От началото на година до момента са регистрирани над 6100

От началото на година досега са регистрирани над 6100 киберинцидента в обществената сфера. Това съобщи министърът на електронното ръководство Александър Йоловски, който взе участие в представянето на резултатите по план, обвързван с развиването на Националния координационен център и с българска екосистема за киберсигурност.  Министър Йоловски посочи, че това са произшествия, свързани единствено с обществения бранш и без да засягат сериозната инфраструктура. Като образец за увеличаващите се киберзаплахи, той уточни данните от предходната 2022 година, когато записаните произшествия са 4100. „ Това въобще не са дребни цифри “, уточни той, съобщи Българска телеграфна агенция.  „ Дигитализацията и киберсигурността са две страни на една и съща монета. Дигитализацията е невъзможна без противоположната страна, а точно киберсигурността “, сподели министър Йоловски. Според него в България и цяла Европа тематиката за шерване на информация и киберсигурността става все по-актуална поради непрекъснатото развиване на технологиите, в това число и на изкуствения разсъдък.  „ Нито една тактика за киберсигурност не би трябвало да изпуска вложенията в услуги и съоръжение, само че и вложенията в хора. Ние елементарно можем да закупим избрани артикули, да внедрим избрани решения, само че в случай че нямаме хората, които да обезпечат тяхната активност, задачата не е изпълнена. Именно за това е значимо да се учим от грешките в предишното и да вършим все по-големи вложения в хората “, счита министърът на електронното ръководство.  Министърът акцентира, в България има положителни експерти в региона на осведомителните и информационните технологии, както и „ добра банка от компании “, които работят за българския и непознатите пазари. Според него на равнище Европейски съюз се вижда липса на задоволително експерти, както в региона на осведомителните технологии, по този начин и в киберсигурността. „ Другите държавни членки също влагат доста в тази посока. България не трябва да изостава обратно. Оживяването на екосистемата е от основно значение “, уточни Йоловски.  Той даде три образци за изводите, които страната ни си е направила в тази област и подобренията, върху които е работила. Първият образец бе обвързван с проблемите с Търговския указател отпреди няколко години. Министър Йоловски напомни, че това е довело до основаване на вместилище за аварийни копия на сериозни данни, като към сегашния миг общо 36 администрации съхраняват аварийни копия на данните си там. Вторият образец е с покачвания брой DDoS офанзиви (атаки за отвод от услуги) след началото на войната в Украйна. Министърът увери, че в къси периоди страната е подхванала ограничения, с цел да сътвори и надгради предпазен интернет възел, тъй че да се дава централизирана услуга за отбрана от такива офанзиви. „ Към сегашния миг работи доста добре. Има 55 централни администрации, които са предпазени и този брой непрестанно се усилва “, изясни министърът. Третият образец, който дадем министърът на електронното ръководство, бе обвързван с теча на данни от Националната организация по приходите (НАП). „ След този теч Национална агенция за приходите направи необикновено значима инвестиция в възобновяване на цялата си инфраструктура “, акцентира Йоловски.  „ За да се предпазваме в бъдеще, би трябвало да вършим вложения в този момент “, сподели в умозаключение министърът.  Основната цел на показания през днешния ден план „ Разгръщане на мрежата от Национални координационни центрове с страните членки " е обвързван с развиването на Националния координационен център у нас и на дейна и ангажирана българска екосистема за киберсигурност с доста сътрудници в обществения и частния бранш, както и в университетските среди. Националният координационен център ще служи като национална точка за контакт по всички тематики, свързани с киберсигурността по плана, обясниха от министерството. Предвижда се и основаването на стратегия за финансова поддръжка, която ще подкрепи дребни и междинни предприятия в усвояването на най-съвременни решения за киберсигурност.