От началото на епидемията от Covid-19 у нас през март

От началото на епидемията от Covid-19 у нас през март до 1 септември в български лечебни заведения са се лекували 5340 пациента с ковид, а 613 са умряли, което прави смъртност от 11.47%. Това демонстрира разбор на самодейността " Индекс на лечебните заведения “, за който са употребявани данни на Министерството на здравеопазването.

Смъртността измежду пациентите в болница предстоящо е по-висока от общата, защото в болница се лекуват хората с по-тежко протичане и затруднения от инфекцията. Иначе при умряли 915 души и общо открити 24 989 случая общата смъртност от Covid-19 в България досега е 3.7%.

Къде са се лекували пациентите с ковид?

Пациентите с Covid-19 са били лекувани в 102 лечебни заведения. Основната част от тях обаче са лекувани в огромните държавни и регионалните лечебни заведения. Най-много пациенти са минали през " Пирогов " (324), " Св. Анна “ в София (228), " Св. Марина “ във Варна (266), " Св. Георги “ в Пловдив (273), МБАЛ " Д-р Ив. Селимински “ в Сливен (222). Над 100 пациента за шестте месеца с ковид е имало общо в 16 лечебни заведения, като всички са били държавни и общински. Значително по-малко присъединяване в лекуването на пациентите са взели частните лечебни заведения. Само в една от тях пациентите за шестте месеца са били над 50, а в пет – болните с ковид са били над 40.

Как варира смъртността?

Въпреки че междинната смъртност за шестте месеца до 1 септември е била 11.47%, тя е варирала от 0 до 100 % в обособените лечебни заведения. Граничните стойности се дължат най-много на спорадични случаи, при които в лечебните заведения са попадали един-двама пациенти с ковид. Очаквано по-висока от междинната смъртност регистрират лечебни заведения, където са лекувани едни от най-тежките случаи като " Пирогов " (17.28% при лекувани 324 пациенти), " Света Анна " (17.98% при 228 лекувани пациенти). ВМА да вземем за пример лекувала по-малко пациенти 146, само че регистрира и по-ниска смъртност от 7.53%. В " Александровска " смъртността е 24% при 54 лекувани пациенти. Като цяло в университетските центрове, където се пращат най-тежките случаи с ковид за шестте месеца надвишава 17%.

Впечатление прави, че по-висока обща смъртност регистрират и някои от лечебните заведения, които станаха огнища на болестта с огромен брой инфектиран личен състав, както и такива, които обичайно изпитват финансови компликации и дефицит на фрагменти. Болницата в Перник да вземем за пример при 33 лекувани пациенти регистрира над 46% смъртност. Болницата във Враца с лекувани 7 пациенти е с над 28% смъртност. Болницата в Добрич с лекувани 173 пациенти е с 20% смъртност. Варненската университетска болница " Света Марина " е лекувала 266 пациенти и смъртността е близо междинните стойности – 13.15%. Пловдивската " Свети Георги " е лекувала 273 пациенти и смъртността е 14.28%. Болницата в Сливен, която също изпитваше компликации, е измежду отличниците и с лекувани 222 пациента има смъртност от 7.65%. С по-ниска дял умряли е и смолянската болница " Братан Шукеров ", където са лекувани 166 души и смъртността е 10.84%.

Данните за всяка от 102-те лечебни заведения може да видите

Как се отнасяме с други страни от Европейски Съюз

Въпреки че няма цялостна съотносимост на смъртността от ковид в лечебните заведения за миналия интервал с други страни, аналогични данни има за Германия и Англия. Според, оповестено в здравното списание " Лансет " през юли, смъртността в 920 немски лечебни заведения е била 22%. То е извършено сред 26 февруари и 19 април, като обгръща 10 021 приети в болница пациенти с Covid-19, от които 2229 са умряли.