От началото XXI в. съветската войска измина пътя от софтуерно остаряла до една от най-силните армии на международната сцена.
Какво се наложи да се промени, с цел да се реализиран тези резултати?
В края на 2000-те години главните посоки в промените на съветската войска, която по-рано представляваше един тип умалена версия на Въоръжените сили на Съюз на съветските социалистически републики, бяха дефинитивно избрани. За тях бяха присъщи освен всеобщите случаи на неуставни връзки сред военнослужещите, само че и
залог на мобилизационното разрастване на войските и привеждането на стопанската система на „военни релси“ в очакване на началото на хипотетична война със Съединени американски щати и техните многочислени съдружници. Фактически, армията се готвеше за повтаряне на дейностите по време на Великата отечествена война (1941-1945), което към този момент не съответстваше на изискванията на новото време и методите на водене на бойни дейности.
Как се постанова да бъде реформирана армията
Сериозните промени обгърнаха системите за комплектоване на Въоръжените сили на Руската федерация. Политическото управление на страната резервира наложителната военна работа, само че срокът ѝ бе скъсен на 1 година. Сериозно понижа и броят на младежите на наборна военна работа. Така, съгласно Указ на президента на Руската федерация през есента на 2021 година на военна работа бяха призовани 127 500 души, което значи, че годишно броят им е към 250 000 души. Ако изходим от обстоятелството, че общата бройка на съветските Водоснабдителна система е към 900 000 военнослужещи, то делът на призивния съставен елемент в тях е към 28%.
Това разрешава да се образуват воински елементи и съединения в непрекъсната подготвеност, способни да вземат решение бойни задания, без мобилизационно разрастване. Основната разлика сред частите в непрекъсната подготвеност и останалите елементи на съветската войска е, че в тях служат единствено военни на контракт. Това изключва нуждата от непрекъснато образование на нови наборници два пъти годишно. 
Есенен набор на военнослужещиСергей Малгавко/ТАСС
Разбира се, и в руско време в действителност в непрекъсната подготвеност бяха Ракетните войски със стратегическо предопределение, където делът на призивния съставен елемент бе относително дребен. Малко бяха бойците и измежду тези, които носеха бойно дежурство в частите за противовъздушна и противоракетна защитата. Но това в никакъв случай по-рано не е важало за сухопътните войски, които в годините на Съюз на съветските социалистически републики не се използваха без мобилизационно разрастване. Освен това, съществуваха кадрирани (недоокомплектовани) воински елементи и съединения, които кардинално не можеха да извършват бойни задания в спокойно време.
От какво ново военно съоръжение се нуждае армията
Не по-малко значимо е и техническото превъоръжаване на съветската войска. Въоръжените спорове при започване на 2000-те години демонстрираха, че Въоръжените сили на Руската федерация от ден на ден изостават по своето съоръжение освен спрямо най-напредналите армии (на първо място САЩ), само че и даже и по отношение на сътрудниците им от постсъвесткото пространство в лицето на Грузия. Това се отнася както до бойните, по този начин и до обезпечаващите системи (например, свързочните системи, разузнаването и целеуказването). Сериозен дял във войската не престават да имат руските оръжия, чийто период на употреба надвишава 20 години. 
БТР-80 по време на обучение
Приетите от съветското управление ограничения разрешиха през 2014-2015 година към този момент да бъде основана една кардинално нова войска, способна да води война в режим на действително време (по-рано това бе по силите само на САЩ). За това бяха основани мощни по своята пропускателна дарба канали за сателитна връзка. Системите за наземно, морско, въздушно и галактическо разузнаване започнаха незабавно да предават информация по каналите за бойно ръководство. По-специално, това разреши в действен режим да се издават инструкции за задачите към другите типове ударни системи.
Във войската най-сетне дойдоха и модерни артилерийски системи, бронетанкова техника и бойна авиация. Така, сухопътните войски започнаха всеобщо да получават бойни танкове Т-80 с комплекси за дейна отбрана, бойни машини на пехотата БМП-3 и бронетранспортьори БТР-80, бронеавтомобили ГАЗ-2330 „Тигър“, оперативно-тактическия ракетен комплекс „Искандер“, по-късния 152-мм междувидов артилерийски комплекс въз основата на танка Т-90 2С35 „Коалиция-СВ“. Едновременно вървеше и развой по рационализация на руското въоръжение, което освен удължи периода на службата му, само че и придаде на въоръжението ново качество, в това число дарба да води въоръжена битка в действително време. 
Су-35С
В софтуерни пробиви се трансфораха създаването на системи за радиоелектронна битка с наземно и въздушно базиране, крилатите ракети с морско базиране „Калибър“, ракетните комплекси с хиперзвукови бойни глави (стратегическия „Авангард“, въздушно-базирания „Кинжал“, морскобазирания „Циркон“). На равнището на най-хубавите международни аналози са съветските многоцелеви изтребители Су-35 и изтребителите-бомбардировачи Су-34. Постепенно Русия си възстановява и водещите позиции в областта на безпилотните летателни апарати.
Приетите по-рано решения в региона на комплектоването на Въоръжените сили на Русия и техническото им превъоръжаване потвърдиха своята успеваемост в Сирия. От есента на 2015 година Русия стартира да отработва в действителни условия най-новите мостри на въоръжение, като в това време упражни и взаимоотношението сред батальонните тактически групи на бойното поле. Не по-малкко значим беше и опитът в Сирия по потреблението на разнообразни типове роботизирани комплекси, в това число ударни.
Така, за последните 15 години Русия съумя да сътвори модерна войска. И с това би трябвало да се преценяват възможните ѝ съперници.
Авторът е завеждащ отдела за евразийска интеграция и развиване на Шанхайската организация за съдействие в Института за страните на ОНД; претендент на техническите науки.
създател: ВЛАДИМИР ЕВСЕЕВ
източник: bg.rbth.com 
