А те как могат?
От позорната загуба на националите против Косово мина цяла седмица, само че разочарованието и обидата остават все по този начин мощни. И резултатът е най-малкият проблем в тази ситуация, тъй като и при победа възможностите ни за второто място в групата нямаше да са кой знае какъв брой огромни. Позорна беше играта, която демонстрираха футболистите на Красимир Балъков. Тя не се различаваше доста от тази против Чехия, само че в Прага важеше оправданието, че това е първи мач под управлението на Бала, а и противникът беше по-стойностен. Ако сме изцяло откровени, ще признаем, че в три от четирите си мача дотук българите бяха по-слаби от противника, без значение че в даден стадий от дуелите имаха преднина. В семейството на Черна гора пък се спасихме от загуба посред София с помощта на комична дузпа.
Но да се върнем към случилото се в понеделник. Да, косоварите играят с голямо предпочитание, не се плашат от единоборства, технични са. Но това не ги прави тим, от който би трябвало да се плашим. Дори и при настоящето равнище на футбола ни. Няколко дни преди мача на " Васил Левски " (игран пред тъжно малко аудитория, само че това е друга тема) Косово не съумя да победи Черна гора, а черногорите бяха изоставени от селекционера си часове преди дуела и излязоха без повече от половината си титуляри, в това число звездите Стефан Савич и Стеван Йоветич.
Какво желая да кажа? Че Косово е изцяло реализуем тим, само че не и когато има отсреща си разпасана команда като нашата. Преди две години победихме Холандия и сложихме завършек на шведския призрачен сън, а по-късно записахме влиятелни триумфи против Словения и Норвегия в Лигата на нациите - все отбори над равнището на косоварите. Мнозина не харесваха отбранителния жанр на игра при Петър Хубчев, само че пък всички признаваха, че националите се раздават до последно и съблюдават тактическа дисциплинираност. Срещу Чехия и Косово не видяхме нито едното, нито другото.
Да подлагаме на критика Балъков след едвам няколко седмици отпред на тима, би било незаслужено. Да кажем, че толкоз си можем - може би е правилно, само че не напълно. Не единствено поради горните образци, а и тъй като най-малко част от тези футболисти могат доста повече. Въпросът е за какво не го показват. Едни не са във форма, други нямат душeвност, трети са изморени след тежкия сезон - пояснения доста, ни нито едно от тях не звучи съществено. Ако не си в съвършена кондиция - ще тренираш в допълнение. Ако си душевен неустойчив - ще работиш с психолог. Ако към този момент мислиш за ваканцията - нямаш място в националния тим.
Чухме обаче и едно друго опрощение, което беше повторено от всички - от вицепрезидента на БФС Йордан Лечков, през селекционера и футболистите, та чак до медиите. Видите ли, косоварите играели в по-силни шампионати и тимове, по тази причина било разумно да ни бият. Истината е, че в случай че изключим Милот Рашица от Вердер (Бремен) и вратаря Ариянет Мурич, който е благосъстоятелност на Манчестър Сити, само че още няма мач във Висшата лига, останалите избраници на Бернар Шаланд нито са някакви известни имена, нито се подвизават в елитни клубове. От титулярните бранители против България десният бек Мергим Войвода играеше в Мускрон и даже имаше оферта от Левски, само че я отхвърли и подписа със Стандард (Лиеж), Амир Рахмани е в Динамо (Загреб), Фидан Алити е в Калмар, а Бенямин Кололи е в Цюрих. Продължаваме с халфовете - Бесар Халими е в Брьондби, Идриз Вока е в Люцерн, Едон Жегрова има едвам 8 мача за Базел, а Берсант Селина е част от втородивизионния Суонзи. Централният нападател Ведат Муриджи пък се състезава за Ризеспор в Турция. Казано с други думи - единствено Рашица играе и е титуляр в тим от топ 5 шампионатите в Европа.
И в случай че приемем, че това не е задоволително, дано създадем паралел с Финландия - тим, който респектира с резултатите си в последните две години. Финландците в никакъв случай не са се класирали за огромно състезание, локалният им шампионат е в пъти по-слаб от родната Първа лига, а най-хубавите им футболисти се подвизават в средняшки клубове, главно в Скандинавия. Дори в ранглистата на УЕФА финландците са с десетина места след България.
Ето ги и обстоятелствата: вратарят Лукаш Храдецки е един от двамата водачи на отбора. Той направи положително име в Дания с екипите на Есберг и Брьондби, след което в продължение на 4 години беше титуляр под рамката за Айнтрахт (Франкфурт), а предишното лято подписа с Байер (Леверкузен), където също е първи избор. Негова запаса в националния тим е Йеси Йоронен от ФК Копенхаген, а трети вратар е Анси Яякола от Рединг.
Защитата е формирана от футболисти, които не имат особена класа и нито един от тях не играе във водещ европейски клуб. Десният бек Юка Райтала е запаса в Монреал Импакт, Йоона Тойвио се подвизава в шведския Хекен, а Паулус Араюри е играч на Брьондби, който приключи на 30 точки зад първенеца ФК Копенхаген в датската Суперлига. И тримата футболисти са на по над 30 години и явно няма по какъв начин да се чака, че занапред ще създадат скок в кариерите си и ще отидат в по-силни тимове.
Единственото изключение е левият защитник Йере Уронен. Той е корав титуляр в Генк и оказа помощ на отбора да завоюва купата в Белгия. През второто полувреме против Лихтенщайн се появи и Лео Вайсанен, който играе дружно със Стефан Велков във втородивизионния холандски Ден Бош, а при успеха над Босна и Херцеговина няколко дни по-рано игра Албин Гранлунд, който е част от шведския Йоребро. Резервен ляв бек пък е Юха Пиринен от норвежкия Тромсьо.
С тези междинни като благоприятни условия реализатори финландската отбрана записва в действителност впечатляващи резултати. Четирите следващи победи без позволен гол (1:0 против Унгария, два пъти по 1:0 против Естония и 2:0 против Гърция) осигуриха на " Суоми " първото място в група 2 на дивизия " С " в Лигата на нациите. Чак по-късно пристигнаха провалите при визитите на Гърция и Унгария, които не бяха съдбовни за крайното класиране. Стартът на квалификациите за Евро 2020 също е насърчителен - разумна загуба като посетител на Италия (0:2), последвана от три победи, при които финландците заключиха вратата си - 2:0 против Армения в Ереван, 2:0 против Босна и Херцеговина в Хелзинки и 2:0 против Лихтенщайн във Вадуц.
Насочваме се към халфовата линия на Финландия, с цел да установим, че и там не прелива от гений. Робин Лод е футболист на Спортинг Хихон от Сегунда дивисион, Тим Спарв е съотборник на Божидар Краев в Мидтиланд, Глен Камара е запаса в Глазгоу Рейнджърс, а Ласи Лапалайнен се пробва да се утвърди като съществена фигура в ХИК Хелзинки. Към тях можем да прибавим Расмус Шулер от Минесота Юнайтед, Петери Форсел от полския Легница, Робърт Тейлър от Тромсьо, Симон Скраб от Норкьопинг и Йони Кауко от Есберг. Никой от изброените играчи не може да се похвали със съществени триумфи или с наличието си в клуб над междинното равнище на Стария континент.
Стигаме и до нападението. Безспорно, с най-голяма заслуга за възхода на Финландия с изключение на стабилната игра в отбрана, е голмайсторът Теему Пуки. Някогашният гений на Шалке 04, минал като младеж и през Севиля, се любува на най-хубавия интервал в кариерата си. След четири сезона в Брьондби, предишното лято той отиде в Норич, който се колебаеше сред него и любимеца на " алените " почитатели Фернандо Каранга. Шефовете на " канарчетата " сигурно не съжаляват за избора си, още повече в случай, че Пуки пристигна като свободен сътрудник. 29-годишният нападател наниза 29 гола, а Норич приключи като победител сезона в Чемпиъншип и завоюва промоция за Висшата лига. Пуки пък не стопира да бележи и за националния тим - 3 гола в Лигата на нациите и още толкоз от старта на евроквалификациите.
Другите нападатели на финландците са изцяло непознати. Младокът Бенямин Калман се състезава за датския Вендсисел, Пири Соири е в Адмира Вакер, а Расмус Карялайнен играе в локалния КуПС.
Не е несъмнено, че тимът Марку Канерва ще се пребори за присъединяване на еврофиналите, само че сигурно е поел тъкмо в тази посока. Още на 8 септември Пуки и компания одобряват Гърция и при победа ще създадат голяма крачка към едно от първите две места в групата. Ако не съумеят, ще имат още една опция - баражите в Лигата на нациите. А на нас не остава нищо друго, с изключение на да пожелаем триумф на финландците - освен тъй като го заслужават, само че и тъй като в случай че се класират през квалификациите, това автоматизирано ще ни изпрати на тяхното място в баражите в Лигата на нациите. А поради програмата на България в група " А ", може да се стигне до същински куриоз - " трикольорите " да приключват без нито една победа в квалификациите, само че все пак да се доберат до присъединяване на Евро 2020. ЕВРО 2020 4 кръг, понеделник 10 юни
България 2:3краен резулат 
Косово
Но да се върнем към случилото се в понеделник. Да, косоварите играят с голямо предпочитание, не се плашат от единоборства, технични са. Но това не ги прави тим, от който би трябвало да се плашим. Дори и при настоящето равнище на футбола ни. Няколко дни преди мача на " Васил Левски " (игран пред тъжно малко аудитория, само че това е друга тема) Косово не съумя да победи Черна гора, а черногорите бяха изоставени от селекционера си часове преди дуела и излязоха без повече от половината си титуляри, в това число звездите Стефан Савич и Стеван Йоветич.
Какво желая да кажа? Че Косово е изцяло реализуем тим, само че не и когато има отсреща си разпасана команда като нашата. Преди две години победихме Холандия и сложихме завършек на шведския призрачен сън, а по-късно записахме влиятелни триумфи против Словения и Норвегия в Лигата на нациите - все отбори над равнището на косоварите. Мнозина не харесваха отбранителния жанр на игра при Петър Хубчев, само че пък всички признаваха, че националите се раздават до последно и съблюдават тактическа дисциплинираност. Срещу Чехия и Косово не видяхме нито едното, нито другото.
Да подлагаме на критика Балъков след едвам няколко седмици отпред на тима, би било незаслужено. Да кажем, че толкоз си можем - може би е правилно, само че не напълно. Не единствено поради горните образци, а и тъй като най-малко част от тези футболисти могат доста повече. Въпросът е за какво не го показват. Едни не са във форма, други нямат душeвност, трети са изморени след тежкия сезон - пояснения доста, ни нито едно от тях не звучи съществено. Ако не си в съвършена кондиция - ще тренираш в допълнение. Ако си душевен неустойчив - ще работиш с психолог. Ако към този момент мислиш за ваканцията - нямаш място в националния тим.
Чухме обаче и едно друго опрощение, което беше повторено от всички - от вицепрезидента на БФС Йордан Лечков, през селекционера и футболистите, та чак до медиите. Видите ли, косоварите играели в по-силни шампионати и тимове, по тази причина било разумно да ни бият. Истината е, че в случай че изключим Милот Рашица от Вердер (Бремен) и вратаря Ариянет Мурич, който е благосъстоятелност на Манчестър Сити, само че още няма мач във Висшата лига, останалите избраници на Бернар Шаланд нито са някакви известни имена, нито се подвизават в елитни клубове. От титулярните бранители против България десният бек Мергим Войвода играеше в Мускрон и даже имаше оферта от Левски, само че я отхвърли и подписа със Стандард (Лиеж), Амир Рахмани е в Динамо (Загреб), Фидан Алити е в Калмар, а Бенямин Кололи е в Цюрих. Продължаваме с халфовете - Бесар Халими е в Брьондби, Идриз Вока е в Люцерн, Едон Жегрова има едвам 8 мача за Базел, а Берсант Селина е част от втородивизионния Суонзи. Централният нападател Ведат Муриджи пък се състезава за Ризеспор в Турция. Казано с други думи - единствено Рашица играе и е титуляр в тим от топ 5 шампионатите в Европа.
И в случай че приемем, че това не е задоволително, дано създадем паралел с Финландия - тим, който респектира с резултатите си в последните две години. Финландците в никакъв случай не са се класирали за огромно състезание, локалният им шампионат е в пъти по-слаб от родната Първа лига, а най-хубавите им футболисти се подвизават в средняшки клубове, главно в Скандинавия. Дори в ранглистата на УЕФА финландците са с десетина места след България.
Ето ги и обстоятелствата: вратарят Лукаш Храдецки е един от двамата водачи на отбора. Той направи положително име в Дания с екипите на Есберг и Брьондби, след което в продължение на 4 години беше титуляр под рамката за Айнтрахт (Франкфурт), а предишното лято подписа с Байер (Леверкузен), където също е първи избор. Негова запаса в националния тим е Йеси Йоронен от ФК Копенхаген, а трети вратар е Анси Яякола от Рединг.
Защитата е формирана от футболисти, които не имат особена класа и нито един от тях не играе във водещ европейски клуб. Десният бек Юка Райтала е запаса в Монреал Импакт, Йоона Тойвио се подвизава в шведския Хекен, а Паулус Араюри е играч на Брьондби, който приключи на 30 точки зад първенеца ФК Копенхаген в датската Суперлига. И тримата футболисти са на по над 30 години и явно няма по какъв начин да се чака, че занапред ще създадат скок в кариерите си и ще отидат в по-силни тимове.
Единственото изключение е левият защитник Йере Уронен. Той е корав титуляр в Генк и оказа помощ на отбора да завоюва купата в Белгия. През второто полувреме против Лихтенщайн се появи и Лео Вайсанен, който играе дружно със Стефан Велков във втородивизионния холандски Ден Бош, а при успеха над Босна и Херцеговина няколко дни по-рано игра Албин Гранлунд, който е част от шведския Йоребро. Резервен ляв бек пък е Юха Пиринен от норвежкия Тромсьо.
С тези междинни като благоприятни условия реализатори финландската отбрана записва в действителност впечатляващи резултати. Четирите следващи победи без позволен гол (1:0 против Унгария, два пъти по 1:0 против Естония и 2:0 против Гърция) осигуриха на " Суоми " първото място в група 2 на дивизия " С " в Лигата на нациите. Чак по-късно пристигнаха провалите при визитите на Гърция и Унгария, които не бяха съдбовни за крайното класиране. Стартът на квалификациите за Евро 2020 също е насърчителен - разумна загуба като посетител на Италия (0:2), последвана от три победи, при които финландците заключиха вратата си - 2:0 против Армения в Ереван, 2:0 против Босна и Херцеговина в Хелзинки и 2:0 против Лихтенщайн във Вадуц.
Насочваме се към халфовата линия на Финландия, с цел да установим, че и там не прелива от гений. Робин Лод е футболист на Спортинг Хихон от Сегунда дивисион, Тим Спарв е съотборник на Божидар Краев в Мидтиланд, Глен Камара е запаса в Глазгоу Рейнджърс, а Ласи Лапалайнен се пробва да се утвърди като съществена фигура в ХИК Хелзинки. Към тях можем да прибавим Расмус Шулер от Минесота Юнайтед, Петери Форсел от полския Легница, Робърт Тейлър от Тромсьо, Симон Скраб от Норкьопинг и Йони Кауко от Есберг. Никой от изброените играчи не може да се похвали със съществени триумфи или с наличието си в клуб над междинното равнище на Стария континент.
Стигаме и до нападението. Безспорно, с най-голяма заслуга за възхода на Финландия с изключение на стабилната игра в отбрана, е голмайсторът Теему Пуки. Някогашният гений на Шалке 04, минал като младеж и през Севиля, се любува на най-хубавия интервал в кариерата си. След четири сезона в Брьондби, предишното лято той отиде в Норич, който се колебаеше сред него и любимеца на " алените " почитатели Фернандо Каранга. Шефовете на " канарчетата " сигурно не съжаляват за избора си, още повече в случай, че Пуки пристигна като свободен сътрудник. 29-годишният нападател наниза 29 гола, а Норич приключи като победител сезона в Чемпиъншип и завоюва промоция за Висшата лига. Пуки пък не стопира да бележи и за националния тим - 3 гола в Лигата на нациите и още толкоз от старта на евроквалификациите.
Другите нападатели на финландците са изцяло непознати. Младокът Бенямин Калман се състезава за датския Вендсисел, Пири Соири е в Адмира Вакер, а Расмус Карялайнен играе в локалния КуПС.
Не е несъмнено, че тимът Марку Канерва ще се пребори за присъединяване на еврофиналите, само че сигурно е поел тъкмо в тази посока. Още на 8 септември Пуки и компания одобряват Гърция и при победа ще създадат голяма крачка към едно от първите две места в групата. Ако не съумеят, ще имат още една опция - баражите в Лигата на нациите. А на нас не остава нищо друго, с изключение на да пожелаем триумф на финландците - освен тъй като го заслужават, само че и тъй като в случай че се класират през квалификациите, това автоматизирано ще ни изпрати на тяхното място в баражите в Лигата на нациите. А поради програмата на България в група " А ", може да се стигне до същински куриоз - " трикольорите " да приключват без нито една победа в квалификациите, само че все пак да се доберат до присъединяване на Евро 2020. ЕВРО 2020 4 кръг, понеделник 10 юни
България 2:3краен резулат Косово Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ