Границите на българското председателство и един видим проблем
От " Осанна! " до " Разпни ги! " варираха оценките за българското ротационно председателство на Съвета на Европейски Съюз: министър председател против президент, ръководещи против съпротива, " доброжелателни " против " враждебни " медии се сблъскаха за това какъв е в последна счете салдото под линия.
А той, несъмнено, зависи от изходните упования на питащия.
За тези, които са очаквали България като ръководител да се самовкара в Шенген или в еврозоната, председателството е неуспех. Но въпреки всичко през цялото време беше ясно, че това са нереалистични упования, които опонират на смисъла на председателството като такова, а точно – страната да бъде почтен медиатор в намирането на взаимни отстъпки измежду 28-те, а не да бута напред себе си.
Нашите упования бяха по-скромни. Да се де-провинциализира администрацията, да се предвижат най-малко малко напред някои от сложните тематики в Европейски Съюз, да има опит за прогрес по националните цели за Западните Балкани, и най-много да няма някой огромен логистичен неуспех. (В последните дни на юни, когато екипът на председателството броеше дните до края, един умел европейски посланик им пожела да не се отпускат, тъй като " една развалена пържола на непознат министър може да съсипе положителното усещане ".) Големи гафове нямаше – само че по какъв начин изглеждаха останалите детайли от нашия лист?
© eu2018bg.bg
Преодоляването на срама на новака
Дългосрочно най-голямата изгода за България от председателството ще бъде за администрацията. Министерства и организации бяха принудени през последните шест месеца да формулират позиции, техни представителни да се изричат, да наблюдават деликатно досиета, да търсят и образуват обединения (което става след диалози с техни сътрудници от други страни), да употребяват други за пробутване на компромисни решения, да договарят.
И въобще, българската администрация (отвъд Постоянното представителство) стартира да се учи, че позиции се образуват и отстояват всеки ден в работните групи и съвещанията на другите формати в Брюксел, а не се отнасят към най-високото ниво, когато към този момент е късно.
Случаят с водачите на камиони беше индикативен: намесата на министър-председателя се наложи в 12 без 5, преносно и безусловно, и в последна сметка се стигна до отсрочване на казуса, а не до неговото трайно решение. От оня миг насам въпросът се следи напълно от близко, а българските евродепутати внесоха текстове за вероятни решения. След превъзмогването на срама " да си приказваме с чужденците " по от ден на ден значими за обществото и стопанската система въпроси ще би трябвало да можем да предлагаме политики, а не да бъдем просто техни реципиенти.
Такова нещо като " Брюксел желае " няма: страните членки са най-силните играчи в европейската архитектура и България позна тази мощ.
Преодоляването на задръжките по отношение на Брюксел има и друга измерение: българските политици сякаш схванаха, че не могат да приказват едно вътре в страната, а друго – на открито.
© eu2018bg.bg
Честен медиатор, без значение от скромния резултат
В началото на годината единството на Европейски Съюз изглеждаше много разтърсено, изключително поради дългата невъзможностда се сътвори държавно управление в Германия. Макрон – новокоронованият водач на Европа, очакваше от Меркел промени в еврозоната, само че месеци наред нямаше кой да вдигне телефона в Берлин. Междувременно обстановката с разделянето на управляващите в Полша се утежняваше, в Австрия държавното управление зави надясно във връзка с правата на, най-общо казано " не-европеците ", в Унгария Орбан издигна анти-имигрантската изразителност като знаме и погна неправителствения бранш, а в Италия сформираха държавно управление от популистки партии, една от които очевидно евроскептична и симпатизираща на Путин.
Търсенето на консенсус в тази конюнктура не беше лека задача, изключително откакто стана ясно, че председателството би трябвало да реализира прогрес по пакета " миграция ". Новообразувалата се ос Полша-Унгария-Австрия-Бавария изглеждаше като непреодолимо затруднение, само че българското председателство въпреки всичко предложи компромис, който да удовлетвори както тях, по този начин и приемащите бежанци страни. В последна сметка естественият афинитет сред Борисов и Орбан не оказа помощ за превъзмогването на Вишеградската опозиция по тематиката.
Както стана ясно от речта на Орбан пред Народното събрание във връзка новия му премиерски мандат, той има упоритостите на крилете на анти-имигрантската реторика да стане водач на концепцията за " Европа на нациите ", а за какво не един ден и на самата нея. В този миг промяна на Дъблинското съглашение на основата на съглашение на всички страни членки наподобява невъзможна. Неуспехът на българския вид беше неизбежен, само че въпреки да не сътвори магическия консенсус, той не задълбочи раздялите в Съюза.
Другата разграничителна линия – по тематиката за глобите против Русия, също не се оказа интензивно настояща през месеците под български надзор. Въпреки италианското държавно управление и прогнозите, че ще изникнат разнообразни " троянски коне " (включително и България след изказванията на президента Радев), глобите бяха продължени без мнения.
© eu2018bg.bg
Границите на националните цели
Амбицията на България да върне съседите от Балканите в дневния ред на Европейски Съюз изглеждаше сложна. Защото България не се беше изявявала преди по тематиката оттатък декларирането на интерес. Защото беше станала известна с блокирането на Македония – за по-далечните европейци характерен образец за " балканскост ", която след обстановката с Кипър би трябвало да се заобикаля непременно. Защото предходното разширение наподобява за доста европейци по-скоро като отчаяние, в сравнение с като триумф. Но най-много тъй като над половината от европейските жители съгласно Евробарометър бяха срещу разширението.
След като през февруари Европейската комисия разгласява тактика за Западните Балкани, която загатваше годината 2025-а за допустимо присъединение на Черна гора и Сърбия, неофициалният съвет " Гимних " сподели, че парадигмата на разширението (засега) е стигнала своите граници. Външните министри на Франция, Холандия и Германия са били срещу споменаването на дата, а след това са отстранени думите " разширение " и " присъединение " от документите на Съвета. Вместо това се приказва за " непоклатимост " и " европейска вероятност ".
В тази конюнктура българското председателство трябваше да калибрира упованията на балканските си съседи, като за сметка на присъединението даде повече подтик на тематиките за инфраструктурна, информационна и цифрова съгласуваност. Срещата на върха в София – в действителност първата със Западните Балкани от 15 години насам, се трансформира всъщност в среща по Берлинския развой. (Е, най-малко никой не подаде оставка в оня миг, както това се случи по време на Лондонската среща този понеделник.)
Срещата на върха в София на 17 май беше триумф, тъй като българското председателство на основата на нейните решения след това участваше в натиска за предоставяне на дата за договаряния на Македония и Албания. Също на нея Ципрас и Заев си стиснаха ръцете по въпроса за името, а така наречен " Софийски дневен ред " ще остане нарицателно за листата от съответни планове, което ще получат европейска поддръжка.
© eu2018bg.bg
И въпреки всичко българското председателство направи забележим и един проблем, който държавното управление старателно отбягваше: неналичието на промени във върховенството на правото, медийната среда и корупционния имидж основават незабележим таван в това какъв брой може да реализира страната на европейска сцена.
С други думи, не можем да съдим, да вземем за пример, Босна и Херцеговина за проблеми със правосъдната система, или Сърбия за качеството на медиите, тъй като звучи несериозно от българска уста. В диалога за другите скорости на Европа, в случай че България в действителност желае да взе участие в него, тези тематики ще не престават да са спънка.
Весела Чернева е заместник-директор на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) и шеф на Софийския офис на неправителствената организация.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Европредседателството (280)
А той, несъмнено, зависи от изходните упования на питащия.
За тези, които са очаквали България като ръководител да се самовкара в Шенген или в еврозоната, председателството е неуспех. Но въпреки всичко през цялото време беше ясно, че това са нереалистични упования, които опонират на смисъла на председателството като такова, а точно – страната да бъде почтен медиатор в намирането на взаимни отстъпки измежду 28-те, а не да бута напред себе си.
Нашите упования бяха по-скромни. Да се де-провинциализира администрацията, да се предвижат най-малко малко напред някои от сложните тематики в Европейски Съюз, да има опит за прогрес по националните цели за Западните Балкани, и най-много да няма някой огромен логистичен неуспех. (В последните дни на юни, когато екипът на председателството броеше дните до края, един умел европейски посланик им пожела да не се отпускат, тъй като " една развалена пържола на непознат министър може да съсипе положителното усещане ".) Големи гафове нямаше – само че по какъв начин изглеждаха останалите детайли от нашия лист?
© eu2018bg.bg
Преодоляването на срама на новака
Дългосрочно най-голямата изгода за България от председателството ще бъде за администрацията. Министерства и организации бяха принудени през последните шест месеца да формулират позиции, техни представителни да се изричат, да наблюдават деликатно досиета, да търсят и образуват обединения (което става след диалози с техни сътрудници от други страни), да употребяват други за пробутване на компромисни решения, да договарят.
И въобще, българската администрация (отвъд Постоянното представителство) стартира да се учи, че позиции се образуват и отстояват всеки ден в работните групи и съвещанията на другите формати в Брюксел, а не се отнасят към най-високото ниво, когато към този момент е късно.
Случаят с водачите на камиони беше индикативен: намесата на министър-председателя се наложи в 12 без 5, преносно и безусловно, и в последна сметка се стигна до отсрочване на казуса, а не до неговото трайно решение. От оня миг насам въпросът се следи напълно от близко, а българските евродепутати внесоха текстове за вероятни решения. След превъзмогването на срама " да си приказваме с чужденците " по от ден на ден значими за обществото и стопанската система въпроси ще би трябвало да можем да предлагаме политики, а не да бъдем просто техни реципиенти.
Такова нещо като " Брюксел желае " няма: страните членки са най-силните играчи в европейската архитектура и България позна тази мощ.
Преодоляването на задръжките по отношение на Брюксел има и друга измерение: българските политици сякаш схванаха, че не могат да приказват едно вътре в страната, а друго – на открито.
© eu2018bg.bg
Честен медиатор, без значение от скромния резултат
В началото на годината единството на Европейски Съюз изглеждаше много разтърсено, изключително поради дългата невъзможностда се сътвори държавно управление в Германия. Макрон – новокоронованият водач на Европа, очакваше от Меркел промени в еврозоната, само че месеци наред нямаше кой да вдигне телефона в Берлин. Междувременно обстановката с разделянето на управляващите в Полша се утежняваше, в Австрия държавното управление зави надясно във връзка с правата на, най-общо казано " не-европеците ", в Унгария Орбан издигна анти-имигрантската изразителност като знаме и погна неправителствения бранш, а в Италия сформираха държавно управление от популистки партии, една от които очевидно евроскептична и симпатизираща на Путин.
Търсенето на консенсус в тази конюнктура не беше лека задача, изключително откакто стана ясно, че председателството би трябвало да реализира прогрес по пакета " миграция ". Новообразувалата се ос Полша-Унгария-Австрия-Бавария изглеждаше като непреодолимо затруднение, само че българското председателство въпреки всичко предложи компромис, който да удовлетвори както тях, по този начин и приемащите бежанци страни. В последна сметка естественият афинитет сред Борисов и Орбан не оказа помощ за превъзмогването на Вишеградската опозиция по тематиката.
Както стана ясно от речта на Орбан пред Народното събрание във връзка новия му премиерски мандат, той има упоритостите на крилете на анти-имигрантската реторика да стане водач на концепцията за " Европа на нациите ", а за какво не един ден и на самата нея. В този миг промяна на Дъблинското съглашение на основата на съглашение на всички страни членки наподобява невъзможна. Неуспехът на българския вид беше неизбежен, само че въпреки да не сътвори магическия консенсус, той не задълбочи раздялите в Съюза.
Другата разграничителна линия – по тематиката за глобите против Русия, също не се оказа интензивно настояща през месеците под български надзор. Въпреки италианското държавно управление и прогнозите, че ще изникнат разнообразни " троянски коне " (включително и България след изказванията на президента Радев), глобите бяха продължени без мнения.
© eu2018bg.bg
Границите на националните цели
Амбицията на България да върне съседите от Балканите в дневния ред на Европейски Съюз изглеждаше сложна. Защото България не се беше изявявала преди по тематиката оттатък декларирането на интерес. Защото беше станала известна с блокирането на Македония – за по-далечните европейци характерен образец за " балканскост ", която след обстановката с Кипър би трябвало да се заобикаля непременно. Защото предходното разширение наподобява за доста европейци по-скоро като отчаяние, в сравнение с като триумф. Но най-много тъй като над половината от европейските жители съгласно Евробарометър бяха срещу разширението.
След като през февруари Европейската комисия разгласява тактика за Западните Балкани, която загатваше годината 2025-а за допустимо присъединение на Черна гора и Сърбия, неофициалният съвет " Гимних " сподели, че парадигмата на разширението (засега) е стигнала своите граници. Външните министри на Франция, Холандия и Германия са били срещу споменаването на дата, а след това са отстранени думите " разширение " и " присъединение " от документите на Съвета. Вместо това се приказва за " непоклатимост " и " европейска вероятност ".
В тази конюнктура българското председателство трябваше да калибрира упованията на балканските си съседи, като за сметка на присъединението даде повече подтик на тематиките за инфраструктурна, информационна и цифрова съгласуваност. Срещата на върха в София – в действителност първата със Западните Балкани от 15 години насам, се трансформира всъщност в среща по Берлинския развой. (Е, най-малко никой не подаде оставка в оня миг, както това се случи по време на Лондонската среща този понеделник.)
Срещата на върха в София на 17 май беше триумф, тъй като българското председателство на основата на нейните решения след това участваше в натиска за предоставяне на дата за договаряния на Македония и Албания. Също на нея Ципрас и Заев си стиснаха ръцете по въпроса за името, а така наречен " Софийски дневен ред " ще остане нарицателно за листата от съответни планове, което ще получат европейска поддръжка.
© eu2018bg.bg
И въпреки всичко българското председателство направи забележим и един проблем, който държавното управление старателно отбягваше: неналичието на промени във върховенството на правото, медийната среда и корупционния имидж основават незабележим таван в това какъв брой може да реализира страната на европейска сцена.
С други думи, не можем да съдим, да вземем за пример, Босна и Херцеговина за проблеми със правосъдната система, или Сърбия за качеството на медиите, тъй като звучи несериозно от българска уста. В диалога за другите скорости на Европа, в случай че България в действителност желае да взе участие в него, тези тематики ще не престават да са спънка.
Весела Чернева е заместник-директор на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) и шеф на Софийския офис на неправителствената организация.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Европредседателството (280)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ