И държавна банка е спасявала Прокопиев
От няколко години не е вест, че „ Алфа Финанс Холдинг “ на Иво Прокопиев изпитва финансови компликации. Както „ Труд “ писа, към края на отчетната 2015 година, холдингът е бил в де факто ликвидна рецесия, защото е изпитвал усложнения да балансира настоящи пасиви с настоящи активи в границите на 12 месеца. В такава обстановка, бизнес империята на Прокопиев се оказва подвластна от благоразположението на банките-кредитори – Банка ДСК, Пиреос Банк, УниКредит Банк, Пощенска Банка и Райфайзенбанк.
Имайки поради ликвидните усложнения, доста евентуално е част от кредитните линии да се поддържат и през мотивация, надхвърляща естествената бизнес логичност. Все отново, това са частни банки, чиито шефове носят отговорност пред техните акционери и инвеститори. По-детайлен прочит на финансовите интервенции на сдруженията от „ Алфа Финанс “, обаче, разкрива, че държавната Българска банка за развиване също се е притекла на помощ на издателя на „ Капитал “.
Закъсалият енергиен бизнес
Бизнесът с възобновими енергийни източници на групата „ Алфа Финанс “ е консолидиран главно в енергийния холдинг „ Соларпро Холдинг “. Не е загадка, че Иво Прокопиев беше един от първите предприемачи, които навлязоха нападателно в зелената сила и надлежно получиха сериозна възвращаемост на вложенията си. Условията в бранша, обаче, започнаха да се утежняват стремително след всеобщите енергийни и анти-монополни митинги против кабинета Борисов, довели и до оставка.
Българите схванаха, че един от факторите за повишение на цената на електрическата енергия е точно преждевременното осъществяване на квотите за зелена сила и то посредством планове, осъществени главно от бизнесмени с политически обвързаности. Всъщност, тежестта на зелената сила в повишението на цената надхвърляше неведнъж тежестта на дейностите на енерго-разпределителните сдружения – даже и при най-негативните за тях сюжети и обвинявания.
Изпаднало значително в невъзможност, политическото ръководство на страната предприе крути ограничения и понижи значително възвращаемостта на вложенията във ВЕИ. Това удари всички в бранша, в това число и към този момент осъществените планове – като тези на Соларпро.
Така, във финансовия доклад на холдинга четем, че към края на 2014 година, сдружението има общо доходи от 6 млн. 612 хиляди лева и общо разноски (без разноски за данъци) от 7 млн. 703 хиляди лева – т.е. осъществя загуба от 1 млн. лева Финансовият резултат се утежнява по отношение на предходната година, когато Соларпро е съумяло да излезе на минимална облага от 75 хиляди лева
Подобна е и обстановката в Разлог Енерджи Парк ЕАД – при минимална загуба от 16 хиляди лева за 2013 година, сдружението излиза на по-съществена загуба от 142 хиляди лева през 2014 година
Правилно ли е да се помогне?
Българска банка за развиване „ удря рамо “ на Разлог Енерджи Парк с контракт в размер до 750 хиляди лева, като към 31.12.2014 по-големият Соларпро Холдинг АД се явява като гарант по банковата гаранция. Въпреки че и двете сдружения са във финансови усложнения и по договорът евентуално е имало избрани турбуленции, няма обществена информация сдруженията на Прокопиев да не са върнали парите.
Въпросът, обаче, е дали е било вярно Българска банка за развиване да бъде въвлечена в групата банки, поддържащи съществуването на „ Алфа Финанс Холдинг “? От финансова позиция, договорката най-вероятно е била печеливша за държавната банка – щом парите са върнати с рента, то е имало и облага.
От стратегическа позиция, обаче, въпросът е по-противоречив. Държавните банки за развиване в целия свят се употребяват като финансов инструмент за излекуване и преструктуриране на системно-важни за стопанската система компании – и в това няма нищо погрешно. Но системно-важни ли са сдруженията на Иво Прокопиев? Надали. Бизнесът с възобновими енергийни източници е капиталоемък, т.е. той не обезпечава доста работни места и не въвлича в себе си огромен брой дребни и междинни бизнеси. С други думи, той може да бъде от редовно значение само за банковия бранш – само че изолирани сами по себе си, Соларпро и Разлог енерджи нямат нужния мащаб.
Лицемерно ли е да се подлага на критика?
Най-големият парадокс в обстановката е, че медиите от кръга „ Капитал “ през последната година са се трансформирали в свирепи критици на Българска банка за развиване, като постоянно стартират (невярната като цяло) теза, че държавното сдружение се е трансформирало в инструмент за избавяне на губещи компании.
Не е ли шизофренна и лицемерна тази рецензия, обаче, когато точно Българска банка за развиване е била въвлечена в спасяването на най-малко две сдружения на издателя на „ Капитал “? И то без те да дават отговор на базови условия за методичност в българската стопанска система?
Атаките на кръга „ Капитал “ към Българска банка за развиване и обособени хора от нейното управление са следващ образец за двуличието на медийния и политически инженеринг в България. Целта постоянно е една – практикуване на напън върху държавни институции и политици за продължаващото облагодетелстване на корпоративния кръг „ Капитал “ от страна на страната.
Пък най-после, сякаш главата на кръга „ Капитал “ е постоянно и напълно в бяло? Вече едва ли има толкоз наивници, че да го повярват.
Имайки поради ликвидните усложнения, доста евентуално е част от кредитните линии да се поддържат и през мотивация, надхвърляща естествената бизнес логичност. Все отново, това са частни банки, чиито шефове носят отговорност пред техните акционери и инвеститори. По-детайлен прочит на финансовите интервенции на сдруженията от „ Алфа Финанс “, обаче, разкрива, че държавната Българска банка за развиване също се е притекла на помощ на издателя на „ Капитал “.
Закъсалият енергиен бизнес
Бизнесът с възобновими енергийни източници на групата „ Алфа Финанс “ е консолидиран главно в енергийния холдинг „ Соларпро Холдинг “. Не е загадка, че Иво Прокопиев беше един от първите предприемачи, които навлязоха нападателно в зелената сила и надлежно получиха сериозна възвращаемост на вложенията си. Условията в бранша, обаче, започнаха да се утежняват стремително след всеобщите енергийни и анти-монополни митинги против кабинета Борисов, довели и до оставка.
Българите схванаха, че един от факторите за повишение на цената на електрическата енергия е точно преждевременното осъществяване на квотите за зелена сила и то посредством планове, осъществени главно от бизнесмени с политически обвързаности. Всъщност, тежестта на зелената сила в повишението на цената надхвърляше неведнъж тежестта на дейностите на енерго-разпределителните сдружения – даже и при най-негативните за тях сюжети и обвинявания.
Изпаднало значително в невъзможност, политическото ръководство на страната предприе крути ограничения и понижи значително възвращаемостта на вложенията във ВЕИ. Това удари всички в бранша, в това число и към този момент осъществените планове – като тези на Соларпро.
Така, във финансовия доклад на холдинга четем, че към края на 2014 година, сдружението има общо доходи от 6 млн. 612 хиляди лева и общо разноски (без разноски за данъци) от 7 млн. 703 хиляди лева – т.е. осъществя загуба от 1 млн. лева Финансовият резултат се утежнява по отношение на предходната година, когато Соларпро е съумяло да излезе на минимална облага от 75 хиляди лева
Подобна е и обстановката в Разлог Енерджи Парк ЕАД – при минимална загуба от 16 хиляди лева за 2013 година, сдружението излиза на по-съществена загуба от 142 хиляди лева през 2014 година
Правилно ли е да се помогне?
Българска банка за развиване „ удря рамо “ на Разлог Енерджи Парк с контракт в размер до 750 хиляди лева, като към 31.12.2014 по-големият Соларпро Холдинг АД се явява като гарант по банковата гаранция. Въпреки че и двете сдружения са във финансови усложнения и по договорът евентуално е имало избрани турбуленции, няма обществена информация сдруженията на Прокопиев да не са върнали парите.
Въпросът, обаче, е дали е било вярно Българска банка за развиване да бъде въвлечена в групата банки, поддържащи съществуването на „ Алфа Финанс Холдинг “? От финансова позиция, договорката най-вероятно е била печеливша за държавната банка – щом парите са върнати с рента, то е имало и облага.
От стратегическа позиция, обаче, въпросът е по-противоречив. Държавните банки за развиване в целия свят се употребяват като финансов инструмент за излекуване и преструктуриране на системно-важни за стопанската система компании – и в това няма нищо погрешно. Но системно-важни ли са сдруженията на Иво Прокопиев? Надали. Бизнесът с възобновими енергийни източници е капиталоемък, т.е. той не обезпечава доста работни места и не въвлича в себе си огромен брой дребни и междинни бизнеси. С други думи, той може да бъде от редовно значение само за банковия бранш – само че изолирани сами по себе си, Соларпро и Разлог енерджи нямат нужния мащаб.
Лицемерно ли е да се подлага на критика?
Най-големият парадокс в обстановката е, че медиите от кръга „ Капитал “ през последната година са се трансформирали в свирепи критици на Българска банка за развиване, като постоянно стартират (невярната като цяло) теза, че държавното сдружение се е трансформирало в инструмент за избавяне на губещи компании.
Не е ли шизофренна и лицемерна тази рецензия, обаче, когато точно Българска банка за развиване е била въвлечена в спасяването на най-малко две сдружения на издателя на „ Капитал “? И то без те да дават отговор на базови условия за методичност в българската стопанска система?
Атаките на кръга „ Капитал “ към Българска банка за развиване и обособени хора от нейното управление са следващ образец за двуличието на медийния и политически инженеринг в България. Целта постоянно е една – практикуване на напън върху държавни институции и политици за продължаващото облагодетелстване на корпоративния кръг „ Капитал “ от страна на страната.
Пък най-после, сякаш главата на кръга „ Капитал “ е постоянно и напълно в бяло? Вече едва ли има толкоз наивници, че да го повярват.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ