Икономист изброи 6 фактора, заради които ще се разрази новата криза
От началото на сегашния век преминахме през две световни банкови рецесии - дотком балона през 2001-2002 година и Голямата криза от 2008 година, която унищожи Lehman Brothers, написа финансовият анализатор Аласдер Маклеод в коментар за MISES WIRE.
От тези събития излиза наяве, че дебатът за моралния риск не просто е завършил в интерес на банките, само че и на огромния бизнес и фондовите пазари. Същевременно бюджетните дефицити на Съединени американски щати от дълго време са продължителен проблем, отбелязва Money.bg.
Това ни довежда до настоящата обстановка, в която се доближаваме до следващата циклична рецесия. Ако това е по този начин, тя ще означи края на един интервал на доста по-мащабна парична и кредитна агресия, в сравнение с видяхме през последните цикли.
Следните фактори може да насочват към настъпването на такава рецесия:
Глобалният дълг е към 255 трлн. $, което е със 173 трлн. повече, в сравнение с когато Lehman Brothers банкрутира. Голяма част от него е непроизводителна - държавни отговорности, потребителски заеми и финансиране на спекулации;
Годишните заплащания по задълженията на Съединени американски щати към този момент образуват по-голямата част от бюджетния недостиг на страната и всяко повишаване на лихвата ще е унищожително за Федералния запас. Подобна е обстановката и в еврозоната - държавните управления са в дългов капан;
Около 17 трлн. $ от световните облигации носят негативна рентабилност, което е невиждано. Това е толкоз съществено деформиране на пазара, че е невероятно да се излезе от него без всеобща финансова паника;
Кризата на репо пазара в Ню Йорк сподели, че банковият бранш се намира в интензивното поделение. Проблемът продължи и по-късно, което значи, че груповото мислене на висшестоящите банкери към този момент се обръща от лакомия към страх;
Експозицията към обезпечени дългови облигации на американските банки и ливъриджа на пазара се състоят главно от облигации с рейтинг отпадък на стойност към 1,9 трлн. $. Това удостоверява тезата, че кредитният цикъл е към края си, който евентуално ще е катастрофален;
Акциите на Deutsche Bank и Commerzbank демонстрират, че те не просто са в положение на кредитоспособност, само че и че ще би трябвало да бъдат избавени скоро. Банките в другите страни от еврозоната също са в сходна обстановка. Но във всички страни има закони за бейлините и не се чака обособени банки да бъдат спасявани. Ако това се спомене, голяма част от депозитите от тях ще бъдат изтеглени и акциите на играчите от цялата система ще се срутен.
Огромното количество пари, инжектирано в стопанските системи през последните 10 години и комерсиалната война сред Съединени американски щати и Китай през последните две припомнят извънредно доста на 1929 година, когато комбинацията от края на кредитния цикъл и възходящия търговски протекционизъм сринаха финансовия бранш световно.
Дори и да се стигне до съглашение сред Съединени американски щати и Китай през идващите седмици, вредите към този момент са нанесени, а емпиричните данни демонстрират, че обстановката може единствено да се утежнява. Изглежда едва евентуално здравият разсъдък да надделее.
Как ще наподобява рецесията?
Очевидно централните банкери ще отговорят на идната дългова рецесия с още по-силни финансови инжекции, в сравнение с използваха след банкрута на Lehman. Последиците от тази парична инфлация ще включват още по-грандиозна загуба на покупателна дарба.
Паричната инфлация ще бъде ориентирана към разрешаване на два огромни казуса: обезпечаването на "спасителна мрежа " за банките и огромните бизнеси и финансиране на държавните дефицити. Затова и количествените удобства ще са още по-големи.
Ефектът върху пазарите ще се разграничава от този през 1929 година по една основна линия: преди 90 години двете съществени валути - доларът и паундът, бяха вързани към златото. Това значи, че по време на рецесия активите и цените на стоките на процедура се мерят в злато. Днес него към този момент го няма от уравнението и цените ще се мерят във все по-големи количества фиатни валути.
Във втората фаза на кредитния цикъл ще има нов проблем - с обезценяването на фиатните пари, което няма да може да бъде прикрито посредством статистически начини, лихвата ще нарасне още повече. Това ще затвори кредитните канали за бизнеса и семействата.
Точно както Германия откри през 1923 година, паричната инфлация като инструмент за финансиране на икономическите отговорности е развой, който бързо излиза отвън надзор. В последна сметка хората схващат за измамата на обезценяването на средствата и валутата се срутва. Всички предпоставки са налице това да се случи още веднъж и то скоро.
От тези събития излиза наяве, че дебатът за моралния риск не просто е завършил в интерес на банките, само че и на огромния бизнес и фондовите пазари. Същевременно бюджетните дефицити на Съединени американски щати от дълго време са продължителен проблем, отбелязва Money.bg.
Това ни довежда до настоящата обстановка, в която се доближаваме до следващата циклична рецесия. Ако това е по този начин, тя ще означи края на един интервал на доста по-мащабна парична и кредитна агресия, в сравнение с видяхме през последните цикли.
Следните фактори може да насочват към настъпването на такава рецесия:
Глобалният дълг е към 255 трлн. $, което е със 173 трлн. повече, в сравнение с когато Lehman Brothers банкрутира. Голяма част от него е непроизводителна - държавни отговорности, потребителски заеми и финансиране на спекулации;
Годишните заплащания по задълженията на Съединени американски щати към този момент образуват по-голямата част от бюджетния недостиг на страната и всяко повишаване на лихвата ще е унищожително за Федералния запас. Подобна е обстановката и в еврозоната - държавните управления са в дългов капан;
Около 17 трлн. $ от световните облигации носят негативна рентабилност, което е невиждано. Това е толкоз съществено деформиране на пазара, че е невероятно да се излезе от него без всеобща финансова паника;
Кризата на репо пазара в Ню Йорк сподели, че банковият бранш се намира в интензивното поделение. Проблемът продължи и по-късно, което значи, че груповото мислене на висшестоящите банкери към този момент се обръща от лакомия към страх;
Експозицията към обезпечени дългови облигации на американските банки и ливъриджа на пазара се състоят главно от облигации с рейтинг отпадък на стойност към 1,9 трлн. $. Това удостоверява тезата, че кредитният цикъл е към края си, който евентуално ще е катастрофален;
Акциите на Deutsche Bank и Commerzbank демонстрират, че те не просто са в положение на кредитоспособност, само че и че ще би трябвало да бъдат избавени скоро. Банките в другите страни от еврозоната също са в сходна обстановка. Но във всички страни има закони за бейлините и не се чака обособени банки да бъдат спасявани. Ако това се спомене, голяма част от депозитите от тях ще бъдат изтеглени и акциите на играчите от цялата система ще се срутен.
Огромното количество пари, инжектирано в стопанските системи през последните 10 години и комерсиалната война сред Съединени американски щати и Китай през последните две припомнят извънредно доста на 1929 година, когато комбинацията от края на кредитния цикъл и възходящия търговски протекционизъм сринаха финансовия бранш световно.
Дори и да се стигне до съглашение сред Съединени американски щати и Китай през идващите седмици, вредите към този момент са нанесени, а емпиричните данни демонстрират, че обстановката може единствено да се утежнява. Изглежда едва евентуално здравият разсъдък да надделее.
Как ще наподобява рецесията?
Очевидно централните банкери ще отговорят на идната дългова рецесия с още по-силни финансови инжекции, в сравнение с използваха след банкрута на Lehman. Последиците от тази парична инфлация ще включват още по-грандиозна загуба на покупателна дарба.
Паричната инфлация ще бъде ориентирана към разрешаване на два огромни казуса: обезпечаването на "спасителна мрежа " за банките и огромните бизнеси и финансиране на държавните дефицити. Затова и количествените удобства ще са още по-големи.
Ефектът върху пазарите ще се разграничава от този през 1929 година по една основна линия: преди 90 години двете съществени валути - доларът и паундът, бяха вързани към златото. Това значи, че по време на рецесия активите и цените на стоките на процедура се мерят в злато. Днес него към този момент го няма от уравнението и цените ще се мерят във все по-големи количества фиатни валути.
Във втората фаза на кредитния цикъл ще има нов проблем - с обезценяването на фиатните пари, което няма да може да бъде прикрито посредством статистически начини, лихвата ще нарасне още повече. Това ще затвори кредитните канали за бизнеса и семействата.
Точно както Германия откри през 1923 година, паричната инфлация като инструмент за финансиране на икономическите отговорности е развой, който бързо излиза отвън надзор. В последна сметка хората схващат за измамата на обезценяването на средствата и валутата се срутва. Всички предпоставки са налице това да се случи още веднъж и то скоро.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ