Наш певец е бил захвърлен в кофа за боклук като бебе, историята е покъртителна
От изоставено дете в кофа за отпадък до изгряваща звезда на музикалната сцена. В това изречение се събира житейският път на Тихомир Митов. В песента " Аз съм тук " младото момче споделя искрено, че като бебе е зарязан, само че за благополучие открит и след това осиновен, учтив и отгледан щастливо.
" Песента е моята орис и с годините се трансформира и в моя задача. В нея описвам с изключение на своята история, с изключение на за своето осиновяване, концепцията на " Аз съм тук " и акцията, която следва с нея, е да оказвам помощ на други осиновени деца ", споделя Тихомир.
" Много малко от институциите са подготвени да приказват за това, доста малко хора са подготвени да приказват за това. Не би трябвало да бъде тематика табу. И до ден сегашен се вършат такива неща, каквито са се случвали и през 90-те, каквито са се случили и на мен – издават се смъртни актове на деца, които са живи, изхвърлят се деца, оставят се, разменят се ", съобщи младият мъж.
Истинска история от живота, с обрати, сълзи, само че и с доста обич. Когато е единствено на 7, инцидентно схваща от непознати, че е осиновен, оповестява Нова тв.
" Една съседка, която познавах незадълбочено, се приближи към мен, казвайки ми: " Ти знаеш ли, че твоите родители не са ти същински родителите. Те са те осиновили ". Толкова се сринах душевен. Не знаех по какъв начин да възприема тази информация. Затичах се до 5-я етаж. Моите родители видяха, че съм обезпокоен. Попитах ги истина ли е. Баща ми не знаеше по какъв начин да реагира. Майка ми се разстрои, взе един стол, седна, разплака се. След което ми описа цялата история ", споделя Тихомир.
Бъдещите родители на Тихомир не могат да имат деца и се борят за осиновяване. Не системата, а ориста им прави подарък. Безценен.
" В един от дните, в които те идват до София, с цел да си избират деца, ме намират зарязан в кофа за отпадък ", разкрива младежът. Чак след година каузи и битка с институциите, бебе Тихомир си е към този момент вкъщи.
" Не са се отказали. До ден сегашен не са се отказали от мен. Когато сме си говорили с майка ми, тя ми сподели: " Ти си моето дете. В момента, в който те видях, споделих, че това е детето. След година, когато са пристигнали да ме вземат, съм я видял и съм споделил: " Мамо ". Просто съм я познал ", разкрива Тихомир.
" Бях разтресен. Разказаха ми какво се случи, някакси ми олекна. Не можах да усещам, че те не са мои родители. В пубертета открих решението за осиновяване и го скрих от нашите ", прибавя той.
На всеки собствен рожден ден събира по малко храброст да потърси дамата, която го е изоставила. Без да каже на родители си, с цел да не ги тревожи, Тихомир потегля по следите на биологичната си майка. Така схваща друга истина:
" Нашата среща беше доста спонтанна. Тя ми написа едно доста дълго известие. Беше доста объркана. Тя 22 години не подозираше, че живея. В деня на раждането тя е подписала смъртен акт и за нея нейното дете е умряло. В болничното заведение са й споделили, че е родила мъртво дете. В следствие татко й и е признал за това ", доверява артистът.
" При първата ни среща нищо не си казахме. Нямахме силата. Просто стояхме и си мълчахме. Тя беше доста щастлива от обстоятелството, че имам семейство, само че не съумява да го преживее. Тя има момиченце, поради което желаех да поддържаме връзка. Бих желал когато порасне, да й споделя,че сме брат и сестра. Аз й простих ", съобщи Тихомир.
Минало и настояще, болежка и след нея амнистия - като че ли оживяват в музика.
Въпреки страха от изповедта на сина си, родителите на Тихомир са постоянно зад тила му. Защото го обичат и поддържат безусловно. Не единствено заглавие на ария. Аз съм тук - е и персоналната идея на Тихомир. Да оказва помощ на осиновители и осиновени.
" Песента е моята орис и с годините се трансформира и в моя задача. В нея описвам с изключение на своята история, с изключение на за своето осиновяване, концепцията на " Аз съм тук " и акцията, която следва с нея, е да оказвам помощ на други осиновени деца ", споделя Тихомир.
" Много малко от институциите са подготвени да приказват за това, доста малко хора са подготвени да приказват за това. Не би трябвало да бъде тематика табу. И до ден сегашен се вършат такива неща, каквито са се случвали и през 90-те, каквито са се случили и на мен – издават се смъртни актове на деца, които са живи, изхвърлят се деца, оставят се, разменят се ", съобщи младият мъж.
Истинска история от живота, с обрати, сълзи, само че и с доста обич. Когато е единствено на 7, инцидентно схваща от непознати, че е осиновен, оповестява Нова тв.
" Една съседка, която познавах незадълбочено, се приближи към мен, казвайки ми: " Ти знаеш ли, че твоите родители не са ти същински родителите. Те са те осиновили ". Толкова се сринах душевен. Не знаех по какъв начин да възприема тази информация. Затичах се до 5-я етаж. Моите родители видяха, че съм обезпокоен. Попитах ги истина ли е. Баща ми не знаеше по какъв начин да реагира. Майка ми се разстрои, взе един стол, седна, разплака се. След което ми описа цялата история ", споделя Тихомир.
Бъдещите родители на Тихомир не могат да имат деца и се борят за осиновяване. Не системата, а ориста им прави подарък. Безценен.
" В един от дните, в които те идват до София, с цел да си избират деца, ме намират зарязан в кофа за отпадък ", разкрива младежът. Чак след година каузи и битка с институциите, бебе Тихомир си е към този момент вкъщи.
" Не са се отказали. До ден сегашен не са се отказали от мен. Когато сме си говорили с майка ми, тя ми сподели: " Ти си моето дете. В момента, в който те видях, споделих, че това е детето. След година, когато са пристигнали да ме вземат, съм я видял и съм споделил: " Мамо ". Просто съм я познал ", разкрива Тихомир.
" Бях разтресен. Разказаха ми какво се случи, някакси ми олекна. Не можах да усещам, че те не са мои родители. В пубертета открих решението за осиновяване и го скрих от нашите ", прибавя той.
На всеки собствен рожден ден събира по малко храброст да потърси дамата, която го е изоставила. Без да каже на родители си, с цел да не ги тревожи, Тихомир потегля по следите на биологичната си майка. Така схваща друга истина:
" Нашата среща беше доста спонтанна. Тя ми написа едно доста дълго известие. Беше доста объркана. Тя 22 години не подозираше, че живея. В деня на раждането тя е подписала смъртен акт и за нея нейното дете е умряло. В болничното заведение са й споделили, че е родила мъртво дете. В следствие татко й и е признал за това ", доверява артистът.
" При първата ни среща нищо не си казахме. Нямахме силата. Просто стояхме и си мълчахме. Тя беше доста щастлива от обстоятелството, че имам семейство, само че не съумява да го преживее. Тя има момиченце, поради което желаех да поддържаме връзка. Бих желал когато порасне, да й споделя,че сме брат и сестра. Аз й простих ", съобщи Тихомир.
Минало и настояще, болежка и след нея амнистия - като че ли оживяват в музика.
Въпреки страха от изповедта на сина си, родителите на Тихомир са постоянно зад тила му. Защото го обичат и поддържат безусловно. Не единствено заглавие на ария. Аз съм тук - е и персоналната идея на Тихомир. Да оказва помощ на осиновители и осиновени.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ