Мими Иванова пред "ШОУ": От шока си изгубих гласа!
От наскоро естрадната легенда Мими Иванова е със счупена дясна ръка след безразсъден битов случай. Това е и повода тя да откаже редица задължения това лято. Въпреки че неотдавна я видяхме на сцената на фестивала „ Бургас и морето ”, въпреки към момента да не е свалила гипса. До момента певицата не е неволи от подобен вид домашни неволи, само че е от хората, които мощно имат вяра, че нищо не се случва инцидентно в този живот. Може би пък в този момент ще има опция да се отдаде на заслужена отмора, каквато не са си подарявали с Развигор от години. Пред кореспондент на „ ШОУ ” Мими е повече от откровена, само че и заредена с положително въодушевление макар стресиращата обстановка.
- Мими, по какъв начин си в този момент? Подобно рухване може да бъде много коварно…
- Наистина е по този начин. И стресиращо. Изведнъж всичко се обръща надолу с главата, тъй като би трябвало да промениш редица към този момент поети задължения, свързани с работата. А ти знаеш какъв брой динамично работно движение имам всекидневно. Наскоро бях и в журито на „ Бургас и морето”, само че гледах да се скрия от вниманието, тъй като гледката не е приятна. А и аз имам непрестанно болки, гипсът към момента не е свален. Ужасно безразсъден случай е това, каквото и да си приказваме.
- Какво тъкмо се случи?
- Ние живеем в мезонет, който е толкоз напълно изработен, че е като визитна картичка за майсторите си. На долния етаж има необятен хол, който обаче е с плочки, наподобяващи мрамор. Да, доста е красиво, само че и много подло. Аз толкоз се радвах, че сме в мезонет, тъй като е на най-горния етаж, нямаме съседи, които да ни тропат над главата, в това време ние доста внимаваме да не тормозим някого. Ще кажат – ей ги тия, музиканти, не стопират да ни надуват главите… С Развигор доста се съобразяваме. Но имаме само една обща стена с още един, също толкоз огромен мезонет. Неговият притежател го продава, не се грижи добре за него. Сифонът му се запушил от някакви мръсни неща, оттова водата отишла към балкона, през спалнята и чак до нас, въпреки и с лека тънка бликам вода. От тавана капеше и се беше образувала дребна локвичка, в която в действителност се подхлъзнах. Та слизам аз от горния етаж, бях си взела преди малко душ, и отивах да си върша кафе. И по този начин се хързулнах, че се открих на 3-4 метра от плота. Даже не знам по какъв начин тъкмо се случи рухването, тъй като последва доста мощен боязън. Докато лежах по тил усетих, че косата ми е мокра, гърбът също, макар че бях с халат.
Помислих си, че това е кръв и загивам, тъй като съм си разрушила главата
От шока в същия миг си изгубих и гласа. И не мога да викна Развигор, който спи на горния етаж… Правех обезверени опити, само че не се получи. После някак си се извъртях и видях, че не е кръв, а вода, само че към този момент се бях уплашила дотам, че в първия миг не разбирах ситуацията зле ли е или не толкоз.
- А Развигор усети ли, че нещо не е наред?
- Да, в този миг го видях по какъв начин слиза по стълбата. Явно в това време се е събудил и просто слизаше, а не тъй като ме е чул, аз към момента нямах глас. А и не можех да шавам кой знае какъв брой. Усетих, че ръката ми е усукана и много подута до лакътя. Той реагира незабавно, закара ме до болничното заведение. Още повече че ми изясни, че в такива обстановки трябвало до 2-3 часа да се реагира, ако е счупено, с цел да се намести мястото. В болничното заведение доста съзнателно се погрижиха за мен. Наложи се интервенция. Не беше по никакъв начин прелестно. Но в последна сметка всичко мина сполучливо за благополучие.
- Собственикът на другия мезонет, поради чиято небрежност в действителност се е случило събитието към случая, потърси ли те, с цел да види по какъв начин си?
- Да, направи го, още до момента в който бях в болничното заведение. Обади ми се по телефона, само че аз не съумях да приказвам обикновено с него, шептях от самото начало, тъй като една седмица нямах никакъв глас. Извини ми се, сподели ми, че съжалява.
- Имали ли сте различен път сходни битови произшествия вкъщи – ти или Развигор?
- Имали сме, само че не до строшаване. Веднъж стана по този начин, че си навехнах глезена, тъй като нали все заедно съм с доста високи токове (смее се). Но тогава много бързо се възстановява ситуацията. А Развигор да ми е жив и здрав още дълго.
Той е толкоз грижлив и деликатен
И сега безусловно е моята дясна ръка, тъй като таман тя ми пострада при рухването. Казах си дори, очевидно с цел да си успокоя съзнанието, че в този момент е моментът да си развия малко и лявото мозъчно полукълбо (смее се). Около седмица след случая трябваше да отида на един конкурс като жури. Наложи се да пиша с лявата ръка… ами нищо не се получи. Песента продължава 3-4 минути, в които по принцип аз би трябвало да си повеждам някакви бележки, с цел да знам какво да кажа след това на децата. А аз успявах да напиша не повече от две-три думи. Тъжна и смешна картинка по едно и също време.
- Какви са прогнозите на докторите за цялостното възобновяване на ръката?
- Казват ми, че най-малко до декември ще продължи възобновяване. Скоро би трябвало да създадем отново фотография, с цел да решат дали да смъкват гипса, с който се усещам извънредно, изключително в това задушно време. Не мога и да правя съвсем нищо с една ръка, освен това лявата. Много е неприятно. Бях толкоз преуморена от целия динамичен сезон, който имахме, и
кроях толкоз проекти по какъв начин ще си умря това лято
а виж какво стана. Мислех най-малко два пъти да отида за по 4-5 дни някъде, да си проветря мислите, да успокоя душата, с цел да мога да вляза бодра в идващия сезон. Е, човек допуска, Господ разполага.
- Може би можеш и в този момент да реализираш намисленото…
- Да, бих могла, въпреки че няма да е същото. Ако съумея, ще отида даже и малко на морето, тъй като климатът там се отразява доста добре на костите, ако са счупени.
- Наскоро си приказвах с Марги Хранова, която показа, че от много време е влюбена в Хисаря и по традиция лятото си почива и там. А Хисаря е твоят роден град!
- О, да, доста се веселя (усмихва се). На мен също ми следва пътешестване до Хисаря, само че с цел да пея там, не с цел да си почивам. Там следва доста паметен концерт с всички реализатори от Хисар, които,между другото, израснаха точно около този конкурс. Много е потребно. А помня по какъв начин на първия конкурс нямаше още положителни реализатори, нямаше кого да наградим. А в този момент гениите са толкоз доста, че е ужасно мъчно да се избере.
- Може би това строшаване има и своя позитивен ракурс… Сега пък ще имаш опция за в действителност пълноценна отмора.
- Абсолютно си права, по този начин ще стане. Кога другояче щях да си го разреша?! Освен това има моменти, в които сякаш някой ти дава знак малко да се поспреш, да си отдъхнеш от работата. Аз в действителност бях обезумяла от работа, изключително през юни, когато съвсем не се спирах. И в този момент, да ти призная, малко се безпокоя, тъй като не съм привикнала на такова лежане.
- Човек има потребност и от това понякога…
- Така е, да. Съдбата ми даде знак и ще се кротна.
Интервю на Анелия ПОПОВА,в. " ШОУ "
- Мими, по какъв начин си в този момент? Подобно рухване може да бъде много коварно…
- Наистина е по този начин. И стресиращо. Изведнъж всичко се обръща надолу с главата, тъй като би трябвало да промениш редица към този момент поети задължения, свързани с работата. А ти знаеш какъв брой динамично работно движение имам всекидневно. Наскоро бях и в журито на „ Бургас и морето”, само че гледах да се скрия от вниманието, тъй като гледката не е приятна. А и аз имам непрестанно болки, гипсът към момента не е свален. Ужасно безразсъден случай е това, каквото и да си приказваме.
- Какво тъкмо се случи?
- Ние живеем в мезонет, който е толкоз напълно изработен, че е като визитна картичка за майсторите си. На долния етаж има необятен хол, който обаче е с плочки, наподобяващи мрамор. Да, доста е красиво, само че и много подло. Аз толкоз се радвах, че сме в мезонет, тъй като е на най-горния етаж, нямаме съседи, които да ни тропат над главата, в това време ние доста внимаваме да не тормозим някого. Ще кажат – ей ги тия, музиканти, не стопират да ни надуват главите… С Развигор доста се съобразяваме. Но имаме само една обща стена с още един, също толкоз огромен мезонет. Неговият притежател го продава, не се грижи добре за него. Сифонът му се запушил от някакви мръсни неща, оттова водата отишла към балкона, през спалнята и чак до нас, въпреки и с лека тънка бликам вода. От тавана капеше и се беше образувала дребна локвичка, в която в действителност се подхлъзнах. Та слизам аз от горния етаж, бях си взела преди малко душ, и отивах да си върша кафе. И по този начин се хързулнах, че се открих на 3-4 метра от плота. Даже не знам по какъв начин тъкмо се случи рухването, тъй като последва доста мощен боязън. Докато лежах по тил усетих, че косата ми е мокра, гърбът също, макар че бях с халат.
Помислих си, че това е кръв и загивам, тъй като съм си разрушила главата
От шока в същия миг си изгубих и гласа. И не мога да викна Развигор, който спи на горния етаж… Правех обезверени опити, само че не се получи. После някак си се извъртях и видях, че не е кръв, а вода, само че към този момент се бях уплашила дотам, че в първия миг не разбирах ситуацията зле ли е или не толкоз.
- А Развигор усети ли, че нещо не е наред?
- Да, в този миг го видях по какъв начин слиза по стълбата. Явно в това време се е събудил и просто слизаше, а не тъй като ме е чул, аз към момента нямах глас. А и не можех да шавам кой знае какъв брой. Усетих, че ръката ми е усукана и много подута до лакътя. Той реагира незабавно, закара ме до болничното заведение. Още повече че ми изясни, че в такива обстановки трябвало до 2-3 часа да се реагира, ако е счупено, с цел да се намести мястото. В болничното заведение доста съзнателно се погрижиха за мен. Наложи се интервенция. Не беше по никакъв начин прелестно. Но в последна сметка всичко мина сполучливо за благополучие.
- Собственикът на другия мезонет, поради чиято небрежност в действителност се е случило събитието към случая, потърси ли те, с цел да види по какъв начин си?
- Да, направи го, още до момента в който бях в болничното заведение. Обади ми се по телефона, само че аз не съумях да приказвам обикновено с него, шептях от самото начало, тъй като една седмица нямах никакъв глас. Извини ми се, сподели ми, че съжалява.
- Имали ли сте различен път сходни битови произшествия вкъщи – ти или Развигор?
- Имали сме, само че не до строшаване. Веднъж стана по този начин, че си навехнах глезена, тъй като нали все заедно съм с доста високи токове (смее се). Но тогава много бързо се възстановява ситуацията. А Развигор да ми е жив и здрав още дълго.
Той е толкоз грижлив и деликатен
И сега безусловно е моята дясна ръка, тъй като таман тя ми пострада при рухването. Казах си дори, очевидно с цел да си успокоя съзнанието, че в този момент е моментът да си развия малко и лявото мозъчно полукълбо (смее се). Около седмица след случая трябваше да отида на един конкурс като жури. Наложи се да пиша с лявата ръка… ами нищо не се получи. Песента продължава 3-4 минути, в които по принцип аз би трябвало да си повеждам някакви бележки, с цел да знам какво да кажа след това на децата. А аз успявах да напиша не повече от две-три думи. Тъжна и смешна картинка по едно и също време.
- Какви са прогнозите на докторите за цялостното възобновяване на ръката?
- Казват ми, че най-малко до декември ще продължи възобновяване. Скоро би трябвало да създадем отново фотография, с цел да решат дали да смъкват гипса, с който се усещам извънредно, изключително в това задушно време. Не мога и да правя съвсем нищо с една ръка, освен това лявата. Много е неприятно. Бях толкоз преуморена от целия динамичен сезон, който имахме, и
кроях толкоз проекти по какъв начин ще си умря това лято
а виж какво стана. Мислех най-малко два пъти да отида за по 4-5 дни някъде, да си проветря мислите, да успокоя душата, с цел да мога да вляза бодра в идващия сезон. Е, човек допуска, Господ разполага.
- Може би можеш и в този момент да реализираш намисленото…
- Да, бих могла, въпреки че няма да е същото. Ако съумея, ще отида даже и малко на морето, тъй като климатът там се отразява доста добре на костите, ако са счупени.
- Наскоро си приказвах с Марги Хранова, която показа, че от много време е влюбена в Хисаря и по традиция лятото си почива и там. А Хисаря е твоят роден град!
- О, да, доста се веселя (усмихва се). На мен също ми следва пътешестване до Хисаря, само че с цел да пея там, не с цел да си почивам. Там следва доста паметен концерт с всички реализатори от Хисар, които,между другото, израснаха точно около този конкурс. Много е потребно. А помня по какъв начин на първия конкурс нямаше още положителни реализатори, нямаше кого да наградим. А в този момент гениите са толкоз доста, че е ужасно мъчно да се избере.
- Може би това строшаване има и своя позитивен ракурс… Сега пък ще имаш опция за в действителност пълноценна отмора.
- Абсолютно си права, по този начин ще стане. Кога другояче щях да си го разреша?! Освен това има моменти, в които сякаш някой ти дава знак малко да се поспреш, да си отдъхнеш от работата. Аз в действителност бях обезумяла от работа, изключително през юни, когато съвсем не се спирах. И в този момент, да ти призная, малко се безпокоя, тъй като не съм привикнала на такова лежане.
- Човек има потребност и от това понякога…
- Така е, да. Съдбата ми даде знак и ще се кротна.
Интервю на Анелия ПОПОВА,в. " ШОУ "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ