Четири години от премиерата на една модерна кинокласика
От към 15 месеца насам феминизмът господства в Холивуд. Скандалните разкрития към опозорения продуцент Харви Уайнстийн отприщиха вълна от политическа уместност в американското кино. Тя се манифестира в навсякъде разпространение на основни женски героини в касови филми, придвижването #MeToo, митинги, маршове и други обществени прояви.
В по-голямата си част, тази смяна е към по-добро.
Надали има разумен човек, който да не счита, че дамите имат равносилен мисловен потенциал и заслужават същите благоприятни условия за изява в киноиндустрията като мъжете. Но не такава беше картината през 2014 година.
Тогава Харви Уайнстийн беше почитан продуцент и годишен кандидат за премията „ Оскар “ за най-хубав филм, а за феминизъм в Холивуд към момента се говореше единствено в обособени, изолирани случаи. И един подобен случай беше излизането на кино лентата „ Не казвай довиждане “ преди тъкмо четири години.
Прочутият режисьор Дейвид Финчър приспособява в лентата едноименния хитов разказ на авторката Джилиън Флин. Главните функции на екрана изиграха Бен Афлек и Розамунд Пайк, и кариерите на всички забъркани в плана не бяха същите след неговото излизане.
Авторката Флин се трансформира, в резюме казано, в суперзвезда.
След триумфа на акомодацията на „ Не казвай довиждане “, първият ѝ разказ, „ Отворени рани “, също беше пренесен на екрана – само че не на огромния, а на дребния. Критическите мнения за сериала на НВО с Ейми Адамс бяха съвсем универсално позитивни.
Но с какво в действителност беше толкоз специфичен „ Не казвай довиждане “, че изстреля авторката на своя сюжет и книжовен прототип в Холивуд?
На първо място, лентата е едно от най-хубавите попълнения в жанра на мистерията и психологическия трилър за настоящото десетилетие. Режисьорът Финчър е известен занаятчия на този вид жанрови филми, само че „ Не казвай довиждане “ изпъква даже в неговата филмография със своето извънредно, надълбоко проучване на човешката душeвност и на динамичността на брачната институция.
Главните герои са Ник и Ейми Дън – на пръв взор съвършена двойка,
чийто живот се разпада с гръм и тропот след изгубването на Ейми. Повече съответна информация за сюжета не ви би трябвало, защото действието е изпълнено с обрати, само че в който и да е текст върху кино лентата би трябвало да се подчертае какъв брой ловко сюжетът обръща функциите на двамата съпрузи от протагонисти в антагонисти, и противоположното.
Твърде малко други американски филми се градят към толкоз неразбираем, изменчив и отворен към персонална интерпретация честен набор. В неговото създаване се комбинират уменията на опитния режисьор Финчър и съобразителната авторка Флин, а в двете функции блестят Бен Афлек и Розамунд Пайк.
Кариерата на Афлек в киното е низ от редуващи се възходи и падения,
само че „ Не казвай довиждане “ го намира в топформа. Броени месеци откакто е спечелил „ Оскар “ за най-хубав филм с авторския си план „ Арго “ и е бил обявен като идващия реализатор на именитата роля на Батман, в „ Не казвай довиждане “ Афлек получава изключителна опция да показва актьорските си умения и не я пропуща.
Ролята изисква от него да упражнява цялостен жестомимичен и вокален самоконтрол, защото героят му е заставен да слага самобитна маска пред непрекъснато преследващите го телевизионни камери. Но едва ли има реализатор на екрана, който да впечатлява повече от Розамунд Пайк в ролята на Ейми.
Британската актриса въвлича, шокира и не стопира да раздрусва фена
във всяка своя минута на екрана със напълно премерена, студенокръвна игра, възползвайки се в цялостна степен от богатия сюжет на нейно разположение.
Голяма част от обратите в сюжета са свързани точно с нейния персонаж и е доста мъчно да се приказва за феноменалното ѝ показване, без да се издадат още значими детайлности. Още по-неприятно е, че след звездната си роля Пайк потъна в сравнителна неопределеност и никой от последвалите ѝ планове не я върна назад в светлината на прожеторите.
Героинята ѝ значително е показателна за цялото творчество на Джилиън Флин. Авторката е определяна като женомразка от своите критици за това, че слага дамите в ролята на злодеи, само че се разпознава като феминистка, търсеща в писането си изгубения вид могъщи, интелигентни и прагматични женски злодеи. В тази тенденция стилът ѝ се покрива точно с обичайно мрачната киновизия на Дейвид Финчър, поради което и „ Не казвай довиждане “ е толкоз добър краен резултат.
След сполучливите акомодации на романите си, Флин навлезе интензивно в писането на сюжети и през ноември чакаме по салоните най-новия ѝ план, „ Вдовици “. От филмовия откъс си лентата наподобява като типичен престъпен трилър, а отзивите от интернационалния кино фестивал в Торонто бяха напълно позитивни.
В по-голямата си част, тази смяна е към по-добро.
Надали има разумен човек, който да не счита, че дамите имат равносилен мисловен потенциал и заслужават същите благоприятни условия за изява в киноиндустрията като мъжете. Но не такава беше картината през 2014 година.
Тогава Харви Уайнстийн беше почитан продуцент и годишен кандидат за премията „ Оскар “ за най-хубав филм, а за феминизъм в Холивуд към момента се говореше единствено в обособени, изолирани случаи. И един подобен случай беше излизането на кино лентата „ Не казвай довиждане “ преди тъкмо четири години.
Прочутият режисьор Дейвид Финчър приспособява в лентата едноименния хитов разказ на авторката Джилиън Флин. Главните функции на екрана изиграха Бен Афлек и Розамунд Пайк, и кариерите на всички забъркани в плана не бяха същите след неговото излизане.
Авторката Флин се трансформира, в резюме казано, в суперзвезда.
След триумфа на акомодацията на „ Не казвай довиждане “, първият ѝ разказ, „ Отворени рани “, също беше пренесен на екрана – само че не на огромния, а на дребния. Критическите мнения за сериала на НВО с Ейми Адамс бяха съвсем универсално позитивни.
Но с какво в действителност беше толкоз специфичен „ Не казвай довиждане “, че изстреля авторката на своя сюжет и книжовен прототип в Холивуд?
На първо място, лентата е едно от най-хубавите попълнения в жанра на мистерията и психологическия трилър за настоящото десетилетие. Режисьорът Финчър е известен занаятчия на този вид жанрови филми, само че „ Не казвай довиждане “ изпъква даже в неговата филмография със своето извънредно, надълбоко проучване на човешката душeвност и на динамичността на брачната институция.
Главните герои са Ник и Ейми Дън – на пръв взор съвършена двойка,
чийто живот се разпада с гръм и тропот след изгубването на Ейми. Повече съответна информация за сюжета не ви би трябвало, защото действието е изпълнено с обрати, само че в който и да е текст върху кино лентата би трябвало да се подчертае какъв брой ловко сюжетът обръща функциите на двамата съпрузи от протагонисти в антагонисти, и противоположното.
Твърде малко други американски филми се градят към толкоз неразбираем, изменчив и отворен към персонална интерпретация честен набор. В неговото създаване се комбинират уменията на опитния режисьор Финчър и съобразителната авторка Флин, а в двете функции блестят Бен Афлек и Розамунд Пайк.
Кариерата на Афлек в киното е низ от редуващи се възходи и падения,
само че „ Не казвай довиждане “ го намира в топформа. Броени месеци откакто е спечелил „ Оскар “ за най-хубав филм с авторския си план „ Арго “ и е бил обявен като идващия реализатор на именитата роля на Батман, в „ Не казвай довиждане “ Афлек получава изключителна опция да показва актьорските си умения и не я пропуща.
Ролята изисква от него да упражнява цялостен жестомимичен и вокален самоконтрол, защото героят му е заставен да слага самобитна маска пред непрекъснато преследващите го телевизионни камери. Но едва ли има реализатор на екрана, който да впечатлява повече от Розамунд Пайк в ролята на Ейми.
Британската актриса въвлича, шокира и не стопира да раздрусва фена
във всяка своя минута на екрана със напълно премерена, студенокръвна игра, възползвайки се в цялостна степен от богатия сюжет на нейно разположение.
Голяма част от обратите в сюжета са свързани точно с нейния персонаж и е доста мъчно да се приказва за феноменалното ѝ показване, без да се издадат още значими детайлности. Още по-неприятно е, че след звездната си роля Пайк потъна в сравнителна неопределеност и никой от последвалите ѝ планове не я върна назад в светлината на прожеторите.
Героинята ѝ значително е показателна за цялото творчество на Джилиън Флин. Авторката е определяна като женомразка от своите критици за това, че слага дамите в ролята на злодеи, само че се разпознава като феминистка, търсеща в писането си изгубения вид могъщи, интелигентни и прагматични женски злодеи. В тази тенденция стилът ѝ се покрива точно с обичайно мрачната киновизия на Дейвид Финчър, поради което и „ Не казвай довиждане “ е толкоз добър краен резултат.
След сполучливите акомодации на романите си, Флин навлезе интензивно в писането на сюжети и през ноември чакаме по салоните най-новия ѝ план, „ Вдовици “. От филмовия откъс си лентата наподобява като типичен престъпен трилър, а отзивите от интернационалния кино фестивал в Торонто бяха напълно позитивни.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ