На 25 с усмивка на лице, слънчево настроение и аромат на кафе
От какво има потребност едно момиче на 25-ия си рожден ден? Понякога не от купони и суетност, а от спокойното равнодушие на уединението. Днес Звезди от Mint Stories ни споделя за своя рожден ден в Априлци – без обсег, измежду природата и с чаша хубаво кафе.
Ако някой ми беше споделил, че на 25-ия ми рожден ден ще вали (не си припомням в миналото да е валяло въобще на 29-и юли), ще пия кафето си топло, а не с лед, както съм привикнала по това време от годината, и няма да желая или да нуждая се да бъда в някой прекрасен ресторант, да си купя нова рокля и обувки или да посетя нова дестинация, нямаше да допускам.
Нямаше да допускам, че единственото, което ще желая, е дребна реставрирана къщурка на 100 години в планината, да имам време да прочета това, което от дълго време желаех, и тъкмо тази естетика ще ми подсети още веднъж за най-важните неща – нищо материално няма стойност, всичко, от което имаш потребност на този свят, е просто обич и няма по-хубав подарък от това да те разсънят с целувка, вкусни палачинки и букет от маргаритки, набран 2 км по-надолу край реката.
Обичам живота си и всичко в моя четвърт век до момента!
Избрах да чествам рождения си ден този път много доброволно и неангажиращо, без огромни събирания на маса с доста хора и храна, дарове, тоалети и грим, желаех просто разходка в планината с колелата, пикник край реката и даже на слънцето му хареса този проект и изгря измежду облаците. Не скърбя за избора си!
Малкият град Априлци ме сграбчи с красивите си пейзажи, съвършените си условия за каране на колело, неналичието на коли и обсег. Грабна ми и стремежът на локалните хора да възродят селата и техните остарели къщи с невисок таван, тесни стълбички, само че китни веранди, с цел да продължат да живеят и измежду младите.
Обзе ме бързо лятно безвремие, в което мога по през целия ден боса да си пия кафето на верандата измежду цветята (винаги взимам със себе си, когато пътувам, френската ми преса и бурканче Nescafé Gold, за по-бърза приятност заран, да не разгадавам на “каквото има ”, а и някак си ми припомня за парченце от дома). Сега ми остава само да се насладя изцяло на аромата и мощния усет, без задължения, непотребни мисли, паники, а единственият звук към мен да идва от реката, която споделя следващата история без думи. Без думи съм и аз!
С поддръжката на Nescafé Gold
Ако някой ми беше споделил, че на 25-ия ми рожден ден ще вали (не си припомням в миналото да е валяло въобще на 29-и юли), ще пия кафето си топло, а не с лед, както съм привикнала по това време от годината, и няма да желая или да нуждая се да бъда в някой прекрасен ресторант, да си купя нова рокля и обувки или да посетя нова дестинация, нямаше да допускам.
Нямаше да допускам, че единственото, което ще желая, е дребна реставрирана къщурка на 100 години в планината, да имам време да прочета това, което от дълго време желаех, и тъкмо тази естетика ще ми подсети още веднъж за най-важните неща – нищо материално няма стойност, всичко, от което имаш потребност на този свят, е просто обич и няма по-хубав подарък от това да те разсънят с целувка, вкусни палачинки и букет от маргаритки, набран 2 км по-надолу край реката.
Обичам живота си и всичко в моя четвърт век до момента!
Избрах да чествам рождения си ден този път много доброволно и неангажиращо, без огромни събирания на маса с доста хора и храна, дарове, тоалети и грим, желаех просто разходка в планината с колелата, пикник край реката и даже на слънцето му хареса този проект и изгря измежду облаците. Не скърбя за избора си!
Малкият град Априлци ме сграбчи с красивите си пейзажи, съвършените си условия за каране на колело, неналичието на коли и обсег. Грабна ми и стремежът на локалните хора да възродят селата и техните остарели къщи с невисок таван, тесни стълбички, само че китни веранди, с цел да продължат да живеят и измежду младите.
Обзе ме бързо лятно безвремие, в което мога по през целия ден боса да си пия кафето на верандата измежду цветята (винаги взимам със себе си, когато пътувам, френската ми преса и бурканче Nescafé Gold, за по-бърза приятност заран, да не разгадавам на “каквото има ”, а и някак си ми припомня за парченце от дома). Сега ми остава само да се насладя изцяло на аромата и мощния усет, без задължения, непотребни мисли, паники, а единственият звук към мен да идва от реката, която споделя следващата история без думи. Без думи съм и аз!
С поддръжката на Nescafé Gold
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ