Нека за коронавируса да звучи гласът на науката, а не на врачки и конспиратори
От началото на годината обстановката с разпространяването на COVID-19 е водеща вест за медиите по света. На процедура всичко, което знаем за този вирус, се дължи на информация, получена чрез медиите. За разлика от преди няколко века, когато разнообразни епидемии са взимали десетки и стотици хиляди жертви, през днешния ден хората са доста по-информирани за заканите, вероятните последствия и защитните ограничения, които би трябвало да вземат.
В изключителни обстановки, хората неизбежно търсят повече информация, което генерира по-голям интерес към медийни материали по тематиката. Заедно с огромната мощ на медиите тук идва и огромната отговорност.
Каква е журналистическата отговорност в миг на световна здравна рецесия?
Медиите би трябвало добросъвестно да предават рекомендациите на здравните управляващи като Световната здравна организация, министерствата на опазването на здравето, локалните здравни служби, както и да осведомят за ограниченията, които са подхванати от държавните управления, и за персоналните защитни ограничения. Медиите е добре да насочват към потребни контакти, към които хората да се обръщат в случаи на потребност. Медиите би трябвало да осведомят за обстановката в други страни и за подхванатите дейности за ограничение на болестта.
Като публицисти наша отговорност е да пожелаваме от управляващите съответна връзка и отчетност.
Информацията е основна, с цел да се избегне разпространението на суматоха и на тайни теории.
За страдание, в изключителни обстановки доста хора се поддават, съзнателно или не, на изкушението да способстват за основаването на суматоха посредством непроверени и манипулативни вести. Недобросъвестни медии употребяват обстановката, с цел да притеглят интерес към себе си с шокиращи и погрешни изказвания.
Паниката може да бъде не по-малко рискова от самото заболяване и да докара до несъответстващи дейности, които да застрашат човешки живот. В днешния свят погрешната информация постоянно се популяризира като вирус в интернет пространството, а опровергаването на погрешните вести надалеч не е толкоз атрактивно и не доближава до толкоз консуматори.
Затова Асоциацията на европейските публицисти насочва апел към медиите, публицистите, само че и към управляващите, специалистите и жителите. Нека посредством медиите да звучи гласът на науката, а не на тайни или псевдонаучни теории.
Не е редно да се дава естрада на врачки, ясновидци, професионални конспиратори.
Не е редно да се употребяват заглавия, всяващи спомагателна суматоха, съдържащи думи като " потрес ", " смут ", " ужасно " и т. н. Фактите би трябвало да се ревизират. А управляващите да са отворени за връзка и да изясняват добре смисъла на всяка мярка, която подхващат. Всичко това ще помогне за по-бързо и по-ефективно справяне със обстановката, която е сериозна, само че нито е невиждана за човечеството, нито ще докара до апокалипсис. Твърдения в противоположната посока не оказват помощ, а в противен случай - задълбочават казуса.
В изключителни обстановки, хората неизбежно търсят повече информация, което генерира по-голям интерес към медийни материали по тематиката. Заедно с огромната мощ на медиите тук идва и огромната отговорност.
Каква е журналистическата отговорност в миг на световна здравна рецесия?
Медиите би трябвало добросъвестно да предават рекомендациите на здравните управляващи като Световната здравна организация, министерствата на опазването на здравето, локалните здравни служби, както и да осведомят за ограниченията, които са подхванати от държавните управления, и за персоналните защитни ограничения. Медиите е добре да насочват към потребни контакти, към които хората да се обръщат в случаи на потребност. Медиите би трябвало да осведомят за обстановката в други страни и за подхванатите дейности за ограничение на болестта.
Като публицисти наша отговорност е да пожелаваме от управляващите съответна връзка и отчетност.
Информацията е основна, с цел да се избегне разпространението на суматоха и на тайни теории.
За страдание, в изключителни обстановки доста хора се поддават, съзнателно или не, на изкушението да способстват за основаването на суматоха посредством непроверени и манипулативни вести. Недобросъвестни медии употребяват обстановката, с цел да притеглят интерес към себе си с шокиращи и погрешни изказвания.
Паниката може да бъде не по-малко рискова от самото заболяване и да докара до несъответстващи дейности, които да застрашат човешки живот. В днешния свят погрешната информация постоянно се популяризира като вирус в интернет пространството, а опровергаването на погрешните вести надалеч не е толкоз атрактивно и не доближава до толкоз консуматори.
Затова Асоциацията на европейските публицисти насочва апел към медиите, публицистите, само че и към управляващите, специалистите и жителите. Нека посредством медиите да звучи гласът на науката, а не на тайни или псевдонаучни теории.
Не е редно да се дава естрада на врачки, ясновидци, професионални конспиратори.
Не е редно да се употребяват заглавия, всяващи спомагателна суматоха, съдържащи думи като " потрес ", " смут ", " ужасно " и т. н. Фактите би трябвало да се ревизират. А управляващите да са отворени за връзка и да изясняват добре смисъла на всяка мярка, която подхващат. Всичко това ще помогне за по-бързо и по-ефективно справяне със обстановката, която е сериозна, само че нито е невиждана за човечеството, нито ще докара до апокалипсис. Твърдения в противоположната посока не оказват помощ, а в противен случай - задълбочават казуса.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ