Обърнете календара – 15 октомври мина
От първите локални избори през 1996 година насам, ВМРО-ДПМНЕ не помни такава загуба
И това мина. Листчето от календара с датата 15 октомври 2017 година, която беше импровизирано фокусирана като вододелна в политическия живот в Македония, към този момент е обърнато, или откъснато, както желаете. От понеделник, 30 октомври страната има късмет да заживее естествен публичен и политически живот, Народното събрание да се върне към естествената си законодателна работа и щом към този момент се контракти да гласоподава измененията в персоналния си състав откакто депутати станаха кметове. Пък и да продължи с разискването на значими закони като оня прославен план за езиците, който ще узакони използването на албанския като втори длъжностен език на цялата територия на страната, а за какво не и да внесе за ратификация двустранния контракт с България, защото към този момент времето за това изтича. И други значими работи би трябвало да се създадат, включително и да се натисне Атина да внесе изясненост дали ще стартира истински диалози по разногласието за името- нали в края на август в Скопие външният министър Никос Козиас подмятна, че всичко значимо в връзките Гърция-Македония, включително и диалози за името, ще стават след датата 15 октомври. Което беше изтълкувано като знак, че Атина ще изчака да види резултатите от локалния избор на ръководещите социалдемократи на Зоран Заев и ще реши дали си има работа със постоянна власт, с която има смисъл да се разговоря съществено, или още веднъж ще би трябвало да се изчака до момента в който нещата в Македония се консолидират.
Е, в случай че макар моята вътрешна опозиция,приемем гръцката позиция за някаква форма на политически тест, ще би трябвало да признаем, че Зоран Заев го устоя по ослепителен метод. Още на първия избирателен ден на 15 октомври неговата победа и пагубната загуба на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ на Никола Груевски закупи ясни очертания, с цел да бъде доказана в неделя, 29 октомври. СДСМ и неговите съдружни сътрудници взеха сериозен реванш от ВМРО-ДПМНЕ за своето поражение на предходните избори през 2013 година. Тогава ВМРО-ДПМНЕ завоюва 56 общини и даде на СДСМ единствено четири. Вярно, тези четири бяха солидни – основната община Център в Скопие, Куманово и Струмица и още една дребна. Но по този начин или другояче болшинството кметства и общинските препоръки бяха под контрола на тогава ръководещата ВМРО-ДПМНЕ на Груевски. Сега, четири години и половина по-късно, картината е огледална, както се казва- СДСМ взе 56 общини, тъкмо толкоз, колкото и ВМРО-ДПМНЕ през 2013 година, до момента в който в този момент ВМРО-ДПМНЕ остана единствено с пет, освен това не толкоз обилни, в прочут смисъл маргинални, като единствено градът на лозята, ракията и виното Кавадарци остана в контото на Груевски. Считани за замъци на ВМРО-ДПМНЕ кметства в Скопие като Кисела вода и Гази баба паднаха, градове като Битоля, Прилеп, Щип и Охрид също- освен това единствено Щип бе изгубен във втория тур. В цялата 26-годишна история на самостоятелна и суверенна Македония, от първите локални избори през 1996 година насам, ВМРО-ДПМНЕ не помни такава загуба.
Трябва да си призная, че при цялата относителна предвидимост на политическите и публични процеси в Македония, надали някой е очаквал такова пост-изборно съответствие сред двете съществени партии на македонците. Очевидно е, че в страната има напълно нова обстановка, ново всеобщо въодушевление на гласоподавателите, някаква „ магия “, както споделя колежката и известна ТВ водеща Оливера Трайковска. Тази „ магия “ се прояви за първи път през декември предходната година по време на предварителните парламентарни избори. Тогава сякаш слабата съпротива отпред с водача на СДСМ Зоран Заев взе единствено два депутатски гласа по-малко от привидно непобедимата ВМРО-ДПМНЕ. А когато имаш такава внезапна и всеобща смяна в изборното въодушевление и желания, никакви изборни технологии, колкото и усъвършенствани и излъскани от приложимост да са те, към този момент не правят никаква работа. Та, нали от 2006-а година насам, когато Никола Груевски завоюва парламентарния избор, до декември предходната година, за единадесет години отпред на властта неговата партия инкасира 10 поредни победи във всички типове вотове- локални, парламентарни- постоянни или предварителни, и президентски. Във всеки едни от тези избори ВМРО-ДПМНЕ не падна под 400 000 гласа, нещо което някогашният водач на партията и някогашен министър председател Любчо Георгиевски в никакъв случай не съумя да реализира. Неговият, на Любчо, таван си останаха едни 380 000 гласа, та когато се отдръпна от политиката през 2003-та, сподели с печал, че на партията е необходим нов водач, който да трансферира този таван. Така пристигна Никола Груевски, който на първия тур за първи път слезе надалеч под магичните и емблематични 400 000 гласа, печелейки единствено 335 000. Общата му загуба в този момент бе със 125 000 гласа. Така власт не се печели.
Има и нещо друго и то е прекомерно значимо. Подобна изборна загуба не се инкасира единствено от поддръжка за съперника, в случая- ръководещият СДСМ. Въпреки че и в този момент бе спазена традицията в Македония локалният избор да се печели от партията на власт в Скопие, такава изборна загуба е знак на блестящо изразен протестен избор, който внезапно изпрати политическото махало в другия край. В този протестен избор против ръководството на ВМРО-ДПМНЕ и персонално на водача и дълготраен министър председател Никола Груевски си отидоха и много качествени кметове от партията. Познавам последователи на партията ВМРО-ДПМНЕ, които не гласоподаваха за нея единствено поради водача й Груевски. Колко мощна бе тази наклонност, към момента не е съответно ясно, само че че в партията има вътрешно напрежение, което даде отражение на изборните резултати, занапред ще се види. Защото самият Груевски не дава никакви знаци, че е подготвен да поеме отговорността за тежката загуба, макар че преди вота в телевизионно изявление сподели тъкмо обратното- отговорността е на водача.
След първия тур на 15 октомври, когато към този момент стана ясно, че загубата ще е огромна, Груевски съобщи, че ще изчака балотажа и тогава ще бъде изработен сериозен разбор на обстановката. В неделя вечер, в 25-минутно изказване, самичък пред трибуната, той оправда провалянето с изборните нередности, осъществени от властта, като че ли кметовете в множеството общини с „ нередности “ не бяха от неговата партия. В една къса „ стратегия “ от седем точки изиска нови предварителни парламентарни избори, проведени от служебно държавно управление и съобщи, че не признава изборните резултати, без да има желание да изтегля към този момент определените си общински съветници или петимата кметове. Някак си тъжно, в случай че не и смешно, прозвуча този политически епитаф на Груевски, който хем не желае да признае виновността си за положението на партията в обществото, хем май към този момент е податлив да си тръгне и да я освободи от своето водачество, но в случай че може, това да стане по релативно заслужен за него метод. ВМРО-ДПМНЕ е съществена мощ в двуполюсния модел, с който македонската политическа сцена се характеризира от 1991 година насам и нейното трансформиране в съвременна дясна гражданска партия е цел, която си заслужава както напъните на групата на „ реформаторите “, по този начин и на всички нейни членове. На както се споделя, това е тях вътрешна, „ интимна “ работа.
При албанците изборите доведоха до реванш на ДСИ на Али Ахмети във връзка с другите партии, само че пък и с цялостна мощ зададоха въпроса за стабилността на ръководещата коалиция. Лидерът на Алианс за албанците Зиядин Села, който загуби в своята Струга, упрекна Заев, че с поддръжката си за Али Ахмети в албанските региони, необикновен в Струга, е повлиял на изборните резултати. Е, да, но и Ахмети оказа помощ на Заев да вземе Скопие, освен това още на първи тур, откакто не излъчи претендент за кмет. И Ахмети, и Села поддържат Заев в Народното събрание и в кабинета, само че въпреки всичко Ахмети има 10 депутати, до момента в който Села- единствено три. Е, Села съобщи, че няма да излиза от властта, пък измерване на силите сред тези 200 000 гласоподаватели- албанци без интервенция извън може да стане идващият път.
Сега Зоран Заев има цялостната власт в Македония, за положително или за неприятно. Но по никакъв начин няма да му е елементарно, няма да е елементарно и на неговите кметове. Бих на драго сърце изказал някои догатки, в случай че общителните редактори на вестник „ Труд “ ми поръчат сходна тематика.
И това мина. Листчето от календара с датата 15 октомври 2017 година, която беше импровизирано фокусирана като вододелна в политическия живот в Македония, към този момент е обърнато, или откъснато, както желаете. От понеделник, 30 октомври страната има късмет да заживее естествен публичен и политически живот, Народното събрание да се върне към естествената си законодателна работа и щом към този момент се контракти да гласоподава измененията в персоналния си състав откакто депутати станаха кметове. Пък и да продължи с разискването на значими закони като оня прославен план за езиците, който ще узакони използването на албанския като втори длъжностен език на цялата територия на страната, а за какво не и да внесе за ратификация двустранния контракт с България, защото към този момент времето за това изтича. И други значими работи би трябвало да се създадат, включително и да се натисне Атина да внесе изясненост дали ще стартира истински диалози по разногласието за името- нали в края на август в Скопие външният министър Никос Козиас подмятна, че всичко значимо в връзките Гърция-Македония, включително и диалози за името, ще стават след датата 15 октомври. Което беше изтълкувано като знак, че Атина ще изчака да види резултатите от локалния избор на ръководещите социалдемократи на Зоран Заев и ще реши дали си има работа със постоянна власт, с която има смисъл да се разговоря съществено, или още веднъж ще би трябвало да се изчака до момента в който нещата в Македония се консолидират.
Е, в случай че макар моята вътрешна опозиция,приемем гръцката позиция за някаква форма на политически тест, ще би трябвало да признаем, че Зоран Заев го устоя по ослепителен метод. Още на първия избирателен ден на 15 октомври неговата победа и пагубната загуба на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ на Никола Груевски закупи ясни очертания, с цел да бъде доказана в неделя, 29 октомври. СДСМ и неговите съдружни сътрудници взеха сериозен реванш от ВМРО-ДПМНЕ за своето поражение на предходните избори през 2013 година. Тогава ВМРО-ДПМНЕ завоюва 56 общини и даде на СДСМ единствено четири. Вярно, тези четири бяха солидни – основната община Център в Скопие, Куманово и Струмица и още една дребна. Но по този начин или другояче болшинството кметства и общинските препоръки бяха под контрола на тогава ръководещата ВМРО-ДПМНЕ на Груевски. Сега, четири години и половина по-късно, картината е огледална, както се казва- СДСМ взе 56 общини, тъкмо толкоз, колкото и ВМРО-ДПМНЕ през 2013 година, до момента в който в този момент ВМРО-ДПМНЕ остана единствено с пет, освен това не толкоз обилни, в прочут смисъл маргинални, като единствено градът на лозята, ракията и виното Кавадарци остана в контото на Груевски. Считани за замъци на ВМРО-ДПМНЕ кметства в Скопие като Кисела вода и Гази баба паднаха, градове като Битоля, Прилеп, Щип и Охрид също- освен това единствено Щип бе изгубен във втория тур. В цялата 26-годишна история на самостоятелна и суверенна Македония, от първите локални избори през 1996 година насам, ВМРО-ДПМНЕ не помни такава загуба.
Трябва да си призная, че при цялата относителна предвидимост на политическите и публични процеси в Македония, надали някой е очаквал такова пост-изборно съответствие сред двете съществени партии на македонците. Очевидно е, че в страната има напълно нова обстановка, ново всеобщо въодушевление на гласоподавателите, някаква „ магия “, както споделя колежката и известна ТВ водеща Оливера Трайковска. Тази „ магия “ се прояви за първи път през декември предходната година по време на предварителните парламентарни избори. Тогава сякаш слабата съпротива отпред с водача на СДСМ Зоран Заев взе единствено два депутатски гласа по-малко от привидно непобедимата ВМРО-ДПМНЕ. А когато имаш такава внезапна и всеобща смяна в изборното въодушевление и желания, никакви изборни технологии, колкото и усъвършенствани и излъскани от приложимост да са те, към този момент не правят никаква работа. Та, нали от 2006-а година насам, когато Никола Груевски завоюва парламентарния избор, до декември предходната година, за единадесет години отпред на властта неговата партия инкасира 10 поредни победи във всички типове вотове- локални, парламентарни- постоянни или предварителни, и президентски. Във всеки едни от тези избори ВМРО-ДПМНЕ не падна под 400 000 гласа, нещо което някогашният водач на партията и някогашен министър председател Любчо Георгиевски в никакъв случай не съумя да реализира. Неговият, на Любчо, таван си останаха едни 380 000 гласа, та когато се отдръпна от политиката през 2003-та, сподели с печал, че на партията е необходим нов водач, който да трансферира този таван. Така пристигна Никола Груевски, който на първия тур за първи път слезе надалеч под магичните и емблематични 400 000 гласа, печелейки единствено 335 000. Общата му загуба в този момент бе със 125 000 гласа. Така власт не се печели.
Има и нещо друго и то е прекомерно значимо. Подобна изборна загуба не се инкасира единствено от поддръжка за съперника, в случая- ръководещият СДСМ. Въпреки че и в този момент бе спазена традицията в Македония локалният избор да се печели от партията на власт в Скопие, такава изборна загуба е знак на блестящо изразен протестен избор, който внезапно изпрати политическото махало в другия край. В този протестен избор против ръководството на ВМРО-ДПМНЕ и персонално на водача и дълготраен министър председател Никола Груевски си отидоха и много качествени кметове от партията. Познавам последователи на партията ВМРО-ДПМНЕ, които не гласоподаваха за нея единствено поради водача й Груевски. Колко мощна бе тази наклонност, към момента не е съответно ясно, само че че в партията има вътрешно напрежение, което даде отражение на изборните резултати, занапред ще се види. Защото самият Груевски не дава никакви знаци, че е подготвен да поеме отговорността за тежката загуба, макар че преди вота в телевизионно изявление сподели тъкмо обратното- отговорността е на водача.
След първия тур на 15 октомври, когато към този момент стана ясно, че загубата ще е огромна, Груевски съобщи, че ще изчака балотажа и тогава ще бъде изработен сериозен разбор на обстановката. В неделя вечер, в 25-минутно изказване, самичък пред трибуната, той оправда провалянето с изборните нередности, осъществени от властта, като че ли кметовете в множеството общини с „ нередности “ не бяха от неговата партия. В една къса „ стратегия “ от седем точки изиска нови предварителни парламентарни избори, проведени от служебно държавно управление и съобщи, че не признава изборните резултати, без да има желание да изтегля към този момент определените си общински съветници или петимата кметове. Някак си тъжно, в случай че не и смешно, прозвуча този политически епитаф на Груевски, който хем не желае да признае виновността си за положението на партията в обществото, хем май към този момент е податлив да си тръгне и да я освободи от своето водачество, но в случай че може, това да стане по релативно заслужен за него метод. ВМРО-ДПМНЕ е съществена мощ в двуполюсния модел, с който македонската политическа сцена се характеризира от 1991 година насам и нейното трансформиране в съвременна дясна гражданска партия е цел, която си заслужава както напъните на групата на „ реформаторите “, по този начин и на всички нейни членове. На както се споделя, това е тях вътрешна, „ интимна “ работа.
При албанците изборите доведоха до реванш на ДСИ на Али Ахмети във връзка с другите партии, само че пък и с цялостна мощ зададоха въпроса за стабилността на ръководещата коалиция. Лидерът на Алианс за албанците Зиядин Села, който загуби в своята Струга, упрекна Заев, че с поддръжката си за Али Ахмети в албанските региони, необикновен в Струга, е повлиял на изборните резултати. Е, да, но и Ахмети оказа помощ на Заев да вземе Скопие, освен това още на първи тур, откакто не излъчи претендент за кмет. И Ахмети, и Села поддържат Заев в Народното събрание и в кабинета, само че въпреки всичко Ахмети има 10 депутати, до момента в който Села- единствено три. Е, Села съобщи, че няма да излиза от властта, пък измерване на силите сред тези 200 000 гласоподаватели- албанци без интервенция извън може да стане идващият път.
Сега Зоран Заев има цялостната власт в Македония, за положително или за неприятно. Но по никакъв начин няма да му е елементарно, няма да е елементарно и на неговите кметове. Бих на драго сърце изказал някои догатки, в случай че общителните редактори на вестник „ Труд “ ми поръчат сходна тематика.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ