От началото на инвазията в Украйна руските военни са заплашвани

От началото на нашествието в Украйна съветските военни са заплашвани от тежки присъди затвор за отвод да се бият. Първоначално съдиите не са толкоз строги - бегълците постоянно получават условни присъди или санкции. Но през септември м.г. членът за своеволно овакантяване на страната и няколко други " военни " членове в Наказателния кодекс бяха усложнени и съдилищата започнаха да ползват тежкото законодателство.

Би Би Си изследва случаите на бегълците, с цел да види по какъв начин са били преследвани и наказвани по време на войната - преди и след стягането на ограниченията.

В началото на декември, на 281-ия ден от нашествието, военният съд в Краснореченск взема решение ориста на 29-годишния Георгий Клименко, който отхвърля да се бие в Украйна след месеци присъединяване в " специфични интервенции ". Военнослужещият на контракт, който е служил в град Бикин край Хабаровск, споделя, че през това време е бил на всички места - " в ЛНР, ДНР и така нататък и тъй наречените ".

Докато е в самопровъзгласилата се ЛНР, Клименко и други негови сътрудници отхвърлят да извършват отговорностите си, се споделя в решението на съда. Не поради морални убеждения, а " поради необразовани решения и глупави заповеди от висши командири ", които са казвали " просто да вървим напред, просто да пробием ", изяснява Клименко.

Имаше доста отказващи, само че никой не ги спираше. " Ако не желаете да си тръгнете, не тръгвайте - ще уволним всички ", спомня си Клименко реакцията на командирите. Те получават заповед да се върнат в поделението си и даже им оферират да изберат дали да се върнат вкъщи - с боен аероплан или на лични разходи с възобновяване на разноските.

На връщане от войната военнослужещият взема решение да посети майка си в Новосибирск и изостава от групата за няколко дни. За това посещаване у дома той е измамен под отговорност по член 337 от Наказателния кодекс - Клименко обаче не носи наказателна отговорност за отхвърли си да се бие.

Съдът му постанова леко наказване и санкция от 70 000 рубли. Седмица след произнасянето на присъдата уволненият боен, който подлага на критика командването, разгласява на страницата си във ВКонтакте фотография на връчения му медал " За смелост " и грамота, подписана от Путин.

Това е било наказването - санкция или условна присъда, произнесена от съдилищата в първите месеци на войната, излиза наяве при изследването на текстовете на повече от 300 присъди, произнесени от 58 военни съдилища по члена в Наказателен кодекс " за дезертьорство от мястото на службата ".

Дори боецът, който бяга седмица преди войната от полигона Милерово в Ростовска област и взима със себе си автомат АК-74М, получава единствено шест месеца пробация. Той своеволно напуща страната в продължение на повече от месец - за подобен период съдът можеше да го осъди на 5 година затвор.

След мобилизацията е можел да бъде наказан на 5 година зад решетките при положение, че не се е прибрал вкъщи за няколко дни през лятото, а в края на септември или по-късно. А за дезертьорство за повече от месец минималното допустимо наказване за наетите на контракт военнослужещи беше 5 година

Какви присъди издават съветските съдилища на военнослужещи за дезертьорство, %



Би Би Си включва в преброяването си единствено тези каузи, по които присъдите или прессъобщенията са оповестени на уеб страниците на съдилищата и от които излиза наяве, че делото е обвързвано с дезертиране по време на войната. В сметките не са включени присъди, издадени след началото на войната, само че за закононарушения, осъществени преди 24 февруари.

Много съдилища не разгласяват присъди. От 24 февруари насам в съдилищата са постъпили общо към 900 каузи по " военни " членове - " своеволно овакантяване на страната ", " несъблюдение на заповед ", " дезертиране " и " отбягване на работа ".

За своеволно овакантяване на страната се съдят най-вече военнослужещи на контракт, само че се водят каузи и против срочнослужещи: в края на предходната година двама срочнослужещи, с цел да изоставен за известно време поделенията си, платили по 7000 рубли на шеф на рота, който заречен да не осведоми командването за самоволното им овакантяване на страната. Съдът в Новочеркаск осъжда единия боец на санкция, а другия - на дисциплинарно наказване във военна част.

Най-тежкото наказване, наложено от съдилищата по член 337 преди началото на мобилизацията, е 3 година в наказателна колония. Съдът в Южно-Сахалинск постанова такава наказване на военнослужещия на контракт Константин Санников, който отказал да взе участие в бойни дейности, до момента в който се намирал в зоната на специфичната интервенция, и избягал от пункта за краткотрайно разполагане на военно поделение за повече от месец, съобщи в съда заместник-командирът на подразделението.

Преди мобилизацията срокът рядко се показва - може би тъй като не е имало потребност да се сплашват хората преди септември, твърди военният правист Константин Маркин. " И през септември бяха наети доста мобилизирани хора - това не са фрагменти на армията, които са привикнали с дисциплината, те би трябвало да бъдат следени. Трябва да имат боязън ", споделя той.

Как се съдят наетите на контракт военнослужещи за това, че са се укрили по време на готовност

Два месеца откакто Путин афишира готовност в Перм, Владислав Бахур, 22-годишен гражданин на Соликамск, който се е сражавал в Украйна, е изправен пред съда. Той е един от първите наказани по силата на промените на член 337 от Наказателния кодекс. В присъдата се прецизира, че Бахур е избягал от поделението си по време на " мобилизационния интервал ".

През септември член 337 беше усложнен с това разбиране: за дезертиране по време на " готовност или военно състояние ", във " военно време " или в " условия на въоръжен спор или бойни дейности " съдът може да го осъди на отнемане от независимост до 10 година

По данни на Би Би Си в съветските съдилища са импортирани 41 каузи по новия пети параграф на член 337. По 16 от тях към този момент са издадени присъди.

Бахур, който е в неопределеност повече от месец, е арестуван от полицията. Получава петгодишна условна присъда. Участието на офицера в " специфичната интервенция ", при която Бахур е ранен, е в негова изгода - съдът смята това за смекчаващо виновността събитие и не го праща в колония.

" След промените съдилищата рядко издават условни присъди, а в този момент въобще не слушам за санкции. В преходния интервал, когато за първи път започнаха да ползват тези промени, към момента се даваха пробации, само че практиката бързо се трансформира ", споделя юрист Маркин. Шестима военни към този момент са наказани на отнемане от независимост по 16-те към този момент произнесени присъди.

Самоволното овакантяване на поделението предстои на съд. Снимка: ТАСС

--------
Участието в " специфична интервенция " се е трансформирало в смекчаващо виновността събитие. Би Би Си открива 20 такива присъди по каузи за дезертиране. В сходство с други членове на Наказателния кодекс съдилищата понижават присъдите за присъединяване в " специфични интервенции " в най-малко 80 случая, написа в края на предходната година изданието " Важни истории " (признато в Русия за " задграничен сътрудник " ).

В същото време бойните заслуги не икономисват наказателно дело за дезертиране. През октомври съдът в Санкт Петербург осъжда боен, който се е върнал от Украйна с пострадвания. След като е изписан от Военномедицинската академия в Санкт Петербург и е на рехабилитация в санаториум, той не се връща в поделението си - съдът постановява неоправдателна присъда и го осъжда да заплати санкция от 100 000 рубли.

--------
Хората бягат от военните елементи и полевите лагери по разнообразни аргументи: някои отхвърлят да отидат да се бият, обяснявайки дейностите си със боязън от " специфични интервенции " заради неприятна подготовка или здравословни проблеми; други, откакто към този момент са се сражавали, се връщат вкъщи заради тежки душевен контузии или фамилни проблеми. Това е записано в текстовете на присъдите.

Преди това съдът можеше да признае сходни аргументи за " съвпадане на тежки условия " и да освободи от наказателна отговорност военнослужещ, който за първи път е дезертирал.

" Преди септември имаше случаи, когато следователите правиха инспекции и отказваха да образуват наказателно произвеждане против военнослужещи, които са напуснали Украйна - да вземем за пример поради измръзване на крайниците или посттравматичен стрес в обстановка, в която своеволно напуснал Украйна, откакто той и сътрудниците му били изоставени от командира и доста от тях са починали ", изяснява юрист от обединението " Призив към съвест ", поискал анонимност.

Сега обаче е невероятно да се получи отвод за формиране на наказателно произвеждане или за прекратяването му на такова съображение.

" Оказва се, че военнослужещият би трябвало да продължи да служи при всевъзможни безчовечен условия. Тези промени направиха първия член още по-тежък - чудовищно тежък ", изяснява юристът.

Нито един от военнослужещите, чиито случаи е проучила Би Би Си, не се е изказал в съда против " специфичната интервенция " и не е споделил да вземем за пример, че убежденията му са се трансформирали по време на боевете в Украйна. Това може да е обвързвано със тактиката на отбраната: бегълците и техните юристи от време на време считат, че в случай че настояват, че са формирали антивоенни убеждения, присъдата ще бъде още по-тежка, изяснява юрист на " Призив към съвест ".

" Ако обвиненият каже, че е срещу специфичната интервенция или че убежденията му са се трансформирали, това значи, че когато е напуснал военната част по лично предпочитание, не е възнамерявал да се върне ", прибавя юрист Маркин. - Това е различен член от Наказателния кодекс и не става дума за " дезертиране ", а за " овакантяване на страната ". След промените в Наказателния кодекс дезертьорството по време на война може да ви донесе 15 година затвор.

От 24 февруари насам военните са съдени по член " дезертиране " доста по-рядко, в сравнение с по член " своеволно овакантяване на страната ". На уеб страниците на съдилищата са оповестени единствено четири присъди за такива случаи; военнослужещите са получили от година и половина в заселническа колония до три години в колония с общ режим.

Как бегълците от армията са съдени преди мобилизацията

След оповестяването на мобилизацията се оказва, че случаите на бегълци, които са отказали да служат дълго преди войната, стартират да се повдигат в частите. А съдилищата, както демонстрира практиката, също могат да приложат промените за " готовност " към тях.

Данил, 23-годишен от Свердловск (той помоли да не се оповестява семейството му), служи в град Бикин в Хабаровския край - първо като наборник, а през 2018 година подписва контракт с армията. Преди повече от три години, през август 2019 година, Данил напуща подразделението си, без да изчака отпуска, която му е отказана, и напуща командването, с цел да се яви за уволняване, спомня си той.

Той изяснява решението си да напусне армията по този начин: " Те не даваха отпуск, даваха го на тези, които пристигнаха доста по-късно от мен, а в нашата батарея постоянно споделяха, че има обучение и няма по какъв начин в този момент. Униформата и другите неща бяха закупени главно за моя сметка. Почти непрекъснато нямаше почивни дни, вместо това изравнявахме пътя с лопати или миехме бараките ".

Според Данил през 2020 година той към този момент не е получавал заплатата си - последните пари са били преведени през януари. Той има вяра, че е бил уволнен от договорната си работа - убеденост, която съгласно него е била подсилена от телефонно позвъняване от неговия пълководец, който му съобщил, че ще го уволни. В присъдата не се загатва нищо такова.

Според закона прекратяването на контракта не дава право на самоволното овакантяване на страната, в случай че боецът не е уволнен и продължава да бъде в листата на военнослужещите. Но командването няма право да го гони, без да уведоми проверяващите органи или прокуратурата, споделят юристите.

Въпросът е за какво командването не е уволнило Данил и не го е докладвало за дезертиране. Ако е бил в листата на чиновниците от самото начало, това значи, че цялата му военна заплата може да е била издадена, а това е опция за корупция. Командирите би трябвало най-малко да бъдат подведени под дисциплинарна отговорност, споделя юристът от " Призив към съвест ".

Данил отива в службата за наборна военна работа, с цел да получи щемпел след наложителната военна работа. Вече граждански получава работа като превозвач в локален машиностроителен цех: " Работеше безшумно, не се криеше ".

Но през октомври се оказва, че Данил не е бил уволнен от армията и от самото начало на процедура е бил в конспиративност, в това число по време на мобилизацията. Той научава за това през октомври - следовател идва в жилището му, демонстрира копия от личните му билети за пътешестване по маршрута Хабаровск-Екатеринбург и му подрежда да пристигна в следствения отдел. " Казаха: " Ако избягаш, ще те съдят ", спомня си Данил.

В навечерието на Нова година някогашният боен е наказан на 5 година отнемане от независимост в наказателна колония. Формално Данил е отсъствал нелегално до явяването си пред Следствения комитет при започване на октомври, постановява съдът.

В съда Данил се признава за отговорен, надявайки се на по-лека присъда. " Следователят ми сподели, че без доказателства (документи) опитите да се потвърди, че командирите са отговорни, са безполезни ", споделя Данил. - Съгласих се с вярата за условна присъда или санкция. Всъщност 5 година (в колония) за 15 дни готовност. Това е нелепост.

Защитата на Данил се пробва да получи по-лека присъда и желае делото да бъде преквалифицирано: мобилизацията е оповестена едвам на 21 септември, упорства юристът, явно имайки поради, че по-голямата част от дезертьорството на Данил въпреки всичко е в интервала преди мобилизацията. Но съдът не се съгласява с тезата на отбраната.

Адвокат от " Призив към съвест " споделя, че измежду юристите няма консенсус и по въпроса дали по-строгите промени на член 337 могат да се ползват за целия интервал на дезертиране, в случай че военнослужещият е напуснал армията преди влизането в действие на правилото на 24 септември. Адвокат Маркин е безапелационен, че промените не могат да се ползват със задна дата и могат да се ползват единствено за неявяване от поделението от 24 септември досега на явяването на боеца в следствения отдел.

Алексей Чернишов, който бяга от хабаровско отделение през юли 2022 година, има по-голям шанс: Красноярският боен съд понижава присъдата му и преквалифицира делото. Чернишов не се е явил в поделението си, когато мобилизацията в Русия към момента не е била почнала, изяснява съдът, само че се е явил през септември - " незабавно откакто е научил за началото на мобилизацията ".

Чернишов е наказан на една година затвор в наказателна колония. Той е съден в заседателната зала на военно отделение пред очите на своите сътрудници. " За превантивни цели ", изяснява съдът.

Защо съдилищата изпращат военнослужещи в наказателна колония с обща сигурност

Най-тежкото наказване за дезертиране е наложено на Алексей Киргиенков, който служи в армията по контракт от 24 февруари, първия ден на войната. По време на войната той нееднократно бяга от подразделението си.

През октомври Челябинският боен съд го осъжда за бягството от палатковия лагер през юни. След това отсъства от поделението за към две седмици и се отървава единствено с удръжка на част от заплатата. Но за второто бягство, този път по време на " мобилизационния интервал ", съдът изпраща Киргинеков в наказателна колония с общ режим за 5 години и 1 месец.

Съдилищата ще могат да ползват промените на член 337 от Наказателния кодекс до края на войната в Украйна, когато ще изтече обрисуваният от тях " интервал на готовност или военно състояние ", " военно състояние или условия на въоръжен спор или бойни дейности ". През октомври президентът и министърът на защитата обявиха, че " частичната готовност " в Русия е завършила, само че Путин по този начин и не подписа декрет за това.

За да не се бият, наетите на договор военнослужещи освен бягат от частите си, само че и прибягват до по-опасни способи, като да вземем за пример самонараняване. През октомври м. година съдът в Грозни издава присъда против ефрейтор Данил Носов по член " отбягване на работа ". Според прокуратурата Носов, който се е сражавал в Украйна, е взривил граната в ръката си, с цел да избегне военна работа. Носов губи три пръста на дясната си ръка. Не е известно дали някой различен е бил ранен - в присъдата това не е посочено.

Двама от съратниците на Носов декларират пред съда, че е взривил гранатата, тъй като не е желал да извършва отговорностите си. Разбрали са за това от командира си. Самият Носов признава отчасти виновността си.

Специалната интервенция, която е просто война. Снимка: ТАСС

В момента на детонацията той води война. Въпреки че съдът се пробва да го скрие: в присъдата има фраза " не е желал да взе участие в (данните са иззети) " - по този начин съдилищата постоянно крият информация за " специфичната интервенция ". Но разкрива точното място, където е бил Носов, когато е взривил гранатата в ръката си: на 12 април м. година военният се е намирал в " пункт за краткотрайно разполагане " на военна част в град Полохи, Запорожка област. През март съветската войска завзема Полохи. В края на предходната година украинските управляващи оповестиха, че в града е намерено място, където руснаците са държали украински военнопленници и цивилни жители.

Носов е изпратен в колония с общ режим за 2 година

Реалният период е единственото съображение за уволняване на наказаните от армията след оповестяването на мобилизацията, според издадения от Путин декрет. Въпреки че съгласно закона армията би трябвало да уволни тези, които са получили условна присъда, и командването може също по този начин да приключи контракта за всяко престъпно закононарушение по своя преценка.

Адвокат Маркин акцентира, че законът е по-висш от президентския декрет и е невероятно наказаните на условна присъда да бъдат оставени на работа, без да се промени законът. " Същността на тази правна норма е, че нарушител не може да служи в армията. Но те не са уволнени ", удостоверява той.

Трудно е да се разбере логиката на присъдите, които съдилищата постановат за дезертиране. Би Би Си открива три сходни истории в правосъдни каузи за бойци на контракт, които при започване на войната са избягали от полеви лагери с такси. Те са се сражавали в Украйна, а когато са били краткотрайно изтеглени в Русия, са напуснали частите си едновременно - през март-април.

Първият боец се явява в комендантството през май. В съда той декларира, че не желае да отиде още веднъж на война заради " опасения за живота и здравето си " - и през юли получава едногодишна условна присъда. Другите двама договорно наети чиновници се явяват пред проверяващата комисия на 26 септември - по-малко от два дни след въвеждането на " мобилизационните " промени в Наказателния кодекс. И са наказани по новите правила. През декември и двамата получават 5 година затвор, само че присъдата на единия е условна, а на другия - колония.

Как военните се съдиха с командването

През юли м.г. трима полицейски чиновници от област Курган съдят своите началници. Те вземат решение да оспорят уволнението си от армията, откакто са отказали да се бият. Алексей Демин, Константин Крашаков и Виктор Кроваков отпътуват за Украйна, с цел да вземат участие в " специфичната интервенция " в първите дни на войната. През април те и група други офицери оповестяват на командването, че отхвърлят да извършват дилемите си, написват молби за овакантяване и упорстват да бъдат върнати в Курган.

През май служителите на реда за битка с всеобщите вълнения са уволнени поради нарушение на контракта. Те не се съгласяват и упорстват да се промени формулировката, като желаят да се запише, че договорът е преустановен по тяхна самодейност - от това зависят заплащанията и другите последствия от уволнението. Но съдът предстоящо застава на страната на командването, като взема решение, че отводът да се извършват бойни задания по време на " специфичната интервенция " е нарушаване на изискванията на контракта, защото те са се задължили да извършват заповедите на командирите, " които не опонират на законодателството на Руската федерация ". Съдът не ревизира дали заповедта за изпращане на росгвардейците в Украйна е законна.

Тези трима някогашни чиновници на правоохранителните органи не са единствените членове на Националната армия, които са отказали да се бият в Украйна и по-късно са се пробвали да оспорят уволнението си. В първите месеци на войната отказващите се обръщат към съда с искове: най-вече искове - към 140 - тогава са подадени от росгвардейците в Кабардино-Балкария, написа Медиазона (обявена за задграничен сътрудник в Русия). 115 от тях губят делото. Съдебни искове са подадени и от 25 бойци във Владикавказ, 12 в Краснодар и няколко в Москва, Псков, Крим и Абакан, споделя Павел Чиков, началник на правозащитната група " Агора ".

Много росгвардейци отдръпват исковете си още преди началото на процеса. В Краснодар трима от службата за сигурност към момента съдят своите командири. Те са уволнени поради отвод да изпълнят заповед за прекосяване на границата с Украйна, която командирът смята за законна, а ищците и тяхната отбрана - за противозаконна. В желае те упорстват за възобновяване им на работа и за обезщетение за наложително неявяване, споделя представляващият ги юрист Михал Беняш. Беняш и Чиков не знаят за случаи, в които съдилищата са почели сходни искове на лица, отказали да се бият.

Някои от наетите по контракт военнослужещи са наказвани от армията освен с уволняване, само че и с отбелязване във военните им книжки. " Склонен към изменничества, неистини и измами, отказал да взе участие в специфична военна интервенция " - по този начин е записано във военния билет, с който Александър (адвокатът помоли да не се оповестява семейството му) е уволнен от армията.

През април Александър бяга от полевия лагер във военното отделение, а през май договорът му е преустановен. Срещу военнослужещия не е заведено наказателно произвеждане според клаузата за дезертиране. Адвокатът му го посъветвал: в случай че напусне поделението за не повече от 10 дни и от време на време се връща там и извършва отговорностите си до прекратяването на контракта, не може да бъде измамен под наказателна отговорност. Адвокатите назовават този способ " игра на 10 ".

Вярно е, че в този момент, съгласно " мобилизационните " правила, би трябвало да се съблюдава двудневният период.

След като напуща армията, Александър взема решение да се отърве от регистриране в книжката и се обръща към съда, опасявайки се, че това ще му навреди, когато си търси работа " в цивилния живот ". В продължение на три месеца делото се премята от съд на съд и когато стига до военния съд, мъжът към този момент е решил казуса с военното си досие. " Той послуша съвета ми и изгуби книжката си. Дадоха му нова ", изяснява юристът на избягалия военнослужещ, поискал анонимност.

" Както се вижда от копието на военната брошура, оспорваното регистриране " податлив към изменничество, неистина, машинация, отвод от присъединяване в специфична военна интервенция " не попада ", установи съдът и приключва делото.

------------

Георги Клименко, който подлага на критика заповедите на командирите си, възнамерява да си " почине малко в цивилния живот " и още веднъж да подпише контракт с армията. Той няма нищо срещу " специфичната интервенция ", в която командирите с " глупави заповеди " го карат да " върви напред, напред и напред ". Клименко не се съмнява, че той ще бъде нает след уволнението си и с престъпно досие: " Винаги има потребност от фрагменти. "

Не е елементарно да се намерят пацифисти измежду бягащите от частите - даже това, което са видели по време на войната, явно не трансформира убежденията им. " Повечето от тези, с които съм разговарял, в последна сметка желаят да останат в армията ", споделя военният юрист Маркин за наказаните по силата на клаузата за своеволно овакантяване. - Някои смятаха, че са уволнени, откакто са напуснали подразделението, и нямаха нищо срещу това. Когато схванаха, че не са уволнени, споделиха: " Щом не сме уволнени, значи се връщаме ". Те не са отказващи, нямат такова решение по принцип. Не е нужно да търсите логичност тук, тъй като тези военнослужещи са с комплицирани глави.