Най-важните и интересни научни открития на 2017
От Космоса до изхранването на човечеството – 2017 година бе изпълнена с научни открития и софтуерни достижения. Освен да вършат живота ни по-добър и елементарен, те непосредствено и индиректно способстват за икономическия напредък на страните, инвестиращи съществено в научните си бюджети.
Понякога даже изцяло нереални на пръв взор открития намират своето приложение по непредвиден метод в неподозирани сфери на живота. Други служат чисто и просто за облекчаване на любознанието и жаждата за познание.
Най-важните и забавните научни открития за 2017 година събрахме в обзора на " Дневник ".
Изненади от космоса
Космическите проучвания са една от дребното сфери в нашата действителност, в които човечеството сплотява сили и рядко има място за политически интриги и злословия.
Малко учени се надяваха, че 2017 година ще надмине детекцията на гравитационни талази, които през 2016 година потвърдиха теорията за относителността на Айнщайн, близо век откакто той самичък я разказва. Тази година се оказа също толкоз продуктивна за астрономите и космолозите с няколко превъзходни образеца за това какъв брой забавно място е Космосът.
През 2017 година научихме, че стотици светове чакат да бъдат открити. " Хъбъл " - телескоп, който беше изстрелян в земната орбита през 1990 година продължава да дава на учените скъпи данни от близки и далечни краища на вселената. С негова помощ, екипът на Винсент Буриер от Университетската обсерватория в Женева, откри планетарна система с най-големия брой следени планети до в този момент, които наподобяват нашата Земя .
Фотогалерия: "Хъбъл " удивлява света към този момент 25 години >
Така наречената система Трапист-1 се състои от звезда джудже и седем земеподобни планети, някои от които съдържат вода. Откриването на водни светове стана съвсем банално през 2017, само че сигурно повишава равнищата на адреналин на учените, които в продължение на десетилетия търсят светове, подобаващи за съществуването на живот.
НАСА с техния телескоп " Кеплер " не останаха по-назад, предоставяйки данни за откритието на общо 10 планети , които се намират в по този начин наречената " обитаема зона " към своите слънца. Макар те да са прекомерно надалеч, с цел да можем да ги достигнем със сегашните технологии за междузвездни пътувания, капацитетът за съществуването на живот на някои от тях доста би повлиял на теориите за това по какъв начин и от къде е пристигнал животът на нашата лична планета.
Детекторите, които за първи път засякоха гравитационни талази, уловиха невъобразим до в този момент феномен в астрономията - конфликта на две неутронни звезди . Макар астрофизиците да допускаха съществуването на сходни явления, неналичието на директни доказателства спираше създаването на нови теории и приемането на резултати за това какво се случва в подобен колосален конфликт. След като засякоха челния удар сред звездни тела, малко по-големи от Слънцето, учените от Лайго и Вирго (двата детектора от двете страни на Атлантика) съумяха да открият, че в такива звездни детонации се раждат детайли като среброто, златото и платината, които са прекомерно тежки, с цел да съществуват в елементарна звезда. Фактът, че на земята има обилни количества от сходни детайли, подсказва какъв брой са чести сходни конфликти.
Изненади вкъщи
Докато някои учени прекарват живота си в проучвания на Космоса, други са крепко стъпили на Земята. През 2017 година учените продължаваха да предизвестяват за заплахата световното изменение на климата да нанесе необратими вреди на околната среда . Много лаборатории по света работеха интензивно и през миналата година, разработвайки разнообразни технологии, с които да понижат отрицателния резултат от този феномен.
Учени от Университета в Масачузетс създадоха първообраз на апаратура, която извлича вода от видимо изсъхнал въздух (със наличие на влага едвам 20%), дестилира я, правейки я годна за пиянство, а също така се зарежда единствено и само от слънчеви акумулатори.
© Marko Djurica, Reuters
Освен заплахата от бъдещи войни, поради намаляващите водни запаси - другото предизвикателство е да се обезпечи и задоволително храна за възходящото население на планетата. Докторантът Хосе Планта от института Уаксман в Щатите създаде вид царевица, който създава амино-киселината метионин . Само по себе си това изобретение не звучи изключително забавно, само че е в действителност значимо заради няколко основни фактора - царевицата е най-широко публикуваната зърнена просвета в света; метионинът е основна амино-киселина, която човек може да си набави главно от месо и не може да синтезира независимо. Със забележителните старания да се понижи потреблението на месо на глава от популацията по света (основно с екологични цели), остава въпросът от къде ще си набират хората някои основни детайли, които растителните кулутри кардинално не създават в задоволително огромни количества. Подобен вид научни разработки дават едно допустимо решение на този проблем.
Успехи в битката с неизлечими заболявания
През миналата година няколко открития дадоха вяра за лекуването на заболявания, дълго тормозили човечеството. Две от тях са свързани с по този начин наречената генна терапия.
В първото проучване учени от Педиатричната болница в Кълъмбъс съумяха да разработят вирус, който изборно да нападна неврони, повредени от генетично заболяване , наречено гръбначно-мускулна недоразвитост. Тази болест се дължи на повреден ген, който води до парализата на наранени бебета и до гибелта им преди да навършат 2 години. Новосъздаденият вирус обаче носи копие на гена, което, един път доставено до невроните на плода, замества повредения ген и не разрешава на заболяването да се развие. Това е първият случай, в който учени сполучливо съумяват посредством генна терапия да предотвратят развиването на заболяването.
Междувременно екип учени от болница в Масачузетс и Масачузетския софтуерен институт съумя да препрограмира стволови кафези , тъй че да се развият в кафези от вътрешното ухо, евентуално отварящи порти за лекуване на загуба на слуха. Според Световната здравна организация увреждането на слуха визира към 360 милиона души по целия свят. Ние чуваме с помощта на съществуването на кафези, сходни на власинки, във вътрешното ни ухо. Всеки човек се ражда с избран брой, който последователно понижава през целия ни живот. Това води до частична или цялостна загуба на слуха, защото тези кафези не са способни да регенерират. Чрез стимулирането на новооткрит механизъм в стволовите кафези, учени съумяха да ги накарат да се развият в същите власинко-подобни кафези от нашия ушен уред. Това дава вяра, че употребявайки същия метод при хора с повреден слух, медицинските откриватели ще оказват помощ за най-малко частичното възобновяване на слуха.
Суперчовеци
От епохи учени търсят неуморно извор на безкрайна младост. През 2017 година две лаборатории оповестиха забавни открития, които може би няма да доведат до безконечен живот, само че биха могли да допринесат доста за удължение живота на хората в бъдеще.
В единия случай, учени от проучвателен център в Калифорния, водени от професор Ерос Лазерини Денчи, обавиха, че са разкрили клетъчен белтък, който се свързва с краищата на хромозомите и може да ги защищити . Всеки човек се ражда с съответен идентичен брой хромозоми с избрана дължина в клетките си. С растежа на тялото, клетките се разделят, с цел да се развъждат, а краищата на хромозомите се съкратяват. Една от главните хипотези на учените е, че точно това съкращаване е една от основните аргументи за остаряването. Откриването на белтък, който контролира това съкращаване, предпазвайки краищата на хромозомите, води до по-доброто схващане на този развой и на стареенето като цяло.
В раковите кафези да вземем за пример, постоянно считани за на практика безсмъртни, механизмът на това следено съкращаване постоянно е повреден и това се счита за една от аргументите за съществуването на раковите кафези въобще.
От другата страна на Атлантическия океан, група холандски учени от Медицинския академични център Еразъм разгласи откритието на медикамент , благодарение на който са могли в известна степен да забавят и даже трансформират хода на процеса на стареене в мишки .
Може би едно от най-невероятните открития на 2017 беше изкуствената вътрешност , в която екипът на доктор Алан Флейк от Детската болница във Филаделфия съумя да отгледа агне, до момента в който доближи възрастта за своето раждане. Процесът на износването на плод, изключително у бозайниците и до ден сегашен крие доста секрети, които не ни разрешават да отгледаме същинско бебе в епруветка, само че с това изобретение сме към този момент една стъпка по-близо.
© Lennart Nilsson, Reuters
Целта на учените, създали този първообраз, не е да вършат деца на конвейр без потребността от майчина вътрешност. Напротив, тяхната съществена вяра е да дават опция, в случаите, в които по една или друга причина плодът не може да бъде арестуван в майчината матка до края на бременността. Понякога една бременност би трябвало да бъде прекъсната доста по-рано от предстоящото раждане заради заплаха за здравето и живота, както на майката, по този начин и на плода. Сега единствената опция за тези недоносени бебета е кувьозът, само че той надалеч не дава всички нужни условия за оцеляването на доста млад плод, а и постоянно бебетата остават с тежки увреждания. С помощта на сходна изкуствена вътрешност учени и педиатри се надяват скоро да могат да дават действителни шансове за оцеляване и положително здраве на прибързано родени бебета.
В науката едно изобретение бива тествано неведнъж, постоянно от разнообразни екипи учени в разнообразни лаборатории по света, и би трябвало да бъде оповестено в теоретичен вестник, преди някой да си намерения даже да извика " Еврика " и да стартира да споделя за него. Сега остава да изчакаме 2018 година, с цел да разберем по какъв начин ще наподобява нашето бъдеще благодарение на науката и откритията на новата година.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината (695)
Понякога даже изцяло нереални на пръв взор открития намират своето приложение по непредвиден метод в неподозирани сфери на живота. Други служат чисто и просто за облекчаване на любознанието и жаждата за познание.
Най-важните и забавните научни открития за 2017 година събрахме в обзора на " Дневник ".
Изненади от космоса
Космическите проучвания са една от дребното сфери в нашата действителност, в които човечеството сплотява сили и рядко има място за политически интриги и злословия.
Малко учени се надяваха, че 2017 година ще надмине детекцията на гравитационни талази, които през 2016 година потвърдиха теорията за относителността на Айнщайн, близо век откакто той самичък я разказва. Тази година се оказа също толкоз продуктивна за астрономите и космолозите с няколко превъзходни образеца за това какъв брой забавно място е Космосът.
През 2017 година научихме, че стотици светове чакат да бъдат открити. " Хъбъл " - телескоп, който беше изстрелян в земната орбита през 1990 година продължава да дава на учените скъпи данни от близки и далечни краища на вселената. С негова помощ, екипът на Винсент Буриер от Университетската обсерватория в Женева, откри планетарна система с най-големия брой следени планети до в този момент, които наподобяват нашата Земя .
Фотогалерия: "Хъбъл " удивлява света към този момент 25 години >
Така наречената система Трапист-1 се състои от звезда джудже и седем земеподобни планети, някои от които съдържат вода. Откриването на водни светове стана съвсем банално през 2017, само че сигурно повишава равнищата на адреналин на учените, които в продължение на десетилетия търсят светове, подобаващи за съществуването на живот.
НАСА с техния телескоп " Кеплер " не останаха по-назад, предоставяйки данни за откритието на общо 10 планети , които се намират в по този начин наречената " обитаема зона " към своите слънца. Макар те да са прекомерно надалеч, с цел да можем да ги достигнем със сегашните технологии за междузвездни пътувания, капацитетът за съществуването на живот на някои от тях доста би повлиял на теориите за това по какъв начин и от къде е пристигнал животът на нашата лична планета.
Детекторите, които за първи път засякоха гравитационни талази, уловиха невъобразим до в този момент феномен в астрономията - конфликта на две неутронни звезди . Макар астрофизиците да допускаха съществуването на сходни явления, неналичието на директни доказателства спираше създаването на нови теории и приемането на резултати за това какво се случва в подобен колосален конфликт. След като засякоха челния удар сред звездни тела, малко по-големи от Слънцето, учените от Лайго и Вирго (двата детектора от двете страни на Атлантика) съумяха да открият, че в такива звездни детонации се раждат детайли като среброто, златото и платината, които са прекомерно тежки, с цел да съществуват в елементарна звезда. Фактът, че на земята има обилни количества от сходни детайли, подсказва какъв брой са чести сходни конфликти.
Изненади вкъщи
Докато някои учени прекарват живота си в проучвания на Космоса, други са крепко стъпили на Земята. През 2017 година учените продължаваха да предизвестяват за заплахата световното изменение на климата да нанесе необратими вреди на околната среда . Много лаборатории по света работеха интензивно и през миналата година, разработвайки разнообразни технологии, с които да понижат отрицателния резултат от този феномен.
Учени от Университета в Масачузетс създадоха първообраз на апаратура, която извлича вода от видимо изсъхнал въздух (със наличие на влага едвам 20%), дестилира я, правейки я годна за пиянство, а също така се зарежда единствено и само от слънчеви акумулатори.
© Marko Djurica, Reuters
Освен заплахата от бъдещи войни, поради намаляващите водни запаси - другото предизвикателство е да се обезпечи и задоволително храна за възходящото население на планетата. Докторантът Хосе Планта от института Уаксман в Щатите създаде вид царевица, който създава амино-киселината метионин . Само по себе си това изобретение не звучи изключително забавно, само че е в действителност значимо заради няколко основни фактора - царевицата е най-широко публикуваната зърнена просвета в света; метионинът е основна амино-киселина, която човек може да си набави главно от месо и не може да синтезира независимо. Със забележителните старания да се понижи потреблението на месо на глава от популацията по света (основно с екологични цели), остава въпросът от къде ще си набират хората някои основни детайли, които растителните кулутри кардинално не създават в задоволително огромни количества. Подобен вид научни разработки дават едно допустимо решение на този проблем.
Успехи в битката с неизлечими заболявания
През миналата година няколко открития дадоха вяра за лекуването на заболявания, дълго тормозили човечеството. Две от тях са свързани с по този начин наречената генна терапия.
В първото проучване учени от Педиатричната болница в Кълъмбъс съумяха да разработят вирус, който изборно да нападна неврони, повредени от генетично заболяване , наречено гръбначно-мускулна недоразвитост. Тази болест се дължи на повреден ген, който води до парализата на наранени бебета и до гибелта им преди да навършат 2 години. Новосъздаденият вирус обаче носи копие на гена, което, един път доставено до невроните на плода, замества повредения ген и не разрешава на заболяването да се развие. Това е първият случай, в който учени сполучливо съумяват посредством генна терапия да предотвратят развиването на заболяването.
Междувременно екип учени от болница в Масачузетс и Масачузетския софтуерен институт съумя да препрограмира стволови кафези , тъй че да се развият в кафези от вътрешното ухо, евентуално отварящи порти за лекуване на загуба на слуха. Според Световната здравна организация увреждането на слуха визира към 360 милиона души по целия свят. Ние чуваме с помощта на съществуването на кафези, сходни на власинки, във вътрешното ни ухо. Всеки човек се ражда с избран брой, който последователно понижава през целия ни живот. Това води до частична или цялостна загуба на слуха, защото тези кафези не са способни да регенерират. Чрез стимулирането на новооткрит механизъм в стволовите кафези, учени съумяха да ги накарат да се развият в същите власинко-подобни кафези от нашия ушен уред. Това дава вяра, че употребявайки същия метод при хора с повреден слух, медицинските откриватели ще оказват помощ за най-малко частичното възобновяване на слуха.
Суперчовеци
От епохи учени търсят неуморно извор на безкрайна младост. През 2017 година две лаборатории оповестиха забавни открития, които може би няма да доведат до безконечен живот, само че биха могли да допринесат доста за удължение живота на хората в бъдеще.
В единия случай, учени от проучвателен център в Калифорния, водени от професор Ерос Лазерини Денчи, обавиха, че са разкрили клетъчен белтък, който се свързва с краищата на хромозомите и може да ги защищити . Всеки човек се ражда с съответен идентичен брой хромозоми с избрана дължина в клетките си. С растежа на тялото, клетките се разделят, с цел да се развъждат, а краищата на хромозомите се съкратяват. Една от главните хипотези на учените е, че точно това съкращаване е една от основните аргументи за остаряването. Откриването на белтък, който контролира това съкращаване, предпазвайки краищата на хромозомите, води до по-доброто схващане на този развой и на стареенето като цяло.
В раковите кафези да вземем за пример, постоянно считани за на практика безсмъртни, механизмът на това следено съкращаване постоянно е повреден и това се счита за една от аргументите за съществуването на раковите кафези въобще.
От другата страна на Атлантическия океан, група холандски учени от Медицинския академични център Еразъм разгласи откритието на медикамент , благодарение на който са могли в известна степен да забавят и даже трансформират хода на процеса на стареене в мишки .
Може би едно от най-невероятните открития на 2017 беше изкуствената вътрешност , в която екипът на доктор Алан Флейк от Детската болница във Филаделфия съумя да отгледа агне, до момента в който доближи възрастта за своето раждане. Процесът на износването на плод, изключително у бозайниците и до ден сегашен крие доста секрети, които не ни разрешават да отгледаме същинско бебе в епруветка, само че с това изобретение сме към този момент една стъпка по-близо.
© Lennart Nilsson, Reuters
Целта на учените, създали този първообраз, не е да вършат деца на конвейр без потребността от майчина вътрешност. Напротив, тяхната съществена вяра е да дават опция, в случаите, в които по една или друга причина плодът не може да бъде арестуван в майчината матка до края на бременността. Понякога една бременност би трябвало да бъде прекъсната доста по-рано от предстоящото раждане заради заплаха за здравето и живота, както на майката, по този начин и на плода. Сега единствената опция за тези недоносени бебета е кувьозът, само че той надалеч не дава всички нужни условия за оцеляването на доста млад плод, а и постоянно бебетата остават с тежки увреждания. С помощта на сходна изкуствена вътрешност учени и педиатри се надяват скоро да могат да дават действителни шансове за оцеляване и положително здраве на прибързано родени бебета.
В науката едно изобретение бива тествано неведнъж, постоянно от разнообразни екипи учени в разнообразни лаборатории по света, и би трябвало да бъде оповестено в теоретичен вестник, преди някой да си намерения даже да извика " Еврика " и да стартира да споделя за него. Сега остава да изчакаме 2018 година, с цел да разберем по какъв начин ще наподобява нашето бъдеще благодарение на науката и откритията на новата година.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината (695)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ