От понеделник след Цветница започва Страстната седмица за православните християни.

От понеделник след Цветница стартира Страстната седмица за православните християни. Наречена още " Седмицата на страданията ", тя е последната седмица от земния живот на Иисус Христос.
Последната седмица на Великия пост църквата назовава Страстна седмица, тъй като тя е отдадена на възпоменанията за последните дни от земния живот на християнския избавител Иисус Христос - неговите премеждия, кръстна гибел и заравяне.
Започва с тържественото му влизане в Йерусалим и приключва с неговото Възкресение. Всеки ден от тази седмица се назовава Велик - Велики понеделник, Велики вторник и по този начин нататък. Тя е последната от Великденския пост и на всеки един ден от нея се правят специфични служби от църквата. Според православния календар тази седмица приключва с Великден.
На старобългарски " пристрастеност " е " страдалчество ". По тази причина дните на Христовите премеждия от влизането на Исус Христос в Йерусалим за Пасха до гибелта му са наречени " буйна седмица ". Приближавайки се към кулминационната точка на тази седмица, всеки от дните от понеделник до събота е наименуван Велик.
На Велики понеделник Иисус Христос влезнал в Йерусалимския храм и го намира цялостен с търговци. Божият Син изгонил търговците, тъй като храмът е дом за молитва, а не пазарище. В Евангелието се приказва за проповедта на Иисус в храма и изреченото от него проклинание над безплодната смокиня - знак на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.
На Велики вторник Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени директиви, споделя притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за гениите. Христос прави пророчества за ориста на град Йерусалим.
На Великата сряда Христос е посетен от покаяла се грешница, която в терзанието си счупва съда с драгоценното миро. Провежда се Тайната вечеря на Божия наследник с Апостолите, по време на която Той им споделя, че един от тях ще Го съобщи. Юда излиза и Го предава, а през нощта против четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето Му.
На Велики четвъртък е произнесена смъртната присъда над Иисус Христос и е доказана от Пилат Понтийски. В същата довечера, която съгласно еврейските вярвания, е началото на следния ден (след залез) Той е разпнат. Разпети петък е Денят на великите премеждия на Иисус. Христос приел смирено ориста си да бъде унижаван, обруган, бичуван, обичай с шамари, нагизден с венец от тръни на главата, нарамен и заставен да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат; разпънат е на Голгота сред двама разбойници и издъхва в страдания. Станало слънчево затъмнение и земетресение.
Великата събота е Ден на недоволството и погребението на Иисус Христос от майка му Света Богородица и дами, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е сложена стража (вечерта в петъчния ден - тогава църквата отслужва Опело Христово).
На идващия ден е светлото Христово възкресение. Отново службата стартира през нощта. Неделният ден е почнал от залез слънце на съботния ден. След полунощницата в черква свещеникът изнася светлината и приканва вярващите да дойдат и вземат светлина от незалязващата светлина, тъй като Христос е възкръснал.
В българската домашна православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по необикновен метод. Първите три (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване у дома, като на рутинната активност се придава и алегорично пречистващ темперамент — прави се за здраве. На Велики четвъртък се съблюдава строга възбрана за работа, боядисват се великденските яйца. На Велики петък (наричан още Разпети петък) в Западна България се украсяват боядисаните яйца с разнообразни претекстове. Ходи се на черква и се минава под масата три пъти за здраве. На Велика събота нормално се месят и пекат обредните великденски хлябове.
Източник: БГНЕС