НАСА улови първо съобщение от сонда, излетяла преди 42 години
От над 19 милиарда километра от Земята, беше получено първото известие от сондата " Вояджър 2 ", изпратено от междузвездното пространство, съобщи БГНЕС, базирайки се на английския вестник The Guardian.
Учените разкодираха посланието, изпратено от галактическия уред, който лети от повече от 40 години и стана второто, основано от индивида устройство, напуснало рамките на Слънчевата система.
Когато изпращат сондата през 1977 година, в НАСА не знаят нито какъв брой е огромен " балонът " от безоблачен вятър, който дефинира смътната граница сред нашата система и междузвездното пространство, нито дали " Вояджър 2 " е кадърен да доближи границите му.
Хелиосферата може да се преглежда като самобитен климатичен фронт в галактическото пространство, където частиците, предавани от нагорещената повърхнина на Слънцето, се срещат с по-студеният галактически вятър, носещ се откъм избухналите преди милиони години супернови. Преди учените считали, че слънчевия вятър последователно отслабва и се губи в междузвездното пространство, само че данните от " Вояджър 2 " потвърдиха, че има ясно различима граница и след напускането на " балона " на нашата система, температурата внезапно спада, а плътността на частиците, познати като плазма, се усилва.
Вторият набор от значима информация, изпратен от " Вояджър 2 ", дава по-добра визия за естеството на границата на хелиосферата, тъй като инструментите на борда на " Вояджър 1 ", сондата-близнак на " Вояджър 2 ", които са направени особено за измерването на свойствата на плазмата, се повредиха още през 1980 година. " Вояджър 2 " отчел доста по-тънка и внезапна граница на хелиосферата. Учените допускат, че това може да е обвързвано с обстоятелството, че сега слънчевата интензивност е ниска, а когато " Вояджър 1 " е отчел по-дълбока и плавна смяна от Слънчевата система към междузвездното пространство, интензивността на нашата звезда била висока.
Физиците към момента не могат сигурно да кажат каква е формата на хелиосферата. Някои считат, че е сферична, други са на мнение, че е продълговата.
Извън хелиосферата, сигналът на " Вояджър 2 " към момента се излъчва към Земята. Предавателят на сондата е с мощ 22,4 вата или почти колкото на лампичка в ледник. Докато доближи до Земята, което лишава към 16 часа, сигналът отслабва извънредно доста. На повърхността на планетата го улавя най-голямата антена на НАСА, която е с диаметър 70 метра, ситуирана в пустинята Мохаве в Калифорния.
Учените разкодираха посланието, изпратено от галактическия уред, който лети от повече от 40 години и стана второто, основано от индивида устройство, напуснало рамките на Слънчевата система.
Когато изпращат сондата през 1977 година, в НАСА не знаят нито какъв брой е огромен " балонът " от безоблачен вятър, който дефинира смътната граница сред нашата система и междузвездното пространство, нито дали " Вояджър 2 " е кадърен да доближи границите му.
Хелиосферата може да се преглежда като самобитен климатичен фронт в галактическото пространство, където частиците, предавани от нагорещената повърхнина на Слънцето, се срещат с по-студеният галактически вятър, носещ се откъм избухналите преди милиони години супернови. Преди учените считали, че слънчевия вятър последователно отслабва и се губи в междузвездното пространство, само че данните от " Вояджър 2 " потвърдиха, че има ясно различима граница и след напускането на " балона " на нашата система, температурата внезапно спада, а плътността на частиците, познати като плазма, се усилва.
Вторият набор от значима информация, изпратен от " Вояджър 2 ", дава по-добра визия за естеството на границата на хелиосферата, тъй като инструментите на борда на " Вояджър 1 ", сондата-близнак на " Вояджър 2 ", които са направени особено за измерването на свойствата на плазмата, се повредиха още през 1980 година. " Вояджър 2 " отчел доста по-тънка и внезапна граница на хелиосферата. Учените допускат, че това може да е обвързвано с обстоятелството, че сега слънчевата интензивност е ниска, а когато " Вояджър 1 " е отчел по-дълбока и плавна смяна от Слънчевата система към междузвездното пространство, интензивността на нашата звезда била висока.
Физиците към момента не могат сигурно да кажат каква е формата на хелиосферата. Някои считат, че е сферична, други са на мнение, че е продълговата.
Извън хелиосферата, сигналът на " Вояджър 2 " към момента се излъчва към Земята. Предавателят на сондата е с мощ 22,4 вата или почти колкото на лампичка в ледник. Докато доближи до Земята, което лишава към 16 часа, сигналът отслабва извънредно доста. На повърхността на планетата го улавя най-голямата антена на НАСА, която е с диаметър 70 метра, ситуирана в пустинята Мохаве в Калифорния.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ