МФ прогнозира 2,2 процента бюджетен дефицит за 2023 г., 1,2 млрд. лева разходи за общински проекти
От Министерството на финансите (МФ) предвиждат бюджетен недостиг за 2023 година от 2,2 % по отношение на прогнозния Брутният вътрешен продукт според методологията на Европейската система от национални и районни сметки, осведомиха от МФ по отношение на оповестените данни за осъществяването на консолидираната фискална стратегия (КФП) към края на ноември 2023 година
Предварителните оценки на ведомството сочат, че е реализирано усъвършенстване по отношение на заложеното целево равнище на знака за предходната година за недостиг от 3 на 100 от прогнозния Брутният вътрешен продукт.
В резултат на по-доброто от предстоящото положение на бюджетното салдо по КФП, държавното управление е одобрило 1,2 милиарда лв. на Министерството на районното развиване и благоустройството (МРРБ) за разплащане на планове на общините. Така след направените разноски, дефицитът на касова основа по КФП ще доближи до 2,8 на 100 от прогнозния Брутният вътрешен продукт.
Приходите, помощите и даренията по КФП, на база предварителни данни и оценки към декември 2023 година, са в размер на 67,1 милиарда лева, като съпоставено с 2022 година, те нарастват с 2,3 милиарда лева, макар отсроченото за началото на 2024 г.а втори транш по Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ), прецизират от МФ.
Най-съществен принос за растежа, съгласно министерството, имат данъчните доходи, които порастват номинално с 11,9 на 100 (5,6 милиарда лева.) на годишна база. Подобрението от предходните месеци при Данък добавена стойност от Вътрешнообщностни придобивания (ВОП) продължава и през декември, с което се компенсира значително изоставането в частта на приходите от косвените налози през първото полугодие на 2023 година, се споделя в известието на МФ.
Параметрите по осъществяването на налога върху приходите на физическите лица и приходите от обществено и здравно осигурителни вноски и други налози нарастват с към 14 % по отношение на 2022 година и също регистрират осъществяване от над 99 на 100.
От финансовото ведомство не чакат цялостна отплата на изоставането при Данък добавена стойност от импорт в месеците от предишния януари до предишния юни и събраните от Агенция “Митници “ доходи за 2023 година да са с близо 650 млн. лв. по-малко от постъпленията за 2022.
Неданъчните доходи и постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) са по-ниски по отношение на регистрираните за 2022 година с към 3,3 милиарда лв.. Това, съгласно МФ, се дължи главно на базов резултат от смяна в законодателството във връзка с постъпилите целеви вноски по бюджета на Фонд “Сигурност на електроенергийната система “ за компенсиране на небитовите крайни консуматори на електрическа енергия финансиране изплащането на обезщетения към небитовите крайни клиенти на електрическа сила, които през 2022 година са постъпили в частта на неданъчните приходи. Разликата се дължи и на постъпилия през декември същата година първи транш по НПВУ.
Разходите по КФП към миналия декември са в размер на 72,5 милиарда лева или 97,9 на 100 от планувания годишен план. В случая е регистрирано повишаване от 9,6 на 100 по отношение на миналата година. В обособените разходни индикатори най-значително повишаване има при финансовите разноски, обществените разноски, както и в частта на разноските за личен състав.
Изплатената вноска на България от националния към бюджета на Европейски Съюз към края на предходната година е 1,85 милиарда лева.
Предварителните оценки на ведомството сочат, че е реализирано усъвършенстване по отношение на заложеното целево равнище на знака за предходната година за недостиг от 3 на 100 от прогнозния Брутният вътрешен продукт.
В резултат на по-доброто от предстоящото положение на бюджетното салдо по КФП, държавното управление е одобрило 1,2 милиарда лв. на Министерството на районното развиване и благоустройството (МРРБ) за разплащане на планове на общините. Така след направените разноски, дефицитът на касова основа по КФП ще доближи до 2,8 на 100 от прогнозния Брутният вътрешен продукт.
Приходите, помощите и даренията по КФП, на база предварителни данни и оценки към декември 2023 година, са в размер на 67,1 милиарда лева, като съпоставено с 2022 година, те нарастват с 2,3 милиарда лева, макар отсроченото за началото на 2024 г.а втори транш по Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ), прецизират от МФ.
Най-съществен принос за растежа, съгласно министерството, имат данъчните доходи, които порастват номинално с 11,9 на 100 (5,6 милиарда лева.) на годишна база. Подобрението от предходните месеци при Данък добавена стойност от Вътрешнообщностни придобивания (ВОП) продължава и през декември, с което се компенсира значително изоставането в частта на приходите от косвените налози през първото полугодие на 2023 година, се споделя в известието на МФ.
Параметрите по осъществяването на налога върху приходите на физическите лица и приходите от обществено и здравно осигурителни вноски и други налози нарастват с към 14 % по отношение на 2022 година и също регистрират осъществяване от над 99 на 100.
От финансовото ведомство не чакат цялостна отплата на изоставането при Данък добавена стойност от импорт в месеците от предишния януари до предишния юни и събраните от Агенция “Митници “ доходи за 2023 година да са с близо 650 млн. лв. по-малко от постъпленията за 2022.
Неданъчните доходи и постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) са по-ниски по отношение на регистрираните за 2022 година с към 3,3 милиарда лв.. Това, съгласно МФ, се дължи главно на базов резултат от смяна в законодателството във връзка с постъпилите целеви вноски по бюджета на Фонд “Сигурност на електроенергийната система “ за компенсиране на небитовите крайни консуматори на електрическа енергия финансиране изплащането на обезщетения към небитовите крайни клиенти на електрическа сила, които през 2022 година са постъпили в частта на неданъчните приходи. Разликата се дължи и на постъпилия през декември същата година първи транш по НПВУ.
Разходите по КФП към миналия декември са в размер на 72,5 милиарда лева или 97,9 на 100 от планувания годишен план. В случая е регистрирано повишаване от 9,6 на 100 по отношение на миналата година. В обособените разходни индикатори най-значително повишаване има при финансовите разноски, обществените разноски, както и в частта на разноските за личен състав.
Изплатената вноска на България от националния към бюджета на Европейски Съюз към края на предходната година е 1,85 милиарда лева.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ