Аполония 2013: Камен Донев - „Лекция №2: За всеобщата просвета”
От месец в София са разлепени плакати, на които написа единствено: „ Камен Донев – 5 и 6 октомври ”. Без заглавие, без конкретизиране – единствено дата и име на оня, поради който зала 1 в НДК ще се изпълни още веднъж. И още веднъж, и още веднъж. Казвам го с увереност, тъй като имах опцията да бъда измежду онази хиляда, които участваха на премиерата на „ Лекция № 2: За всеобщата култура ” в границите на Аполония 2013.
И не се тормозете, в случай че в някакъв миг ви стане тъжно, мисля, че това е идеята… Шест години след първия театър на „ Лекция № 1: За националното творчество ”, Камен Донев още веднъж предлага на публиката нещо ново. Билетите за предходния му театър не престават да са изчерпани месеци напред, само че в този момент феновете ще имат опцията да си подарят и втора част на това шоу. А то в действителност е такова. Камен Донев пее детски песнички, фрагменти от операта „ Риголето ”, мексикански приспивни песни и италиански романси. На сцената излизат танцьори, които му партнират по време на виенския валс, суинг, брейкденс, индийски танц и… помня ли ги към този момент! Това бяха компактно наситени два часа, тези, в които Камен Донев обръщаше тематиката за секунди, с цел да ни вкара в нова обстановка и в най-необичайния миг да ни върне на тематиката за „ неграмотността ”.
Започвайки от раждането и детските години на детето и крещящата му потребност от образци, на които да подражава (и честа липса на такива), преминавайки през неговата зрялост – злокобна неначетеност, липса на предпочитание да се учи и да получава обща просвета, залитайки към тематиката за абитуриентските балове и така нататък, и така нататък образците са стотици, бисерите – хиляди и доста от шегите, които чух от сцената нощес, съм чела във вестници или в статусите във Фейсбук. Но когато чуеш безумния бисер от ученическите работа от сцената ти става по-неудобно, в сравнение с при положение, че го прочетеш в обществените мрежи. Защото внезапно осъзнаваш, че такава е действителността и не я харесваш. Никак не я харесваш.
По време на неофициалната среща с Камен Донев той показа, че не желае да учи никого. Иска просто да напомни за действителността и си признавам откровено – излязох тъжна от този театър. Защото до мен стоеше един юноша, който непрестанно ръчкаше приятеля си викаше „ Нали, бе брато, нали, бе брато. ” Той разпознаваше себе си в персонажите на спектакъла и се радваше на този факт. И това ме потресе.
Амфитеатърът на Созопол също се тресеше от крясъци и аплодисметни. И аз считам, че този театър ги заслужаваше. Този път в действителност. През цялото време си припомнях невероятните концерти, които върша съветските сатирици Михаил Задорнов и Максим Галкин, когато в няколко часа побират куп актьорска игра, с откровен комизъм (най-често осмиващ недъзите на съветското общество), с доста песни, танци, изненади и съм същински щастлива, че в България се заражда серия от сходни концерти. Казвам серия, тъй като самият Камен Донев показа, че към този момент работи над третия моноспектакъл, само че до неговата премиера още е надалеч, а в този момент ви следва да видите втората част на лекциите на националния преподавател. И не се тормозете, в случай че в някакъв миг ви стане тъжно, мисля, че това е идеята…
И не се тормозете, в случай че в някакъв миг ви стане тъжно, мисля, че това е идеята… Шест години след първия театър на „ Лекция № 1: За националното творчество ”, Камен Донев още веднъж предлага на публиката нещо ново. Билетите за предходния му театър не престават да са изчерпани месеци напред, само че в този момент феновете ще имат опцията да си подарят и втора част на това шоу. А то в действителност е такова. Камен Донев пее детски песнички, фрагменти от операта „ Риголето ”, мексикански приспивни песни и италиански романси. На сцената излизат танцьори, които му партнират по време на виенския валс, суинг, брейкденс, индийски танц и… помня ли ги към този момент! Това бяха компактно наситени два часа, тези, в които Камен Донев обръщаше тематиката за секунди, с цел да ни вкара в нова обстановка и в най-необичайния миг да ни върне на тематиката за „ неграмотността ”.
Започвайки от раждането и детските години на детето и крещящата му потребност от образци, на които да подражава (и честа липса на такива), преминавайки през неговата зрялост – злокобна неначетеност, липса на предпочитание да се учи и да получава обща просвета, залитайки към тематиката за абитуриентските балове и така нататък, и така нататък образците са стотици, бисерите – хиляди и доста от шегите, които чух от сцената нощес, съм чела във вестници или в статусите във Фейсбук. Но когато чуеш безумния бисер от ученическите работа от сцената ти става по-неудобно, в сравнение с при положение, че го прочетеш в обществените мрежи. Защото внезапно осъзнаваш, че такава е действителността и не я харесваш. Никак не я харесваш.
По време на неофициалната среща с Камен Донев той показа, че не желае да учи никого. Иска просто да напомни за действителността и си признавам откровено – излязох тъжна от този театър. Защото до мен стоеше един юноша, който непрестанно ръчкаше приятеля си викаше „ Нали, бе брато, нали, бе брато. ” Той разпознаваше себе си в персонажите на спектакъла и се радваше на този факт. И това ме потресе.
Амфитеатърът на Созопол също се тресеше от крясъци и аплодисметни. И аз считам, че този театър ги заслужаваше. Този път в действителност. През цялото време си припомнях невероятните концерти, които върша съветските сатирици Михаил Задорнов и Максим Галкин, когато в няколко часа побират куп актьорска игра, с откровен комизъм (най-често осмиващ недъзите на съветското общество), с доста песни, танци, изненади и съм същински щастлива, че в България се заражда серия от сходни концерти. Казвам серия, тъй като самият Камен Донев показа, че към този момент работи над третия моноспектакъл, само че до неговата премиера още е надалеч, а в този момент ви следва да видите втората част на лекциите на националния преподавател. И не се тормозете, в случай че в някакъв миг ви стане тъжно, мисля, че това е идеята…
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ