Какво ново в съвременното изкуство
От изложбата " Кутия с негативи " на Галина Йотова
След неизмеримо динамично лято с множествено изложения и предизборно ремонтни барикади есента в София пристигна с богата стратегия от откривания, фестивали и огромни вести. Но там, където лятото свършва, стартира сезонът на изложбите.
Нещо остаряло, нещо ново
САМСИ откри сезона с изложбата " Кутия с негативи " на фотографката Галина Йотова (до 14 октомври) , която показва къса история на българското модерно изкуство през своя списък. В изложбата са включени десетки фрагменти от фестивали, пърформанси и хепънинги от края на 80-те години до по-нови времена. Кадрите са извънредно стойностни като снимка, само че - по-важното - основават чувството за история, която ни липсва, когато мислим за българско модерно изкуство.
Много въпроси обаче остават отворени. САМСИ е институция, която се допуска, че би трябвало да работи не просто за представянето, само че и за историзирането на българското модерно изкуство. От Галина Йотова като създател няма по какъв начин да се чака да включи по този начин мъчително нужните исторически и изкуствоведски текстове, само че за какво САМСИ не го прави? Макар и изложбата сама по себе си да е извънредно забавна и сполучлива като авторски метод, към момента липсва музейната отговорност и въобще присъединяване на музея като освен това от изложбено пространство.
Когато се отнася до НХГ, филиал на която е САМСИ, септември ни посрещна и с друга оригиналност – а точно нов шеф в лицето на Яра Бубнова . Бившата към този момент директорка Слава Иванова устоя на непрекъснати рецензии, в това число на абсурда с десетките картини, които пострадаха предходната зима поради проблемите с климатичната апаратура в Квадрат 500. На този декор смяната идва ненадейно, само че с доста огромни очаквания – освен за по-адекватна стратегия и метод към публиката, само че и по отношение на идното през 2019 година Венецианско биенале, на което може би най-накрая ще има българско присъединяване.
Илюстрация
От " Присъстващо неявяване " на Радостин Седевчев. В продължение на месеци камери за нощно наблюдаване, активиращи се от придвижване, снимат невероятния живот на семейство язовци на изоставено гробище.
Увеличаване
От " Присъстващо неявяване " на Радостин Седевчев. В продължение на месеци камери за нощно наблюдаване, активиращи се от придвижване, снимат невероятния живот на семейство язовци на изоставено гробище.
Смаляване
Още в София
В Института за модерно изкуство до 20 октомври е показана инсталацията " Присъстващо неявяване " на младия български художник Радостин Седевчев . Той е на първо място съзерцател, който в работите си улавя дребни истории, забравени мемоари и незабележими наличия. В продължение на месеци камери за нощно наблюдаване, активиращи се от придвижване, снимат невероятния живот на семейство язовци на изоставено гробище.
Дистанцираните нощни фрагменти от тайния живот на животните, съпоставени с дневната позиция, основават невероятна среда за размисъл върху кръговрата на живота. До 23 октомври в ИСИ - София. Повече за Радостин Седевчев може да научите тази събота от 17 ч. на срещата с него в изложба " Структура ".
След няколко несполучливи летни изяви изложба One Monev се завръща към сериозните изложения със " София Нова 2118 - 2084 " на Милко Павлов . Чрез техниката на фротажа (пренасяне на релефна текстура) Павлов прави превъзходни платна, които убягват на всеки опит да бъдат дефинирани. Той оставя интерпретацията напълно в ръцете на фена. До 14 октомври в One Monev Gallery.
Илюстрация
От изложбата " София Нова 2118 - 2084 " на Милко Павлов
Увеличаване
От изложбата " София Нова 2118 - 2084 " на Милко Павлов
Смаляване
Когато септември не е май
Септември приключи с минусов знак. Изключително значимото за актуалното изкуство в България пространство The Fridge затвори порти на местоположението си на ул. " Паренсов " след по-малко от две години престояване на този адрес и съвсем 10 години активност на разнообразни места.
The Fridge е основано от художничките Ивана Ненчева и Наталия Тодорова през 2009 година и от този момент е едно от най-важните наличия на самостоятелната сцена за изкуство в София.
The Fridge не е просто студио и изложба, а план, който съумява да работи без годишна прехрана от културна стратегия или фонд. За тези 10 години The Fridge поддържа десетки млади художници, съумя да сътвори общественост от хора и – на първо място – отвори свободно пространство за хрумвания. Историята му е добър образец за това, че самостоятелна сцена за модерно изкуство има оттатък общественото финансиране и пазара.
На изток от София
За поредна година централно място в календара на събитията в Пловдив заема Седмицата на актуалното изкуство (която апропо е месец) в Баня Старинна. Тази година куратори са Катя Ангелова и Алесандра Пожанти, които показват изложбата Metaphorai. Концепцията може да наподобява на пръв взор комплицирана за елементарния клиент, само че с всяка последваща зала в пространството се разпростира и развива в невероятна разходка, която носи лекост и приятност. От поетичната апаратура с танцуващи във въздуха листа хартия на Алберто Гарути, през увличащата до завиване на свят работа на Збинек Балдаран до първия взаимен план на Правдолюб Иванов и Даниела Костова. До 14 октомври.
Друго обичайно пловдивско събитие към този момент е и изложбата " Оманотопея " , проведена от млади художници от града. Този път тя е приютена в CU29, което в действителност е кафене, чието подземие се употребява за изложения. Макар и за следващ път да има дразнещото чувство за несъразмерен превес на кафенето над галерията, изложбата си има много положителни попадения, измежду които работите на Вълко Чобанов, Мартина Вачева, Мич Брезунек, Мартин Пенев, Бельо Хаджиев, Леиеуд Ндогрелд и Кремена Стоянова.
Рада Букова
[Sariev Contemporary]
Галерия Sariev Contemporary показва галерия на една от най-интересните български авторки сега - Рада Букова . " Каква сила влагаме, с цел да трансформираме нещата с наяве наслаждение " протича по едно и също време на две места - както в пространството на галерията, по този начин и в католическата черква " Св. Йосиф ". До 27 октомври.
Отвъд граница
След неколкократни участия на панаира Vienna Contemporary пловдивската изложба Sariev Contemporary се завърна във Виена. Този път показа независим щанд на художника Лъчезар Бояджиев. Българското наличие на най-значимия панаир с фокус върху изкуство от Източна Европа продължи и с обществено показване на книгата " Въведение в българското модерно изкуство " на Весела Ножарова. Паралелно с това виенската изложба Notgalerie показа изложбата " Phantasy is more important " на Камен Стоянов.
И още една значима интернационална изява на български актуален художник: до 21 октомври до входа на парижкия Grand Palais остава монументална статуя на Стефан Николаев, който живее и работи сред Париж и София. Проектът му Streetlight е част от програмата на фестивала за модерно изкуство FIAC.
Отвъд океана
На 3 септември Бразилия осъмна с новината за пожара в Националния музей в Рио де Жанейро – институция с 200-годишна история, милиони експонати и дом на едни от най-важните сбирки с изкуство от Южна Америка. Трагедията идва в миг на една от най-тежките рецесии в страната след грандиозни корупционни кавги и яростни предизборни борби. На 7 септември пък крайнодесният претендент за президент Жаир Болсонаро беше намушкан от нападател, който пред полицията изясни дейностите си като " божествена задача ". На този трагичен декор беше намерено 33-то биенале за изкуство в Сао Пауло.
Вместо да се занимава с политически тематики и рефлексия на комплицираната обстановка в страната, кураторът на тазгодишното издание Габриел Перес-Барейро избира напълно различен метод. Той изследва по какъв начин изкуството основава среда за връзка, на връзка сред художник и аудитория. Бен Дейвис от Artnet News дефинира събитието като " биенале на премислените и провокативно дребни искания ".
Провокативен и доста обсъждан е цялостният кураторски метод на Барейро. Вместо огромна тематична кураторска галерия той показва дванайсет самостоятелни и седем групови плана. За задачата кани седем художници, които да курират изложения, като имат цялостна независимост и единственото условия е те самите също да вземат участие и като създатели в тях. В последните години от ден на ден биеналета се обръщат към художници за куратори, само че с Барейро казусът е различен. Някои се питат дали сходен вид прехвърляне не е отвод от отговорност. Други приветстват метода му като коренен жест, който премисля ролята на куратора. До 9-ти декември 2018 година
Стефка Цанева е куратор и културен мениджър
След неизмеримо динамично лято с множествено изложения и предизборно ремонтни барикади есента в София пристигна с богата стратегия от откривания, фестивали и огромни вести. Но там, където лятото свършва, стартира сезонът на изложбите.
Нещо остаряло, нещо ново
САМСИ откри сезона с изложбата " Кутия с негативи " на фотографката Галина Йотова (до 14 октомври) , която показва къса история на българското модерно изкуство през своя списък. В изложбата са включени десетки фрагменти от фестивали, пърформанси и хепънинги от края на 80-те години до по-нови времена. Кадрите са извънредно стойностни като снимка, само че - по-важното - основават чувството за история, която ни липсва, когато мислим за българско модерно изкуство.
Много въпроси обаче остават отворени. САМСИ е институция, която се допуска, че би трябвало да работи не просто за представянето, само че и за историзирането на българското модерно изкуство. От Галина Йотова като създател няма по какъв начин да се чака да включи по този начин мъчително нужните исторически и изкуствоведски текстове, само че за какво САМСИ не го прави? Макар и изложбата сама по себе си да е извънредно забавна и сполучлива като авторски метод, към момента липсва музейната отговорност и въобще присъединяване на музея като освен това от изложбено пространство.
Когато се отнася до НХГ, филиал на която е САМСИ, септември ни посрещна и с друга оригиналност – а точно нов шеф в лицето на Яра Бубнова . Бившата към този момент директорка Слава Иванова устоя на непрекъснати рецензии, в това число на абсурда с десетките картини, които пострадаха предходната зима поради проблемите с климатичната апаратура в Квадрат 500. На този декор смяната идва ненадейно, само че с доста огромни очаквания – освен за по-адекватна стратегия и метод към публиката, само че и по отношение на идното през 2019 година Венецианско биенале, на което може би най-накрая ще има българско присъединяване.
Илюстрация
От " Присъстващо неявяване " на Радостин Седевчев. В продължение на месеци камери за нощно наблюдаване, активиращи се от придвижване, снимат невероятния живот на семейство язовци на изоставено гробище.
Увеличаване
От " Присъстващо неявяване " на Радостин Седевчев. В продължение на месеци камери за нощно наблюдаване, активиращи се от придвижване, снимат невероятния живот на семейство язовци на изоставено гробище.
Смаляване
Още в София
В Института за модерно изкуство до 20 октомври е показана инсталацията " Присъстващо неявяване " на младия български художник Радостин Седевчев . Той е на първо място съзерцател, който в работите си улавя дребни истории, забравени мемоари и незабележими наличия. В продължение на месеци камери за нощно наблюдаване, активиращи се от придвижване, снимат невероятния живот на семейство язовци на изоставено гробище.
Дистанцираните нощни фрагменти от тайния живот на животните, съпоставени с дневната позиция, основават невероятна среда за размисъл върху кръговрата на живота. До 23 октомври в ИСИ - София. Повече за Радостин Седевчев може да научите тази събота от 17 ч. на срещата с него в изложба " Структура ".
След няколко несполучливи летни изяви изложба One Monev се завръща към сериозните изложения със " София Нова 2118 - 2084 " на Милко Павлов . Чрез техниката на фротажа (пренасяне на релефна текстура) Павлов прави превъзходни платна, които убягват на всеки опит да бъдат дефинирани. Той оставя интерпретацията напълно в ръцете на фена. До 14 октомври в One Monev Gallery.
Илюстрация
От изложбата " София Нова 2118 - 2084 " на Милко Павлов
Увеличаване
От изложбата " София Нова 2118 - 2084 " на Милко Павлов
Смаляване
Когато септември не е май
Септември приключи с минусов знак. Изключително значимото за актуалното изкуство в България пространство The Fridge затвори порти на местоположението си на ул. " Паренсов " след по-малко от две години престояване на този адрес и съвсем 10 години активност на разнообразни места.
The Fridge е основано от художничките Ивана Ненчева и Наталия Тодорова през 2009 година и от този момент е едно от най-важните наличия на самостоятелната сцена за изкуство в София.
The Fridge не е просто студио и изложба, а план, който съумява да работи без годишна прехрана от културна стратегия или фонд. За тези 10 години The Fridge поддържа десетки млади художници, съумя да сътвори общественост от хора и – на първо място – отвори свободно пространство за хрумвания. Историята му е добър образец за това, че самостоятелна сцена за модерно изкуство има оттатък общественото финансиране и пазара.
На изток от София
За поредна година централно място в календара на събитията в Пловдив заема Седмицата на актуалното изкуство (която апропо е месец) в Баня Старинна. Тази година куратори са Катя Ангелова и Алесандра Пожанти, които показват изложбата Metaphorai. Концепцията може да наподобява на пръв взор комплицирана за елементарния клиент, само че с всяка последваща зала в пространството се разпростира и развива в невероятна разходка, която носи лекост и приятност. От поетичната апаратура с танцуващи във въздуха листа хартия на Алберто Гарути, през увличащата до завиване на свят работа на Збинек Балдаран до първия взаимен план на Правдолюб Иванов и Даниела Костова. До 14 октомври.
Друго обичайно пловдивско събитие към този момент е и изложбата " Оманотопея " , проведена от млади художници от града. Този път тя е приютена в CU29, което в действителност е кафене, чието подземие се употребява за изложения. Макар и за следващ път да има дразнещото чувство за несъразмерен превес на кафенето над галерията, изложбата си има много положителни попадения, измежду които работите на Вълко Чобанов, Мартина Вачева, Мич Брезунек, Мартин Пенев, Бельо Хаджиев, Леиеуд Ндогрелд и Кремена Стоянова.
Рада Букова
[Sariev Contemporary]
Галерия Sariev Contemporary показва галерия на една от най-интересните български авторки сега - Рада Букова . " Каква сила влагаме, с цел да трансформираме нещата с наяве наслаждение " протича по едно и също време на две места - както в пространството на галерията, по този начин и в католическата черква " Св. Йосиф ". До 27 октомври.
Отвъд граница
След неколкократни участия на панаира Vienna Contemporary пловдивската изложба Sariev Contemporary се завърна във Виена. Този път показа независим щанд на художника Лъчезар Бояджиев. Българското наличие на най-значимия панаир с фокус върху изкуство от Източна Европа продължи и с обществено показване на книгата " Въведение в българското модерно изкуство " на Весела Ножарова. Паралелно с това виенската изложба Notgalerie показа изложбата " Phantasy is more important " на Камен Стоянов.
И още една значима интернационална изява на български актуален художник: до 21 октомври до входа на парижкия Grand Palais остава монументална статуя на Стефан Николаев, който живее и работи сред Париж и София. Проектът му Streetlight е част от програмата на фестивала за модерно изкуство FIAC.
Отвъд океана
На 3 септември Бразилия осъмна с новината за пожара в Националния музей в Рио де Жанейро – институция с 200-годишна история, милиони експонати и дом на едни от най-важните сбирки с изкуство от Южна Америка. Трагедията идва в миг на една от най-тежките рецесии в страната след грандиозни корупционни кавги и яростни предизборни борби. На 7 септември пък крайнодесният претендент за президент Жаир Болсонаро беше намушкан от нападател, който пред полицията изясни дейностите си като " божествена задача ". На този трагичен декор беше намерено 33-то биенале за изкуство в Сао Пауло.
Вместо да се занимава с политически тематики и рефлексия на комплицираната обстановка в страната, кураторът на тазгодишното издание Габриел Перес-Барейро избира напълно различен метод. Той изследва по какъв начин изкуството основава среда за връзка, на връзка сред художник и аудитория. Бен Дейвис от Artnet News дефинира събитието като " биенале на премислените и провокативно дребни искания ".
Провокативен и доста обсъждан е цялостният кураторски метод на Барейро. Вместо огромна тематична кураторска галерия той показва дванайсет самостоятелни и седем групови плана. За задачата кани седем художници, които да курират изложения, като имат цялостна независимост и единственото условия е те самите също да вземат участие и като създатели в тях. В последните години от ден на ден биеналета се обръщат към художници за куратори, само че с Барейро казусът е различен. Някои се питат дали сходен вид прехвърляне не е отвод от отговорност. Други приветстват метода му като коренен жест, който премисля ролята на куратора. До 9-ти декември 2018 година
Стефка Цанева е куратор и културен мениджър
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ