Лоша демография и качество на институциите са основни пречки за инвестициите
От към 2.8 млн. души обезпечени близо 500 хиляди са заетите в публичния бранш, т.е. чистите вносители в бюджета са към 2.3 млн. души от цялото население на страната
© Надежда Чипева Лоша институционална среда, висока административна тежест, разминаване сред търсени от работодателите умения и наличната подготовка на работната мощ, неприятно качество на инфраструктурата в страната.
Това съгласно Керстин Йорна, зам.-генерален шеф на дирекция " Икономически и финансови въпроси " в Европейска комисия са главните проблеми, които пречат на България да притегля повече вложения. А през последните години капиталовата интензивност в страната не е задоволително от позиция на доближаване със стандарта на живот в развитите стопански системи в Европейски Съюз.
Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък. Йорна участваше в полемика, проведена от Български стопански конгрес, в която се включиха представители на бизнеса и икономисти, само че проблемите, на които обърнаха внимание не са нови и се повтарят от години.
Инвестиции, само че не непременно
Всички макроикономически индикатори на България са доста положителни, само че страната продължава да е страната с най-нисък Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в Европейски Съюз и да стои на ниски позиции в съвсем всички ранглисти, касаещи средата за правене на бизнес и привличане на вложения, обърна внимание Керстин Йорна.
Според Георги Ангелов от " Отворено общество " обаче България би трябвало да притегля продуктивни вложения, т.е. такива, които основават дълготраен напредък. Той даде образец с високото равнище на вложения в стопанската система преди рецесията, огромна част от които обаче бяха ориентирани към бранша на недвижимите парцели и действително надуха балон, който по-късно се спука.
Вечният проблем - неналичието на хора
Като проблем анализатори и работодатели още веднъж показаха и неналичието на работна ръка. " За първи път от 30 години насам 75% от популацията сред 20 и 64-годишна възраст работи. За пръв път работните места са повече от служащите и няма физически кой да заеме тези работни места ", уточни Ангелов. Според него това е структурна смяна, към която бизнесът би трябвало да се приспособи с повече вложения в продуктивност на труда.
Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал също обърна внимание на влошаващата се демография в страната, която в бъдеще ще се трансформира във все по-голяма спънка за развиването на стопанската система, надлежно и за привличане на нови вложения. " За 20 години със същите хора сме почнали да произвеждаме 8 пъти повече. Но при тази демография няма по какъв начин да продължим да усилваме продуктивността със същото движение ", сподели Велев като уточни, че сега на 100 пенсионера, които излизат от пазара на труда, влизат 62-63 младежи
Според него от към 2.8 млн. души обезпечени близо 500 хиляди са заетите в публичния бранш, т.е. чистите вносители в бюджета са към 2.3 млн. души от цялото население на страната. " Догонващото развиване при тази демография ще е проблем ", заключи Велев.
Камен Колев от Българската стопанска камара уточни като различен проблем използването на така наречен безмълвно единодушие от страна на администрацията. Според него регулациите и лицензионните режими в страната не понижават, а те са причина за корупция.
" Според нас обществените разноски са с ниска успеваемост. С едно евро тук се реализира два пъти по-малко, спрямо водещите стопански системи ", уточни Колев.
Финансовото бъдеще
Следващата икономическа рецесия може да е скоро, да е след пет или 10 години, само че би трябвало да сме подготвени за нея като влезем в еврозоната, сподели Георги Ангелов.
В предходната рецесия финансовите пазари ни одобряваха като външна страна, кредитирането и вложенията стопираха, а лихвите се подвигнаха мощно. В еврозоната лихвите по време на рецесията паднаха, а тук се подвигнаха, сподели Георги Ангелов.
© Надежда Чипева Лоша институционална среда, висока административна тежест, разминаване сред търсени от работодателите умения и наличната подготовка на работната мощ, неприятно качество на инфраструктурата в страната.
Това съгласно Керстин Йорна, зам.-генерален шеф на дирекция " Икономически и финансови въпроси " в Европейска комисия са главните проблеми, които пречат на България да притегля повече вложения. А през последните години капиталовата интензивност в страната не е задоволително от позиция на доближаване със стандарта на живот в развитите стопански системи в Европейски Съюз.
Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък. Йорна участваше в полемика, проведена от Български стопански конгрес, в която се включиха представители на бизнеса и икономисти, само че проблемите, на които обърнаха внимание не са нови и се повтарят от години.
Инвестиции, само че не непременно
Всички макроикономически индикатори на България са доста положителни, само че страната продължава да е страната с най-нисък Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в Европейски Съюз и да стои на ниски позиции в съвсем всички ранглисти, касаещи средата за правене на бизнес и привличане на вложения, обърна внимание Керстин Йорна.
Според Георги Ангелов от " Отворено общество " обаче България би трябвало да притегля продуктивни вложения, т.е. такива, които основават дълготраен напредък. Той даде образец с високото равнище на вложения в стопанската система преди рецесията, огромна част от които обаче бяха ориентирани към бранша на недвижимите парцели и действително надуха балон, който по-късно се спука.
Вечният проблем - неналичието на хора
Като проблем анализатори и работодатели още веднъж показаха и неналичието на работна ръка. " За първи път от 30 години насам 75% от популацията сред 20 и 64-годишна възраст работи. За пръв път работните места са повече от служащите и няма физически кой да заеме тези работни места ", уточни Ангелов. Според него това е структурна смяна, към която бизнесът би трябвало да се приспособи с повече вложения в продуктивност на труда.
Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал също обърна внимание на влошаващата се демография в страната, която в бъдеще ще се трансформира във все по-голяма спънка за развиването на стопанската система, надлежно и за привличане на нови вложения. " За 20 години със същите хора сме почнали да произвеждаме 8 пъти повече. Но при тази демография няма по какъв начин да продължим да усилваме продуктивността със същото движение ", сподели Велев като уточни, че сега на 100 пенсионера, които излизат от пазара на труда, влизат 62-63 младежи
Според него от към 2.8 млн. души обезпечени близо 500 хиляди са заетите в публичния бранш, т.е. чистите вносители в бюджета са към 2.3 млн. души от цялото население на страната. " Догонващото развиване при тази демография ще е проблем ", заключи Велев.
Камен Колев от Българската стопанска камара уточни като различен проблем използването на така наречен безмълвно единодушие от страна на администрацията. Според него регулациите и лицензионните режими в страната не понижават, а те са причина за корупция.
" Според нас обществените разноски са с ниска успеваемост. С едно евро тук се реализира два пъти по-малко, спрямо водещите стопански системи ", уточни Колев.
Финансовото бъдеще
Следващата икономическа рецесия може да е скоро, да е след пет или 10 години, само че би трябвало да сме подготвени за нея като влезем в еврозоната, сподели Георги Ангелов.
В предходната рецесия финансовите пазари ни одобряваха като външна страна, кредитирането и вложенията стопираха, а лихвите се подвигнаха мощно. В еврозоната лихвите по време на рецесията паднаха, а тук се подвигнаха, сподели Георги Ангелов.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ