Конниците на апокалипсиса вече влязоха в Европа
От „ корсиканското страшилище “, което дебаркира в залива Хуан, до „ Негово императорско величество “, което се очакваше от „ правилен му Париж “, има към шест новинарски заглавия и разлика за броени дни.
Нещо сходно е мозайката от оценки на всяка акция, в случай че има шанс в постигането на задачите си.
Академик Тарле в известната си работа за Наполеон Бонапарт отбелязва тази специфичност на всеобщото схващане и усещане и придвижва повествованието по-нататък.
Оценките за провежданата от Русия специфична военна интервенция и стоте ѝ първи дни се трансформират малко по-бавно, само че въпреки всичко се трансформират.
Тези промени са освен доказателство, че светът на западната мисъл и светът на западните хора на улицата стартират да преоценят системата от координати, само че и демонстрация на първите признаци на разединение в разнообразни елити: както национални, по този начин и наднационални. И разграничителната линия върви тъкмо там, където са били преди. Във връзка с Русия. В оценките какви цели си сложи Москва. И в това по какъв начин тя реализира тези цели (независимо какво мислят за това основните европейци като Мишел, Фон дер Лайен и Борел).
Ако преди месец водещият политически вестник, без чието прочитане не стартира работен ден нито в канцеларията на Елисейския замък, нито в апарата на външното министерство на страната, „ Фигаро “ използваше заглавия от вида „ Как Украйна може да завоюва? “, то няколко седмици по-късно внезапно смекчи напористата интонация, давайки доста по-малко хапливи заключения като „ Ще може ли Украйна да завоюва, макар превъзходството на съветската войска? “
Ако такава радикална смяна на стадиите е забележима даже за безразличен и некомпетентен дилетант, тези, които вземат решения във френската външна политика, не могат да я подценен.Важна е и друга детайлност: всекидневникът “Фигаро”, сходно на групата издания със същото име, принадлежи на семейство “Дасо”. Семейство Дасо има едноименната самолетостроителна корпорация и тук стартира заниманието.
Това е " Дасо Авиасион " - един от най-големите частни реализатори на френското Министерство на защитата. “Дасо”, първо, проектира и създава (и по този начин в продължение на доста десетилетия подред) бойни самолети както за Военновъздушни сили на страната, по този начин и за продажба. Второ, “Дасо” създава, проектира и създава всичко, обвързвано със основаването на мобилни структури за въздушна поддръжка, наземни командни пунктове за въздушни елементи, логистика и, което също е значимо, целия профилиран програмен продукт.
„ Дасо “ е корпорация за милиарди долари, не по-малък оборот. Накратко за „ Дасо”, всяко изостряне на геополитическите рецесии, където и да се случи, е „ майко блага “, защото и цифрите на продажбите, и борсовата стойност на акциите на корпорацията порастват.
В момента обаче “Дасо” и неговите притежатели нежно дават да се разбере на политическия естаблишмънт, че те, това дружество, не са решили напълно тъкмо (или изцяло неопределено, според от гледната точка) опциите и решимостта на Русия да пази своите ползи, тъкмо както направиха неточност в капацитета на украинските управляващи.
И вследствие на това тези неточности могат да доведат до там, че Русия ще реши рецесията по метода, който счита за верен и нужен, с цел да отбрани националните си ползи и да укрепи личната си сигурност, както и до това, че континентална Европа ще да се включи непосредствено (за това, апропо, още при започване на февруари Владимир Путин предизвести Еманюел Макрон) в спор със съответните последствия за нея. И тези последствия изначало ще бъдат тежки, а по-късно извънредно тежки, а по-късно още по-тежки.
Париж, както и формалният Берлин, и Рим, които се причислиха към тези двама съоснователи на Европейски Съюз, все по-малко желаят да слушат това, което им споделят от Киев (и съвсем към този момент не обръщат внимание на тона на това, което се споделя, граничещо с простащина), което се пробват да ги убедят във Вашингтон..
Нито Франция, нито Германия, нито Италия по никакъв метод не желаят да се заяждат с руснаците.
Въпреки всички опити да се изтрие споменът за силата на съветските оръжия и съветския боен дух, гръбначният мозък на обединена Европа към момента помни чудесно какъв излаз чака тези, които идват в Русия с меч. И с нормален, и с високотехнологичен.
Вашингтон, несъмнено, мощно се нервира от цялата тази тромавост и това мъчно потиснато отвращение да доставят Киев с все по-модерни оръжейни системи и от ден на ден пари.
Между другото Вашингтон не е единственият, който се нервира от „ мудността “ на създателите на Европейския съюз. Варшава, Вилнюс, Талин и Рига лаят мощно против груповите Париж и Берлин. Ако Франция и Германия заплащат и за въоръжение, и не снижават своя дял в общия бюджет на Брюксел, то тези страни с днешната русофобска нервност доближават финансов парадайс.
Техните претенции за нови бюджетни заеми (а тук приказваме за десетки милиарди единствено за Полша) не срещат никакви възражения. Напротив, центровете от Евросъюза са безусловно устройвани от това и дават на върлите русофоби колкото си желаят. Разбира се, без да се ревизира къде ще бъдат изхарчени тези милиарди.
За такова нещо като опълчването на „ съветската нападателна мечка “ не се пестят средства. Апетитът, както всички знаем, идва с яденето и колкото повече рецесията се ускорява, толкоз повече средства младшите европейски сътрудници ще могат да получат от старшите.
Фактът, че обединена Европа не е толкоз единна и неделима, е от дълго време прочут. Но в никакъв случай до момента в историята на Европейски Съюз разривът не е бил толкоз явен и с толкоз мощен привкус на американско въздействие.
В замисления с тъкмо противоположната цел: основаването на общ пазар и общо икономическо пространство, с цел да се приказва със Съединените щати на равни начала и понякога даже от позиция на мощ, съюз, през днешния ден Балтийските страни, Централна Европа (с изключение на Унгария) и страните от Скандинавия в действителност предават ползите на европейските жители, европейската сигурност и европейската стопанска система и минават под егидата на тези, които са комфортно ситуирани от другата страна на Атлантика и на драго сърце следят раздора в общата европейска къща.
Не единствено позицията във връзка с руско-украинската рецесия и суетливото предпочитание за присъединение към НАТО се трансфораха в точки на напрежение в междуевропейските връзки, има и дългогодишна злоба към това по какъв начин живеят французите, германците, италианците, по какъв начин съумяват да се възползват от обща Европа за разлика от тези, които се причислиха към съюза по-късно.
Париж, Берлин и Рим ще би трябвало да създадат нещо в близко бъдеще. Или европейската борба с Русия ще доближи ново, по-интензивно равнище (и те ще харчат нови пари, с цел да успокоят младшите си сътрудници, откакто към този момент са довели стопанските системи си до шупване - със стоков недостиг, с инфлация, голяма безработица и беднотия на подчинените им граждани).
Или въпреки всичко ще се вземат в ръце, ще завъртят груповата глава и постепенно, само че несъмнено ще стартират да се „ отдалечават “ от страната ни, като най-сетне схванат, че в държанието на Москва няма безусловно нищо, което да ги заплашва. И има единствено предпочитание да има спокойни и безвредни граници, както и комшия, който няма желание да убива руснаци, да ги беси, да ги коли единствено тъй като са руснаци.
„ Конниците на Апокалипсиса “ към този момент отключват портите на конюшнята, където са конете им. Западна Европа, чувайки, несъмнено, това скърцане на ключалката, не може да не разбере, че по-късно ще бъде доста мъчно, в случай че не и невероятно, да обърне тези коне.
Осъзнавайки до какво може да докара всичко това, даже европейският военно-промишлен комплекс и европейските военни се пробват да спрат апокалипсиса по всевъзможен метод: или като семейство “Дасо”, или посредством разнообразни „ приключвания “.
Но Европа, която е поръчала борбата, без значение от това дали желае или не, сега, когато поръчката бъде изпълнена, към този момент няма да може да върне всичко „ обратно “. Дори в случай че резултатът, т.е. европейската загуба, както и европейският разлом към този момент са предрешени.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Нещо сходно е мозайката от оценки на всяка акция, в случай че има шанс в постигането на задачите си.
Академик Тарле в известната си работа за Наполеон Бонапарт отбелязва тази специфичност на всеобщото схващане и усещане и придвижва повествованието по-нататък.
Оценките за провежданата от Русия специфична военна интервенция и стоте ѝ първи дни се трансформират малко по-бавно, само че въпреки всичко се трансформират.
Тези промени са освен доказателство, че светът на западната мисъл и светът на западните хора на улицата стартират да преоценят системата от координати, само че и демонстрация на първите признаци на разединение в разнообразни елити: както национални, по този начин и наднационални. И разграничителната линия върви тъкмо там, където са били преди. Във връзка с Русия. В оценките какви цели си сложи Москва. И в това по какъв начин тя реализира тези цели (независимо какво мислят за това основните европейци като Мишел, Фон дер Лайен и Борел).
Ако преди месец водещият политически вестник, без чието прочитане не стартира работен ден нито в канцеларията на Елисейския замък, нито в апарата на външното министерство на страната, „ Фигаро “ използваше заглавия от вида „ Как Украйна може да завоюва? “, то няколко седмици по-късно внезапно смекчи напористата интонация, давайки доста по-малко хапливи заключения като „ Ще може ли Украйна да завоюва, макар превъзходството на съветската войска? “
Ако такава радикална смяна на стадиите е забележима даже за безразличен и некомпетентен дилетант, тези, които вземат решения във френската външна политика, не могат да я подценен.Важна е и друга детайлност: всекидневникът “Фигаро”, сходно на групата издания със същото име, принадлежи на семейство “Дасо”. Семейство Дасо има едноименната самолетостроителна корпорация и тук стартира заниманието.
Това е " Дасо Авиасион " - един от най-големите частни реализатори на френското Министерство на защитата. “Дасо”, първо, проектира и създава (и по този начин в продължение на доста десетилетия подред) бойни самолети както за Военновъздушни сили на страната, по този начин и за продажба. Второ, “Дасо” създава, проектира и създава всичко, обвързвано със основаването на мобилни структури за въздушна поддръжка, наземни командни пунктове за въздушни елементи, логистика и, което също е значимо, целия профилиран програмен продукт.
„ Дасо “ е корпорация за милиарди долари, не по-малък оборот. Накратко за „ Дасо”, всяко изостряне на геополитическите рецесии, където и да се случи, е „ майко блага “, защото и цифрите на продажбите, и борсовата стойност на акциите на корпорацията порастват.
В момента обаче “Дасо” и неговите притежатели нежно дават да се разбере на политическия естаблишмънт, че те, това дружество, не са решили напълно тъкмо (или изцяло неопределено, според от гледната точка) опциите и решимостта на Русия да пази своите ползи, тъкмо както направиха неточност в капацитета на украинските управляващи.
И вследствие на това тези неточности могат да доведат до там, че Русия ще реши рецесията по метода, който счита за верен и нужен, с цел да отбрани националните си ползи и да укрепи личната си сигурност, както и до това, че континентална Европа ще да се включи непосредствено (за това, апропо, още при започване на февруари Владимир Путин предизвести Еманюел Макрон) в спор със съответните последствия за нея. И тези последствия изначало ще бъдат тежки, а по-късно извънредно тежки, а по-късно още по-тежки.
Париж, както и формалният Берлин, и Рим, които се причислиха към тези двама съоснователи на Европейски Съюз, все по-малко желаят да слушат това, което им споделят от Киев (и съвсем към този момент не обръщат внимание на тона на това, което се споделя, граничещо с простащина), което се пробват да ги убедят във Вашингтон..
Нито Франция, нито Германия, нито Италия по никакъв метод не желаят да се заяждат с руснаците.
Въпреки всички опити да се изтрие споменът за силата на съветските оръжия и съветския боен дух, гръбначният мозък на обединена Европа към момента помни чудесно какъв излаз чака тези, които идват в Русия с меч. И с нормален, и с високотехнологичен.
Вашингтон, несъмнено, мощно се нервира от цялата тази тромавост и това мъчно потиснато отвращение да доставят Киев с все по-модерни оръжейни системи и от ден на ден пари.
Между другото Вашингтон не е единственият, който се нервира от „ мудността “ на създателите на Европейския съюз. Варшава, Вилнюс, Талин и Рига лаят мощно против груповите Париж и Берлин. Ако Франция и Германия заплащат и за въоръжение, и не снижават своя дял в общия бюджет на Брюксел, то тези страни с днешната русофобска нервност доближават финансов парадайс.
Техните претенции за нови бюджетни заеми (а тук приказваме за десетки милиарди единствено за Полша) не срещат никакви възражения. Напротив, центровете от Евросъюза са безусловно устройвани от това и дават на върлите русофоби колкото си желаят. Разбира се, без да се ревизира къде ще бъдат изхарчени тези милиарди.
За такова нещо като опълчването на „ съветската нападателна мечка “ не се пестят средства. Апетитът, както всички знаем, идва с яденето и колкото повече рецесията се ускорява, толкоз повече средства младшите европейски сътрудници ще могат да получат от старшите.
Фактът, че обединена Европа не е толкоз единна и неделима, е от дълго време прочут. Но в никакъв случай до момента в историята на Европейски Съюз разривът не е бил толкоз явен и с толкоз мощен привкус на американско въздействие.
В замисления с тъкмо противоположната цел: основаването на общ пазар и общо икономическо пространство, с цел да се приказва със Съединените щати на равни начала и понякога даже от позиция на мощ, съюз, през днешния ден Балтийските страни, Централна Европа (с изключение на Унгария) и страните от Скандинавия в действителност предават ползите на европейските жители, европейската сигурност и европейската стопанска система и минават под егидата на тези, които са комфортно ситуирани от другата страна на Атлантика и на драго сърце следят раздора в общата европейска къща.
Не единствено позицията във връзка с руско-украинската рецесия и суетливото предпочитание за присъединение към НАТО се трансфораха в точки на напрежение в междуевропейските връзки, има и дългогодишна злоба към това по какъв начин живеят французите, германците, италианците, по какъв начин съумяват да се възползват от обща Европа за разлика от тези, които се причислиха към съюза по-късно.
Париж, Берлин и Рим ще би трябвало да създадат нещо в близко бъдеще. Или европейската борба с Русия ще доближи ново, по-интензивно равнище (и те ще харчат нови пари, с цел да успокоят младшите си сътрудници, откакто към този момент са довели стопанските системи си до шупване - със стоков недостиг, с инфлация, голяма безработица и беднотия на подчинените им граждани).
Или въпреки всичко ще се вземат в ръце, ще завъртят груповата глава и постепенно, само че несъмнено ще стартират да се „ отдалечават “ от страната ни, като най-сетне схванат, че в държанието на Москва няма безусловно нищо, което да ги заплашва. И има единствено предпочитание да има спокойни и безвредни граници, както и комшия, който няма желание да убива руснаци, да ги беси, да ги коли единствено тъй като са руснаци.
„ Конниците на Апокалипсиса “ към този момент отключват портите на конюшнята, където са конете им. Западна Европа, чувайки, несъмнено, това скърцане на ключалката, не може да не разбере, че по-късно ще бъде доста мъчно, в случай че не и невероятно, да обърне тези коне.
Осъзнавайки до какво може да докара всичко това, даже европейският военно-промишлен комплекс и европейските военни се пробват да спрат апокалипсиса по всевъзможен метод: или като семейство “Дасо”, или посредством разнообразни „ приключвания “.
Но Европа, която е поръчала борбата, без значение от това дали желае или не, сега, когато поръчката бъде изпълнена, към този момент няма да може да върне всичко „ обратно “. Дори в случай че резултатът, т.е. европейската загуба, както и европейският разлом към този момент са предрешени.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ