Златният глас на Бесарабия
От пръв взор се схваща: Злата Демирова е измежду ярките и красноречивите доказателства на изказванието, че хубави българки порастват и надалеч от България. А щом облече носия, наподобява по този начин, все едно по някакъв вълшебен метод природата е съумяла да съчетае във визията й ненатрапчивия сексапил на естествената открита модерна младост и в същото време препраща към носталгията по ретро фотоси от началото на ХХ век, представящи писани хубавици, белязани със невзискателност и нематериалност...
Родом е от Чушмелий (Криничное), ситуирано в Болградския регион, Одеска област, Украйна. В същото село израства и фамозният Димитър Агура - един от първите преподаватели по история в Софийския университет и няколко пъти ректор на висшето образователно заведение. Злата обаче потегля по различен път. С нежния си, само че мощен глас, изцяло мелодичен с благородното й име, печели безчет награди за неповторимите осъществявания на затрогващи песни, които по несравним метод показва на публиката на няколко езика - съветски, украински, френски, британски... А също по този начин и на този, който са говорили предците й, заселили се по бесарабските земи над два века по-рано.
Майката на девойката работи в Музикалното учебно заведение, пее доста добре и момичето от малко научава
разнообразни песни
Още на първия интернационален конкурс за реализатори, на който се явява през 2009 година, печели второ място. И по този начин стига до идващия стадий на музикалното съревнование - идва за сефте в България, за която единствено е чувала от разказите на нейната баба Таня Дукова.
Тогава Злата е едвам 8-годишна, само че си спомня какъв брой красива й се е сторила историческата й прародина. Впечатлила се е и от приказното комбиниране на планини и море. Но не е подозирала, че ще има опция да се любува на страхотните гледки за по-дълго...
С вокалния гений на тийнейджърката се гордее и
църковният хор
където Злата години наред - от III до XI клас, въздига духа на присъстващите в храма с проникновени акапелни звуци. Дори вицепрезидентът на България при визитата й в Бесарабия през 2018 година има опция да им се наслаждения. Илияна Йотова резервира вечно загатна за окуражаващите, само че в същото време и тревожните думи, изречени от 16-годишното (тогава) момиче с горещо българско сърце: " Дор език живее, народ не умира! "
Има безчет оценки за златния си глас - грамоти, гран при, дипломи и какво ли още не. Призьорка е и на годишната Премия на Одеския регионален съвет на надарената юноша за персонални достижения в разнообразни сфери на публичния живот. Още на първото си присъединяване в интернационалния фестивал " Българско завещание " преди две лета девойката развълнува публиката с една от песните на добруджанската певица Верка Сидерова и завоюва най-високата премия за самостоятелно осъществяване. Признава, че не може да живее без
български фолклор
Сред обичаните й текстове и мелодии отбелязва " Лале ли си, зюмбюл ли си ", обича също по този начин " Не казвай, либе, лека нощ ". Освен че свири на акордеон, пробва и сама да написа авторски композиции.
Трудно й е към момента да остави пеенето на по-заден проект. Но Злата е уверена, че задачата е от извънредно значение за всеки човек. И по детски чисто има вяра, че постигането й в действителност е въпрос на предпочитание. Не крие, че от първи клас знае в какъв университет желае да следва. И е доста признателна на ориста и на околните хора край нея - родственици и другари, че са й помогнали да бъде задоволително мощна, с цел да върви настойчиво и целеустремено към реализирането на
заветното предпочитание
Решава, че " става за лекар ", когато потегля на учебно заведение. Родителите й до през днешния ден пазят съчиненията на първокласничката Демирова, която написа, че " към този момент лекува своите кукли ", а като порасне, ще учи " за хирург ". Още не е решила дефинитивно дали ще се насочи към кардиологията или ще надделее желанието й да се бори с подлите онкоболести.
Факт е обаче, че Злата към този момент е студентка в I курс на Медицинския университет в Пловдив. Смята, че българските вузове са по-модерни от украинските. Надява се у нас да получи по-добро обучение, да вземе европейска тапия, която да открие пред бъдещата лекарка повече благоприятни условия за професионална реализация. Споделя, че е необикновено
щастлива да учи
точно в града под тепетата и това да се случва тъкмо в този момент. Първата сполучливо взета сесия е зад тила й. " Май ще стане работата ", усмихва се чаровницата. Не й е било елементарно да се приготвя по през целия ден за изпитите. Но знае за какво би трябвало да продължава да го прави, следвайки детската си фантазия. И да не се отхвърля, макар компликациите.
Радва се, че без значение от натовареното следване е съумяла да се прибере за Нова година в родното си село. Обаче за ваканцията сред семестрите е останала в Пловдив, тъй като за доста малко време е намерила същински другари. Част от тях са локални българи, а други също са от Чушмелий.
Чувства се ужасно, когато облече
национална носия
Именно тогава осъзнава с цялостна мощ, че в сходни дрехи е събрана освен историята, само че и културата на народа ни. Представя си по какъв начин красивите фусти и забрадки са слагали предците ни и усеща огромна горделивост, че е част от тази прелестна традиция и желанието тя да се резервира вовеки веков.
Младостта не пречи на Злата да си дава ясна сметка: без избрана цел хората просто се оставят на течението, а това не е най-хубавото решение. Наясно е, че със личните си ръце и действия всеки от нас има възможност тотално да унищожи хубавото, което се е случило или може да се сътвори.
Момичето с изумрудени очи занапред знае: единственият метод да се стигне до върха е да се изкачва малко по малко, само че единствено по една едновременно. Защото точно тогава се дава шансът да се виждат нужните за триумфа качества, умения и привички, които хората от време на време си мислят, че не имат. Смята, че най-лошото, което може да се случи по
пътя към сполуката
е да загубиш вярата в себе си. Само увереността има способността да помогне да се осъществя мечтаното, твърди Злата.
Мисли, че хората, които към този момент са го създали, не трябва да се стопират, а би трябвало да не престават да вървят напред. За да въодушевяват останалите, тръгнали да покоряват лични върхове. Именно по този начин това, което през вчерашния ден е било единствено фантазия, на следващия ден може да стане част от живота.
Затова желае хората да се опитат да ценят искреността, а не да се възползват от нея. Защото в последна сметка всеки в миналото ще разбере: по-важното е да си благополучен, в сравнение с съвършен.
Родом е от Чушмелий (Криничное), ситуирано в Болградския регион, Одеска област, Украйна. В същото село израства и фамозният Димитър Агура - един от първите преподаватели по история в Софийския университет и няколко пъти ректор на висшето образователно заведение. Злата обаче потегля по различен път. С нежния си, само че мощен глас, изцяло мелодичен с благородното й име, печели безчет награди за неповторимите осъществявания на затрогващи песни, които по несравним метод показва на публиката на няколко езика - съветски, украински, френски, британски... А също по този начин и на този, който са говорили предците й, заселили се по бесарабските земи над два века по-рано.
Майката на девойката работи в Музикалното учебно заведение, пее доста добре и момичето от малко научава
разнообразни песни
Още на първия интернационален конкурс за реализатори, на който се явява през 2009 година, печели второ място. И по този начин стига до идващия стадий на музикалното съревнование - идва за сефте в България, за която единствено е чувала от разказите на нейната баба Таня Дукова.
Тогава Злата е едвам 8-годишна, само че си спомня какъв брой красива й се е сторила историческата й прародина. Впечатлила се е и от приказното комбиниране на планини и море. Но не е подозирала, че ще има опция да се любува на страхотните гледки за по-дълго...
С вокалния гений на тийнейджърката се гордее и
църковният хор
където Злата години наред - от III до XI клас, въздига духа на присъстващите в храма с проникновени акапелни звуци. Дори вицепрезидентът на България при визитата й в Бесарабия през 2018 година има опция да им се наслаждения. Илияна Йотова резервира вечно загатна за окуражаващите, само че в същото време и тревожните думи, изречени от 16-годишното (тогава) момиче с горещо българско сърце: " Дор език живее, народ не умира! "
Има безчет оценки за златния си глас - грамоти, гран при, дипломи и какво ли още не. Призьорка е и на годишната Премия на Одеския регионален съвет на надарената юноша за персонални достижения в разнообразни сфери на публичния живот. Още на първото си присъединяване в интернационалния фестивал " Българско завещание " преди две лета девойката развълнува публиката с една от песните на добруджанската певица Верка Сидерова и завоюва най-високата премия за самостоятелно осъществяване. Признава, че не може да живее без
български фолклор
Сред обичаните й текстове и мелодии отбелязва " Лале ли си, зюмбюл ли си ", обича също по този начин " Не казвай, либе, лека нощ ". Освен че свири на акордеон, пробва и сама да написа авторски композиции.
Трудно й е към момента да остави пеенето на по-заден проект. Но Злата е уверена, че задачата е от извънредно значение за всеки човек. И по детски чисто има вяра, че постигането й в действителност е въпрос на предпочитание. Не крие, че от първи клас знае в какъв университет желае да следва. И е доста признателна на ориста и на околните хора край нея - родственици и другари, че са й помогнали да бъде задоволително мощна, с цел да върви настойчиво и целеустремено към реализирането на
заветното предпочитание
Решава, че " става за лекар ", когато потегля на учебно заведение. Родителите й до през днешния ден пазят съчиненията на първокласничката Демирова, която написа, че " към този момент лекува своите кукли ", а като порасне, ще учи " за хирург ". Още не е решила дефинитивно дали ще се насочи към кардиологията или ще надделее желанието й да се бори с подлите онкоболести.
Факт е обаче, че Злата към този момент е студентка в I курс на Медицинския университет в Пловдив. Смята, че българските вузове са по-модерни от украинските. Надява се у нас да получи по-добро обучение, да вземе европейска тапия, която да открие пред бъдещата лекарка повече благоприятни условия за професионална реализация. Споделя, че е необикновено
щастлива да учи
точно в града под тепетата и това да се случва тъкмо в този момент. Първата сполучливо взета сесия е зад тила й. " Май ще стане работата ", усмихва се чаровницата. Не й е било елементарно да се приготвя по през целия ден за изпитите. Но знае за какво би трябвало да продължава да го прави, следвайки детската си фантазия. И да не се отхвърля, макар компликациите.
Радва се, че без значение от натовареното следване е съумяла да се прибере за Нова година в родното си село. Обаче за ваканцията сред семестрите е останала в Пловдив, тъй като за доста малко време е намерила същински другари. Част от тях са локални българи, а други също са от Чушмелий.
Чувства се ужасно, когато облече
национална носия
Именно тогава осъзнава с цялостна мощ, че в сходни дрехи е събрана освен историята, само че и културата на народа ни. Представя си по какъв начин красивите фусти и забрадки са слагали предците ни и усеща огромна горделивост, че е част от тази прелестна традиция и желанието тя да се резервира вовеки веков.
Младостта не пречи на Злата да си дава ясна сметка: без избрана цел хората просто се оставят на течението, а това не е най-хубавото решение. Наясно е, че със личните си ръце и действия всеки от нас има възможност тотално да унищожи хубавото, което се е случило или може да се сътвори.
Момичето с изумрудени очи занапред знае: единственият метод да се стигне до върха е да се изкачва малко по малко, само че единствено по една едновременно. Защото точно тогава се дава шансът да се виждат нужните за триумфа качества, умения и привички, които хората от време на време си мислят, че не имат. Смята, че най-лошото, което може да се случи по
пътя към сполуката
е да загубиш вярата в себе си. Само увереността има способността да помогне да се осъществя мечтаното, твърди Злата.
Мисли, че хората, които към този момент са го създали, не трябва да се стопират, а би трябвало да не престават да вървят напред. За да въодушевяват останалите, тръгнали да покоряват лични върхове. Именно по този начин това, което през вчерашния ден е било единствено фантазия, на следващия ден може да стане част от живота.
Затова желае хората да се опитат да ценят искреността, а не да се възползват от нея. Защото в последна сметка всеки в миналото ще разбере: по-важното е да си благополучен, в сравнение с съвършен.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ