От началото на годината броят на хората, бягащи от Северна Африка с лодки към Европейския съюз, се е увеличил значително. Въпреки че някои от тях са хора, които се движат от Субсахарска Африка, използвайки страни като Египет, Тунис и Либия като транзитни точки, много от тях са местни жители, които вече не могат да изкарват прехраната си в собствената си страна.
ЕС се опита да блокира преминаването на повече хора през Средиземно море чрез засилване на наблюдението и милитаризирането на южните морски граници. Но също така се обърна към регионалните правителства, за да получи тяхната помощ за спиране на миграцията.
Продължете да четете
списък от 4 елемента Стрелба рано сутринта близо до границата между САЩ и Мексико напуска двама загинали мигрантиСредиземноморието на ЕС, южноевропейските лидери се срещат в Малта за миграциятаПовече от 2500 мъртви, изчезнали като 186 000 пресичат Средиземно море през 2023 г.На Лампедуза, малцината късметлии, които успяха да прекосят морето живея в мизериякрай на списъкаВ случая с Тунис ЕС и президентът на Тунис Каис Сайед подписаха споразумение, наречено „Пакет за цялостно партньорство“. В замяна на спирането на потока от хора, опитващи се да прекосят Средиземно море в Европа, Тунис трябва да получи 255 милиона евро (269 милиона долара) за оборудване, обучение и финансова подкрепа. Освен това може да получи още 900 милиона евро (953 милиона долара), ако постигне сделка с Международния валутен фонд за структурни икономически реформи, включително противоречиви съкращения на програмата си за хранителни субсидии.
По отношение на търговския компонент на сделката, меморандумът за разбирателство очертава, inter alia, планове за инвестиции в селското стопанство, зелената енергия и цифровия преход. Въпреки че остава да се види как този меморандум ще придобие по-нататъшна форма, той може да се тълкува като продължение на търговските политики на ЕС спрямо южната му съседка, които бяха критикувани за систематично поставяне в неблагоприятно положение на тунизийските малки и средни предприятия.
На този фон изглежда малко вероятно сделката за миграцията да подобри ситуацията за тунизийците, особено тези от селските райони, които се опитват масово да емигрират от страната. Всъщност миналите и настоящите търговски политики на ЕС спрямо Тунис са в голяма степен виновни за мизерията на дребните фермери и земеделските работници.
Докато компаниите от ЕС наводниха тунизийския пазар с произведени в ЕС продукти, тунизийските фермери се борят да се конкурират с колегите си от ЕС, не на последно място поради начините, по които ЕС продължава да защитава местния си селскостопански сектор.
Понякога протекционизмът на ЕС приема формата на разочароващо прости неща като факта, че периодите, през които тунизийските продукти получават привилегирован достъп до пазара на ЕС съгласно споразумение за митническа квота, не съвпадат с техния производствен цикъл в Тунис. Например в случая на дините основният вегетационен период е между юни и септември, но ЕС разрешава безмитен внос само между ноември и май.
Неравностойният икономически обмен в селскостопанските търговски отношения между Тунис и ЕС е очевиден и в търговията със зехтин, един от най-големите експортни стоки на Тунис.
Маслините се отглеждат на първокласни напоявани земеделски земи като широкомащабна монокултура. Около 80 процента от маслиновото масло, произведено от тях, се изнася, предимно в сурова форма, главно в Испания и Италия, където се рафинира и продава на европейските потребители. В този процес Тунис губи значителна добавена стойност.
Междувременно растящите цени на храните в страната означават, че консумацията на зехтин е все по-недостъпна за обикновените тунизийци. Храната остава най-големият разход за тунизийските семейства, по-скъп от жилище, електричество или вода, представляващ средно 30 процента от годишните разходи на домакинството и нарастващ до близо 40 процента за групите с най-ниски доходи.
По-традиционното отглеждане на маслини, за разлика от монокултурните индустриални маслинови горички, включва по-стари дървета, които са раздалечени и изискват по-малко вода; следователно е по-подходящ за по-сух климат. Подобни селскостопански практики, използвани от дребните фермери за производство за вътрешния пазар, се смятат за нежизнеспособни поради липсата на подкрепа, която получават от правителството.
Както фермерът Абдул Карим ми обясни по време на семинар за търговски и селскостопански политики, организиран от Тунизийската платформа за алтернативи и Транснационалния институт през юли в Тунис: „Традиционните маслинови дървета могат да живеят 150 години. Помощта за отглеждане на маслини е 2 динара на маслиново дърво, докато нашата производствена цена е около 15-20 динара на дърво. Имаме нужда от подкрепа за вода и за трактори. Но при липса на тази подкрепа маслиновите ми дървета ще изсъхнат и ще умрат.“
Освен маслини, Тунис е принуден да отглежда и други селскостопански продукти за износ в ЕС, включително цитрусови плодове и зеленчуци. Някои от тях също са особено водоемки култури, които нямат смисъл да се отглеждат в страна, страдаща от изключителен воден дефицит, суша и горски пожари.
Вече в четвъртата година на продължителна суша и с температури, достигащи 50 градуса по Целзий (122 градуса по Фаренхайт) през юли, положението на тунизийските фермери само ще се влоши. Прогнозите за климатичния риск за Тунис предвиждат, че годишните максимални температури вероятно ще се повишат с между 1,9C и 3,8C до 2050 г., докато нивата на валежите може да намалеят с до 22 процента.
В отговор тунизийското правителство въведе поредица от мерки, за да се опита да ограничи използването на вода, включително ограничаване на напояването на селскостопанските площи и забрана за изпомпване на подземни води под 50 метра.
Въпреки че тези мерки може да звучат разумно, те накараха тунизийските фермери да се борят. Намалените валежи означава, че фермерите трябва да прибягват до източници на подпочвена вода, за да напояват своите култури и дървета и да осигурят питейна вода за своите животни. И все пак намаляващите нива на подпочвените води означават, че вода не може да бъде намерена до 80 метра дълбочина, каза ми Абдул Карим. Фермерите нямат друг избор, освен да копаят по-дълбоко или да се изправят пред икономическа разруха.
Фермерите, с които разговаряхме, се оплакаха, че макар да са изправени пред риска да бъдат криминализирани за използване на вода, за да оцелеят, правителството си затваря очите за богати инвеститори, които купуват земя за производство на маслини и копаят дълбоководни кладенци по нерегламентиран начин. Тези кладенци могат да бъдат с дълбочина до 200-300 метра, според Ясер, тунизийски инженер по управление на природните ресурси, който също участва в гореспоменатия семинар.
Всичко това означава, че дребните фермери, които са мнозинството в Тунис, са хванати между смазващите сили на несправедливата външна търговска политика и вътрешната правителствена политика, съобразена с нуждите на няколко големи играчи на пазара. Те вече не могат да изкарват прехраната си със земеделие и много от тях нямат друг избор освен да емигрират.
Споразумението на ЕС с Тунис за засилване на търговските отношения и спиране на потока от хора, опитващи се да стигнат до европейските брегове, е крещящ отказ за справяне с някои от основните причини за миграцията. Търговските политики в полза на европейските пазари няма да подобрят социално-икономическото положение на тунизийците в селските райони.
В контекста на множество и пресичащи се кризи, селскостопанската и търговската политика в Тунис и по-широкия регион на Северна Африка трябва да бъдат преосмислени. Ако ЕС наистина иска да се справи с това, което нарича „миграционна криза“, той трябва да преосмисли своите търговски политики за добив с останалия свят, а не да сключва споразумения, които водят само до повече несигурност.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
