търсил точността на изображението. Това се отнася и до характерологията на актуалния българин - в случай че поетът е правилен на своето време, в случай че той живее с неговите проблеми и в случай че тъкмо изобразява своите прекарвания, той ще бъде правилен и на характера на актуалния българин.
Андрей Германов действително се извиси ясно и очевидно във времето като зрял и проницателен интерпретатор на епохата, на заплахите, които застрашаваха людете на това време. Но доста от неговите хрумвания и прозрения имат по-дълготрайно значение и потвърждават, че огромната лирика е била постоянно ярък фар на хората към идващото.
***
Аз имам вяра в непостигнати неща.
А туй, което мога последователно
да имам - то изгубва висота.
Постигнатото е нормално.
Аз имам вяра в непостигнати неща,
само че можещи да станат постижими.
Аз имам вяра в непорочност и добрина,
във ярък момент или във ярко име.
Аз имам вяра в непостигнати неща
и за които би трябвало да се боря.
Това ми дава право на света
да вдишвам, да обичам и да споряЕ
И щастието върви паралелно с мен
и ме вълнува и ме упоява,
че то, постиганото всеки ден,
към момента непостигнато остава.
Скъпи читателю!
Неотдавна се навършиха 90 години от рождението на Андрей Германов. В приложението за литература, изкуство и просвета за него ни напомня Георги Пенчев, ще се докоснем още веднъж и до поезията на огромния стихотворец. А Георги Н. Николов показва книгата на Петър Андасаров " Прелиствам времето ".
Приятно четене.
Георги ПЕНЧЕВ
Когато си припомням за Андрей, в паметта ми възкръсва все една и съща картина. Заедно сме с него и Слав Хр. Караславов и се изкачваме към високия балкон на зала " България ". Имаше някаква литературна вечер и ние бързахме да не закъснеем. Изкачвахме се все по-нагоре и по-нагоре... Сякаш пътят ни нямаше край. Може би това беше и последната ни среща.
Неочаквано и обезпокоително Андрей се раздели с този свят. Остана неговото разностранно креативно дело, белязано от дарбата на един надарен човек.
Когато си мисля за Андрей, все се появява брат му, моят помощник по съветска класическа литература, а по-късно професор и началник на тази катедра в университета Георги Германов. В ония далечни години Андрей идваше от време на време при брат си. Трудно можеш да схванеш единия брат, в случай че не познаваш и другия. Те се допълваха по някакъв непонятен и чудноват метод. Носеха особена мекост на характера, излъчваха откровена и покоряваща човешка добрина.
Развитието на поета Андрей Германов е показателно. Пътят му в поезията минава през дълбоките коловози на суровия живот. Той се учи от работните хора, измежду които минава младостта му. Като комсомолски деятел обикаля родния Варненски край, очевидец е на съдбовни процеси, изключително в българското село. Тези наслагвания в душевността на младия стихотворец след години ще станат твърди критерии за положително и правдивост.
Поезията на Андрей Германов е бездънен и почтен израз на човешката природа, на изконните човешки добродетели. Още от първите му стихове личи основната тенденция на творчеството. Битието, всекидневието, насладите и паниките на деня раждат тази лирика. С годините той все по-настойчиво се стреми да реализира пълностоен естетически облик на претърпяното, да даде поетични криле на своите безредици. Под перото му излизат книгите " Кълнове " (1959), " Работнически трен " (1962), " Родов герб " (1964), " Равноденствие " (1965), " Преображения " (1969), " Азбука " (1970), " Яростно слънце " (1969), " Като въздишка " (1970), " Мост " (1970)...
Андрей Германов знае добре отговорността на поета, неговия дълг към хората. Талантът е публично, човешко владеене. Защото пие силата си от човешкото съществуване и страдалчество.
В едно свое изявление от ония години Андрей Германов изяснява тази основна посока на своето творчество. " Ако с нещо съм докоснал характера на българина от предишното, то е станало непринудено - аз просто съм търсил точността на изображението. Това се отнася и до характерологията на актуалния българин - в случай че поетът е правилен на своето време, в случай че той живее с неговите проблеми и в случай че тъкмо изобразява своите прекарвания, той ще бъде правилен и на характера на актуалния българин.
Андрей Германов действително се извиси ясно и очевидно във времето като зрял и проницателен интерпретатор на епохата, на заплахите, които застрашаваха людете на това време. Но доста от неговите хрумвания и прозрения имат по-дълготрайно значение и потвърждават, че огромната лирика е била постоянно ярък фар на хората към идващото.
***
Аз имам вяра в непостигнати неща.
А туй, което мога последователно
да имам - то изгубва висота.
Постигнатото е нормално.
Аз имам вяра в непостигнати неща,
само че можещи да станат постижими.
Аз имам вяра в непорочност и добрина,
във ярък момент или във ярко име.
Аз имам вяра в непостигнати неща
и за които би трябвало да се боря.
Това ми дава право на света
да вдишвам, да обичам и да споряЕ
И щастието върви паралелно с мен
и ме вълнува и ме упоява,
че то, постиганото всеки ден,
към момента непостигнато остава.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ