Бойко Борисов - господарят в света на думите
От първия си ден като министър-председател Бойко Борисов поставя големи старания, с цел да замести света на обстоятелствата със свят, формиран само от думи. В първите години чакахме паралелният вербален свят, граден от него, рано или късно да се спъне – и разпадне – в действителността на обстоятелствата.
Междувременно обаче се случиха няколко неща, които трансформираха изискванията на играта. Светът навлезе в ерата на " след-истината ", в която обстоятелствата нямат значение; а има значение по какъв начин някой " се усеща " във връзка някакви обстоятелства (или не-факти). Стана допустимо възобновяване на оня вербален конструкт, който политически вождове като Хитлер и Сталин назоваха " агитация " – конструкт, който няма общо с обстоятелствата, само че въпреки всичко създава действителен резултат, действително крепейки властта на съответните вождове.
България не съумя да остане настрана от това. Само за две-три години 90 на 100 от публицистиката се трансформира в агитация на властта на " тримата шишковци ". В ход е апогеят на това изпитание – превръщането на Българска национална телевизия, издържана с парите на жителите, в агитационен рупор навръх тази власт, която се занимава най-много с отнемането на пари от жителите.
Гражданите са на едно мигване от ситуацията, сами да заплащат за личното си обиране.
Подмяната на действителността на обстоятелствата с паралелната действителност на думите основава навръх Бойко Борисов
най-хубавата допустима среда за виреене
Той е един от дребното хора, които в действителност в никакъв случай не са признавали целта на света на фактите; по тази причина е неповторимо добре позициониран, с цел да реализира задачите си в свят, формиран единствено от думи.
И се оправя, към този момент, много сполучливо, преборвайки на този терен съперниците.
Важна, от тази позиция, е скорошната му тирада в Европарламента. С нея той отправяше послания не на " европейците " – а на нас.
Излъга, да вземем за пример – т.е. заяви като факт нещо, което не съществува – за скорошна негова среща със " зелените ". Че такава е нямало е реалност. Но от този факт не произлиза нищо значително, защото задачата на това Борисово обръщение е напълно друга: да понижи броя на участващите в митингите за Пирин, като ги накара, вместо да гледат в една посока, да се гледат един другиго под око: " Ти ли си ходил да си шушукаш скрито с Бойко? ".
В същата тирада Борисов назова част от протестиращите свои " естествени сътрудници ", с които би управлявал и през днешния ден, в случай че не се били разделили " на три партии " с цел да си имат " трима вождове ". Това обръщение никому в европарламента не приказва нищо, тъй като то отново е за вътрешния пазар.
Посланието е отправено, явно, не лично към партия Зелените, чиито деятели са най-видими в митингите, а към другите " сини " партии, които също вземат участие. Съобщението на Борисов към тях е следното:
" Момчета, за какво да мръзнете по улиците,
откакто можем да се договорим?
И за вас ще намерим някакви порции, били сме дружно в ръководството, въпреки всичко... "
Разбира се, че в света на обстоятелствата нито " зелените ", нито " сините " са " натурален сътрудник " на Борисов. Последното, от което той има потребност е още веднъж да се окаже в обстановката, да е обкръжен от политици, представляващи полезностите на модерната европейска цивилизация. Той не съставлява нищо сходно – в противен случай, представител е на обичайното, до-модерно и не-европейско живеене на правилото " племе-вожд ". Но тази негова оферта, в случай че подмами някого, ще реализира най-малко две цели, извънредно скъпи в света на думите, който той населява.
Първо, ще отслаби митинга. От една страна, Борисов ще може да развява някакви физиономии по телевизионните студия и да ги сочи като осъзнали се протестъри; от друга, останалите вътре в митинга още веднъж ще се гледат под око, вместо да гледат напред: " Ти ли ще си идващият, който ще отиде при Бойко за порции? ".
Второ, ще показва на сегашните Борисови съдружници във властта, че са заменими. Че има кой да ги замести и то – подобен, който да е доста по-приемлив за " Европа " от битовите балкански пишман-нацисти.
Пак от Страсбург, Борисов прати насам още едно известие: в Пирин щяла да се строи единствено втора въжена линия и нито " керемида " повече. И тук получателите са няколко и са единствено български.
Първият получател са, още веднъж, протестиращите и тяхното ядро – партията Зелените. Целта е – или те да повярват на " гаранцията " и да се успокоят; или да отидат при Борисов и да му зададат въпроса, който той най-вече обича: " Какво ние да създадем за теб, та този път да си спазиш обещанието? ". Друг е въпросът, че при Борисов няма връзка сред думи и в действителност дейности. Той ще им каже, каквото желаят да чуят, ще ги компрометира в очите на обществото – а след това ще направи тъкмо, каквото си е наумил.
Вторият получател е построилият се към Банско средновековен конгломерат, формиран от монополиста " Юлен ", локалната власт, вицето Симеонов и (анти)екологичния министър Димов.
В света на феодалните зависимости, който Борисов построи, този тъкмо конгломерат става прекомерно мощен. Започва да си разрешава прекомерно доста и да притегля несъразмерен интерес. " Гаранцията " за една единствено въжена линия има за цел да внесе ужас в конгломерата " Банско ", както и да посее публични подозрения в способността на Симеонов, Димов и останалите " патриотични " министри да съблюдават обещанията си.
Засега феодалните господари на Банско
си разрешават да оспорват Борисов
Кметът Икономов намерено лобира за застрояване с още 40 000 кревати и за още писти; а Нено Димов оня ден беше заставен обществено да признае, че няма да пояснява политиката към Банско в посоката " един единствено въжен превоз и нито керемида повече ". Отговорът на Борисов може би ще е – да заобиколи цялата тази компания посредством подготвящите се нови политически планове, чиято цел е да се ситуират като съдружници на ГЕРБ. Но повече по тази тематика – някой различен път.
Отново на терена на думите,
Борисов виртуозно надигра
все по-неубедително пелтечещите социалисти
От предишните парламентарни избори Борисов разбра едно: в случай че успее да вкара Българска социалистическа партия в състояние, да изговори някакви анти-европейски, анти-модерни и анти-леви думи, то към ГЕРБ незабавно преливат едни 200-300 хиляди гласа, подплашени от Българска социалистическа партия. Миналата седмица той съумя да вкара Българска социалистическа партия в тъкмо два такива клопката.
Първият бе смайващото държание на Българска социалистическа партия във връзка така наречен Истанбулска спогодба, чиято ясно декларирана цел е " да пази дамите от всички форми на принуждение и да предотвратява, преследва и отстранява насилието над дами и домашното принуждение ". Няма – нито в Европа, нито където и да е в останалия съвременен свят – лява партия, която да застане против сходен документ. Българска социалистическа партия го направи и то – с най-ретроградните, анти-модерни причини, заставайки категорично на страната на " традицията ". Това ликвидира всяка опция Българска социалистическа партия да бъде привиждана като лява партия, защото по формулировка левите партии са срещу " традицията ".
На този декор ГЕРБ още веднъж изплува като проевропейската, съвременна българска партия, какво към този момент съумя да стори при парламентарните избори. Но Борисов вкара Българска социалистическа партия и във втори капан, когато неговият министър на просветата най-накрая разгласи, че в учебниците ще се учи интервалът 1944-1989 година. Българска социалистическа партия незабавно скочи срещу това, саморазкривайки се като допотопна комунистическа партия, а не – действителен член на Партията на европейските социалисти.
Ако, като резултат от сходни пелтечения нещо се случи с участието на Българска социалистическа партия в ПЕС, то ГЕРБ – Борисов – незабавно ще се намести на терена на прогресивната, проевропейска левица, обгръщайки целия политически набор.
Рано или късно светът на думите, с който Борисов замества света на обстоятелствата, въпреки всичко ще се сгромоляса. Не можеш да лъжеш всички хора, за всичко и през всичкото време. Засега обаче Борисов продължава да печели, защото съумява да вкара задоволително хора в своя свят на думите, където той е господарят. Ще се спъне едвам тогава, когато против него застане някой стопанин на обстоятелствата.
Междувременно обаче се случиха няколко неща, които трансформираха изискванията на играта. Светът навлезе в ерата на " след-истината ", в която обстоятелствата нямат значение; а има значение по какъв начин някой " се усеща " във връзка някакви обстоятелства (или не-факти). Стана допустимо възобновяване на оня вербален конструкт, който политически вождове като Хитлер и Сталин назоваха " агитация " – конструкт, който няма общо с обстоятелствата, само че въпреки всичко създава действителен резултат, действително крепейки властта на съответните вождове.
България не съумя да остане настрана от това. Само за две-три години 90 на 100 от публицистиката се трансформира в агитация на властта на " тримата шишковци ". В ход е апогеят на това изпитание – превръщането на Българска национална телевизия, издържана с парите на жителите, в агитационен рупор навръх тази власт, която се занимава най-много с отнемането на пари от жителите.
Гражданите са на едно мигване от ситуацията, сами да заплащат за личното си обиране.
Подмяната на действителността на обстоятелствата с паралелната действителност на думите основава навръх Бойко Борисов
най-хубавата допустима среда за виреене
Той е един от дребното хора, които в действителност в никакъв случай не са признавали целта на света на фактите; по тази причина е неповторимо добре позициониран, с цел да реализира задачите си в свят, формиран единствено от думи.
И се оправя, към този момент, много сполучливо, преборвайки на този терен съперниците.
Важна, от тази позиция, е скорошната му тирада в Европарламента. С нея той отправяше послания не на " европейците " – а на нас.
Излъга, да вземем за пример – т.е. заяви като факт нещо, което не съществува – за скорошна негова среща със " зелените ". Че такава е нямало е реалност. Но от този факт не произлиза нищо значително, защото задачата на това Борисово обръщение е напълно друга: да понижи броя на участващите в митингите за Пирин, като ги накара, вместо да гледат в една посока, да се гледат един другиго под око: " Ти ли си ходил да си шушукаш скрито с Бойко? ".
В същата тирада Борисов назова част от протестиращите свои " естествени сътрудници ", с които би управлявал и през днешния ден, в случай че не се били разделили " на три партии " с цел да си имат " трима вождове ". Това обръщение никому в европарламента не приказва нищо, тъй като то отново е за вътрешния пазар.
Посланието е отправено, явно, не лично към партия Зелените, чиито деятели са най-видими в митингите, а към другите " сини " партии, които също вземат участие. Съобщението на Борисов към тях е следното:
" Момчета, за какво да мръзнете по улиците,
откакто можем да се договорим?
И за вас ще намерим някакви порции, били сме дружно в ръководството, въпреки всичко... "
Разбира се, че в света на обстоятелствата нито " зелените ", нито " сините " са " натурален сътрудник " на Борисов. Последното, от което той има потребност е още веднъж да се окаже в обстановката, да е обкръжен от политици, представляващи полезностите на модерната европейска цивилизация. Той не съставлява нищо сходно – в противен случай, представител е на обичайното, до-модерно и не-европейско живеене на правилото " племе-вожд ". Но тази негова оферта, в случай че подмами някого, ще реализира най-малко две цели, извънредно скъпи в света на думите, който той населява.
Първо, ще отслаби митинга. От една страна, Борисов ще може да развява някакви физиономии по телевизионните студия и да ги сочи като осъзнали се протестъри; от друга, останалите вътре в митинга още веднъж ще се гледат под око, вместо да гледат напред: " Ти ли ще си идващият, който ще отиде при Бойко за порции? ".
Второ, ще показва на сегашните Борисови съдружници във властта, че са заменими. Че има кой да ги замести и то – подобен, който да е доста по-приемлив за " Европа " от битовите балкански пишман-нацисти.
Пак от Страсбург, Борисов прати насам още едно известие: в Пирин щяла да се строи единствено втора въжена линия и нито " керемида " повече. И тук получателите са няколко и са единствено български.
Първият получател са, още веднъж, протестиращите и тяхното ядро – партията Зелените. Целта е – или те да повярват на " гаранцията " и да се успокоят; или да отидат при Борисов и да му зададат въпроса, който той най-вече обича: " Какво ние да създадем за теб, та този път да си спазиш обещанието? ". Друг е въпросът, че при Борисов няма връзка сред думи и в действителност дейности. Той ще им каже, каквото желаят да чуят, ще ги компрометира в очите на обществото – а след това ще направи тъкмо, каквото си е наумил.
Вторият получател е построилият се към Банско средновековен конгломерат, формиран от монополиста " Юлен ", локалната власт, вицето Симеонов и (анти)екологичния министър Димов.
В света на феодалните зависимости, който Борисов построи, този тъкмо конгломерат става прекомерно мощен. Започва да си разрешава прекомерно доста и да притегля несъразмерен интерес. " Гаранцията " за една единствено въжена линия има за цел да внесе ужас в конгломерата " Банско ", както и да посее публични подозрения в способността на Симеонов, Димов и останалите " патриотични " министри да съблюдават обещанията си.
Засега феодалните господари на Банско
си разрешават да оспорват Борисов
Кметът Икономов намерено лобира за застрояване с още 40 000 кревати и за още писти; а Нено Димов оня ден беше заставен обществено да признае, че няма да пояснява политиката към Банско в посоката " един единствено въжен превоз и нито керемида повече ". Отговорът на Борисов може би ще е – да заобиколи цялата тази компания посредством подготвящите се нови политически планове, чиято цел е да се ситуират като съдружници на ГЕРБ. Но повече по тази тематика – някой различен път.
Отново на терена на думите,
Борисов виртуозно надигра
все по-неубедително пелтечещите социалисти
От предишните парламентарни избори Борисов разбра едно: в случай че успее да вкара Българска социалистическа партия в състояние, да изговори някакви анти-европейски, анти-модерни и анти-леви думи, то към ГЕРБ незабавно преливат едни 200-300 хиляди гласа, подплашени от Българска социалистическа партия. Миналата седмица той съумя да вкара Българска социалистическа партия в тъкмо два такива клопката.
Първият бе смайващото държание на Българска социалистическа партия във връзка така наречен Истанбулска спогодба, чиято ясно декларирана цел е " да пази дамите от всички форми на принуждение и да предотвратява, преследва и отстранява насилието над дами и домашното принуждение ". Няма – нито в Европа, нито където и да е в останалия съвременен свят – лява партия, която да застане против сходен документ. Българска социалистическа партия го направи и то – с най-ретроградните, анти-модерни причини, заставайки категорично на страната на " традицията ". Това ликвидира всяка опция Българска социалистическа партия да бъде привиждана като лява партия, защото по формулировка левите партии са срещу " традицията ".
На този декор ГЕРБ още веднъж изплува като проевропейската, съвременна българска партия, какво към този момент съумя да стори при парламентарните избори. Но Борисов вкара Българска социалистическа партия и във втори капан, когато неговият министър на просветата най-накрая разгласи, че в учебниците ще се учи интервалът 1944-1989 година. Българска социалистическа партия незабавно скочи срещу това, саморазкривайки се като допотопна комунистическа партия, а не – действителен член на Партията на европейските социалисти.
Ако, като резултат от сходни пелтечения нещо се случи с участието на Българска социалистическа партия в ПЕС, то ГЕРБ – Борисов – незабавно ще се намести на терена на прогресивната, проевропейска левица, обгръщайки целия политически набор.
Рано или късно светът на думите, с който Борисов замества света на обстоятелствата, въпреки всичко ще се сгромоляса. Не можеш да лъжеш всички хора, за всичко и през всичкото време. Засега обаче Борисов продължава да печели, защото съумява да вкара задоволително хора в своя свят на думите, където той е господарят. Ще се спъне едвам тогава, когато против него застане някой стопанин на обстоятелствата.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ