Столичната община планира да отвори данните си за гражданите и бизнеса
От март 2021 ще се кандидатства за първи клас онлайн
© Юлия Лазарова Създаването на платформа за отворени данни, която ще демонстрира на едно място разнообразните данни, които Столичната община възнамерява - от придвижването на градския превоз в действително време до събирането боклука. Това е една от задачите за цифровото бъдеще на София, които, наподобява, ще се ускорят поради пандемията от ковид.
Подобна платформа се дава обещание от години и даже през 2018 година неналичието ѝ стана проблем при консолидираното на разписанията на рейсовете в Гугъл Maps. Но даже и в този момент не се залага на огромна промяна, а по-скоро ще се тръгне с дребни стъпки. В четвъртък зам.-кметът по цифровизация Владимир Данаилов, общинският консултант Христиан Петров и ръководителят на комисията по стопанска система Николай Стойнев оповестиха, че ще бъдат пуснати към 40 нови електронни услуги и общината ще надгражда остарели системи. От следващата година да вземем за пример класирането за записване в учебно заведение пък най-сетне ще мине онлайн.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Дигитализирай това
Макар и закъснели, тези стъпки са значими за града, който едвам тази година сътвори лично звено за дигитализацията и за пръв път създаде Стратегия за цифрова промяна. По принцип тя е много амбициозна - чака се общината да си сътрудничи с бизнеса, IT бранша и стартъп средата, с цел да взима " умни " решения. Както постоянно обаче, има опасения дали всички тези другояче пожелателни неща ще си останат единствено на хартия, или ще бъдат изпълнени. В бюджета за 2020 година бяха заделени 2 млн. лева за новосъздаденото цифрово звено.
" За да изработим Стратегията за цифрова промяна, се допитахме до бизнеса, администрацията, неправителствени организации и доста други и направихме оценка на цифровата си зрялост, а след това и на цифровите си упоритости. Идеята беше тя да бъде написана от града и за града, нямаше по какъв начин да вземем образец ", разяснява пред " Капитал " зам.-кметът Владимир Данаилов, който преди беше изпълнителен шеф на Столичната общинска организация за приватизация и вложения (СОАПИ).
И прецизира, че в този момент на фокус са четири целта - основаване на повече електронни административни услуги, осведомителна сигурност, тестови " умни планове " (като да вземем за пример устройства за премерване на качеството на въздуха в детските градини) и платформата с отворени данни. Владимир Данаилов: Ще следим качеството на въздуха в детските градини
Преди да стане зам.-кмет по дигитализацията, Владимир Данаилов беше изпълнителен шеф на Столичната общинска организация по приватизация и вложения (СОАПИ)
Какви цифрови промени възнамерява Столичната община тази година?
- Ще надграждаме електронните административни услуги - нещо, което към този момент започнахме. Имаме няколко инфраструктурни плана, които да обезпечат всички услуги които пускаме. Работим и за възстановяване на единната информационна среда на Столичната община. Това е връзката сред всички дивизии на общината, като задачата е да я създадем сигурна и с по-голям потенциал. Тя е основана преди 10 години, а до момента не е обновявана. Информационната сигурност също е огромен приоритет, тъй като колкото повече развиваме цифровите процеси, толкоз повече сме уязвими.
А в региона на умните решения?
Имаме упоритост да стартираме няколко смарт сити плана в тестова фаза. Не съм сигурен с кой ще стартираме, само че да вземем за пример планираме да сложим уреди за премерване на качеството на въздуха в детските градини. Колкото е значимо измерването му на открито, толкоз е значимо и вътре - и за качеството на работа, и за подрастващите. Ако получим и обединим информация от всички градини, може да предприемем съответните стъпки съгласно резултатите. В същото време ще е добре и за бизнеса, тъй като той ще може да създаде решенията.
Какво ще съставлява системата за отворени данни на общината, която планирате?
Искам да отбележа, че отварянето на данни за един град минава през няколко стъпки. На първо място, се взема решение каква ще е политиката за данните и чия благосъстоятелност ще са те. Има разнообразни образци - може градът да ги управлява или самите жители, както е да вземем за пример в Естония. Освен това би трябвало да сме сигурни, че тези данни не отиват при някой с недобри планове. Създаването на политика за данните обаче всекидневно лишава на европейските градове към две години и се надяваме и ние да стартираме скоро.
Същевременно ще стартираме още тази година да качваме масиви от данни - там, където имаме опция да създадем това, с цел да може бизнесът да ги употребява. Амбицията ни е да качваме всякаква такава информация - за превоза, въздуха, това, което генерираме от Столичното дружество за отнасяне на боклуци, също по този начин и стопански данни, изключително за безработицата.
Как това отваряне ще е потребно за бизнеса?
То е на първо място запас и на база данните могат да се създадат голям брой приложения и решения. Например, когато имаме информация в действително време за придвижването на градския превоз и тя е интегрирана в система, всеки ще знае по кое време ще пристигна идващият рейс, по какъв начин ще направи връзка с метрото или даже аероплан. Това е доста потребно решение, от което бизнесът ще може да се възползва. Друг образец е в региона на опазването на здравето.
Могат да се създадат разнообразни приложения, които да вземем за пример да лимитират образуването на опашки пред кабинетите. Ще знаете какъв брой тъкмо време ще ви отнеме отиването в кабинета на персоналния доктор и какъв брой време ще отсъствате от офиса, вместо да чакате 3 часа за 15-минутен обзор. Сигурен съм, че бизнесът ще измисли доста приложения. По този метод подтикваме и нашите стартъпи, които в този момент, като желаят да вършат приложения, идват до вратата на СОАПИ или вървят до Центъра за градска подвижност, с цел да ги желаят да вземем за пример. Всичко това ги усложнява, до момента в който ние би трябвало да развиваме капацитета на нашата екосистема - от няколко години прекосяваме от чиста аутсорсинг дестинация към артикули за производство, има и много задгранични компании..
© Юлия Лазарова Създаването на платформа за отворени данни, която ще демонстрира на едно място разнообразните данни, които Столичната община възнамерява - от придвижването на градския превоз в действително време до събирането боклука. Това е една от задачите за цифровото бъдеще на София, които, наподобява, ще се ускорят поради пандемията от ковид.
Подобна платформа се дава обещание от години и даже през 2018 година неналичието ѝ стана проблем при консолидираното на разписанията на рейсовете в Гугъл Maps. Но даже и в този момент не се залага на огромна промяна, а по-скоро ще се тръгне с дребни стъпки. В четвъртък зам.-кметът по цифровизация Владимир Данаилов, общинският консултант Христиан Петров и ръководителят на комисията по стопанска система Николай Стойнев оповестиха, че ще бъдат пуснати към 40 нови електронни услуги и общината ще надгражда остарели системи. От следващата година да вземем за пример класирането за записване в учебно заведение пък най-сетне ще мине онлайн.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Дигитализирай това
Макар и закъснели, тези стъпки са значими за града, който едвам тази година сътвори лично звено за дигитализацията и за пръв път създаде Стратегия за цифрова промяна. По принцип тя е много амбициозна - чака се общината да си сътрудничи с бизнеса, IT бранша и стартъп средата, с цел да взима " умни " решения. Както постоянно обаче, има опасения дали всички тези другояче пожелателни неща ще си останат единствено на хартия, или ще бъдат изпълнени. В бюджета за 2020 година бяха заделени 2 млн. лева за новосъздаденото цифрово звено.
" За да изработим Стратегията за цифрова промяна, се допитахме до бизнеса, администрацията, неправителствени организации и доста други и направихме оценка на цифровата си зрялост, а след това и на цифровите си упоритости. Идеята беше тя да бъде написана от града и за града, нямаше по какъв начин да вземем образец ", разяснява пред " Капитал " зам.-кметът Владимир Данаилов, който преди беше изпълнителен шеф на Столичната общинска организация за приватизация и вложения (СОАПИ).
И прецизира, че в този момент на фокус са четири целта - основаване на повече електронни административни услуги, осведомителна сигурност, тестови " умни планове " (като да вземем за пример устройства за премерване на качеството на въздуха в детските градини) и платформата с отворени данни. Владимир Данаилов: Ще следим качеството на въздуха в детските градини
Преди да стане зам.-кмет по дигитализацията, Владимир Данаилов беше изпълнителен шеф на Столичната общинска организация по приватизация и вложения (СОАПИ)
Какви цифрови промени възнамерява Столичната община тази година?
- Ще надграждаме електронните административни услуги - нещо, което към този момент започнахме. Имаме няколко инфраструктурни плана, които да обезпечат всички услуги които пускаме. Работим и за възстановяване на единната информационна среда на Столичната община. Това е връзката сред всички дивизии на общината, като задачата е да я създадем сигурна и с по-голям потенциал. Тя е основана преди 10 години, а до момента не е обновявана. Информационната сигурност също е огромен приоритет, тъй като колкото повече развиваме цифровите процеси, толкоз повече сме уязвими.
А в региона на умните решения?
Имаме упоритост да стартираме няколко смарт сити плана в тестова фаза. Не съм сигурен с кой ще стартираме, само че да вземем за пример планираме да сложим уреди за премерване на качеството на въздуха в детските градини. Колкото е значимо измерването му на открито, толкоз е значимо и вътре - и за качеството на работа, и за подрастващите. Ако получим и обединим информация от всички градини, може да предприемем съответните стъпки съгласно резултатите. В същото време ще е добре и за бизнеса, тъй като той ще може да създаде решенията.
Какво ще съставлява системата за отворени данни на общината, която планирате?
Искам да отбележа, че отварянето на данни за един град минава през няколко стъпки. На първо място, се взема решение каква ще е политиката за данните и чия благосъстоятелност ще са те. Има разнообразни образци - може градът да ги управлява или самите жители, както е да вземем за пример в Естония. Освен това би трябвало да сме сигурни, че тези данни не отиват при някой с недобри планове. Създаването на политика за данните обаче всекидневно лишава на европейските градове към две години и се надяваме и ние да стартираме скоро.
Същевременно ще стартираме още тази година да качваме масиви от данни - там, където имаме опция да създадем това, с цел да може бизнесът да ги употребява. Амбицията ни е да качваме всякаква такава информация - за превоза, въздуха, това, което генерираме от Столичното дружество за отнасяне на боклуци, също по този начин и стопански данни, изключително за безработицата.
Как това отваряне ще е потребно за бизнеса?
То е на първо място запас и на база данните могат да се създадат голям брой приложения и решения. Например, когато имаме информация в действително време за придвижването на градския превоз и тя е интегрирана в система, всеки ще знае по кое време ще пристигна идващият рейс, по какъв начин ще направи връзка с метрото или даже аероплан. Това е доста потребно решение, от което бизнесът ще може да се възползва. Друг образец е в региона на опазването на здравето.
Могат да се създадат разнообразни приложения, които да вземем за пример да лимитират образуването на опашки пред кабинетите. Ще знаете какъв брой тъкмо време ще ви отнеме отиването в кабинета на персоналния доктор и какъв брой време ще отсъствате от офиса, вместо да чакате 3 часа за 15-минутен обзор. Сигурен съм, че бизнесът ще измисли доста приложения. По този метод подтикваме и нашите стартъпи, които в този момент, като желаят да вършат приложения, идват до вратата на СОАПИ или вървят до Центъра за градска подвижност, с цел да ги желаят да вземем за пример. Всичко това ги усложнява, до момента в който ние би трябвало да развиваме капацитета на нашата екосистема - от няколко години прекосяваме от чиста аутсорсинг дестинация към артикули за производство, има и много задгранични компании..
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ