От прозореца ми в Тингри се открива страхотна гледка към

„ От прозореца ми в Тингри се открива страхотна панорама към колосите Еверест и Чо Ойю, само че първата ми цел е джуджето Шиша Пангма. Тръгваме към базовия лагер на следващия ден рано сутринта ”, написа преди изгубването си в Хималаите алпинистът Боян Петров. Звучи радостно, като че ли повярвал си, че и този път ще бъде победител.
Или най-малко такова чувство се пробва да остави у приятелите си, с цел да не се тревожат за него. Но той знае, че всяко нанагорнище на следващия връх е тестване на силите и духа му, всяко нанагорнище е игра сред живота и гибелта. Именно за това той от дълго време е подготвил своето наследство. „ Завещанието просто споделя на кого какво желая да оставя. Не го върша с фаталистичното възприятие, че ще отида и ще умра. Не, отивам с концепцията, че това е готова гибел. Човек натрупа всякакви неща в живота си. В наследството показвам кое по какъв начин да се разпредели”, споделя той преди време в изявление.

На 3 април преди поемането към идващите небеса Боян Петров написа във Facebook, че самоуверено отлита след снега. „ Остават ми 6 дни до началото на сезона с върхове през 2018. Утре минавам през последния тест, разгласявам задачите и графика за придвижване, снегът отлетя към високите страни и аз самоуверено излитам след него”. За какво отлитане приказва? Дали към нови подвизи или към незнайното?!