Летище "София" все пак е "Враждебна"
От края на април летище " София " има нов концесионер, само че всичко си върви както досега враждебно. В обществените мрежи е цялостно с недоволства на българи, завръщаши се от чужбина. Това е първото лято след огромното затваряне за пандемията, пасажерите се усилват, услугите на летището стават по-зле.
Преди 10 години след вестникарска акция от интернационалните резервационни системи беше махнато " Враждебна " като име на столичния аеропорт. Две читателки на " Сега " се свързаха с редакцията и описаха възмутено прекарванията си. Както излиза наяве, пременила са " Враждебна " отново в тия.
Евгения Манолова, Лондон-София
Банално е изказванието, че лицето на една страна, изключително такава, която твърди, че желае да притегля туристи и да върне напусналите я сънародници, е летището. Това, което завариха в събота по обед идващите на Терминал 2, по-скоро ще ги накара да избягат с вик.
Пътувах от Лондон. На летище Хийтроу, където поради ковид анулираха онлайн чекирането, преди да издадат бордна карта внимателно ревизират документа за имунизация или за отрицателен ПСР тест. Много деликатно. И добре, че го вършат те. Англия сега е рискова страна с релативно висок брой инфектирани с Делта. Защото в София никой никого не поглежда.
Приятната среща със софийското летище стартира с неработещи ескалатори. Човек си носи кабинния багаж, който от време на време не е дребен, по едни много стръмни стълби. След което попада в огромна зала, където на пода написа да се съблюдава отдалеченост. Да, но не. Представители на летищния личен състав няма и хората се натрупат на две безкрайни опашки. Две, тъй като толкоз са работещите гишета за паспортен надзор. Едната върви малко по-бързо, на другата е пъкъл. Пред мен имаше семейство с тримесечно бебе, което дишаше ужасяващия въздух в помещението. Добре, че няколко души настояха и дамата с детето мина начело. Останалите с две-три годишни дечица, които просто пощуряха от скука, си изчакаха реда в задуха. След около четиридесетина минути някой се усети и отвориха още едно гише. Станаха три за няколкостотин пасажера. Проветрение, климатик, даже елементарен вентилатор в помещението няма.
Хората стоят на опашка, както идват – имунизирани, такива с отрицателен тест, такива без тест. Всъщност не е ясно пасажерите от останалите полети освен от Лондон проверявани ли са по някакъв метод. В София явно на никого не му пука, че някой може да се болести.
След приключението с паспортната инспекция теоретично би трябвало да се мине през хигиеничен надзор. Между тримата дежурни, както гласи остарелият лаф, можеше да се провре куче с погача. Пред мен няколко души минаха и отпътуваха, никой не ги спря. Който показваше документ за тест или ваксина, си показваше и паспорта. Последва чакането на куфарите. Очевидно времето за паспортния надзор не беше задоволително, с цел да ги докарат от самолета.
Цялото премеждие продължи час и половина. И в случай че някой ви посреща – нова изненада – за паркинга не може да се заплати в залата за идващи. Нещо се било развалило. Плаща се на изхода, където, естествено, се е натрупала опашка.
Като се преодолее и това затруднение, пред вас лъсва нещастна пожълтяла, неполивана и некосена от предходната година трева. Кой каквото е прихванал на летището, потегля да го носи по-нататък в страната.
Василена Шопова, Кьолн-София
Пристигаме. Да, но не – не можем да слезем от самолета, защото четири машини са кацнали в един и същи късен вечерен час в неделя и потенциалът от рейсове на софийското летище не смогва. Оставаме 40 мин. в самолета, като не възрастните сме казусът, а множеството невръстни дечица, които се задушават. „ Нали има ръкави? “, ме питат наивни посрещачи. Да, само че не и за нискобюджетните компании, чиито висок брой по едно и също време кацащи явно е изненадал софийските летищни управляващи тъкмо както снега през зимата стъписва общината. Няма мърдане – стоим в самолета без никакви сведения по кое време ще слезем и от кое място. Принципно има два изхода, само че дали ще ни дадат достъп и до двата?
От самолета въпреки всичко в един миг се стига до твърда земя и всеки се пита – по какъв начин ли ще ни позволен и дали? Няма никакъв проблем – тъкмо както и през март, на идване чакат две госпожи, които единствено криво-ляво преглеждат документите за проби и документи, оттатък тях седят 14 души на маси сходно на изборна комисия и записват несертифицираните. Определено можех да разпечатам на ксерокс към 56 или 156 документа без проблем, нямаше и помен от устройство, което би трябвало да открива истинността на кода за имунизация /става дума за 27 юни, може от този момент нататък всичко да се е трансформирало рязко/. Да не приказваме за сверяване на данните по паспорт или скенер за инспекция на документите.
Таксита също нямаше – явно също сюрпризирани от високия брой самолети, кацнали едновременно. Но какво е едно пътешестване без прекарвания – в противоположен случай какво ще си спомня човек?
Преди 10 години след вестникарска акция от интернационалните резервационни системи беше махнато " Враждебна " като име на столичния аеропорт. Две читателки на " Сега " се свързаха с редакцията и описаха възмутено прекарванията си. Както излиза наяве, пременила са " Враждебна " отново в тия.
Евгения Манолова, Лондон-София
Банално е изказванието, че лицето на една страна, изключително такава, която твърди, че желае да притегля туристи и да върне напусналите я сънародници, е летището. Това, което завариха в събота по обед идващите на Терминал 2, по-скоро ще ги накара да избягат с вик.
Пътувах от Лондон. На летище Хийтроу, където поради ковид анулираха онлайн чекирането, преди да издадат бордна карта внимателно ревизират документа за имунизация или за отрицателен ПСР тест. Много деликатно. И добре, че го вършат те. Англия сега е рискова страна с релативно висок брой инфектирани с Делта. Защото в София никой никого не поглежда.
Приятната среща със софийското летище стартира с неработещи ескалатори. Човек си носи кабинния багаж, който от време на време не е дребен, по едни много стръмни стълби. След което попада в огромна зала, където на пода написа да се съблюдава отдалеченост. Да, но не. Представители на летищния личен състав няма и хората се натрупат на две безкрайни опашки. Две, тъй като толкоз са работещите гишета за паспортен надзор. Едната върви малко по-бързо, на другата е пъкъл. Пред мен имаше семейство с тримесечно бебе, което дишаше ужасяващия въздух в помещението. Добре, че няколко души настояха и дамата с детето мина начело. Останалите с две-три годишни дечица, които просто пощуряха от скука, си изчакаха реда в задуха. След около четиридесетина минути някой се усети и отвориха още едно гише. Станаха три за няколкостотин пасажера. Проветрение, климатик, даже елементарен вентилатор в помещението няма.
Хората стоят на опашка, както идват – имунизирани, такива с отрицателен тест, такива без тест. Всъщност не е ясно пасажерите от останалите полети освен от Лондон проверявани ли са по някакъв метод. В София явно на никого не му пука, че някой може да се болести.
След приключението с паспортната инспекция теоретично би трябвало да се мине през хигиеничен надзор. Между тримата дежурни, както гласи остарелият лаф, можеше да се провре куче с погача. Пред мен няколко души минаха и отпътуваха, никой не ги спря. Който показваше документ за тест или ваксина, си показваше и паспорта. Последва чакането на куфарите. Очевидно времето за паспортния надзор не беше задоволително, с цел да ги докарат от самолета.
Цялото премеждие продължи час и половина. И в случай че някой ви посреща – нова изненада – за паркинга не може да се заплати в залата за идващи. Нещо се било развалило. Плаща се на изхода, където, естествено, се е натрупала опашка.
Като се преодолее и това затруднение, пред вас лъсва нещастна пожълтяла, неполивана и некосена от предходната година трева. Кой каквото е прихванал на летището, потегля да го носи по-нататък в страната.
Василена Шопова, Кьолн-София
Пристигаме. Да, но не – не можем да слезем от самолета, защото четири машини са кацнали в един и същи късен вечерен час в неделя и потенциалът от рейсове на софийското летище не смогва. Оставаме 40 мин. в самолета, като не възрастните сме казусът, а множеството невръстни дечица, които се задушават. „ Нали има ръкави? “, ме питат наивни посрещачи. Да, само че не и за нискобюджетните компании, чиито висок брой по едно и също време кацащи явно е изненадал софийските летищни управляващи тъкмо както снега през зимата стъписва общината. Няма мърдане – стоим в самолета без никакви сведения по кое време ще слезем и от кое място. Принципно има два изхода, само че дали ще ни дадат достъп и до двата?
От самолета въпреки всичко в един миг се стига до твърда земя и всеки се пита – по какъв начин ли ще ни позволен и дали? Няма никакъв проблем – тъкмо както и през март, на идване чакат две госпожи, които единствено криво-ляво преглеждат документите за проби и документи, оттатък тях седят 14 души на маси сходно на изборна комисия и записват несертифицираните. Определено можех да разпечатам на ксерокс към 56 или 156 документа без проблем, нямаше и помен от устройство, което би трябвало да открива истинността на кода за имунизация /става дума за 27 юни, може от този момент нататък всичко да се е трансформирало рязко/. Да не приказваме за сверяване на данните по паспорт или скенер за инспекция на документите.
Таксита също нямаше – явно също сюрпризирани от високия брой самолети, кацнали едновременно. Но какво е едно пътешестване без прекарвания – в противоположен случай какво ще си спомня човек?
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ