Битката за мястото на лакея - мечтата на журналистиката
От няколко дни епосът на Валерия Велева, озаглавен " Да погледнеш в очите на папата ", е сензация в интернет. Страховит сантимент, в който фактически има нещо опияняващо, гуляй за сетивата. Кой би предположил, че срещата на Бойко Борисов и папа Франциск може да роди сходни откровения?
" Наблюдавайки ги в профил двамата изглеждаха като татко и наследник – очевидно удовлетворени един от различен, с някаква химия посред им, с откровеност ", написа Велева, евентуално с цел да води към библейската настройка сред Бог-Отец и Бог-Син, която наподобява свързва папата и несъмнено нашият от дълго време самосакрализирал се министър-председател.
Текстът на Велева обаче надалеч не е единствен, или пък кой знае какъв брой абсурден. Защото той показва цялостен род. Този сиропиран унес постоянно е бил обичан в публицистиката. Започна от вестниците, където се смята за върховен пилотаж. Там да пишеш по този начин се смята за върхово преживяване. Политикът е обладаване на интимна територия, при него се влиза " по пантофи ". Месят му се баници, вършат му се саралии - от време на време - какво пък - и друго. Ухажването е по-нежно от ученическа обич, каквото и да напишеш за него, се прави със сантимент и детска непорочност. Обичат се късите фрази. Например: Влизам. На лицето му грее усмивка. Фини бръчици. Твърдост в погледа. И този път ще успее ".
Подобни текстове във вестникарския бизнес се считаха за ужасно литературно майсторство. За всеки основен редактор нямаше по-голямо наслаждение от това да разгърне средата на вестника и там да види по какъв начин на две страници с сходен език е разказано за заниманието на някой народен представител. Обича лова. Страст му е. Казва, че стрелбата е като политиката - имаш единствено един късмет да уцелиш. (Смее се). Да се написа по този начин се монетизираше и поощряваше добре. Да кажем командировка в Брюксел. Или в Рим. После пък на политика му се желаеха пари по време на избори. Колелото се завърта. Статутът на велможа е съществено достижение. Водеше до съществени съперничества в публицистиката. В борбата за мястото на лакея са паднали значително души. Пътят нагоре е посипан.
Автор: Райко Байчев
" Наблюдавайки ги в профил двамата изглеждаха като татко и наследник – очевидно удовлетворени един от различен, с някаква химия посред им, с откровеност ", написа Велева, евентуално с цел да води към библейската настройка сред Бог-Отец и Бог-Син, която наподобява свързва папата и несъмнено нашият от дълго време самосакрализирал се министър-председател.
Текстът на Велева обаче надалеч не е единствен, или пък кой знае какъв брой абсурден. Защото той показва цялостен род. Този сиропиран унес постоянно е бил обичан в публицистиката. Започна от вестниците, където се смята за върховен пилотаж. Там да пишеш по този начин се смята за върхово преживяване. Политикът е обладаване на интимна територия, при него се влиза " по пантофи ". Месят му се баници, вършат му се саралии - от време на време - какво пък - и друго. Ухажването е по-нежно от ученическа обич, каквото и да напишеш за него, се прави със сантимент и детска непорочност. Обичат се късите фрази. Например: Влизам. На лицето му грее усмивка. Фини бръчици. Твърдост в погледа. И този път ще успее ".
Подобни текстове във вестникарския бизнес се считаха за ужасно литературно майсторство. За всеки основен редактор нямаше по-голямо наслаждение от това да разгърне средата на вестника и там да види по какъв начин на две страници с сходен език е разказано за заниманието на някой народен представител. Обича лова. Страст му е. Казва, че стрелбата е като политиката - имаш единствено един късмет да уцелиш. (Смее се). Да се написа по този начин се монетизираше и поощряваше добре. Да кажем командировка в Брюксел. Или в Рим. После пък на политика му се желаеха пари по време на избори. Колелото се завърта. Статутът на велможа е съществено достижение. Водеше до съществени съперничества в публицистиката. В борбата за мястото на лакея са паднали значително души. Пътят нагоре е посипан.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ