Как руснаците съдят за човек по брадата
От момента, в който Петър Велики вкарва налог върху носенето на брада, „ растителността “ по лицето става характерен знак за руснаците.
Какво значи съществуването или отсъствието на брада и мустаци в другите времена в Русия?
XVI-XVII век: „ Уважение измежду чужденците “Брада – всички
Мустаци без брада – литовец или поляк
Нито брада, нито мустаци – „ германец “ (всеки европеец, католик, чужденец)
Страшен скандал раздрусва московското общество: великият княз Василий Йоанович си обръсва брадата и стартира да върви „ по литовски “, „ с мустаци “. Според слуховете задачата му е да поласкае княгиня Елена от рода Глински, която е с 29 години по-млада от великия княз. След като става жена на княза, Глинская скоро ражда правоприемник – бъдещия Иван Грозни. Но още дълго време болярите и знатните членове на обществото не могат да се отърсят от ужаса, защото бръсненето на брадата в тази ера е неразрешено за православните.
Иван Крамской
В Древна и Средновековна Рус носенето на брада и мустаци е нещо естествено за всички мъже. Дори Руската истина признава особения статут на брадата – в случай че някой съзнателно повреди непозната брада, той заплаща санкция.
Но явно с времето се зараждат опити брадата да бъде премахвана, защото в Европа в ранните години на Новото време безбрадото лице става симптом за висок обществен статут. В Русия има опозиция против тази нова мода: с разпореждане на Стоглавия събор от 1551 година се не разрешава бръсненето и подстригването на мустаците и брадите, като наказването е отделяне от църквата и нейните тайнства. В изискванията на непрекъснатата опозиция от страна на православието и католицизма и непрекъснатите опити на католическата черква да проповядва измежду православното население, бръсненето или носенето на брада е в това число и политически въпрос.
Александър Орловски
Брадата в Рус преди Петър е мотив освен за горделивост – в нея даже се кълнат. Пътешественикът Адам Олеариус вижда, че измежду московските боляри с най-голямо почитание се употребяват тези, които имат огромен стомах и дълга брада. „ Негово царско величество демонстрира тези хора на тържествени аудиенции, мислейки, че това ще провокира у чужденците по-голямо почитание към неговата персона “.
XVIII век: „ Стой! А брадата? “Брада – селяндур, богат търговец, духовно лице, староверец
Без брада и мустаци – всички останали
Мъжът с „ голо лице “ на съветската улица по този начин или другояче притегля внимание. Първата мисъл е, че той е чужденец, германец или литовец! Но в края на XVII в. чужденците стават толкоз доста, че и измежду съветските младежи прониква модата на прическите на брадите, които, в случай че не се бръснат, се подстригват.
Сергей Иванов
През 1675 година на знатните люде в Москва им се постанова да си напомнят един специфичен декрет „ да не възприемат задгранични немски и други навици, да не си подстригват космите по главата, да не носят рокли, кафтани и шапки и да не заповядват на хората си да го вършат “.
През 1698 година Петър, който преди малко се е върнал от Великото си посолство, събира болярите, споделя им за похода си, черпи гостите и стартира да им подстригва брадите. Шокиращото деяние се повтаря на идващия гуляй в наличието на царя и още на един…
Също както в Русия мъжът без брада се възприема за чужденец, по този начин и в Европа брадатите мъже от съветското посолство наподобяват като диваци. Петър схваща, че с цел да е сполучлив комерсиалният и културният продан с Европа, тази психическа преграда би трябвало да бъде отстранена. От 1700 година на всички, с изключение на духовниците, извозвачите и селяните, е заповядано да носят „ немско “ облекло, а от 1705 година е въведен и популярният налог брада в градовете. Той не важи за селата – селяните, които обработват земя, не престават да вървят брадати, само че при влизането в града са задължени да заплащат по една копейка вход.
Портрет на А.Н.ДемидовГеорг Кристоф Гроот
Ако жителите желаят да носят брада, данъкът е голям – от състоятелните поданици на градовете („ търговци и посадници (граждани) “) се вземат по 60 рубли годишно, а от по-бедните – по 30 рубли; от богатите търговци – по 100 рубли годишно. За съпоставяне, годишната заплата на боец в армията е 10 рубли. Представете си какъв брой е било скъпо да се носи брада!
Контролът на брадите се реализира на всички градски врати, а по улиците има и патрули. Историкът Григорий Есипов разказва тези времена със следните думи: „ Бедният фабрикант от комерсиалната или от селската класа носи в града: дърва, трупи, въглища и още някоя и друга стока; на градските врати: Стой! А брадата? И долита алтънът и копейката хвърчи към джоба му – който не желае да заплати, е пратен във воеводската канцелария, а оттова в пандиза – и прекарва дълго, дълго време там: от кое място да вземе беднякът 50 рубли? Във воеводската канцелария в Петербург през 1723 година се бяха струпали толкоз доста брадати небогати търговци и индустриалци, пристигнали в града с най-нищожни артикули, че по декрет на Сената бе постановено да им обръснат брадите и да ги пуснат под гаранция… “.
Поморци в Нижни НовгородСвободни източници
XIX век: „ Мустаци, утвърдени на най-високо равнище “Брада – селяндур, богат търговец, духовно лице, староверец;
Брада в комбиниране с фешън облекла – изтънчен мъж, либерален и поддръжник на модата;
Мустаци без брада – военен;
Без брада и мустаци – елементарен жител.
От 1762 година Екатерина анулира налога брада за цивилните, а в армията не престават да се бръснат по армейски правилник. Въпреки това в съветското общество към този момент не е признато да се носи брада. Староверците обаче получават право да вървят с брада без никакви санкции.
С настъпването на XIX в. и ерата на дендизма брадата става симптом за отшелничество. Самият император Александър I споделя, че ще си пусне брада и ще замине за Сибир, в случай че войната с Наполеон бъде изгубена.
Николай I с цесаревич Александър Николаевич, 1854Bogdan Villevalde
От 1830-те брадата става знак за това, че индивидът, който я носи, е в крайник с модата. Както написа „ Дамски вестник “, „ доста младежи си фантазират, че ще привлекат внимание, в случай че си пуснат бради като жителите на античните републики в Гърция и Рим “. Но в обществото тези фешън поклонници не са известни – съпоставят ги с „ мръсни казаци “, дервиши и даже с козли.
Какво е удивлението на обществото, когато през 1832 година на мъжете с воински чин е позволено да носят мустаци и бакенбарди. Защо се случва това? Много просто – мустаци по някаква причина си пуска и самият император Николай I, а с цел да ги носи, му се постанова да позволи същото и на цялата войска (Николай Павлович има боен чин инженер-генерал). Но скоро императорът вижда, че брада и мустаци стартират да си пускат и цивилните служители, изключително в провинцията. През 1837 година се постанова да бъде публикуван декрет, в който се споделя: „ Всички началници на цивилен ведомства би трябвало да наблюдават строго подчинените им да нямат нито бради, нито мустаци, защото последните принадлежат единствено на военния мундир “.
М. КулаковВладимир Поярков
При Николай единственият „ формален “ граждански с мустаци е придворният художник Богдан Вилевалд – императорът толкоз постоянно му театралничи, че живописецът си издейства правото да си резервира шикозните мустаци, които самичък назовава „ мустаците, утвърдени на най-високо равнище “.
През 1874 година император Александър II позволява на всички военни (освен на армията, свитите и висшите чинове) да носят бради и мустаци, а синът му – брадатият император Александър III, незабавно след качването си на трона през 1881 година позволява брадата за всички, без значение от чина и званието. А за по-ниските чинове в армията и за гренадирите има заповед да не бръснат брадите си. От този миг растителността на лицето в Русия става предмет не на законодателството, а на модата, и към този момент не е толкоз елементарно да схванеш какъв руснак стои пред теб, съдейки единствено по формата на мустаците и брадата.
създател: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
Какво значи съществуването или отсъствието на брада и мустаци в другите времена в Русия?
XVI-XVII век: „ Уважение измежду чужденците “Брада – всички
Мустаци без брада – литовец или поляк
Нито брада, нито мустаци – „ германец “ (всеки европеец, католик, чужденец)
Страшен скандал раздрусва московското общество: великият княз Василий Йоанович си обръсва брадата и стартира да върви „ по литовски “, „ с мустаци “. Според слуховете задачата му е да поласкае княгиня Елена от рода Глински, която е с 29 години по-млада от великия княз. След като става жена на княза, Глинская скоро ражда правоприемник – бъдещия Иван Грозни. Но още дълго време болярите и знатните членове на обществото не могат да се отърсят от ужаса, защото бръсненето на брадата в тази ера е неразрешено за православните.
Иван Крамской
В Древна и Средновековна Рус носенето на брада и мустаци е нещо естествено за всички мъже. Дори Руската истина признава особения статут на брадата – в случай че някой съзнателно повреди непозната брада, той заплаща санкция.
Но явно с времето се зараждат опити брадата да бъде премахвана, защото в Европа в ранните години на Новото време безбрадото лице става симптом за висок обществен статут. В Русия има опозиция против тази нова мода: с разпореждане на Стоглавия събор от 1551 година се не разрешава бръсненето и подстригването на мустаците и брадите, като наказването е отделяне от църквата и нейните тайнства. В изискванията на непрекъснатата опозиция от страна на православието и католицизма и непрекъснатите опити на католическата черква да проповядва измежду православното население, бръсненето или носенето на брада е в това число и политически въпрос.
Александър Орловски
Брадата в Рус преди Петър е мотив освен за горделивост – в нея даже се кълнат. Пътешественикът Адам Олеариус вижда, че измежду московските боляри с най-голямо почитание се употребяват тези, които имат огромен стомах и дълга брада. „ Негово царско величество демонстрира тези хора на тържествени аудиенции, мислейки, че това ще провокира у чужденците по-голямо почитание към неговата персона “.
XVIII век: „ Стой! А брадата? “Брада – селяндур, богат търговец, духовно лице, староверец
Без брада и мустаци – всички останали
Мъжът с „ голо лице “ на съветската улица по този начин или другояче притегля внимание. Първата мисъл е, че той е чужденец, германец или литовец! Но в края на XVII в. чужденците стават толкоз доста, че и измежду съветските младежи прониква модата на прическите на брадите, които, в случай че не се бръснат, се подстригват.
Сергей Иванов
През 1675 година на знатните люде в Москва им се постанова да си напомнят един специфичен декрет „ да не възприемат задгранични немски и други навици, да не си подстригват космите по главата, да не носят рокли, кафтани и шапки и да не заповядват на хората си да го вършат “.
През 1698 година Петър, който преди малко се е върнал от Великото си посолство, събира болярите, споделя им за похода си, черпи гостите и стартира да им подстригва брадите. Шокиращото деяние се повтаря на идващия гуляй в наличието на царя и още на един…
Също както в Русия мъжът без брада се възприема за чужденец, по този начин и в Европа брадатите мъже от съветското посолство наподобяват като диваци. Петър схваща, че с цел да е сполучлив комерсиалният и културният продан с Европа, тази психическа преграда би трябвало да бъде отстранена. От 1700 година на всички, с изключение на духовниците, извозвачите и селяните, е заповядано да носят „ немско “ облекло, а от 1705 година е въведен и популярният налог брада в градовете. Той не важи за селата – селяните, които обработват земя, не престават да вървят брадати, само че при влизането в града са задължени да заплащат по една копейка вход.
Портрет на А.Н.ДемидовГеорг Кристоф Гроот
Ако жителите желаят да носят брада, данъкът е голям – от състоятелните поданици на градовете („ търговци и посадници (граждани) “) се вземат по 60 рубли годишно, а от по-бедните – по 30 рубли; от богатите търговци – по 100 рубли годишно. За съпоставяне, годишната заплата на боец в армията е 10 рубли. Представете си какъв брой е било скъпо да се носи брада!
Контролът на брадите се реализира на всички градски врати, а по улиците има и патрули. Историкът Григорий Есипов разказва тези времена със следните думи: „ Бедният фабрикант от комерсиалната или от селската класа носи в града: дърва, трупи, въглища и още някоя и друга стока; на градските врати: Стой! А брадата? И долита алтънът и копейката хвърчи към джоба му – който не желае да заплати, е пратен във воеводската канцелария, а оттова в пандиза – и прекарва дълго, дълго време там: от кое място да вземе беднякът 50 рубли? Във воеводската канцелария в Петербург през 1723 година се бяха струпали толкоз доста брадати небогати търговци и индустриалци, пристигнали в града с най-нищожни артикули, че по декрет на Сената бе постановено да им обръснат брадите и да ги пуснат под гаранция… “.
Поморци в Нижни НовгородСвободни източници
XIX век: „ Мустаци, утвърдени на най-високо равнище “Брада – селяндур, богат търговец, духовно лице, староверец;
Брада в комбиниране с фешън облекла – изтънчен мъж, либерален и поддръжник на модата;
Мустаци без брада – военен;
Без брада и мустаци – елементарен жител.
От 1762 година Екатерина анулира налога брада за цивилните, а в армията не престават да се бръснат по армейски правилник. Въпреки това в съветското общество към този момент не е признато да се носи брада. Староверците обаче получават право да вървят с брада без никакви санкции.
С настъпването на XIX в. и ерата на дендизма брадата става симптом за отшелничество. Самият император Александър I споделя, че ще си пусне брада и ще замине за Сибир, в случай че войната с Наполеон бъде изгубена.
Николай I с цесаревич Александър Николаевич, 1854Bogdan Villevalde
От 1830-те брадата става знак за това, че индивидът, който я носи, е в крайник с модата. Както написа „ Дамски вестник “, „ доста младежи си фантазират, че ще привлекат внимание, в случай че си пуснат бради като жителите на античните републики в Гърция и Рим “. Но в обществото тези фешън поклонници не са известни – съпоставят ги с „ мръсни казаци “, дервиши и даже с козли.
Какво е удивлението на обществото, когато през 1832 година на мъжете с воински чин е позволено да носят мустаци и бакенбарди. Защо се случва това? Много просто – мустаци по някаква причина си пуска и самият император Николай I, а с цел да ги носи, му се постанова да позволи същото и на цялата войска (Николай Павлович има боен чин инженер-генерал). Но скоро императорът вижда, че брада и мустаци стартират да си пускат и цивилните служители, изключително в провинцията. През 1837 година се постанова да бъде публикуван декрет, в който се споделя: „ Всички началници на цивилен ведомства би трябвало да наблюдават строго подчинените им да нямат нито бради, нито мустаци, защото последните принадлежат единствено на военния мундир “.
М. КулаковВладимир Поярков
При Николай единственият „ формален “ граждански с мустаци е придворният художник Богдан Вилевалд – императорът толкоз постоянно му театралничи, че живописецът си издейства правото да си резервира шикозните мустаци, които самичък назовава „ мустаците, утвърдени на най-високо равнище “.
През 1874 година император Александър II позволява на всички военни (освен на армията, свитите и висшите чинове) да носят бради и мустаци, а синът му – брадатият император Александър III, незабавно след качването си на трона през 1881 година позволява брадата за всички, без значение от чина и званието. А за по-ниските чинове в армията и за гренадирите има заповед да не бръснат брадите си. От този миг растителността на лицето в Русия става предмет не на законодателството, а на модата, и към този момент не е толкоз елементарно да схванеш какъв руснак стои пред теб, съдейки единствено по формата на мустаците и брадата.
създател: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ