Още от същото?
От петък насам немските християндемократи имат нов водач - досегашният канцлер на провинция Саар Анегрет Крамп-Каренбауер. 517 делегата на конгреса на ХДС в Хамбург я поддържаха на балотажа против главния ѝ конкурент Фридрих Мерц, който получи 482 гласа (третият претендент, министърът на опазването на здравето Йенс Шпан отпадна на първи тур със 157 гласа).
Каренбауер, известна в партийните среди като АКК, бе подкрепена от досегашния водач Ангела Меркел още през февруари т.г., заради което бе възприемана като " претендент на партийното статукво ". От своя страна, Мерц сплоти към себе си огромна част от " вътрешната съпротива ", т.е. недоволните от политиката на Меркел членове на ХДС. На пръв взор излиза, че болшинството от немските християндемократи желаят " още от същото ". Но дали в действителност е по този начин?
Проучвания и измежду членската маса, и измежду симпатизантите на ХДС даваха сериозен задатък на някогашния ръководител на парламентарната група на християндемократите в Бундестага Фридрих Мерц. В другите немски провинции поддръжката за Мерц варираше сред 56 и 80 % (данните са от вътрешнопартийни изследвания, чиито резултати се афишират на уеб страницата на ХДС за съответния град). Тогава за какво конгресът в Хамбург избра фаворитката на Меркел? Ето и обяснението.
Делегатските квоти за конгреса се дефинират съгласно размера на партийните структури. Например, градска конструкция с 1200 членове получава квота от трима делегати. Само че тези делегати са определени не от всичките 1200 регистрирани членове, а от едвам 100 от тях, измежду които доминират " хора от върховете на партията " - членове да управления на структури, общински съветници, членове на ландтага (парламентът на провинцията)... Които постоянно са стигнали до позицията си с помощта на преданост към досегашното партийно управление. И се получава по този начин, че от упоменатата градска конструкция на конгреса двама гласоподават за АКК, и един - за Мерц. А при 70% поддръжка за Мерц измежду редовите членове би трябвало да е противоположното, само че...
В обобщение, измежду партийните низини е налице необятно неодобрение от досегашната линия на Ангела Меркел (което се консолидира към кандидатурата на Фридрих Мерц), само че механизмите на вътрешнопартийната подчиненост не разрешават това неодобрение да промени статуквото. Така че, би било неточно да упрекваме болшинството последователи на ХДС, че са съгласни на " още от същото ", а по-скоро следва да приемем, че смяната би пристигнала безпределно мъчно.
Изборът към този момент е изработен, в този момент е редно да забележим какво може да се чака от новия ръководител. В първото си изказване след вота, Каренбауер съобщи, че ще работи за " консолидиране на консерваторите в ХДС ". В партията все още има две съществени крила - демократично (което на процедура задава дневния ред) и консервативно (което е недоволно от отстъплението от изначалните християндемократически правила, образувани от Конрад Аденауер).
18-годишното лидерстване на Ангела Меркел в огромна степен обезличи ХДС, която зави наляво по икономическите въпроси в посока социалдемокрация и в същото време зави към либерализма по ценностните въпроси. Тази смяна стана изключително забележима през последните няколко години и докара до отлив в две направления - консервативни поддръжници се пренасочиха към " Алтернатива за Германия ", а демократични - към " Зелените " (след повредата във Фукушима, препоръчаните от Меркел нови енергийни политики привлякоха " зелени " гласоподаватели, които в този момент се връщат обратно). Запушването на тези пробойни е въпрос от първостепенна значимост за ХДС и същинското предизвикателство към новия водач.
Самата Каренбауер е с по-скоро закостенял профил, само че в същото време се застъпва за по-голяма отбрана на наемните служащи. Именно хората на наемния труд бяха в основата на нейния избор (като изключим естествено, апаратната подкрепа), до момента в който на страната на Мерц бяха юристите, финансистите и бизнесмените. Знакова поддръжка за Мерц оказа и така наречен " ценностен съюз " в партията - това е точно оня абстрактен кръг, който се бори за идеологическо избистряне на ХДС в посока на (изгубения) консерватизъм. За протокола, Йенс Шпан бе подсилен главно от младежката организация на ХДС, само че неговият резултат по този начин или другояче беше много невисок.
Относно бъдещата линия на ХДС от съществено значение е и разликата сред двамата във връзка с плана " Северен поток 2 ". Докато за АКК, това е " частен план, за който държавното управление не трябва да взема отношение ", то съгласно Фридрих Мерц " този план по всякакъв начин би трябвало да бъде спрян, защото води до енергийна взаимозависимост (от Русия) освен за Германия, а и за Европа ".
Важно е да се означи, че АКК поема водачеството с много невисок заем на доверие. Предложеният от нея за поста общоприет секретар Паул Цимяк получи рекордно ниско доверие от делегатите в Хамбург - едвам 62,8%, което е признак за отношението към самата Каренбауер. А провокациите пред нея са в действителност съществени, тъй като предшественичката ѝ остави една раздирана от доста остри спорове партия.
На новия водач следва по едно и също време: да убеди консервативното крило в партията, че изначалните полезности няма да бъдат изоставени; да изглади връзките с районния баварски сътрудник ХСС, които Меркел съумя да обтегне до крайност; да се пребори с външната конкуренция в лицето на " Алтернатива за Германия " ; да устои на изкушението на левичарските обществени политики, което още повече би " социалдемократизирало " партията.
Естествено, никой не трябва да отхвърля правото на АКК да се еманципира от Меркел. Но в случай че се продължи както до момента ( " без Меркел - по меркеловски " ), нищо положително не чака ХДС (и Германия, до момента в който ХДС управлява).
В петък върхушката пренебрегва желанието на низините и наложи " още от същото ". Да забележим дали ще го получат.
Авторът изрича специфична признателност към госпожица Росица Кашикова, член на ХДС и пратеник на конгреса в Хамбург, за оказаната помощ при подготвянето на този материал.
Каренбауер, известна в партийните среди като АКК, бе подкрепена от досегашния водач Ангела Меркел още през февруари т.г., заради което бе възприемана като " претендент на партийното статукво ". От своя страна, Мерц сплоти към себе си огромна част от " вътрешната съпротива ", т.е. недоволните от политиката на Меркел членове на ХДС. На пръв взор излиза, че болшинството от немските християндемократи желаят " още от същото ". Но дали в действителност е по този начин?
Проучвания и измежду членската маса, и измежду симпатизантите на ХДС даваха сериозен задатък на някогашния ръководител на парламентарната група на християндемократите в Бундестага Фридрих Мерц. В другите немски провинции поддръжката за Мерц варираше сред 56 и 80 % (данните са от вътрешнопартийни изследвания, чиито резултати се афишират на уеб страницата на ХДС за съответния град). Тогава за какво конгресът в Хамбург избра фаворитката на Меркел? Ето и обяснението.
Делегатските квоти за конгреса се дефинират съгласно размера на партийните структури. Например, градска конструкция с 1200 членове получава квота от трима делегати. Само че тези делегати са определени не от всичките 1200 регистрирани членове, а от едвам 100 от тях, измежду които доминират " хора от върховете на партията " - членове да управления на структури, общински съветници, членове на ландтага (парламентът на провинцията)... Които постоянно са стигнали до позицията си с помощта на преданост към досегашното партийно управление. И се получава по този начин, че от упоменатата градска конструкция на конгреса двама гласоподават за АКК, и един - за Мерц. А при 70% поддръжка за Мерц измежду редовите членове би трябвало да е противоположното, само че...
В обобщение, измежду партийните низини е налице необятно неодобрение от досегашната линия на Ангела Меркел (което се консолидира към кандидатурата на Фридрих Мерц), само че механизмите на вътрешнопартийната подчиненост не разрешават това неодобрение да промени статуквото. Така че, би било неточно да упрекваме болшинството последователи на ХДС, че са съгласни на " още от същото ", а по-скоро следва да приемем, че смяната би пристигнала безпределно мъчно.
Изборът към този момент е изработен, в този момент е редно да забележим какво може да се чака от новия ръководител. В първото си изказване след вота, Каренбауер съобщи, че ще работи за " консолидиране на консерваторите в ХДС ". В партията все още има две съществени крила - демократично (което на процедура задава дневния ред) и консервативно (което е недоволно от отстъплението от изначалните християндемократически правила, образувани от Конрад Аденауер).
18-годишното лидерстване на Ангела Меркел в огромна степен обезличи ХДС, която зави наляво по икономическите въпроси в посока социалдемокрация и в същото време зави към либерализма по ценностните въпроси. Тази смяна стана изключително забележима през последните няколко години и докара до отлив в две направления - консервативни поддръжници се пренасочиха към " Алтернатива за Германия ", а демократични - към " Зелените " (след повредата във Фукушима, препоръчаните от Меркел нови енергийни политики привлякоха " зелени " гласоподаватели, които в този момент се връщат обратно). Запушването на тези пробойни е въпрос от първостепенна значимост за ХДС и същинското предизвикателство към новия водач.
Самата Каренбауер е с по-скоро закостенял профил, само че в същото време се застъпва за по-голяма отбрана на наемните служащи. Именно хората на наемния труд бяха в основата на нейния избор (като изключим естествено, апаратната подкрепа), до момента в който на страната на Мерц бяха юристите, финансистите и бизнесмените. Знакова поддръжка за Мерц оказа и така наречен " ценностен съюз " в партията - това е точно оня абстрактен кръг, който се бори за идеологическо избистряне на ХДС в посока на (изгубения) консерватизъм. За протокола, Йенс Шпан бе подсилен главно от младежката организация на ХДС, само че неговият резултат по този начин или другояче беше много невисок.
Относно бъдещата линия на ХДС от съществено значение е и разликата сред двамата във връзка с плана " Северен поток 2 ". Докато за АКК, това е " частен план, за който държавното управление не трябва да взема отношение ", то съгласно Фридрих Мерц " този план по всякакъв начин би трябвало да бъде спрян, защото води до енергийна взаимозависимост (от Русия) освен за Германия, а и за Европа ".
Важно е да се означи, че АКК поема водачеството с много невисок заем на доверие. Предложеният от нея за поста общоприет секретар Паул Цимяк получи рекордно ниско доверие от делегатите в Хамбург - едвам 62,8%, което е признак за отношението към самата Каренбауер. А провокациите пред нея са в действителност съществени, тъй като предшественичката ѝ остави една раздирана от доста остри спорове партия.
На новия водач следва по едно и също време: да убеди консервативното крило в партията, че изначалните полезности няма да бъдат изоставени; да изглади връзките с районния баварски сътрудник ХСС, които Меркел съумя да обтегне до крайност; да се пребори с външната конкуренция в лицето на " Алтернатива за Германия " ; да устои на изкушението на левичарските обществени политики, което още повече би " социалдемократизирало " партията.
Естествено, никой не трябва да отхвърля правото на АКК да се еманципира от Меркел. Но в случай че се продължи както до момента ( " без Меркел - по меркеловски " ), нищо положително не чака ХДС (и Германия, до момента в който ХДС управлява).
В петък върхушката пренебрегва желанието на низините и наложи " още от същото ". Да забележим дали ще го получат.
Авторът изрича специфична признателност към госпожица Росица Кашикова, член на ХДС и пратеник на конгреса в Хамбург, за оказаната помощ при подготвянето на този материал.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ