Експерти: Разликата между преговори с „Газпром” и сделка с „Газпром” е огромна
„ От преди към една година, износът на газ от Русия се извършваше по доста манипулативен метод, като се поддържаха безусловно минималните нива, които бяха контрактувани. Не се правеше нищо, което един естествен търговски сътрудник прави, с цел да облекчи цените на газа в Европа. Тези цени се подвигнаха вследствие на следковидното възобновяване, разрушените вериги на доставка и неочакваното внезапно повдигане на стопанските системи ". Това разяснява Юлиян Попов, специалист и анализатор, в ефира на предаването „ Твоят ден " по NOVA NEWS.
Според Борис Петров, икономист и финансов анализатор, прочувствената позиция не постоянно е най-правилната и съответната. „ Това е огромен проблем. Разликата сред договаряния с „ Газпром " и договорка с „ Газпром " е голяма. Ние можем да водим договаряния до момента в който решим, обаче дали ще стигнем до сделка- това е напълно различен въпрос. Тоест, самите договаряния с „ Газпром " не са проблем, въпросът е каква договорка ще реализираме ", сподели специалистът.
Юлиян Попов счита, че един от проблемите е доста близката връзка сред държавните компании и политиката. „ Държавните компании би трябвало да са компании, те не би трябвало да се ръководят от министър или министерство, а като компании, които се имат от страната. Това е непозната идея у нас. Когато приказваме за газа, ние би трябвало да държим отворени всички варианти и с всички вероятни надеждни снабдители. „ Газпром " не е благонадежден снабдител. Много са значими връзките с Турция. Тя има голям потенциал за импорт на полутечен газ и на тръбен газ, и не си нарушава връзките с Русия. Вносът на газ през Турция не е доста елементарен, тъй като нямаме междусистемна съгласуваност, само че е вероятен ", уточни Попов.
Борис Петров изясни, че мораториумът за изследване на шистов газ у нас е и за стандартен газ, за всевъзможен газ, а ние имаме и стандартни залежи. „ Трябва да се изследва доста добре още веднъж, тъй като по-хубаво от личния рандеман няма ", сподели специалистът.
Според Борис Петров, икономист и финансов анализатор, прочувствената позиция не постоянно е най-правилната и съответната. „ Това е огромен проблем. Разликата сред договаряния с „ Газпром " и договорка с „ Газпром " е голяма. Ние можем да водим договаряния до момента в който решим, обаче дали ще стигнем до сделка- това е напълно различен въпрос. Тоест, самите договаряния с „ Газпром " не са проблем, въпросът е каква договорка ще реализираме ", сподели специалистът.
Юлиян Попов счита, че един от проблемите е доста близката връзка сред държавните компании и политиката. „ Държавните компании би трябвало да са компании, те не би трябвало да се ръководят от министър или министерство, а като компании, които се имат от страната. Това е непозната идея у нас. Когато приказваме за газа, ние би трябвало да държим отворени всички варианти и с всички вероятни надеждни снабдители. „ Газпром " не е благонадежден снабдител. Много са значими връзките с Турция. Тя има голям потенциал за импорт на полутечен газ и на тръбен газ, и не си нарушава връзките с Русия. Вносът на газ през Турция не е доста елементарен, тъй като нямаме междусистемна съгласуваност, само че е вероятен ", уточни Попов.
Борис Петров изясни, че мораториумът за изследване на шистов газ у нас е и за стандартен газ, за всевъзможен газ, а ние имаме и стандартни залежи. „ Трябва да се изследва доста добре още веднъж, тъй като по-хубаво от личния рандеман няма ", сподели специалистът.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ