От началото на войната Чернигов е обект на постоянни руски

От началото на войната Чернигов е обект на непрекъснати съветски офанзиви. Мостовете са разрушени, градът е под обсада. Храната и водата не доближават, към този момент няма даже ток за сирените. Как оцеляват хората при тези условия?

Постоянен обстрел, дефицит на храна и вода, прекратени връзки, невъзможна евакуация: по този начин наподобява всекидневието за жителите на Чернигов, които преди войната са били 285 000. Градът може да има същата орис като тази на обсадения Мариупол. Блокираните хора в Чернигов се притесняват, че могат да бъдат забравени от света и описват какво са предизвикали съветските войски на един от най-старите градове на Украйна.
Редакцията предлага
Дъждовни води помества историите на трима поданици на Чернигов, чиито имена са изменени от съображения за сигурност.

Олена: " Лягах си с кухненски нож под възглавницата "

" На 24 февруари, в деня на съветското нахлуване против Украйна, бяхме с моя другар в Киев, само че аз незабавно потеглих за Чернигов, където е цялото ми семейство. През целия път плаках. Още първата нощ трябваше да се скрием в мазетата на постройката, в която живеем. Стъклата на прозорците трепереха от бомбардировките.

Понеже съветските войски не съумяха да завладяват Чернигов бързо, започнаха да тероризират целия град. Край жилището ни непрекъснато избухваха гърмежи. Спях по 3-4 часа дневно, с облеклата. На първи март войските към този момент бяха доста покрай града и обстрелът стана още по-интензивен. Страхувахме се да излизаме на открито. Само един път съумях да притичам до най-близкия магазин и до една аптека.

Хранехме се със запасите, които имахме. Ставахме в 4 часа сутринта, когато беше относително умерено, и небрежно приготвяхме нещо: елда или макарони, хранехме се най-вече в мазето - поради въздушните паники.

Заради слуховете, че съветски саботьори могат да употребяват цивилни жители като жив щит, а мазето не се заключваше, последните няколко дни в Чернигов спахме в жилището. Лягах си с кухненски нож под възглавницата и с фенерче. Вече бяхме чули, че в Херсон има изнасилени дами.

Но в жилището бе отвратително: съветските изтребители летяха толкоз ниско над постройките, че покривахме главите си с възглавници. Това възприятие за беззащитност и суматоха е извънредно. Накрая един мой прочут съумя да убеди майка ми да напуснем града. На пети март тръгнахме - макар възбраната и заплахата от въздушни набези. Ако се бяхме забавили единствено с един ден, бягството към този момент нямаше да е допустимо.

Пламъци след следващата ракетна офанзива против Чернигов

Сега, откакто от няколко дни към този момент сме на по-безопасно място, с майка ми продължаваме да се стряскаме при всеки звук. Аз пък по табиет се укривам под леглото всякога, когато завие сирената. "

Дмитро: " Помагаме при копаенето на гробове "

Началото на войната заварило Дмитро в едно село покрай Чернигов, където още от първия ден почнали тежки сражения. Два дни по-късно той и фамилията му съумели да избягат в Чернигов. Там основал дружно с другари доброволческа самодейност, която доставя хората с храна и лекарства.

" С всеки идващ ден ситуацията става все по-тежко: - публични здания, учебни заведения, библиотеки, монументи на културата, спортни уреди. Сега в града са останали към 100 хиляди души, най-вече пенсионери. Някои не престават да излизат на открито, подценявайки заплахата. Но множеството хора се крият от самото начало в мазетата. Мнозина имат душевен проблеми, само че няма кой да им помогне. Има и заболели, които са приковани на легло.

Ток и отопление няма от дълго време, храната и питейната вода не доближават. Хората събират дъждовна вода или източват радиаторите. Случващото се в Чернигов е същинска филантропична злополука. След като всички мостове бяха разрушени, на града бе наложена цялостна обсада. Някои магазини са отворени, само че рафтовете са празни, а цените - непостижимо високи. Преди хората питаха за мляко, месо или яйца, а в този момент са удовлетворени, в случай че съумеят да се доберат до парче самун и чаша вода. Много хора гладуват, а молбите за помощ, които насочат към нас, са просто покъртителни. Цяло благополучие е, че успяхме да платим на една пекарна, която ще ни достави хиляда хляба.. Трудно е да определим броя на жертвите, защото под руините към момента лежат доста затрупани хора. Евакуация към този момент не е допустима. "

Олександър: " Не мога да се сетя за ден без гърмежи "

" Повечето поданици на Чернигов към този момент са напуснали града - без да е бил отварян сигурен филантропичен кулоар. Всички пътища са блокирани, няма по какъв начин да получим филантропична помощ. Единственото ни избавление са консервите и бурканите в изби и гаражи.

Училище, в което децата няма да се върнат скоро

Питейна вода има единствено в някои региони на града. Тя се доставя с водоноски и се разпределя сред хората. Ток нямаме от дълго време, тук-там работят генератори, само че те се нуждаят от гориво, което не доближава. Газ към този момент има, само че не на всички места. Хората си подготвят храна, като палят огън в задните дворове на жилищните здания.

От две седмици и сирените в града към този момент не работят, евентуално тъй като няма ток. Крайните квартали на града са обстрелвани непрекъснато - не мога да се сетя за ден без гърмежи в Чернигов. Понеже съм с увреждания, съм неспособен за военна работа. Но се записах доброволец и в този момент оказвам помощ при разпределението на най-необходимото за хората.

Войната е нещо извънредно. Може и да ви се стори тривиално, само че единствено който не го е изпитал на гърба си, не знае какъв брой съм прав. "