Да спасим болниците или да се спасим от такива болници?
От началото на годината здравната система се тресе от нестихващи митинги и протести. Протестират общински и регионални лечебни заведения, стачкуват медицински сестри, стачкуват работещи в обособени лечебни заведения и жители в засегнатите обитаеми места.
Протестират поради неприятни условия на труд, ниски заплати, поради това, че не могат да си правят работата. Протестират против затворени отделения, западащи лечебни заведения и тоталната съсипия, която неизбежно настава, когато нещо бъде оставено на самотек – без поддръжка и грижа за бъдещето му.
Миналата година митинги имаше в отбрана на лечебни заведения и отделения във Враца, Ловеч и Карлово. Тази година – в съвсем цялата страна. Преди дни във Видин над 100 медици от локалната болница подадоха групови оставки. Новината, че огромна регионална болница остава без родилно, детско или инфекциозно поделение поради липса на фрагменти, към този момент не е вест.
От месеци е ясно, че здравната система дава на късо и мъката няма по какъв начин да продължи още дълго.
В година на избори управляващите дадоха всичко от себе си да закърпят ситуацията като налеят още пари, с цел да потушат най-големите пожари, само че към този момент и това не работи. След години отсрочване на промени в системата, обстановката към този момент е патова – всеки ход е неверен, каквато и смяна да се предложи, повлича след себе си още протести и напрежение. Така се сменят държавни управления и здравни министри, които след първичния възторг за промени бързо стигат до концепцията, че най-безопасно е " да не се пипа нищо ". Или в случай че се прави нещо, то е да се позакърпи оттук-оттам едвам не се срути върху тях. Но наближава моментът, в който и кръпките се пръскат по шевовете.
Протестират поради неприятни условия на труд, ниски заплати, поради това, че не могат да си правят работата. Протестират против затворени отделения, западащи лечебни заведения и тоталната съсипия, която неизбежно настава, когато нещо бъде оставено на самотек – без поддръжка и грижа за бъдещето му.
Миналата година митинги имаше в отбрана на лечебни заведения и отделения във Враца, Ловеч и Карлово. Тази година – в съвсем цялата страна. Преди дни във Видин над 100 медици от локалната болница подадоха групови оставки. Новината, че огромна регионална болница остава без родилно, детско или инфекциозно поделение поради липса на фрагменти, към този момент не е вест.
От месеци е ясно, че здравната система дава на късо и мъката няма по какъв начин да продължи още дълго.
В година на избори управляващите дадоха всичко от себе си да закърпят ситуацията като налеят още пари, с цел да потушат най-големите пожари, само че към този момент и това не работи. След години отсрочване на промени в системата, обстановката към този момент е патова – всеки ход е неверен, каквато и смяна да се предложи, повлича след себе си още протести и напрежение. Така се сменят държавни управления и здравни министри, които след първичния възторг за промени бързо стигат до концепцията, че най-безопасно е " да не се пипа нищо ". Или в случай че се прави нещо, то е да се позакърпи оттук-оттам едвам не се срути върху тях. Но наближава моментът, в който и кръпките се пръскат по шевовете.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ