От началото на годината туристи най-често се жалват от хотели

От началото на годината туристи най-често се жалват от хотели менте, дублирани резервации или нелоялни търговски практики, сочи информация от Комисията за отбрана на потребителите (КЗП) и Европейския потребителски център (ЕПЦ), представена от " Монитор ".

Единият случай е с английски студенти, които вършат резервация през един от уеб страниците за настаняване във вила в Свети Влас (собственост на техен съгражданин от Острова), която се оказала в неприятно положение. Парите са им върнати и са настанени на друго място. Проверка на контролните органи открива, че къщата е била затворена, както и че не е вписана в регистъра на категоризираните места за настаняване. Въпросният обект вила към този момент не се предлага в портала.

В КЗП е постъпил и сигнал за хотел в Китен за повтаряне на резервации. След инспекцията се оказва, че хотелът неотдавна е продаден на търг, а предходният притежател е продал настанявания, с което новият не е осведомен.



Нашумелият в медиите случай с израелските туристи в Слънчев бряг, за който първичната версия за повтаряне на резервации и последвалата битка сред гостите на хотела и неговия шеф беше опровергана. Всъщност до създалото се напрежение се е стигнало заради настояването на израелците да влязат в стаята си незабавно с идването им в 11,00 часа, до момента в който настаняването на всички места общоприетоо е от 14,00 ч. Туроператорът незабавно е намерил различен хотел, в който да настани клиентите си. Проверка на КЗП в хотела, в който е трябвало те да изкарат почивката си, откри съществуване на уверение за категоризация и сходство с условията за притежаваните тип и категория според наредбата.

Друг сигнал от задграничен екскурзиант е за услугите на плажа. Рускиня е наела на първа линия шезлонг и чадър, за което е платила 20 лева, до момента в който по думите й на табелата на плажа написа, че всеки от атрибутите е по 6 лева Проверката на комисията установи, че върху осведомителната табела на плажа с изключение на цените за наемането на чадър, шезлонг и шалте, е посочено и следното: " I линия комплект: 20 лева " Комисията се произнесе за съществуване на нелоялна комерсиална процедура, която се показва в насилствена продажба на услуги в комплект.

От Европейския потребителски център обясниха, че едвам 5% от всички недоволства и тъжби, получени при тях от началото на годината, са свързани с проблеми с резервации и хотели.



Един от тях е с нашенка резервирала къща в Гърция за няколко фамилии през онлайн платформа. В описанието пишело, че с изключение на 12 кревати има и 2 бебешки кошарки. Жената счита, че това значи, че може да спят 12 души и 2 бебета. Плаща 545 евро. Впоследствие получава резервация, в която написа, че притежателят на къщата позволява до 12 души. Жената желае да анулира, само че би трябвало да заплати близо 220 евро наказателна клауза. След намесата на ЕПЦ резервацията е анулирана без наказателна клауза.

Вторият случай също се отнася за южната ни съседка. Жена резервира стая в хотел там за след няколко месеца, заплаща и получава удостоверение. Малко по-късно получава уведомление, че се преустановяват връзките сред хотела в Гърция и онлайн платформата. Парите не са й преведени назад по сметката, а тя е препращана от едната инстанция към другата. След намесата на ЕПЦ-Гърция и ЕПЦ-България сумата от 175 евро е възобновена на потребителката.

Друг случай е за далечна дестинация. Семейство с дете купува пакетна отмора от немски туроператор до Доминиканската република за близо 5000 евро. Плаща си за по-широки седалки в самолета, само че по този начин и не ги получава, а на летището в Пунта Кана се оказва, че един от куфарите с джапанки, бански, слънчеви очила, козметика и по-официални облекла липсва. Куфарът идва чак на края на цялата отмора и по този начин фамилията не може да влиза в по-официалните заведения за хранене, където се изисква дрескод. След жалбата към нашата мрежа търговецът се съгласява да заплати 350 евро отплата за забавения куфар.

Според Румен Драганов, началник на Института за разбори и прогнози в туризма, най-често курортистите се жалват от несъблюдение на контракти. По думите му от време на време се дава обещание едно, само че се оказва нещо напълно друго. „ Повечето тъжби са от чужденци, тъй като при тях има такива контракти. Нашите отиват, избират и в случай че им хареса, се настаняват “, изясни специалистът. „ За това би трябвало фотосите на офертите в уеб страниците да бъдат ясни, а не да се оферират остарели снимки от времето, когато хотелът е бил нов, и да се загатва в рекламата, че има бележки (някакви дефекти - б. р.) и да се отбележат тъкмо какви са и тогава не би имало проблеми “, добави той.

Константин Занков от същия институт напомня, че туристите се жалват освен от нашите курорти. По думите му най-често има разминавания сред упованията и действителността при ол инклузив офертите. Същото важи и за обслужването на плажа, като при резервацията хората са очаквали чадърите и шезлонгите да са включени в цената на пакета, а не да им се постанова да ги заплащат настрана. Случва се и фотографията в уеб страницата да е била на разкош стая, а тя да се окаже общоприета. Нерядко се лъже за дистанцията от хотела до плажа, което се оказва много по-голямо. „ За това би трябвало деликатно да четем описанията на стаите, на хотела, за гледката, която има, и цялата друга информация в офертата. Другата измама е, когато се съгласим да създадем резервация без право на смяна. Тогава даже да си тръгнем по-рано, в случай че времето на морето е неприятно, то няма да ни върнат парите за неизползваните нощувки “, изяснява специалистът.

Летовници мрънкат за интернет в стаята, румънци употребяват ол инклузив и след края на почивката си

Най-често туристите се оплакват, че няма интернет в стаите, споделят хотелиери. Те мрънкат, че би трябвало да се тъпчат с останалите посетители на рецепцията, където има интернет. Често се оказва, че контактите не стигат за включване на преносимите компютри и… следва ново мрънкане.

Има и изобретателни туристи, които измислят всевъзможни способи да слагат хотелиерите на колене. На първо място браншовиците слагат по този начин наречените хленчещи посетители. „ Водата не ми е задоволително топла ”, „ Не ми харесват тапетите ”, „ Кранчето ми в банята не работи ”, „ Мивката ми е тясна и плитка ”, „ Етажът ми е висок, имам уплаха ”. Има и рядкости като „ Климатикът ми е гръмък ”, „ Камериерката ме ненавижда ” „ Направете нещо, имам възприятието, че морето ще влезе в стаята ми ”. След недоволствата, несъмнено, следват закани за стартиране на тъжби „ по-нагоре ”. За да си спестят сходни главоболия и писане на напоителни пояснения, хотелиерите незабавно компенсират оплаквачите. Два са методите за това – или пренасяне в по-луксозна стая, или бонус още една или две нощувки. „ На тази, дето се опасяваше, че морето ще й влезе в стаята, дръпнах пердето и й закрих гледката “, изясни хотелиер.



Имената на мрънкащите туристи се вкарват в регистъра на хотела и за тях в никакъв случай в бъдеще няма свободни места.

От две години румънски туристи тарикати мамят ол инклузива, обясниха очевидци. Схемата е следната. Семейство си заплаща две нощувки пакет ол инклузив на първа линия в първокласен курорт. След като освободят хотела, те не смъкват гривните си разпъват палатка в близка горичка до плажа, авансово проучена, хапват си гратис в ресторанта с гривните, употребяват си чадър и шезлонги на плажа. И по този начин, до момента в който някой деликатен концесионер не забележи обстановката и не сигнализира полицията. Но до този миг са минали най-малко три-четири дни, в които задграничните посетители са събирали загар и са яли гратис.

Според браншовици най-претенциозни са българите, а най-хленчещите - румънците, които постоянно се оплакват от всичко. Майстори на лъжите пък са германците Немските туристи постоянно вдигали тревога, че са ограбени, с цел да могат да приберат назад част от парите си от застрахователните компании.

Случва се от време на време жалбите на туристите да са основателни. Най-често се получава разминаване сред предварителната информация за мястото, което туристите са избрали и за което са предплатили, с фактическата конюнктура, с която се сблъскват. Например семейство с две деца получава стая с две единични кревати и никаква опция да се сложат спомагателни. Понякога се получава и повтаряне в резервациите, споделят хотелиери. Подобни неточности се вземат решение на място и недоволните туристи се настаняват на друго, по-добро място.

Чужденци недоволстват от скърцащи матраци

Мрънкащи туристи просят обезщетения, като са трансформирали това свое държание в бизнес. Обикновено така наречен професионални туристи търсят, откриват и се жалват от нещо, което ги е подразнило, или от противоречие в рекламите. Други напряко си измислят, с цел да получат обезщетения, постоянно на цената на почивката им. Това разясняват препатили хотелиери, които са имали сходни случаи. Според притежателите обаче недоволството за тези хора е бизнес, който се развива с все по-бързи темпове. Чужди туристи, най-вече от Англия и Германия, измислят всевъзможни аргументи - постоянно неуместни, с цел да недоволстват. И регистрират вреди. Данните демонстрират, че в края на всяко лято хотелиерите връщат поради тъжби обезщетение приблизително по 2,5 евро на британски екскурзиант и по 2 евро на немски екскурзиант. Според притежателите недоволството се е трансформирало в печеливш бизнес, който се развива с все по-бързи темпове. Обикновено вълната от тъжби от непознати туристи е след края на сезона по Черноморието. Някои от тях граничат с парадокса. Скърцащи матраци, остарели фъстъци в минибара, намусени камериерки и даже липса на мемори пяна във възглавниците са част от недоволствата всяко лято.

Имало е недоволство от едрогабаритни посетители, че душ кабините в баните са им прекомерно тесни или пък коридорите - тъмни. Имало е сигнали на почиващи и за стръмни стълбища, бързи асансьори, красиви дами, които разсейват съпрузите. Понякога туристите настояват, че хотелът не дава отговор на категорията, че е било мръсно или че стаите са им дребни.

„ Ако не сте удовлетворени от почивката, имате 2 години да се оплачете “, изясняват хотелиерите, които са получавали измислени тъжби на непознати посетители месеци след почивката или в границите на тези две години, когато са се сетили, че могат да получат някакви обезщетения, с които да финансират новото си летуване. „ Българите не знаят по какъв начин да се оплакват, не четат закона и не пазят ползите си “, споделят специалисти.