Ако режисьорите бяха политици
От хилядолетия светът ни е стъпил върху огромните си сюжети - разкази за съществуването, в които съществуваме всекидневно. Носят ни сигурност, възприятието за общественост, за смисъл. Стъпили сме и върху „ Илиада ”, „ Прикованият Прометей ”, „ Хамлет ” и „ Макбет ”. Още стотици легенди и групови разкази стоят в основата на нашия общностен строеж. Разклащането им би донесло боязън и неустановеност. Страх, само че и смут от дълбокото чувство, че тези истории за свирепост, подчинение и възмездие са кръвните тела на общото ни тяло. Държат ни дружно и спояват живеенето ни в цивилизация измежду хаоса. И е изцяло редно актуализирането и интерпретацията на митовете да е задача на всяко потомство в театъра, а и в изкуствата изобщо. Да ги преведе, да ги облече в днешни облекла, даже да им построи нов език - тази функционалност на режисьора, на създателя е сродена със системата на всички митологии.
Всъщност всеки сценичен режисьор е малко или повече политик - управлението на сцената и актьорите изисква лидерски качества, храброст и отменяне на предишното. Ако се опитаме в тези особени интервали на систематични политически турбуленции, на
рухване на маски и яростни спорове на позиции,
да открием тези имена в театралното изкуство, които приказват и мислят за днешното време, ще видим, че някои от тях протягат ръка към класическите текстове за спектакъл, даже в типичен възприети форми; а други изцяло деконструират театралната форма, да " вземат властта " на интерпретацията в ръцете си.
В идните дни и седмици, с изключение на през призмата на неотменната епидемиологична обстановка, изборите в Съединени американски щати и нередностите във всяка демонстрация на статуквото ще можем да следим днешния свят през модерни театрални спектакли, излъчени в границите на платформата " Световен спектакъл в София " от 13 до 24 ноември и Международния театрален фестивал " Варненско лято " от 25 ноември до 6 декември. Никой от двата не можа да се организира на жива сцена през тази необикновена година, само че за сметка на това програмата и на двата ще може да се наблюдава от цяла България на . Eто и някои от най-впечатляващите имена на режисьори, свързани с така наречен политически спектакъл, чиито произведения ще могат да бъдат гледани изцяло гратис в идващите дни и седмици.
„ Радио на омразата ” е писмено зрелище на Мило Рау, роден през 1977 година в Щвейцария, прочут с огромния си интерес към политическите спорове от близката ни история. Мило Рау трансформира действителни сюжети в собствен материал за огромни мултимедийни документални театрални планове. Геноцидът в Руанда през 1994 година е в основата на „ Радио на омразата “ (2011). Тогава за четири месеца екстремистки бойни групи от етническата група хуту избиват близо един милион тутси и умерени хуту - едно от най-бруталните изтребления в света във втората половина на XX век. Мило Рау се интересува освен от фактите; той се стреми да разбере корените на екстремисткото мислене и механизмите на пропагандата, която го подстрекава. Затова в „ Радио на омразата “ режисьорът наблюдава ролята на радиостанцията Radio-Télévision Libre des Mille Collines (RTLM) в столицата Кигали, подготвяла геноцида месеци наред с патоса на предизборна акция. Въпросите, които са задава Рау, са доста основни и днес: може ли
нещо изцяло почтено в медийното пространство да докара до насилие
и експанзия, по какъв начин се построява един екстремист, какво подклажда омразата и по какъв начин всичко това се ретранслира? Вероятно Рау е мислил по тези теми още от интервала на следването си на социология, германистика и романистика в Париж, Цюрих и Берлин, като измежду неговите преподаватели са били Цветан Тодоров и Пиер Бурдийо. „ Радио на омразата ” ще е налично за 72 часа сред 19 ч. на 17 ноември до 19 ч. на 20 ноември на територията на цяла България.
Следващият опит да се мисли през недалечното минало за днешното е „ Наблюдатели “ - документален спектакъл, който ни придвижва в Унгария в края на 60-те години. Тайните служби наблюдават от близко студента по кино постановка Михаел Везенчи под съмнение, че работи за английското разузнаване. Той е заобиколен от сътрудници, които би трябвало да изградят с него близки връзки, с цел да имат достъп до всякаква информация за живота му. Но без значение какъв брой са умели или деликатни, те също не могат да се скрият от наблюдаващите очи на службите. Получава се
скица, в която всеки е следен
В множеството случаи човек не избира самичък да стане сътрудник на тайните служби, а те по всевъзможни способи притеглят подчинени за своята всемогъща мрежа. Тя следи голям брой хора, прониква в техните секрети и най-много опознава уязвимите им места – даже на най-лоялните или на най-незначителните. За да бъде сполучлив в оперативната работа, сътрудникът би трябвало да умее да влиза в разнообразни функции и да остане меродавен. Не бива да провокира съмнения по отношение на персоналния си живот, би трябвало да умее да печели доверието на обекта под наблюдаване и да показва цялостна преданост към своя шеф.
Крищоф Келемен получава за „ Наблюдатели ” националната театрална премия за най-хубава модерна пиеса, както и премиите на театралните критици за най-хубава пиеса и за най-хубава самостоятелна продукция. Клеман основава ангажиращ документален спектакъл, а това прочее е едно от най-ключовите детайли от формулата на триумфа за документалния спектакъл изобщо – опцията му да ангажира съзнанието на публиката. Спектакълът е наличен от 19 ч. на 19 ноември до 19 ч. на 22 ноември.
Вероятно едно от имената, за което най-вече се приказва в международните новинарски канали, е съветският режисьор Кирил Серебренников. Доскоро задържан по съмнения и отправени обвинявания за финансови злоупотреби в управлявания от него спектакъл „ Гогол Център ” в Москва, от юни тази година Серебренников е към този момент с условна присъда (прокуратурата настояваше за 6 години) затвор и санкция от 800 000 рубли. Разбира се, огромна част от обвиняванията се смятат за подставени, защото режисьорът е
сериозен критик на формалната власт в Москва
Неговата интерпретация на основната за европейската драматургия пиеса „ Войцек ” обаче не търси обикновен конфликт с властта или институциите.
„ Войцек ” на Серебренников и латвийският народен спектакъл оферират непредвидена интерпретация на познатия сюжет за слабоумния войник, чието име носи спектакълът. Действието протича във военна казарма през ХIХ. век и споделя за младия боец Войцек, който би трябвало да припечелва в допълнение, като се подлага на медицински опити. Воден от обезсърчение и ревнивост, най-после той убива своята обичана Мари. Вече над 200 години пиесата провокира театралните режисьори със своята фрагментарност и вътрешна натегнатост.
За да построи паралел с днешният свят, отвън условностите Кирил Серебренников придвижва действието на своя Войцек в стерилна изложба. Между аквариумна тишина и бистрота индивидът е умел бозайник. Напълно дехуманизиран опит и предмет на изкуството. Войцек е последният човек, а сцената на театъра е музей за претенциозно и студено изкуство. Не просто основният воин, всички ние се оказваме обект на опит. И това е същинският спор на във версията на Серебренников.
Може би
най-коментираният съветски сценичен режисьор
е прочут и като създател на филми и постановчик на опери, само че най-вече като артистичен шеф на театъра „ Гогол Център “ в Москва. Дълго време преди този момент слага в Московския живописен спектакъл, в спектакъл „ Съвременник “, в Националния спектакъл на Латвия, а през 2020 година е поканен и в Дойчес спектакъл в Берлин. Режисирал е и опери на сцената на Мариинския спектакъл в Петербург, на Болшой спектакъл в Москва, в Комише опер в Берлин, както и в оперите в Щутгарт и Цюрих. Поставял е и авторски балетни постановки за Болшой спектакъл като „ Герой на нашето време “ и „ Нуреев “. Получава интернационално самопризнание и редица оценки за своя праволинеен и дръзновен спектакъл с остри политически послания. И както наподобява от последните вести от Русия, все по-дълго ще чуваме за него единствено през петиции за оневиняването му. Оставен без опция да работи, в действителност Серебренников ще се трансформира в индивид на личното си изкуство и политически възгледи.
„ Войцек ” на Кирил Серебренников, който трябваше да гостува на " Варненско лято ", ще бъде наличен за българската аудитория на 1 декември от 19 ч.
Всъщност всеки сценичен режисьор е малко или повече политик - управлението на сцената и актьорите изисква лидерски качества, храброст и отменяне на предишното. Ако се опитаме в тези особени интервали на систематични политически турбуленции, на
рухване на маски и яростни спорове на позиции,
да открием тези имена в театралното изкуство, които приказват и мислят за днешното време, ще видим, че някои от тях протягат ръка към класическите текстове за спектакъл, даже в типичен възприети форми; а други изцяло деконструират театралната форма, да " вземат властта " на интерпретацията в ръцете си.
В идните дни и седмици, с изключение на през призмата на неотменната епидемиологична обстановка, изборите в Съединени американски щати и нередностите във всяка демонстрация на статуквото ще можем да следим днешния свят през модерни театрални спектакли, излъчени в границите на платформата " Световен спектакъл в София " от 13 до 24 ноември и Международния театрален фестивал " Варненско лято " от 25 ноември до 6 декември. Никой от двата не можа да се организира на жива сцена през тази необикновена година, само че за сметка на това програмата и на двата ще може да се наблюдава от цяла България на . Eто и някои от най-впечатляващите имена на режисьори, свързани с така наречен политически спектакъл, чиито произведения ще могат да бъдат гледани изцяло гратис в идващите дни и седмици.
„ Радио на омразата ” е писмено зрелище на Мило Рау, роден през 1977 година в Щвейцария, прочут с огромния си интерес към политическите спорове от близката ни история. Мило Рау трансформира действителни сюжети в собствен материал за огромни мултимедийни документални театрални планове. Геноцидът в Руанда през 1994 година е в основата на „ Радио на омразата “ (2011). Тогава за четири месеца екстремистки бойни групи от етническата група хуту избиват близо един милион тутси и умерени хуту - едно от най-бруталните изтребления в света във втората половина на XX век. Мило Рау се интересува освен от фактите; той се стреми да разбере корените на екстремисткото мислене и механизмите на пропагандата, която го подстрекава. Затова в „ Радио на омразата “ режисьорът наблюдава ролята на радиостанцията Radio-Télévision Libre des Mille Collines (RTLM) в столицата Кигали, подготвяла геноцида месеци наред с патоса на предизборна акция. Въпросите, които са задава Рау, са доста основни и днес: може ли
нещо изцяло почтено в медийното пространство да докара до насилие
и експанзия, по какъв начин се построява един екстремист, какво подклажда омразата и по какъв начин всичко това се ретранслира? Вероятно Рау е мислил по тези теми още от интервала на следването си на социология, германистика и романистика в Париж, Цюрих и Берлин, като измежду неговите преподаватели са били Цветан Тодоров и Пиер Бурдийо. „ Радио на омразата ” ще е налично за 72 часа сред 19 ч. на 17 ноември до 19 ч. на 20 ноември на територията на цяла България.
Следващият опит да се мисли през недалечното минало за днешното е „ Наблюдатели “ - документален спектакъл, който ни придвижва в Унгария в края на 60-те години. Тайните служби наблюдават от близко студента по кино постановка Михаел Везенчи под съмнение, че работи за английското разузнаване. Той е заобиколен от сътрудници, които би трябвало да изградят с него близки връзки, с цел да имат достъп до всякаква информация за живота му. Но без значение какъв брой са умели или деликатни, те също не могат да се скрият от наблюдаващите очи на службите. Получава се
скица, в която всеки е следен
В множеството случаи човек не избира самичък да стане сътрудник на тайните служби, а те по всевъзможни способи притеглят подчинени за своята всемогъща мрежа. Тя следи голям брой хора, прониква в техните секрети и най-много опознава уязвимите им места – даже на най-лоялните или на най-незначителните. За да бъде сполучлив в оперативната работа, сътрудникът би трябвало да умее да влиза в разнообразни функции и да остане меродавен. Не бива да провокира съмнения по отношение на персоналния си живот, би трябвало да умее да печели доверието на обекта под наблюдаване и да показва цялостна преданост към своя шеф.
Крищоф Келемен получава за „ Наблюдатели ” националната театрална премия за най-хубава модерна пиеса, както и премиите на театралните критици за най-хубава пиеса и за най-хубава самостоятелна продукция. Клеман основава ангажиращ документален спектакъл, а това прочее е едно от най-ключовите детайли от формулата на триумфа за документалния спектакъл изобщо – опцията му да ангажира съзнанието на публиката. Спектакълът е наличен от 19 ч. на 19 ноември до 19 ч. на 22 ноември.
Вероятно едно от имената, за което най-вече се приказва в международните новинарски канали, е съветският режисьор Кирил Серебренников. Доскоро задържан по съмнения и отправени обвинявания за финансови злоупотреби в управлявания от него спектакъл „ Гогол Център ” в Москва, от юни тази година Серебренников е към този момент с условна присъда (прокуратурата настояваше за 6 години) затвор и санкция от 800 000 рубли. Разбира се, огромна част от обвиняванията се смятат за подставени, защото режисьорът е
сериозен критик на формалната власт в Москва
Неговата интерпретация на основната за европейската драматургия пиеса „ Войцек ” обаче не търси обикновен конфликт с властта или институциите.
„ Войцек ” на Серебренников и латвийският народен спектакъл оферират непредвидена интерпретация на познатия сюжет за слабоумния войник, чието име носи спектакълът. Действието протича във военна казарма през ХIХ. век и споделя за младия боец Войцек, който би трябвало да припечелва в допълнение, като се подлага на медицински опити. Воден от обезсърчение и ревнивост, най-после той убива своята обичана Мари. Вече над 200 години пиесата провокира театралните режисьори със своята фрагментарност и вътрешна натегнатост.
За да построи паралел с днешният свят, отвън условностите Кирил Серебренников придвижва действието на своя Войцек в стерилна изложба. Между аквариумна тишина и бистрота индивидът е умел бозайник. Напълно дехуманизиран опит и предмет на изкуството. Войцек е последният човек, а сцената на театъра е музей за претенциозно и студено изкуство. Не просто основният воин, всички ние се оказваме обект на опит. И това е същинският спор на във версията на Серебренников.
Може би
най-коментираният съветски сценичен режисьор
е прочут и като създател на филми и постановчик на опери, само че най-вече като артистичен шеф на театъра „ Гогол Център “ в Москва. Дълго време преди този момент слага в Московския живописен спектакъл, в спектакъл „ Съвременник “, в Националния спектакъл на Латвия, а през 2020 година е поканен и в Дойчес спектакъл в Берлин. Режисирал е и опери на сцената на Мариинския спектакъл в Петербург, на Болшой спектакъл в Москва, в Комише опер в Берлин, както и в оперите в Щутгарт и Цюрих. Поставял е и авторски балетни постановки за Болшой спектакъл като „ Герой на нашето време “ и „ Нуреев “. Получава интернационално самопризнание и редица оценки за своя праволинеен и дръзновен спектакъл с остри политически послания. И както наподобява от последните вести от Русия, все по-дълго ще чуваме за него единствено през петиции за оневиняването му. Оставен без опция да работи, в действителност Серебренников ще се трансформира в индивид на личното си изкуство и политически възгледи.
„ Войцек ” на Кирил Серебренников, който трябваше да гостува на " Варненско лято ", ще бъде наличен за българската аудитория на 1 декември от 19 ч.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ