Снежана, която избра да е болногледачка в чужбина: Много е тежко, но ще продължа да работя навън, в България...
От пет години Снежана Митова е болногледачка в чужбина. " Много е тежко. Но макар компликациите, ще продължа да работя на открито. В България се удушавам ", признава тя. Снежана споделя за работата си в Германия и Австрия, представена от Дойче веле.
От 2014 година насам Снежана Митова е болногледачка в чужбина. Намерила работата посредством българския офис на една полска компания, наемаща болногледачи за Западна Европа. Преди да замине, 57-годишната жена изкарала курс по немски език, написа Блиц.
През първите две седмици в Германия тя обгрижвала една неподвижна стара германка в село до Улм. След това била изпратена в Аугсбург, където се грижела за притежател на хотел, който бил в инвалидна количка. Спомените на Снежана от времето, прекарано в Аугсбург, не са изключително хубави. Два пъти била удряна и блъскана от мъжа без причина - в наличието на неговата брачна половинка, която пък неотложно поискала нова гледачка. " От компанията ме посъветваха да пусна тъжба поради насилието. Направих го, само че и до през днешния ден не съм получила отговор ", споделя тя.
Третата ѝ спирка в Германия била Льовенщайн в провинция Баден-Вюртемберг. Там в продължение на четири седмици обгрижвала онкоболна жена - пособия ѝ да се придвижва от количката на леглото и назад.
Така минали първите два месеца в Германия, след които Снежана се върнала вкъщи в софийското село Лозен. Зачакала компанията да я потърси за нов ангажимент.
Когато човек издъхне в ръцете ти
Позвънили ѝ обаче едвам седем месеца по-късно - през април 2015. Казали ѝ, че още на идната заран би трябвало да тръгне още веднъж за Германия. " Този път имах шанс. Грижех се за един възрастен мъж. Семейството му беше доста положително и пожела да остана по-дълго ", споделя 57-годишната жена. " Работих там една година, луксозни хора бяха ", спомня си тя.
По-късно Снежана намерила друга компания, набираща сходни фрагменти. Тя обаче предложила работа в Австрия и изискванията били много по-различни. Договорите били за по два месеца, след които болногледачът трябвало да се прибира в родината си и да чака ново позвъняване. Когато отишла за трети път в Австрия, болният човек, за който се грижела, умрял в ръцете ѝ. Преживяла тежък стрес. Събрала куфара и отново се прибрала вкъщи. Снежана още няколко пъти заминавала и се прибирала в България. " Болногледачът е смачкан от напрежението, ужасно е да гледаш умиращия в очите и да не можеш да окажеш помощ ", споделя 57-годишната жена.
През март тази година се наложило да обгрижва стара жена в Инсбрук с доста напреднала деменция. Обяснили ѝ, че при всяко излизане наложително би трябвало да изключва бушоните, с цел да не стане пакост, в случай че на бабата ѝ хрумне да включи тока. " Замисляли ли сте се какъв брой в България могат да си разрешат да заплащат за денонощна грижа за родител с това заболяване? В нашата страна това е огромен проблем ", разяснява Снежана.
Болногледачката е работила и в дома на българка. Въпросната жена била 4-годишна, когато родителите ѝ избягали на Запад, в този момент е на към 82. " Да не попадаш при българи! Мъжът ѝ също е българин, а синът им беше получил инсулт. Тя се държеше извънредно с мен, непрестанно вдигаше кавги, искаше да съм непрекъснато чистачка, перачка, гладачка и да съм непрекъснато към сина ѝ ", споделя Снежана.
Там била принуждавана да мие прозорците и пода всеки ден. И постоянно била упреквана, че нищо не прави. Болногледачката не издържала и поискала компанията да я освободи от уговорката. Отново се прибрала вкъщи за месец и отново се върнала в Инсбрук, този път да обгрижва дъртак.
За безизходицата в България
" Какво ли не съм работила в България - всичко! Когато пристигна демокрацията, работех в предприятието " Книгоразпространение " в София. Бях шеф на склад за учебници за техникумите. Но складовете се разпродадоха през 1992 и ме редуцираха ", споделя Снежана. Продавала дини на пазара, след това няколко месеца работила в едно кафене, след което и на вестникарска сергия.
" По време на целия безконечен преход към народна власт съм работила какво ли не, хващах се и на смени. Добре, че родителите ми преди време ми помагаха с децата ", споделя тя. Често получавала отводи поради това, че има и деца.
Накрая научила за специалността на болногледачка, заела се да учи немски език. " Бях подготвена да променям памперси, да шетам къщите, само че в подмяна на това да получавам свестни пари, с които да оказвам помощ на фамилията си. По контракт ние нямаме задължението да хигиенизираме целия дом на болника, а единствено помещението, където се намира той, само че от всички фамилиите изискват това - плюс пране, готвене, гладене ", прецизира тя.
През октомври Снежана отново поема към Инсбрук. Няма желание да се отхвърля от прелитанията натам и насам. " Въпреки всички компликации, на открито се усещам доста по-добре, в сравнение с в България ", признава тя. Сега за нея най-важното е да се откри добра работа за 20-годишния ѝ наследник, който е назначен на минимална заплата в един магазин. " Заради него потеглих да виждам непознатите старци в Европа - знаеш ли какво е момчето ти да е на 14 години и да не можеш да му дадеш левче да излезе с другари? Стоеше си самичък вкъщи като пандизчия, това една майка не може да го понесе ", горчиво отбелязва тя.
Дъщеря ѝ приключила Музикалната академия в Пловдив, само че през днешния ден работи като фризьорка. " И какъв е смисълът да имаш висше обучение в България? Европа е цялостна с българи висшисти, а огромният губещ отново е България ", споделя Снежана.
" Въпреки всички компликации в чужбина там вдишвам. В България безизходицата ме задушава ", признава с болежка 57-годишната болногледачка.
От 2014 година насам Снежана Митова е болногледачка в чужбина. Намерила работата посредством българския офис на една полска компания, наемаща болногледачи за Западна Европа. Преди да замине, 57-годишната жена изкарала курс по немски език, написа Блиц.
През първите две седмици в Германия тя обгрижвала една неподвижна стара германка в село до Улм. След това била изпратена в Аугсбург, където се грижела за притежател на хотел, който бил в инвалидна количка. Спомените на Снежана от времето, прекарано в Аугсбург, не са изключително хубави. Два пъти била удряна и блъскана от мъжа без причина - в наличието на неговата брачна половинка, която пък неотложно поискала нова гледачка. " От компанията ме посъветваха да пусна тъжба поради насилието. Направих го, само че и до през днешния ден не съм получила отговор ", споделя тя.
Третата ѝ спирка в Германия била Льовенщайн в провинция Баден-Вюртемберг. Там в продължение на четири седмици обгрижвала онкоболна жена - пособия ѝ да се придвижва от количката на леглото и назад.
Така минали първите два месеца в Германия, след които Снежана се върнала вкъщи в софийското село Лозен. Зачакала компанията да я потърси за нов ангажимент.
Когато човек издъхне в ръцете ти
Позвънили ѝ обаче едвам седем месеца по-късно - през април 2015. Казали ѝ, че още на идната заран би трябвало да тръгне още веднъж за Германия. " Този път имах шанс. Грижех се за един възрастен мъж. Семейството му беше доста положително и пожела да остана по-дълго ", споделя 57-годишната жена. " Работих там една година, луксозни хора бяха ", спомня си тя.
По-късно Снежана намерила друга компания, набираща сходни фрагменти. Тя обаче предложила работа в Австрия и изискванията били много по-различни. Договорите били за по два месеца, след които болногледачът трябвало да се прибира в родината си и да чака ново позвъняване. Когато отишла за трети път в Австрия, болният човек, за който се грижела, умрял в ръцете ѝ. Преживяла тежък стрес. Събрала куфара и отново се прибрала вкъщи. Снежана още няколко пъти заминавала и се прибирала в България. " Болногледачът е смачкан от напрежението, ужасно е да гледаш умиращия в очите и да не можеш да окажеш помощ ", споделя 57-годишната жена.
През март тази година се наложило да обгрижва стара жена в Инсбрук с доста напреднала деменция. Обяснили ѝ, че при всяко излизане наложително би трябвало да изключва бушоните, с цел да не стане пакост, в случай че на бабата ѝ хрумне да включи тока. " Замисляли ли сте се какъв брой в България могат да си разрешат да заплащат за денонощна грижа за родител с това заболяване? В нашата страна това е огромен проблем ", разяснява Снежана.
Болногледачката е работила и в дома на българка. Въпросната жена била 4-годишна, когато родителите ѝ избягали на Запад, в този момент е на към 82. " Да не попадаш при българи! Мъжът ѝ също е българин, а синът им беше получил инсулт. Тя се държеше извънредно с мен, непрестанно вдигаше кавги, искаше да съм непрекъснато чистачка, перачка, гладачка и да съм непрекъснато към сина ѝ ", споделя Снежана.
Там била принуждавана да мие прозорците и пода всеки ден. И постоянно била упреквана, че нищо не прави. Болногледачката не издържала и поискала компанията да я освободи от уговорката. Отново се прибрала вкъщи за месец и отново се върнала в Инсбрук, този път да обгрижва дъртак.
За безизходицата в България
" Какво ли не съм работила в България - всичко! Когато пристигна демокрацията, работех в предприятието " Книгоразпространение " в София. Бях шеф на склад за учебници за техникумите. Но складовете се разпродадоха през 1992 и ме редуцираха ", споделя Снежана. Продавала дини на пазара, след това няколко месеца работила в едно кафене, след което и на вестникарска сергия.
" По време на целия безконечен преход към народна власт съм работила какво ли не, хващах се и на смени. Добре, че родителите ми преди време ми помагаха с децата ", споделя тя. Често получавала отводи поради това, че има и деца.
Накрая научила за специалността на болногледачка, заела се да учи немски език. " Бях подготвена да променям памперси, да шетам къщите, само че в подмяна на това да получавам свестни пари, с които да оказвам помощ на фамилията си. По контракт ние нямаме задължението да хигиенизираме целия дом на болника, а единствено помещението, където се намира той, само че от всички фамилиите изискват това - плюс пране, готвене, гладене ", прецизира тя.
През октомври Снежана отново поема към Инсбрук. Няма желание да се отхвърля от прелитанията натам и насам. " Въпреки всички компликации, на открито се усещам доста по-добре, в сравнение с в България ", признава тя. Сега за нея най-важното е да се откри добра работа за 20-годишния ѝ наследник, който е назначен на минимална заплата в един магазин. " Заради него потеглих да виждам непознатите старци в Европа - знаеш ли какво е момчето ти да е на 14 години и да не можеш да му дадеш левче да излезе с другари? Стоеше си самичък вкъщи като пандизчия, това една майка не може да го понесе ", горчиво отбелязва тя.
Дъщеря ѝ приключила Музикалната академия в Пловдив, само че през днешния ден работи като фризьорка. " И какъв е смисълът да имаш висше обучение в България? Европа е цялостна с българи висшисти, а огромният губещ отново е България ", споделя Снежана.
" Въпреки всички компликации в чужбина там вдишвам. В България безизходицата ме задушава ", признава с болежка 57-годишната болногледачка.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ