Поглед назад: Как и кой управлява за 31 години България в безкрайния ѝ „преход”
От Костов и Царя, през Станишев и Борисов до Василев и Петков – за какво страната ни е в тежка политическа рецесия и излаз наподобява няма
Общо 12 пъти от началото на прехода до момента българите са избирали народни представители.
За идния след месец избор вършим ретроспекция на всички кабинети, управлявали България през последните 31 години - от оптимизма, превзел обществото ни след края на социалистическия режим при започване на 90-те години, през разочарованието при започване на 21 век, към приемането на България в НАТО и Европейски Съюз, та чак до тежката политическа рецесия, в която се намираме и която е обзела света като цяло.
Всичко стартира на 10 ноември 1989 година, когато дългогодишният и „ закрепостен ” пръв държавен и партиен началник Тодор Живков е свален от власт. Изненадата е както за него, по този начин и за целия български народ, който изпада в възторг пред мисълта, че годините на социализма са завършили и пред страната ни идват светли времена.
Оставката на Живков поставя завършек на социалистическия режим у нас
Следва кръгла маса, на която някогашни и бъдещи водачи на страната – от политици до специалисти, разискват по какъв начин ще се промени законодателството. Свикано е 7-ото Велико Народно заседание, което приема нова Конституция, гарантираща най-много свободата и правата на хората, както и честността на изборния развой, който следва след няколко месеца.
На " Кръгла маса " вземат решение по какъв начин да се действа при промяната на режима. Ясно е, че би трябвало нова Конституция. Снимка: Българска телеграфна агенция, Георги Казаков
Великото национално заседание назначава и първото държавно управление на България - това на Андрей Луканов. То не съумява да просъществува дълго, защото е на Българска комунистическа партия, към този момент именувана Българска социалистическа партия и неговото ръководство води до редица митинги, дали началото на така наречен " демократично придвижване " у нас. В края на 1991 година, след апел от Съюз на демократичните сили за всеобщи митинги и стачки, страната е безусловно парализирана и Луканов няма избор, с изключение на да подаде оставка, давайки път на " прехода ".
През 1991 година е определено в цялостния си състав 36-ото Народно заседание с министър председател Филип Димитров и ръководител Стефан Савов. Изборната интензивност е близо 84%. В него влизат едвам 3 партии – Съюзът на демократичните сили, ръководен от Филип Димитров, Парламентарен съюз за обществена народна власт на Александър Лилов и Движението за права и свободи на Ахмед Доган.
Кабинетът не устоя цялостен мандат. Управлява от 1991 до 1994 година, когато Филип Димитров прави така наречен „ политическо самоубийство ”, както го разказват разнообразни източници, и желае избор на доверие, който губи. Кабинетът подава оставка, само че е образуван нов с министър председател Любен Беров.
Филип Димитров желае избор на доверие от Народното събрание и се постанова да подаде оставка
1994 година – постоянни избори за Народно заседание. Изборната интензивност е 75%, само че вотът не е в интерес на Съюз на демократичните сили. Печели с огромно болшинство Българска социалистическа партия под управлението на Жан Виденов, който е определен и за министър председател. Година по-късно, евентуално поради неуспеха на тъкмо тези избори за 37-о Народно събрание, управлението на Съюз на демократичните сили избира за собствен ръководител Иван Костов. А годините сред 1994 и 1997 се запомнят с тежка инфлация, скъпи цени, апетит, мраз и всеобщи митинги, които историята след това ще назова „ Виденовата зима ”. На 13 февруари, четвъртък, Жан Виденов подава оставка и стартира подготовката за последващи избори.
Името на Жан Виденов се свързва в този момент съвсем напълно с рецесията от 1996-1997, наречена в този момент " Виденовата зима " 
Снимка: Румяна Тонева
1997 година – тежките последствия от Виденовата зима оказват въздействие на гласоподавателя. При интензивност от 62.4% на провелите си Парламентарни избори печели със солидно болшинство партията на Иван Коство. Наречена към този момент Обединени демократични сили, тя заварва България в изискванията на жестока инфлация и рецесия и прави всичко по силите си да минимизира проблемите. По това време е нормализирана инфлацията, вкарват се новите левове, които вместо в хиляди към този момент са в единици (1 лева се равнява на 1000 лева преди 1998 г.), въведен е валутен ръб, при който цената на лв. се подсигурява с тогавашната най-важна за Европа валута – дойчемарката, след това същият ръб се трансферира към еврото. Започва приватизацията на предприятия, които от държавни отиват непосредствено в ръцете на частния бранш – противоречива, само че видимо нужна процедура, която мнозина и до през днешния ден дефинират като неверна. Ликвидират се губещи фабрики.
Иван Костов започва приватизацията и вкара валутния ръб в отговор на хиперинфлацията и рецесията, Снимка: Ефир 2
Правителството на Иван Коствов е първото в модерната история на България, което устоя цялостен мандат, в края на който през 2001 година у нас се завръща фигура, която ще внесе разкол в политическия живот, който и до през днешния ден се усеща под формата на политическия плурализъм.
2001 година В България се връща Симеон Сакскобургготски – последният, въпреки и доста млад по това време преди преврата през 1944 година български цар. Той започва придвижване със звучното и запаметяващо се име „ Национално придвижване Симеон Втори ” (НДСВ), което стартира предизборна акция в битка със Съюз на демократичните сили. Осланяйки се на насъбраното неодобрение и залагайки на това, че Царят, както му споделяха тогава, е нова фигура в политическия живот с опит от Задата, българите гласоподават всеобщо за него. Култова и незабравима остава фразата „ Ше ви оправя за 800 дни ”. Избрано е 39-ото Народно заседание, като Национална движение „Симеон Втори" не съумява да се записва в точния момент като партия, само че все пак получава 120 депутатски места поради отлив от останалите партии. Изборната интензивност е 67%.
Симеон Сакскобургготски бе посрещнат като " избавител ". " Ще ви оправя за 800 дни ", споделяше той
Правителството на Царя въпреки всичко внася някаква привидна финансова непоклатимост в страната, въпреки заплатите да остават ниски. Отчита се растеж от брутния вътрешен артикул с към 5% годишно. Към 2002 година процесът на разделяне на политическите сили, евентуално подбудено от появяването на Царя се е задълбочил и общо регистрирани за дребната ни страна са над 300 партии. Времето на Национална движение „Симеон Втори" оказва се и с една политическа фигура, която в идните години внезапно ще вземе властта и то за дълго – Бойко Борисов по това време от полковник става военачалник и заема поста на основен секретар на Министерство на вътрешните работи. Впоследстиве ще се бори и за кметското място на София, а то – както е познато в историята – работи като „ трамплин ” за политическа кариера. Правителството на Царя изкарва цялостния си мандат до 2005 година, който остава запомнен и с приемането на страната ни в НАТО през март 2004 година
2005 година Заради последните месеци на ръководството на Сакскобургготски и разочарованието на народа, изборната интензивност за 40-ото Народно събрание е по-ниска – към 56%. Вотът печели изрично Българска социалистическа партия под управлението на Сергей Станишев, следвана от Национална движение „Симеон Втори", която губи позиции и Движение за права и свободи, които пък печелят. Идва редът на така наречен „ Тройна коалиция ”, съставяща 40-ото Народно заседание и новият кабинет, ръководен от Станишев.
" Тройната коалиция " с министър председател Сергей Станишев, условно вкара България в Европейския съюз, Снимка: 24 Часа
Това ръководство ще се запомни с няколко неща, най-важното и иронично от позиция на историята от които е, че точно под ръководство в този състав страната ни влиза в Европейския съюз на 1 януари 2007 година „ Тройната коалиция ” става известна още с учителските митинги и с изявлението на тогавашния министър на образованието по тяхно отношение – „ Да разтурваме към този момент седянката ”. Името на Пламен Орешарски също влиза в медийното пространство тогава, като през този интервал той заема поста на министър на финансите. Кабинетът под управление на Станишев също изкарва цялостен мандат. Но в интервала на ръководство на политическия фронт се появява нова „ мощ ” – Граждани за европейско развиване на България, които през днешния ден за познати като ГЕРБ. Движението, ръководено от Бойко Борисов, който в интервал 2005-2009 година е кмета на Столична община, с възторг завзема кметските постове в някои от най-големите замъци на Българска социалистическа партия, една от които е Бургас, където някогашният червен кмет Йоан Костадинов се обръща в предизборната си акция през 2007 година към тогавашния претендент на ГЕРБ Димитър Николов с думите „...това малко момче ”.
2009 година Това е годината, в която България, директно се среща с облика на Бойко Борисов. 41-ото Народно заседание, определено с интензивност от към 60%, е изрично в превес на неговата към този момент партия ГЕРБ. Макар да става първа политическа мощ, ГЕРБ не съумява да си обезпечи болшинство със 117 народни представители и като такова ръководството на кабинета „ Борисов I ” се приема за сполучливо, въпреки и в малцинство. По това време де-факто потеглят първите по-сериозни суми от Европейския съюз и надлежно ръководството може да се охарактеризира с къде сполучливи, къде не толкоз огромни инфраструктурни планове, които желаеме или не трансформираха образа на страната ни. В композиция с това, че и тогавашният президент бе определен с поддръжката на ГЕРБ, и че огромна част от кметовете в страната бяха подкрепени от партията на Борисов, това ръководство може също по този начин да се дефинира като флуидно, защото, казано на национален език – нещата се случваха, макар преминаващата към момента Световна финансова рецесия. (2008-2010)
Снимка на Борисов малко преди вота през 2009 година Тогава още е кмет на Столична община. Правителството подаде оставка след самозаплаването на Пламен Горанов в разгара на митингите през 2013 г.
Изненада е обаче, че кабинетът „ Борисов I ” не съумя да издържи цялостен мандат. Правителството падна през 2013 година, когато в цялата страна се развихриха всеобщи митинги за повишените до непостижими за жителите равнища сметки за ток. Фактури от 200-300 лева при минимална работна заплата от към 300-400 лева не бяха единични случаи. На 20 февруари 2013 година, в акт на безмислено самопосегателство, пред постройката на Община Варна се замозапали Пламен Горанов. 38 минути по-късно Борисов подаде оставката си, която бе призната ден по-късно с над 200 дали своят вот „ за ” в Парламента. Така президентът Плевнелиев привиква служебно държавно управление откакто нито една от партиите в актуалното Народно заседание не се наема със задачата да образува нов кабинет.
2013 година Провеждат се постоянни избори за 42-ото Народно заседание. Заради митингите при започване на годината надлежно доверието на хората към ГЕРБ е спаднало, а някои анализатори даже си разрешават да приказват за това, че партията на Борисов е „ политически мъртвец ”. Вотът е безапелационен – при рекордно ниска изборна интензивност от 51% ГЕРБ отново са първа политическа мощ, само че с доста по-слаб резултат. Никоя от партиите не желае да подписа коалиция с тях и по тази причина мандатът отива при втората – Българска социалистическа партия, ръководена още от Сергей Станишев. Коалиция въпреки всичко съумява да се сформира. Тя е образувана от Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и АТАКА на Волен Сидеров, който по това време работи като „ златния пръст ” при гласуването и предлагането на закони. За министър председател е определен някогашният финансов министър Пламен Орешарски.
Кабинетът на Орешарски просъществува едвам 15 месеца, Снимка: news.bg
Кабинетът просъществува едвам 15 месеца – от 29 май 2013 година до 6 август 2014 година Съборен е от назначението на Делян Пеевски за началник на Държавна организация „ Национална сигурност ” (ДАНС), което провокира вълна от всеобщи митинги, част от които довеждат до вълнения в столицата. Борисов и ГЕРБ тогава са в съпротива и ослепително извършват функционалностите си на такава, като способстват за свалянето на кабинета на Орешарски с остри изявления от трибуната на Парламента. Управлението ще се запомни с митингите под надпис „ ДАНСwithme ”, който се трансформира и в един от първите необятно употребявани хаштагове в обществените мрежи.
2014 година Предсрочните избори за 43-ото Народно събрание са планувани за 5 октомври. Избирателната интензивност продължава да пада до невижданите в никакъв случай в историята 48%. Първа политическа мощ още веднъж е ГЕРБ с към 30% от всички гласове, втора е Българска социалистическа партия под управлението към този момент на Михаил Михов с към 26% и на трето място – Движение за права и свободи при Лютви Местан с към 11%. Кабинет е образуван с мандата на ГЕРБ – сред ГЕРБ и, Реформаторския блок на Николай Бареков и с поддръжка на АБВ и Патриотичния фронт – коалиция, която за пръв път сплоти патриотичния избор у нас. Общо 137 депутати.
Вторият кабинет на Борисов също не съумя да изкара целия си мандат. Подаде оставка след загубата на президентските избори през 2017 г.
Управлението на „ Борисов II ” се характеризира с продължение на политиките от предното държавно управление с министър председател Бойко Борисов, с втората вълна на еврофондовете, само че и със загуба на доверие към партията от страна на хората, което ескалира със загубата на претендента на ГЕРБ на президентските избори през 2016 година Именно тя се трансформира в повода кабинетът да подаде оставка. „ Ако загубим президентския избор, подаваме оставка ”, бе споделил Борисов преди изборите в края на 2016 година Румен Радев обаче надви над някогашния ръководител на Народното събрание Цецка Цачева и страната ни за следващ път остана без държавно управление и за втори следващ път кабинет на Борисов не съумя да изкара целия си мандат.
2017 година Изборите за 44-ото Народно събрание се организират на 26 март 2017 година, като резултатите от тях при изборна интензивност от към 54% са безапелационни: ГЕРБ още веднъж е първа политическа мощ, само че не може сама с 95 депутати да ръководи в малцинство. Затова се сформира коалиция – първо с новсформираната политическа коалиция „ Обединени патриоти ”, формирана от НФСБ на Валери Симеонов, Вътрешна македонска революционна организация на Красимир Каракачанов и АТАКА на Волен Сидеров, и подкрепена от „ новородената ” партия на „ ВОЛЯ ” на Веселин Марешки, който дремя да влезе в Парламента с 4.15%, главно поради това, че продаваше гориво на по-евтини цени на своите бензиностанции.
Управлението на „ Борисов III ” евентуално ще бъде най-запомнящо се в модерната история на страната ни. По това време България влезе в непоклатимост, търсена от дълго време, само че пък всичко това бе съпроводено безусловно от скандал след скандал.
Кабинетът Борисов III бе формиран с поддръжката на Обединените патриоти
През 2017 година министърът на опазването на здравето Николай Петров подаде оставка след следствие, че като шеф на ВМА е давал публични поръчки в спор на ползи. Той бе сменен, основно за идващите няколко години, от финансистът Кирил Ананиев. Краят на 2018 година ще се запомни с митингът на майките на деца с увреждания, по време на който след противоречиво изявление, тогавашния вицепремиер Валери Симеонов бе заставен да подаде оставка. В началото на 2019 година министърът на правораздаването Цецка Цачева също подава оставка поради скандал със закупен апартамент под пазарната му цена, наименуван след това „ Апартмент гейт ” (характерно за България, по необясними аргументи, е свадите да се назовават „ гейт ” от американския скандал „ Уотъргейт ”. Думата обаче фактически няма нищо общо със скандал, бел.а.). В края на 2019 година оставка подава и общественият министър Бисер Петков. Това е последният предпочитан политически скандал преди... пандемията.
Едва ли може да се не помни тази гледка
По тази тематика може да се приказва доста. „ Управлението ” на пандемията бе поверено в ръцете на министъра на опазването на здравето, който е финансист по специалност, а неговото мнение и това на Борисов бе образувано от експертен съвет от познатото към този момент на всеки българин трио – Мутафчийски, Кантарджиев и Кунчев, които в ранните месеци на пандемията бяха постоянни клиенти на огромните малките екрани и изнасяха всеки ден по няколко брифинга. Спорни са всички ограничения, които бяха въведени от тях, само че едно е несъмнено – ненапълно точно в тези първи месеци на неопределеност те бяха нужни – както от политическа, по този начин и от обществена и здравна позиция. Преувеличение и пригласяне на това, което се случва в Европа, сигурно имаше. Въпреки множеството кавги, митингите поради сарая на Доган, които родиха няколко политически придвижвания и раздора сред Министерски съвет и Президентство, кабинетът „ Борисов III ” съумя да изкара целия си мандат.
2021 година – за 45-ото и 46-ото Народно заседание няма смисъл да се разяснява. Те просъществуваха в границите на от седмица до месец и по този начин и съумяха да сформират държавни управления поради към този момент затвърдилата се политическа плуралност и безапелационната липса на разграничаване сред ляво и дясно. В интервала сред 4 април и 11 юли се организираха два пъти Парламентарни избори, които не доведоха до нищо свястно. А де-факто водачът на вота – новата партия на Слави Трифонов, която трябваше да се споделя „ Няма такава страна ”, само че в последна сметка одобри името „ ИТН ”, се „ стопи ” поради необикновени решения и безапелационен отвод да се договаря с съперниците. В този интервал се „ роди ” и обликът на Кирил Петков, и на Асен Василев – като „ Сакскобургготски спасители ”, пристигнали от чужбина с опит и познания и искащи да спасят страната.
На провелите се на 14 ноември м.г. трети следващи изключителни избори, придвижването на Петков и Асенов, наречено условно „ Продължаваме промяната ” и към момента нерегистрирано като партия, съумя да завоюва за пръв път от 2009 година насам първата позиция след вота, задминавайки въпреки и с малко ГЕРБ. Създадената след изборите невиждана до момента „ Четворна коалиция ”, позната в този момент като „ Кабинета Петков ”, завари страната в подтекста на усложняваща се геополитическа конюнктура и екипът от специалисти видимо се оказа извънредно неопитен да се оправи с редицата проблеми, надвиснали над страната.
Управлението на Петков в невижданата до момента " Четворна коалиция " продължи едвам 9 месеца. Сега политическото бъдеще на България е неясно
За похлупак през февруари избухна и спорът в Украйна, който в допълнение усложни политическата и икономическа рецесия у нас. Вълната от бежанци от Украйна пък сътвори съществени логистични проблеми, които още повече вкараха чеп в сякаш добре създадената машина на „ Промяната ”. Краткото ръководство ще се запомни и с редица кавги, само че и с опитите да се бори с корупцията, разкривайки няколко схеми. В последна сметка обаче ръководството загуби поддръжката на ИТН и вотът на съмнение, иницииран от ГЕРБ, мина сполучливо, поставяйки завършек на кабинета Петков.
А оттук насетне? След месец предстоят следващите парламентарни избори. Тенденцията е явна – ниска изборна интензивност поради липса на доверие в настоящия и съществуващ управнически модел, а в това време – продължаващо „ разтрошаване ” на политическото пространство на от ден на ден и все по-малки политически обединения, които не съумяват даже да съберат нужните за влизане в Парламента 4% от гласовете. Какво следва на 2 октомври никой не знае. Вероятно обаче ГЕРБ ще бетонира позициите си по райони. Инерцията на Политическа партия ще се резервира най-малко ненапълно и точно тези две партии ще се борят за първото място. Коя от тях ще може да образува държавно управление и изобщо ще има ли такава алтернатива, следва да разберем.
Общо 12 пъти от началото на прехода до момента българите са избирали народни представители.
За идния след месец избор вършим ретроспекция на всички кабинети, управлявали България през последните 31 години - от оптимизма, превзел обществото ни след края на социалистическия режим при започване на 90-те години, през разочарованието при започване на 21 век, към приемането на България в НАТО и Европейски Съюз, та чак до тежката политическа рецесия, в която се намираме и която е обзела света като цяло.
Всичко стартира на 10 ноември 1989 година, когато дългогодишният и „ закрепостен ” пръв държавен и партиен началник Тодор Живков е свален от власт. Изненадата е както за него, по този начин и за целия български народ, който изпада в възторг пред мисълта, че годините на социализма са завършили и пред страната ни идват светли времена.
Оставката на Живков поставя завършек на социалистическия режим у нас Следва кръгла маса, на която някогашни и бъдещи водачи на страната – от политици до специалисти, разискват по какъв начин ще се промени законодателството. Свикано е 7-ото Велико Народно заседание, което приема нова Конституция, гарантираща най-много свободата и правата на хората, както и честността на изборния развой, който следва след няколко месеца.
На " Кръгла маса " вземат решение по какъв начин да се действа при промяната на режима. Ясно е, че би трябвало нова Конституция. Снимка: Българска телеграфна агенция, Георги Казаков Великото национално заседание назначава и първото държавно управление на България - това на Андрей Луканов. То не съумява да просъществува дълго, защото е на Българска комунистическа партия, към този момент именувана Българска социалистическа партия и неговото ръководство води до редица митинги, дали началото на така наречен " демократично придвижване " у нас. В края на 1991 година, след апел от Съюз на демократичните сили за всеобщи митинги и стачки, страната е безусловно парализирана и Луканов няма избор, с изключение на да подаде оставка, давайки път на " прехода ".
През 1991 година е определено в цялостния си състав 36-ото Народно заседание с министър председател Филип Димитров и ръководител Стефан Савов. Изборната интензивност е близо 84%. В него влизат едвам 3 партии – Съюзът на демократичните сили, ръководен от Филип Димитров, Парламентарен съюз за обществена народна власт на Александър Лилов и Движението за права и свободи на Ахмед Доган.
Кабинетът не устоя цялостен мандат. Управлява от 1991 до 1994 година, когато Филип Димитров прави така наречен „ политическо самоубийство ”, както го разказват разнообразни източници, и желае избор на доверие, който губи. Кабинетът подава оставка, само че е образуван нов с министър председател Любен Беров.
Филип Димитров желае избор на доверие от Народното събрание и се постанова да подаде оставка 1994 година – постоянни избори за Народно заседание. Изборната интензивност е 75%, само че вотът не е в интерес на Съюз на демократичните сили. Печели с огромно болшинство Българска социалистическа партия под управлението на Жан Виденов, който е определен и за министър председател. Година по-късно, евентуално поради неуспеха на тъкмо тези избори за 37-о Народно събрание, управлението на Съюз на демократичните сили избира за собствен ръководител Иван Костов. А годините сред 1994 и 1997 се запомнят с тежка инфлация, скъпи цени, апетит, мраз и всеобщи митинги, които историята след това ще назова „ Виденовата зима ”. На 13 февруари, четвъртък, Жан Виденов подава оставка и стартира подготовката за последващи избори.
Името на Жан Виденов се свързва в този момент съвсем напълно с рецесията от 1996-1997, наречена в този момент " Виденовата зима " Снимка: Румяна Тонева 1997 година – тежките последствия от Виденовата зима оказват въздействие на гласоподавателя. При интензивност от 62.4% на провелите си Парламентарни избори печели със солидно болшинство партията на Иван Коство. Наречена към този момент Обединени демократични сили, тя заварва България в изискванията на жестока инфлация и рецесия и прави всичко по силите си да минимизира проблемите. По това време е нормализирана инфлацията, вкарват се новите левове, които вместо в хиляди към този момент са в единици (1 лева се равнява на 1000 лева преди 1998 г.), въведен е валутен ръб, при който цената на лв. се подсигурява с тогавашната най-важна за Европа валута – дойчемарката, след това същият ръб се трансферира към еврото. Започва приватизацията на предприятия, които от държавни отиват непосредствено в ръцете на частния бранш – противоречива, само че видимо нужна процедура, която мнозина и до през днешния ден дефинират като неверна. Ликвидират се губещи фабрики.
Иван Костов започва приватизацията и вкара валутния ръб в отговор на хиперинфлацията и рецесията, Снимка: Ефир 2 Правителството на Иван Коствов е първото в модерната история на България, което устоя цялостен мандат, в края на който през 2001 година у нас се завръща фигура, която ще внесе разкол в политическия живот, който и до през днешния ден се усеща под формата на политическия плурализъм.
2001 година В България се връща Симеон Сакскобургготски – последният, въпреки и доста млад по това време преди преврата през 1944 година български цар. Той започва придвижване със звучното и запаметяващо се име „ Национално придвижване Симеон Втори ” (НДСВ), което стартира предизборна акция в битка със Съюз на демократичните сили. Осланяйки се на насъбраното неодобрение и залагайки на това, че Царят, както му споделяха тогава, е нова фигура в политическия живот с опит от Задата, българите гласоподават всеобщо за него. Култова и незабравима остава фразата „ Ше ви оправя за 800 дни ”. Избрано е 39-ото Народно заседание, като Национална движение „Симеон Втори" не съумява да се записва в точния момент като партия, само че все пак получава 120 депутатски места поради отлив от останалите партии. Изборната интензивност е 67%.
Симеон Сакскобургготски бе посрещнат като " избавител ". " Ще ви оправя за 800 дни ", споделяше той Правителството на Царя въпреки всичко внася някаква привидна финансова непоклатимост в страната, въпреки заплатите да остават ниски. Отчита се растеж от брутния вътрешен артикул с към 5% годишно. Към 2002 година процесът на разделяне на политическите сили, евентуално подбудено от появяването на Царя се е задълбочил и общо регистрирани за дребната ни страна са над 300 партии. Времето на Национална движение „Симеон Втори" оказва се и с една политическа фигура, която в идните години внезапно ще вземе властта и то за дълго – Бойко Борисов по това време от полковник става военачалник и заема поста на основен секретар на Министерство на вътрешните работи. Впоследстиве ще се бори и за кметското място на София, а то – както е познато в историята – работи като „ трамплин ” за политическа кариера. Правителството на Царя изкарва цялостния си мандат до 2005 година, който остава запомнен и с приемането на страната ни в НАТО през март 2004 година
2005 година Заради последните месеци на ръководството на Сакскобургготски и разочарованието на народа, изборната интензивност за 40-ото Народно събрание е по-ниска – към 56%. Вотът печели изрично Българска социалистическа партия под управлението на Сергей Станишев, следвана от Национална движение „Симеон Втори", която губи позиции и Движение за права и свободи, които пък печелят. Идва редът на така наречен „ Тройна коалиция ”, съставяща 40-ото Народно заседание и новият кабинет, ръководен от Станишев.
" Тройната коалиция " с министър председател Сергей Станишев, условно вкара България в Европейския съюз, Снимка: 24 Часа Това ръководство ще се запомни с няколко неща, най-важното и иронично от позиция на историята от които е, че точно под ръководство в този състав страната ни влиза в Европейския съюз на 1 януари 2007 година „ Тройната коалиция ” става известна още с учителските митинги и с изявлението на тогавашния министър на образованието по тяхно отношение – „ Да разтурваме към този момент седянката ”. Името на Пламен Орешарски също влиза в медийното пространство тогава, като през този интервал той заема поста на министър на финансите. Кабинетът под управление на Станишев също изкарва цялостен мандат. Но в интервала на ръководство на политическия фронт се появява нова „ мощ ” – Граждани за европейско развиване на България, които през днешния ден за познати като ГЕРБ. Движението, ръководено от Бойко Борисов, който в интервал 2005-2009 година е кмета на Столична община, с възторг завзема кметските постове в някои от най-големите замъци на Българска социалистическа партия, една от които е Бургас, където някогашният червен кмет Йоан Костадинов се обръща в предизборната си акция през 2007 година към тогавашния претендент на ГЕРБ Димитър Николов с думите „...това малко момче ”.
2009 година Това е годината, в която България, директно се среща с облика на Бойко Борисов. 41-ото Народно заседание, определено с интензивност от към 60%, е изрично в превес на неговата към този момент партия ГЕРБ. Макар да става първа политическа мощ, ГЕРБ не съумява да си обезпечи болшинство със 117 народни представители и като такова ръководството на кабинета „ Борисов I ” се приема за сполучливо, въпреки и в малцинство. По това време де-факто потеглят първите по-сериозни суми от Европейския съюз и надлежно ръководството може да се охарактеризира с къде сполучливи, къде не толкоз огромни инфраструктурни планове, които желаеме или не трансформираха образа на страната ни. В композиция с това, че и тогавашният президент бе определен с поддръжката на ГЕРБ, и че огромна част от кметовете в страната бяха подкрепени от партията на Борисов, това ръководство може също по този начин да се дефинира като флуидно, защото, казано на национален език – нещата се случваха, макар преминаващата към момента Световна финансова рецесия. (2008-2010)
Снимка на Борисов малко преди вота през 2009 година Тогава още е кмет на Столична община. Правителството подаде оставка след самозаплаването на Пламен Горанов в разгара на митингите през 2013 г. Изненада е обаче, че кабинетът „ Борисов I ” не съумя да издържи цялостен мандат. Правителството падна през 2013 година, когато в цялата страна се развихриха всеобщи митинги за повишените до непостижими за жителите равнища сметки за ток. Фактури от 200-300 лева при минимална работна заплата от към 300-400 лева не бяха единични случаи. На 20 февруари 2013 година, в акт на безмислено самопосегателство, пред постройката на Община Варна се замозапали Пламен Горанов. 38 минути по-късно Борисов подаде оставката си, която бе призната ден по-късно с над 200 дали своят вот „ за ” в Парламента. Така президентът Плевнелиев привиква служебно държавно управление откакто нито една от партиите в актуалното Народно заседание не се наема със задачата да образува нов кабинет.
2013 година Провеждат се постоянни избори за 42-ото Народно заседание. Заради митингите при започване на годината надлежно доверието на хората към ГЕРБ е спаднало, а някои анализатори даже си разрешават да приказват за това, че партията на Борисов е „ политически мъртвец ”. Вотът е безапелационен – при рекордно ниска изборна интензивност от 51% ГЕРБ отново са първа политическа мощ, само че с доста по-слаб резултат. Никоя от партиите не желае да подписа коалиция с тях и по тази причина мандатът отива при втората – Българска социалистическа партия, ръководена още от Сергей Станишев. Коалиция въпреки всичко съумява да се сформира. Тя е образувана от Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и АТАКА на Волен Сидеров, който по това време работи като „ златния пръст ” при гласуването и предлагането на закони. За министър председател е определен някогашният финансов министър Пламен Орешарски.
Кабинетът на Орешарски просъществува едвам 15 месеца, Снимка: news.bg Кабинетът просъществува едвам 15 месеца – от 29 май 2013 година до 6 август 2014 година Съборен е от назначението на Делян Пеевски за началник на Държавна организация „ Национална сигурност ” (ДАНС), което провокира вълна от всеобщи митинги, част от които довеждат до вълнения в столицата. Борисов и ГЕРБ тогава са в съпротива и ослепително извършват функционалностите си на такава, като способстват за свалянето на кабинета на Орешарски с остри изявления от трибуната на Парламента. Управлението ще се запомни с митингите под надпис „ ДАНСwithme ”, който се трансформира и в един от първите необятно употребявани хаштагове в обществените мрежи.
2014 година Предсрочните избори за 43-ото Народно събрание са планувани за 5 октомври. Избирателната интензивност продължава да пада до невижданите в никакъв случай в историята 48%. Първа политическа мощ още веднъж е ГЕРБ с към 30% от всички гласове, втора е Българска социалистическа партия под управлението към този момент на Михаил Михов с към 26% и на трето място – Движение за права и свободи при Лютви Местан с към 11%. Кабинет е образуван с мандата на ГЕРБ – сред ГЕРБ и, Реформаторския блок на Николай Бареков и с поддръжка на АБВ и Патриотичния фронт – коалиция, която за пръв път сплоти патриотичния избор у нас. Общо 137 депутати.
Вторият кабинет на Борисов също не съумя да изкара целия си мандат. Подаде оставка след загубата на президентските избори през 2017 г. Управлението на „ Борисов II ” се характеризира с продължение на политиките от предното държавно управление с министър председател Бойко Борисов, с втората вълна на еврофондовете, само че и със загуба на доверие към партията от страна на хората, което ескалира със загубата на претендента на ГЕРБ на президентските избори през 2016 година Именно тя се трансформира в повода кабинетът да подаде оставка. „ Ако загубим президентския избор, подаваме оставка ”, бе споделил Борисов преди изборите в края на 2016 година Румен Радев обаче надви над някогашния ръководител на Народното събрание Цецка Цачева и страната ни за следващ път остана без държавно управление и за втори следващ път кабинет на Борисов не съумя да изкара целия си мандат.
2017 година Изборите за 44-ото Народно събрание се организират на 26 март 2017 година, като резултатите от тях при изборна интензивност от към 54% са безапелационни: ГЕРБ още веднъж е първа политическа мощ, само че не може сама с 95 депутати да ръководи в малцинство. Затова се сформира коалиция – първо с новсформираната политическа коалиция „ Обединени патриоти ”, формирана от НФСБ на Валери Симеонов, Вътрешна македонска революционна организация на Красимир Каракачанов и АТАКА на Волен Сидеров, и подкрепена от „ новородената ” партия на „ ВОЛЯ ” на Веселин Марешки, който дремя да влезе в Парламента с 4.15%, главно поради това, че продаваше гориво на по-евтини цени на своите бензиностанции.
Управлението на „ Борисов III ” евентуално ще бъде най-запомнящо се в модерната история на страната ни. По това време България влезе в непоклатимост, търсена от дълго време, само че пък всичко това бе съпроводено безусловно от скандал след скандал.
Кабинетът Борисов III бе формиран с поддръжката на Обединените патриоти През 2017 година министърът на опазването на здравето Николай Петров подаде оставка след следствие, че като шеф на ВМА е давал публични поръчки в спор на ползи. Той бе сменен, основно за идващите няколко години, от финансистът Кирил Ананиев. Краят на 2018 година ще се запомни с митингът на майките на деца с увреждания, по време на който след противоречиво изявление, тогавашния вицепремиер Валери Симеонов бе заставен да подаде оставка. В началото на 2019 година министърът на правораздаването Цецка Цачева също подава оставка поради скандал със закупен апартамент под пазарната му цена, наименуван след това „ Апартмент гейт ” (характерно за България, по необясними аргументи, е свадите да се назовават „ гейт ” от американския скандал „ Уотъргейт ”. Думата обаче фактически няма нищо общо със скандал, бел.а.). В края на 2019 година оставка подава и общественият министър Бисер Петков. Това е последният предпочитан политически скандал преди... пандемията.
Едва ли може да се не помни тази гледка По тази тематика може да се приказва доста. „ Управлението ” на пандемията бе поверено в ръцете на министъра на опазването на здравето, който е финансист по специалност, а неговото мнение и това на Борисов бе образувано от експертен съвет от познатото към този момент на всеки българин трио – Мутафчийски, Кантарджиев и Кунчев, които в ранните месеци на пандемията бяха постоянни клиенти на огромните малките екрани и изнасяха всеки ден по няколко брифинга. Спорни са всички ограничения, които бяха въведени от тях, само че едно е несъмнено – ненапълно точно в тези първи месеци на неопределеност те бяха нужни – както от политическа, по този начин и от обществена и здравна позиция. Преувеличение и пригласяне на това, което се случва в Европа, сигурно имаше. Въпреки множеството кавги, митингите поради сарая на Доган, които родиха няколко политически придвижвания и раздора сред Министерски съвет и Президентство, кабинетът „ Борисов III ” съумя да изкара целия си мандат.
2021 година – за 45-ото и 46-ото Народно заседание няма смисъл да се разяснява. Те просъществуваха в границите на от седмица до месец и по този начин и съумяха да сформират държавни управления поради към този момент затвърдилата се политическа плуралност и безапелационната липса на разграничаване сред ляво и дясно. В интервала сред 4 април и 11 юли се организираха два пъти Парламентарни избори, които не доведоха до нищо свястно. А де-факто водачът на вота – новата партия на Слави Трифонов, която трябваше да се споделя „ Няма такава страна ”, само че в последна сметка одобри името „ ИТН ”, се „ стопи ” поради необикновени решения и безапелационен отвод да се договаря с съперниците. В този интервал се „ роди ” и обликът на Кирил Петков, и на Асен Василев – като „ Сакскобургготски спасители ”, пристигнали от чужбина с опит и познания и искащи да спасят страната.
На провелите се на 14 ноември м.г. трети следващи изключителни избори, придвижването на Петков и Асенов, наречено условно „ Продължаваме промяната ” и към момента нерегистрирано като партия, съумя да завоюва за пръв път от 2009 година насам първата позиция след вота, задминавайки въпреки и с малко ГЕРБ. Създадената след изборите невиждана до момента „ Четворна коалиция ”, позната в този момент като „ Кабинета Петков ”, завари страната в подтекста на усложняваща се геополитическа конюнктура и екипът от специалисти видимо се оказа извънредно неопитен да се оправи с редицата проблеми, надвиснали над страната.
Управлението на Петков в невижданата до момента " Четворна коалиция " продължи едвам 9 месеца. Сега политическото бъдеще на България е неясно За похлупак през февруари избухна и спорът в Украйна, който в допълнение усложни политическата и икономическа рецесия у нас. Вълната от бежанци от Украйна пък сътвори съществени логистични проблеми, които още повече вкараха чеп в сякаш добре създадената машина на „ Промяната ”. Краткото ръководство ще се запомни и с редица кавги, само че и с опитите да се бори с корупцията, разкривайки няколко схеми. В последна сметка обаче ръководството загуби поддръжката на ИТН и вотът на съмнение, иницииран от ГЕРБ, мина сполучливо, поставяйки завършек на кабинета Петков.
А оттук насетне? След месец предстоят следващите парламентарни избори. Тенденцията е явна – ниска изборна интензивност поради липса на доверие в настоящия и съществуващ управнически модел, а в това време – продължаващо „ разтрошаване ” на политическото пространство на от ден на ден и все по-малки политически обединения, които не съумяват даже да съберат нужните за влизане в Парламента 4% от гласовете. Какво следва на 2 октомври никой не знае. Вероятно обаче ГЕРБ ще бетонира позициите си по райони. Инерцията на Политическа партия ще се резервира най-малко ненапълно и точно тези две партии ще се борят за първото място. Коя от тях ще може да образува държавно управление и изобщо ще има ли такава алтернатива, следва да разберем.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ